РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1569 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „А1
България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адв.*** срещу Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 1390,44 лева, от които главница в размер на
1290,52 лева, включваща потребена, но незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договори с индивидуални потребителски
номера *** в размер на 449,70 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 840,82 лв. и сума в общ размер на 99, 92 лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата, по всеки един от договорите.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение. Излага, че между него и ответника са
съществували и валидно е действали Договори
с индивидуални потребителски номера *** , с които на ответника са предоставяни
далекосъобщителни услуги за няколко мобилни номера.
Излага се, че съгласно чл. 26 от ОУ
на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Сочи, че промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Твърди се,
че неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. Сочи се,
че в срока на действието на
договорите за мобилни услуги Мобилтел е издал на абоната - ответник следните
фактури : 1. по Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер ***,: фактура № *********/12.12.2014 г., с
падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г.до 08.12.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 53.58 лв.; фактура №
*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от
09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 44.5 лв.; фактура № *********/ 12.02.2015 г., с падеж на плащане
27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 45.16 лв.; фактура № *********/25.05.2015
г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г.до
08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 208,44 лева; фактура №
*********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от
09.04.2015 г.до 08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 12,42 лева.
Излага се ,че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори,
като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и
да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че
вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на заявлението по
чл.410 ГПК, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират мораторна
лихва за забава начислена върху главницата в размер на 34.85 лв. за период от
28.02.2015 г. до 24.07.2017 г. 2. Договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга с номер ***,: фактура № *********/26.03.2015
г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до
22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 60.05 лв.;
фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен
период от 23.03.2015 г.до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 32.7 лв.; фактура № *********/06.08.2015 г., с падеж на
плащане 06.08.2015 г., за отчетен период от 23.06.2015 г.до 22.07.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги. Излага се ,че длъжникът не е изпълнил задълженията си
по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договора. Твърди се, че вземането по договора с длъжника не е погасено към
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер
на 20.68 лв. за период от 14.05.2015 г. до 24.07.2017 г.; 3. Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ***, по който са издадени
следните фактури: фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.57 лв.; фактура №
*********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от
16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане
03.02.2015 г., за отчетен период от; 16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 73.12 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 53.12 лв.; фактура № *********/19.02.2015
г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до
15.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.9 лв.;
фактура № *********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен
период от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/21.04.2015 г., с падеж на
плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г.до 15.04.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.9 лв.; фактура №
*********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 26.05.2015
г., за отчетен период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги;
фактура № *********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен
период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги; фактура №
*********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г.до 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 43.5 лв. Излага се ,че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор
да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договора. Твърди се, че вземането по договора с длъжника не е погасено към
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер
на 44.39 лв. за период от 08.07.2015 г. до 24.07.2017 г. Твърди се, че
претендираната сума в размер на 1290.52 лв., посочена като главница
представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни
услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги, а именно главницата е формирана като сбор от потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори *** в размер на - 449.7 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на- 840.82 лв. - сбор от начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Излага се, че
на ответника е начислена и мораторната лихва в размер на 99.92 лв., начислена
върху: фактура № *********/12.02.2015 г.; фактура № *********/28.04.2015 г.; и
фактура № *********/ 22.06.2015 г.. Сочи се, че ищецът има право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.,
както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от ОУ. Излага
се, че незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставявни на
абоната, е отразена в представените фактури. Твърди се, че доколкото последните
не са били погасени от абоната-ответник, ищецът е прекратил едностранно
сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била
начислена неустойка. Излага се, че в случая, клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Сочи се, че настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй
като такава допълнителна уговорка няма.
Излага се, че клаузата за неустойка фигурира в подписаните Приложения в
Раздел Отговорност и гласи, че ,Ако в рамките на първоначалния срок на Договора
бъде прекратено ползването на услуги при условията на това Приложение, както и
в случай, че Абонатът наруши по друг начин задълженията си, произтичащи от
Договора или ОУ, Операторът има право да спре достъпа на Абоната до мрежата
и/или да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните
такси, дължими от Абоната за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в
Договора срок.". Твърди се, че основанието за прекратяване на договора
следва и от чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е договорено,
че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към
Мобилтел, а съгласно чл. 54 от О
„Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане съгласно т. 54,12 от Общите условия
операторът едностранно прекратява договора на абоната при забава на плащане
продължила повече от 124 дни, като за самото прекратяване на договора законът
не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Твърди се, че неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните му договори и съответно
начисляването на договорка неустойка. Излага се, че от процесните договори е
видно, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи се, че съгласно чл. 37.а. от Общите
Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги. Твърди се, че съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставя на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, като дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от
абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е
обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответника, както и временно да спре достъпа на абоната до мрежата Излага се и,
че неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Твърди се, че заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Излага се, че промяната на този период може
да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до
абоната. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Развива подробни съображения
относно становището си за основателността на иска.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че претенцията е неясна, доколкото в петитума на исковата молба липсва
конкретика, относно основанието и размера на търсената неустойка, както и
логика при определяне на периода на търсената мораторна лихва. Сочи, че от
друга страна съгласно чл. 147 от Закона за далекосъобщенията „Общите условия са
неразделна част от индивидуалния договор между оператора и крайния потребител”.
Сочи, че предвид тази норма и позиционирането й в Глава осма „ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ
ПА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ” на същия закон е безспорно, че възникването и
регламентиране на отношенията между оператора и абоната /потребителя/ става на
база подписан договор. Твърди, че поради липса на договорни отношения /с
изключение на договор от 11.07.2014г./ исковата претенция се явява недопустима. Счита и същата за неоснователна, тъй като в исковата молба на ищеца се
твърди наличие на договори „с ID на клиента ********* от три различни дати -
13.10.2014г.; 28.08.2014г. и 11.07.2014г., т.е. три отделни договора, които не
са представени от ищеца. Сочи и, че по делото не са представени цитираните от
ищеца в исковата молба и допълнителна молба общи условия. Твърди и, че претендираната
неустойка е почти два пъти по- голяма от тази, представляваща главница, поради
което и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД прави възражение за нищожност на
клаузата, обективирана в точка 6.3.1 от Приложение №1 към договор
№*********/11.07.2014г., Приложение №1 към договор №*********/28.08.2014г. и
клаузата, обективирана в точка 5.3.1 от Приложение №1 към договор
№*********/13.10.2014г., поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че уговореният размер на неустойката
е не само неясен - няма данни как е формиран или ще се формира, но и прекомерно
висок. Излага, че В ТР № 1/2009г. ОСТК на ВКС приема като критерий за нищожност
на неустойките дали се нарушават защитени от закона принципи и интереси. Счита,
че нарушението на правото на равнопоставеност на страните в гражданския оборот
и на забраната за неоснователно обогатяване чл. 59 ЗЗД придават на неустойката
противоправен характер. Излага, че
нарушението на тези принципи, в настоящият случай, е заложено още при
подписването на приложенията. Сочи, че прекомерно големият размер на
уговорената неустойка и нейния неясен начин на определяне и размер по никакъв
начин не може да намери оправдание в обезщетителната й функция. Твърди и, че
искът по чл.86 ЗЗД с оглед акцесорния характере е недопустим, алтернативно
неоснователна.
В проведеното по
делото о.с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск на основанията посочени в отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6461/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№4198/25.08.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора
– ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 449,70
лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори ***; сума в размер на 840,82лв. – неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно с
мораторната лихва в размер на 34,85лв. за периода от 28.02.2015г. до
24.07.2017г. по договор ***; мораторна лихва в размер на 20,68лв. за периода от
14.05.2015г. до 24.07.2017г. по договор ***
и мораторна лихва в размер на 44,39лв. за периода от 08.07.2015г. до
24.07.2017г. по договор ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението - 24.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 27,81лв. –
внесена държавна такса и 196,40лв. – адвокатски хонорар.
