Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 155/14.03.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно – наказателно
дело № 117 по описа на
Административен съд - Монтана за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение № 344 от 18.11.2022 г. по АНД № 706 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000006/04.01.2022
г. на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Враца към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, длъжностно лице по реда на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189
ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. С наказателното постановление на А.М.И.
*** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв. /триста
лв./ на основание чл. 93б, ал. 3, т. 2 от ЗАвтП за извършено административно
нарушение
на чл. 6, §.
3 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
С Определение № 1000/30.01.2023 г. по адм. дело №
495/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е
изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.
Касационният жалбоподател А.М.И., редовно призован по
реда на чл. 137 и сл. от АПК, не се явява и не се представлява. В касационната жалбата
се навеждат доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради
нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди
се, че изложеното в АУАН не отговаря на истината. Също така и, че
административнонаказаното лице не е нарушило цитираните правни норми. Оспорва
се извършената проверка, както и констатациите в писмените доказателства в тази
насока. Моли за отмяна на въззивното решение, ведно с атакуваното наказателно
постановление, или ако съдът прецени, че е налице нарушение, то да бъде
изменено наказателното постановление, като бъде намалена наложената глоба до
определения от закона минимум. Заявява, че при неявяване в о.с.з. не възразява
да бъде даден ход на делото по същество.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ чрез директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Враца, не изразява становище по касационната жалба. Редовно призован
за о.с.з., не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно
решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Жалбоподателят А.М.И. е наказан за това, че на 20.12.2021
г. около 15:05 часа в обл. Видин на главен път Е79 отбивка за ел. подстанция на
километър 14+300, управлява влекач МАН Т*** кат. № 3 с рег. № С*** и
полуремарке Ш*** кат. О4 с рег. № С*** и двете ППС-та са собственост на фирма
„ЕР ЕС С*** “ ЕООД с посока на движение от гр. Видин за гр. Монтана, извършва
международен превоз на товари от Кралство Нидерландия за Р. България, видно от
СМР от 16.12.2021 г. и заверено копие на лиценз от Общността № *********, като
при проверката се установява следното нарушение: 1. Водачът е превишил общото
време на управление през две последователни седмици от 90 часа, като
превишението е с 11 часа и 30 минути за периода от 00:00 ч. на 06.12.2021 г. до
24:00 ч. на 19.12.2021 г., видно от свалена информация от дигитална карта на
водача № 0000000121586001 с програма TDCS-3 на ИААА и разпечатка на хартиен
носител. Съставен бил АУАН серия А-2020, № 282882/20.12.2021 г. за извършено
нарушение по член 6, § 3 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Последвало е издаването на
обжалваното НП № 26-0000006/04.01.2022 г. на директора на РД „АА“ – Враца, с
което на А.М.И., на основание чл. 93б, ал.
3, т. 2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева /триста лева/.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин.
От събраните пред районния съд доказателства се
установява еднозначно, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.М.И. е доказано, като в посочения
ден и час, на описаното в наказателното постановление място е управлявал влекач
МАН Т*** кат. № 3 с рег. № С*** и полуремарке Ш*** кат. О4 с рег. № С*** , като
при проверката е установено, че е превишил общото време на управление през две
последователни седмици от 90 часа, като превишението е с 11 часа и 30 минути за
периода от 00:00 ч. на 06.12.2021 г. до 24:00 ч. на 19.12.2021 г., видно от
свалена информация от дигитална карта на водача № 0000000121586001 с програма
TDCS-3 на ИААА и разпечатка на хартиен носител. Фактите, очертаващи обективните
предели на състава на нарушението се установяват и от събраните доказателства.
С касационната жалба не са изложени никакви конкретни
мотиви и доказателства опровергаващи направените констатации от контролните
органи на РД „АА“ – Враца. Твърди се единствено
неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение на Районен съд – Видин,
както и на потвърденото с него спорно наказателно постановление, без да се сочи
нищо по същество на спора. Същите възражение са направени и пред въззивната
инстанция, която ги е обсъдила и стигнала до изводи, които се споделят напълно
от настоящия касационен състав, а именно, че съгласно разпоредбата на чл. 6, §
3 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета общото време
на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90
часа. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета.
Неоснователно е възражението на касатора, че
изложеното в АУАН не отговаря на истината, като неправилно е приложен
материалния закон, както и, че от негова страна не е извършено нарушение на
цитираните правни норми. С представените пред въззивната инстанция
доказателства, авторството и вината на нарушителя са безспорно доказани, както
и причинно-следствената връзка между деянието и общественоопасния резултат, за
което е наложена административната санкция в допустим от закона размер, съобразно
тежестта на деянието.
Касационната инстанция намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при описание на нарушението, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН е съставен в деня и часа на установяване на нарушението от компетентни
лица, връчен е надлежно на нарушител. При съставянето на АУАН са спазени
сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Не е било накърнено правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво конкретно нарушение срещу него е било повдигнато обвинение със
съставения му АУАН и впоследствие е била ангажирана неговата отговорност с
издаденото НП, като нарушителят е могъл да упражни адекватно и в пълен обем
правото си на защита.
Към констатираното нарушение правилно са приложени
относимите материалноправни разпоредби и санкционна норма, в съответствие с
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е
пълно съответствие и единство между словесното описание на нарушението,
дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.
По същество извършването на нарушението е правилно
установено. За достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана
информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и дигитална картата
на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост,
разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да
бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени
обстоятелства, като например режим „почивка“. Известно е също така, че
тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е
в движение. В смисъла на изложеното, проверяващите лица, не биха могли да
въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при
нормалното му функциониране да се генерират автоматично. Конкретно няма данни
устройството да не е функционирало, т.е. то е съхранявало показания. Така, в
случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел
данните от движението на ППС и дейностите на водача.
Видно от приложената разпечатка от разчетените данни
на софтуерната програма, приложени в материалите на делото, налице е
автоматично отграничаване на периода, за който са налице фактически нарушения
на изискванията за почивка на водача на превозното средство и в частност
неспазването на изискванията за общо време на управление през всеки две
последователни седмици, регламентирани от Европейска спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR) и Регламент 561/2006. Разпоредбите на Спогодбата са хармонизирани чрез
Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.
Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на
конкретното нарушение, като неговите изводи не са субективно формирани, а
базирани на обективно извлечени данни. В случая съдът намира, че няма спор по
естеството на нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.
Водачът не е спазил изискването, че за общото време на управление през всеки
две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа, като превишил същото
с 11 часа и 30 минути.
Наложеното административно наказание е
индивидуализирано в хипотезата на чл. 93б, ал. 3, т. 2 от ЗАвП, според който
текст водач, който не спазва изискванията относно общото време на управление
през всеки две последователни седмици, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006,
в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на времето за
управление през всеки две последователни седмици от 10 до 22 часа и 30 минути -
с глоба 300 лв. Наказващият орган се е произнесъл обосновано и законосъобразно,
като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.
На последно място, в конкретния казус липсват
предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Липсата на почивка и управление на ППС с превишаване на времето за
управление през всеки две последователни седмици с 11 часа и 30 минути, както е
в процесния случай, се отразява пряко върху способността на водача адекватно да
възприема пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване на
опасност за движението, което пък от своя страна е предпоставка за възникване
на тежки пътно транспортни произшествия, предвид техническите параметри на
автомобила.
Предвид изложеното касационната инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и
при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344 от 18.11.2022 г. по АНД № 706 по описа
за 2022 г. на Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно
постановление № 26-0000006/04.01.2022
г. на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Враца към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: