№ 3
гр. Кюстендил, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500398 по описа за 2021 година
ЕЛ. ИВ. СЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. С., ул. ***********,
община Кочериново, област Кюстендил, представлявана от процесуалния
представител и пълномощник адв. Е.П., със служебен адрес: гр. София, ул.
„Твърдишки проход“ №18, офис 1, обжалва Решение №260246 от 08.06.2021г.
на Районен съд – гр. Дупница, постановено по гр.д.№2033/2020 г. по описа на
същия съд.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен
иска на ЕЛ. ИВ. СЛ. срещу Община Кочериново за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 3 782.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от унищожени при осъществено през 2015 г.
строителство в поземлен имот №087009 по картата на възстановената
собственост на с. С. трайни насаждения- 212 лева и зеленчуци – 595 лева или
общо 807 лева, както и от пропуснати ползи поради нереализиран добив на
зеленчуци в засегнатата от строителството част от имота за стопанските
2016г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – 2 957 лева, по 595 лв. за всяка
година; както и сумата от 401.49 лева – обезщетение за забава върху
обезщетението в размер на 807 лева, считано от 06.01.2016 г. до подаването на
исковата молба.
Въззивницата приема обжалваното решение за неправилно, като
постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Нарушението на материалния закон се свърза с необоснования извод на
1
районния съд, че действията на ответната община не са противоправни. В
тази връзка се сочи нарушение на разпоредбите на чл.182 и чл.193 от ЗУТ,
като се акцентира и на обстоятелството, че сключеното между ищцата и
Община Кочериново споразумение не е индиция за учредено от нейна страна
право на прокарване на елементи на техническата инфраструктура през
собствения й земеделски имот. Отделно въззивницата сочи и нарушение на
императивните разпоредби на чл.2, ал.4 вр. чл.17а, ал.2 и чл.26 вр. чл.42, ал.1,
т.2 от ЗОЗЗ. Относно нарушението на съдопроизводствените правила
визира разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, при което се акцентира, че
районният съд не е обсъдил и разгледал доводите за допустимост,
основателност и доказаност на предявените искове, на събраните в хода на
производството доказателства, както и не е приложил разпоредбата на чл.190,
ал.2 вр. чл.161 ГПК поради непредставяне от ответната страна на намиращи
се в нея документи, които е била задължена от съда да представи. По-
конкретно се сочи, че съдът- при постановяване на решението, не е обсъдил
изложените в писмената защита доводи за основателност на исковата
претенция, не бил отчетел, че сключването между ищцата и ответната община
на споразумението от 03.12.2015 г. е било породено от необходимостта
същото да бъде представено с искането на Община Кочериново до ДНСК за
съставяне на протокол обр.16, доколкото се поддържа , че от свидетелските
показания се установява, че строежът по инфраструктурната канализация е
приключил най-късно в края на месец октомври 2015 г. Пояснява се, че при
съпоставяне на размерите на обезщетенията в писмото от 23.08.2018 г.,
изпратено от ищцата до ответната община, и експертната оценка, приета по
делото, като неоспорена от ответника, може да се направи извод, че тя
напълно съответства на тази, съобщена на Общината с писмото от 23.08.2018
г. В жалбата се възразява и срещу необсъждането на писмото от 13.11.2015г.
от кмета на община Кочериново до ищцата, в което се счита, че се признава,
че част от имота, собственост на ищцата, е засегнат от строителните работи и
се предлага обезщетяване на ищцата като собственик.
Необосноваността на обжалвания съдебен акт се аргументира с довода,
че първоинстанционният съд погрешно е приел, че действията на ответната
страна не са противоправни, доколкото ищцата се е съгласила да осигури
достъп за извършване на СМР. За несъответстващ на събраните в хода на
производството доказателства се счита и изводът на районния съд, че СМР
се извършват по одобрен устройствен план, както и че напоителният канал е
разположен по-ниско от нивото на процесния имот.
Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на
предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна е депозирала отговор
на въззивната жалба, чрез който се оспорва основателността й. За правилни
се приемат мотивите на съда, че не са ангажирани доказателства от ищцата,
от които да се установи имало ли е насаждания в процесния имот към месец
юли 2015 г., нито каква част от тях са унищожени или повредени при
извършените СМР. Базирайки се на разпоредбите на чл.49 вр. чл.45 и чл.86
2
ЗЗД, каквито искови претенции били заявени от ищцата, се заключава, че
последната не е съумяла да докаже нито един от елементите на фактическия
състав на деликтната отговорност. Изтъква се, че с постигнатото
споразумение от 03.12.2015г. ищцата е била обезщетена по реда на чл.205
ЗУТ и чл.21 ЗОС, като в това производство същата е имала право на
възражения по размера на оценката. След приключването на СМР общината
била възстановила първоначалния вид на терена така, че останалата му част
да бъде ползвана за нормалното си предназначение, което въззиваемата
страна сочи, че е доказано в процеса чрез разпита на допуснатите й
свидетели. Приема се за правилна оценката на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд, обосноваващи формирания краен извод за
неоснователност на исковата претенция.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима,
доколкото същата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, а по същество въззивният
съд намира следното:
По делото не се спори относно собствеността на имота (поземлен имот
№087009 по КВС на с.С., ЕКАТТЕ 69261) – предвид и представения от
ответната община регистър по номера на имотите с. С., в който е посочен
процесният имот - № 087009, описан като „земеделска територия, нива, с
площ 2.008 дка, частна собственост на н-ци на Александър Панайотов
Делвински –л.33 от гр.дело №2033/2020г.на ДнРС , като от ищцовата страна е
представено удостоверение за наследници на същото лице- л.55 от
посоченото дело на ДнРС.
Видно от приложените в първоинстанционното производство преписи-
извлечения от протоколи за решения на ОбС - община Кочериново, не е
налице отчуждаване – изцяло или частично, на процесния земеделски имот -
Общинският съвет е взел решение, с което допуска изработването на ПУП, в
който се предвижда отчуждаване за общинска инфраструктура на засегнатите
частни имоти - земеделски земи, но данни в такава насока не са събрани.
В представената кореспонденция между страните се съдържа и писмо
изх.№РД-01-11-Е-48/13.11.2015г. на Община Кочериново, в която се сочи, че
на основание Заповед №РД-01-05-544/29.10.2015г.на кмета на Общината е
извършена проверка на място и е съставен констативен протокол, като
предвид направените констатации ще бъдат предприети действия във връзка
с трасирането на имот №087009, „за установяване на частта от него, която
попада в извършващите се към момента мероприятия, с цел обезщетяване“ на
собствениците на имота.Такъв протокол не е представен , като ответната
страна се позовава на липсата на посочена индивидуализация, респ.на
продължителния период , който е изминал до съдебното заседание
(срвн.протокол от с.з.на 26.05.2021г.).
Установено е и, че същият имот е засегнат от строителството на обект
„Изграждане на канализационна мрежа на с.С.- основна част на мрежата“ с
възложител община Кочериново, като чрез заключение №264605 от
3
15.04.2021г.на в.л.К.С. се констатира, че през посочения поземлен имот са
прокарани съоръженя във връзка с визирания строителен обект, като има част
от канализационен клон ,изпълнен надземно от стоманени тръби , а
поземленият имот не е свързан с тръба за напояване на същия от напоителен
канал №000166.
По делото е приложено и споразумение от 03.12.2015г., в което се сочи,
че страните по него (страни и по делото) са се споразумели ищцата да
осигури достъп до имота в частта, засегната „от ПУП-ПП съгласно
приложения към настоящото споразумение ПУП-ПП за извършване на
строително монтажни работи за изграждане на канализационния колектор“, а
в т.3 е предвидено обезщетение на собственика по реда на чл.295 от ЗУТ и
чл.21 от ЗОС, като собственикът има право на възражения по размера на
оценката, когато същата бъде изготвена.
Предвидено със споразумението е и задължението общината да осигури
свързване на земеделския имотс напоителния канал чрез тръба за напояване
на имота/т.2/, както и за възстановяване на терена в първоначалното му
състояние, но не по-късно от 05.01.2016г.,като при неизпълнение на това
задължение е уговорена и неустойка – по 50лв.за всеки просрочен ден/т.4/.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства,
като от показанията на свид.С.С. се установява, че същият познава терена и е
ходил на проверка във връзка със заповед на кмета, няма спомен дали е
съставен протокол и снимки за конкретния случай, сочи, че на мястото в
имота, определено за поставяне на колектора, не е имало дръвчета, но към
този този момент мисли, че такъв вече е бил поставен, а проверката е била
през м.октомври 2015г., като не е имало насаждения на място, като счита, че
ако е имало, би трябвало да е прибрана реколтата.
Във връзка с претенцията, за стойността на реколтата годишно- при
правилна агротехника и ефективна растителна защита- от добив на
зеленчукови култури е направено изчисление в заключение
№265619/18.05.2021г.на в.л.Е.Т. по твърдения на ищцата относно вида на
културите и площ на засаждането им – картофи(115кв.м); воден лук (35кв.м);
праз лук (35кв.м) и пипер(35кв.м)- общо 220кв.м , на стойност общо 500.12
лв., а отделно по твърдения на ищцата за налични трайни насаждения в
заключението е отразена и тяхната стойност – 260лв.- 2бр.сливи на възраст
8г. Данни за наличие на протокол от цитираната проверка не са налични в
заключението на експертизата, въпреки формулираната в такава насока
задача.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Обезщетението за непозволено увреждане включва всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Такъв характер имат не
само вредите, изразяващи се в намаление имуществото на пострадалия, но и
тези, които се изразяват в това, че в резултат от увреждането, увреденият не е
могъл да реализира реални доходи.
Възможността да се реализира земеделска продукция от нива, която в
4
резултат на неоснователни действия на ответника е възпрепятствана , не е
хипотетична и подлежи на установяване, като доказателствената тежест е за
ищцовата страна .
В случая ищцата не е доказала при условията на пълно и главно
доказване настъпването на вреда като елемент от описания фактически
състав. Претенцията е за обезщетяване на пропусната полза - доход от
реализирането на продукция за 2016г.,2017г.,2018г.; 2019г. и 2020г./т.е.от
06.01.2016г.до предявяване на иска -01.12.2020г./. От събраните доказателства
не се установява, че е съществувала сигурност за увеличаване имуществото
на ищцовата страна с доходите от реализирането на такава продукция. От
показанията на свид.С. не може да се направи извод и, че непосредствено
преди това /респ.през м.10.2015 г., когато е извършван оглед във връзка със
строителството на канализацията , възложено от ответната община/, имотът е
засаждан с такива култури и въобще, че е имало унищожена продукция или
дървета.При липса на данни в каква насока са констатациите в констативен
протокол ( с цитираното писмо е указано само издаване на заповед за
назначаване на проверка от комисия, а посочения в последващото
споразумение текст за обезщетение-чл.205 ЗУТ визира обезщетяване при
отчуждение,т.е.репарация за правото на собственост) не може да бъде
приложена и хипотезата на чл.190,ал.2 във вр.с чл.161 ГПК за създаване на
пречки за установяване на неизгодни факти, които следва да са във връзка с
конкретно търсеното обезщетение , а ищцата , от своя страна, не е ангажирала
каквито и да било доказателства за наличие на съответни насаждения и
овощни дървета конкретно в засегнатата от строителството част преди
започване на строителството, както и въобще за конкретните цели, за които е
използвала имота(респ.че преди увреждането тази част е била обработвана и
от нея е реализирана съответна продукция) търсената репарация в случая
произтича от конкретно визирани вреди – претърпени щети от
унищожаването на земеделска продукция и овощни дървета, както и
пропуснати ползи от използването на имота за бъдещ добив от такава
конкретна продукция , които обстоятелства ищцата е могла да установява с
всички допустими доказателства и доказателствени средства, в т.ч.гласни
такива.
Приемайки, че исковите претенции са недоказани, предвид съвпадение
на крайните изводи на двете инстанции - с оглед отхвърляне на иска с
атакуваното решетние, последното ще бъде потвдърдено.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260246 от 08.06.2021г., постановено по
гр.д.№2033/2020 г. на Районен съд –. Дупница.
Настоящото решение не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6