С исковата молба е представено
Приложение №3 към Договор №*********/ 30.07.2014 г./л.21-24 от делото/ и Приложение №1 към договор № *********
/л.25-29 от делото/, подписани от абонат „***“ – лице различно от ответника по
делото, поради което договорът и
приложението не следва да се коментират.
От приложения по
делото Договор № *********/11.07.2014 г., сключен между страните по делото се
установява, че страните са сключили Договор, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една
или няколко далекосъобщитетлни мрежи, при условията на настоящия договор и ОУ.
Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число
срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения,
неразделна част от Договора. Договорено е и, че промяната на условията по
Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор или приложение.
Установява се от представеното по
делото Приложение №1 към Договор №*********/11.07.2014 г., че между страните е
сключен Договор по силата, на който на ответника са предоставени услуги по
тарифен план Мтел Трансфер S , с месечна такса в размер на 14,90 лева и срок на
договора до 11.07.2015 г.
Видно е от представеното по делото
Приложение №3 към Договор №*********/11.07.2014 г., че между страните е сключен
Договор по силата, на който на ответника е предоставена услугата цифрова
телевизия и домашен телефон по тарифен план Мтел Трансфер S Summer от 2014 г.,
с месечна такса в размер на 14,90 лева и срок на договора до 28.08.2016 г.
От приложения по
делото Договор № *********/28.08.2014 г., сключен между страните по делото се
установява, че страните са сключили Договор, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една
или няколко далекосъобщитетлни мрежи, при условията на настоящия договор и ОУ.
Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число
срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения,
неразделна част от Договора. Договорено е и, че промяната на условията по
Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор или приложение.
Установява се от представеното по
делото Приложение №1 към Договор №*********/28.08.2014 г., че между страните е
сключен Договор по силата, на който на ответника са предоставени услуги по
тарифен план Мтел Трансфер S Summer от 2014 г., с месечна такса в размер на
14,90 лева и срок на договора до 28.08.2016
г.
Видно е от
представеното по делото Приложение №3 към договор за продажба на изплащане
№*********/13.12.2014 г., че на ответника е предоставена цифрова телевизия и
интернет.
От приложения по
делото Договор № *********/13.10.2014 г., сключен между страните по делото се
установява, че страните са сключили Договор, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една
или няколко далекосъобщитетлни мрежи, при условията на настоящия договор и ОУ.
Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число
срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения,
неразделна част от Договора. Договорено е и, че промяната на условията по
Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор или приложение.
Установява се
приложения по делото Договор № *********/13.10.2014 г., че ищецът е закупил на
лизинг таблет.
От представеното
по делото Приложение №2 към договор за продажба на изплащане
№*********/13.10.2014 г., и какви са месечните вноски по същия.
Видно е от представеното
по делото Приложение №1 към Договор №*********/13.10.2014 г., че между страните
е сключен Договор по силата, на който на ответника е предоставен за ползване:
„mob.Internet 2.5 GB_100%, повече МВ -2Y, с месечна такса в размер на 13,90
лева и срок на договора до 13.10.2016 г.
Установява се от представеното по
делото Приложение №2 към договор за продажба на изплащане №*********/13.12.2014
г., не включен в исковия период, поради което не следва да се взема предвид и какви
са месечните вноски по същия.
Видно е от
представеното по делото Приложение №3 към договор за продажба на изплащане
№*********/13.10.2014 г., че на ответника е предоставена цифрова телевизия и
интернет.
Установява се приложения по делото Договор
№ *********/04.12.2014 г., че ищецът е закупил на лизинг таблет.
От представеното по делото Приложение №1 към
Договор №*********/04.12.2014 г. се установява, че между страните е сключен
Договор по силата, на който на ответника е предоставен за ползване: „Мтел
Мобилен интернет 2,5 GB – Коледа 2014, с месечна такса в размер на 13,90 лева и
срок на договора до 04.12.2016 г.
Установява се от представеното по
делото Приложение №2 към договор за продажба на изплащане №*********/04.12.2014
г., и какви са месечните вноски по същия.
Видно е от представеното по делото Приложение №1 към
Договор №*********/13.12.2014 г., че между страните е сключен Договор по
силата, на който на ответника е предоставен за ползване: „Мтел Мобилен интернет
2,5 GB – Коледа 2014, с месечна такса в размер на 14,90 лева и срок на договора
до 13.12.2016 г.
Установява се от
приложените по делото фактури с №№:
фактура № *********/12.12.2014 г., с падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен
период от 09.11.2014 г.до 08.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 53.58 лв.; фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 44.5 лв.; фактура №
*********/ 12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 45.16 лв.; фактура №
*********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен
период от 09.04.2015 г.до 08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
09.04.2015 г.; фактура № *********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015
г., за отчетен период от 09.04.2015 г.до 08.05.2015 г.; фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от
23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 60.05 лв.; фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане
13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г.до 22.04.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 32.7 лв.; фактура №
*********/06.08.2015 г., с падеж на плащане 06.08.2015 г., за отчетен период от
23.06.2015 г.до 22.07.2015 г., фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на
плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.57 лв.; фактура №
*********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от
16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане
03.02.2015 г., за отчетен период от; 16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 73.12 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 53.12 лв.; фактура №
*********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен период от
16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/19.03.2015 г., с падеж на плащане
03.04.2015 г., за отчетен период от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.9 лв.; фактура №
*********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от
16.03.2015 г.до 15.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 2.9 лв.; фактура № *********/20.05.2015 г., с падеж на плащане
04.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.9 лв.; фактура №
*********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги; фактура №
*********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги; фактура №
*********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г.до 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 43.5 лв, че ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните
суми.
В раздел
”Отговорност” на сключените договори е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
По делото са
приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния
договор.
По делото е
изслушана и СГЕ, заключението, на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От заключението на
същата се установява, че подписите, положени в Договор №*********/11.07.2014
г., Приложение №1 към Договор №********* /11.07.2014 г., Приложение №1 към Договор
№*********/28.08.2014 г. и Приложение №1 към Договор №*********/13.10.2014 г.
са положени от ответника. Дадено е заключение, че подписите под Приложение №1 и
Приложение №3 към Договор №*********/30.07.2014 г., /които съдът констатира, че
са подписани от лице разлибно от ответника/ не са подписани от ***
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми по процесния договор; да докаже
настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на
подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно
неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените
възражения.
Установява се от
приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях/, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от
приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по
делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
Въпреки, че ищецът
не е посочил дата, от която счита, че договорът между страните е бил прекратен,
то такова прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на потребителя на услуги, безспорно е
настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на ответника да
заплаща дължимите суми по фактурите.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника
са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора
По делото не са
представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати
процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставено, но незаплатена далекосъобщителна
услуга.
С оглед на
основателността на иска за главница на ищеца следва да се присъди
притендираната лихва за забава.
По отношение на
претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да
са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5.3 на Приложение №1 от договорите
-”Отговорност” е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието
на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на
всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването
му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по
договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Съдът намира
клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на договора, отсъствието
на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в
какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице
ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка –
неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното
правоотношение.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира искът за неустойка за
неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 88.13 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 287,30 лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сума в размер на 449,70 лева представляващи сбор от незаплатени
фактури по договори за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,
до окончателното плащане на вземането, на
основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните Т.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сума в общ размер на 99,92 лева,
представляваща сбор от дължимата мораторна лихва върху главницата по всеки един
от договорите, както следва: сума в размер на 34,82 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 28.02.2015 г. до 24.07.2017 г.,
дължима по договор *********/11.07.2014 г.; сума в размер на 20,68 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.05.2015 г. до
24.07.2017 г., дължима по договор *********/28.08.2014 г и сума в размер на
44,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
08.07.2015 г. до 24.07.2017 г., дължима по договор *********/13.10.2014 г. на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв.*** срещу Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 840, 82 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги,
ведно със сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв.*** сумата от 88.13
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6461 по
описа за 2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв.*** сумата от 287,30
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: