№ 17878
гр. С 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20211110155410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Страни в производството са ищецът Н. Р. А. с ЕГН **********, с. (АДРЕС),
чрез адв. К. и ответници: В. Д. К. с ЕГН **********, гр. (АДРЕС) и (АДРЕС) с ЕИК
*****, гр. (АДРЕС), представлявано от управителя Вл. К., чрез адв. К.. Предявен е иск
по чл.49 ЗЗД солидарно срещу двамата ответници за сумата 24000лв. /размерът на
иска е увеличен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК – в хода на производството по делото
– л. 240, стр. 2/, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.9.2021г. до
окончателното изплащане на вземането – обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от средна телесна повреда, получена на 27.9.2016г., в
гр. С жилищна кооперация (ИМЕ)“, находяща се на (АДРЕС), вследствие повреда и
пропадане на асансьор, изработен от (АДРЕС), от ниво ет.2 до ниво ет.-1, за което е
постановена влязла в сила 19.4.2023г. присъда по н.о.х.д. № 3828/2021г. по описа на
СРС, НО, 147 състав.
Ответникът оспорва иска. Прави възражение за давност. Страните не спорят,
че е постановена влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 3828/2021г. по описа на СРС, НО,
147 състав
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се
установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1.
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в
упражняването на дейност по изграждане на асансьорна уредба, отговаряща на
изискванията, заложени в Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства; 2. осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад /л. 174 и сл./ и при съобразяване на
представеното по делото влязло в сила Решение от 03.04.2023г. по Н.О.Х.Д. №
3828/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав /л. 160 и сл./, имащо характер на влязла в
сила присъда, съобразно константната съдебна практика, съдът е приел следното:
съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С влязлото в сила решение ответникът В. Д. К. е признат за
виновен в това, че на 27.09.2016г., около 18.15ч. в гр. С в жилищна кооперация
(ИМЕ)”, находяща се на ул. (АДРЕС) е причинил средни телесни повреди на четири
лица поради немарливо изпълнение на занятие - като управител на (ФИРМА) и член
на Съвета на директорите и представител на (АДРЕС) с ЕИК: ***** не е създал
необходимата организация на правно регламентирана дейност /внос, окомплектовка,
производство, монтаж, ремонт и търговия с асансьори, части и компоненти за тях/,
представляваща източник на повишена опасност, като в производствената база на
(ФИРМА), находяща се гр. (АДРЕС) в качеството си на УПРАВИТЕЛ не е съобразил
оценката на рисковете с проектирането и изработването на асансьор-хидравличен,
пътнически, 450 кг товароносимост, врати - АВ с фабричен номер и дата на
производство на асансьорната уредба- 073/2008г. /окомплектован на 15.09.2008г./, с
което е нарушил чл.9, ал.1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, който
гласи“‘Проектирането и изработването на асансьори и предпазни устройства трябва да
е съобразено с оценката на рисковете.“; допуснал е неправилно конструиране
/конфигуриране/ на захващащия механизъм на асансьора, служещ за предотвратяване
на свободно падане на кабината при увеличаване на скоростта и отсъствие на връзка
между скоростта на движение на кабината и устройството за затруднение в
движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; 2. К.Г.К с ЕГН:
**********, изразяваща се в счупване на големия и на малкия пищял на левия крак,
2
причинило му трайно затруднение на движенията на левия крак за срок повече от 30
дни; 3. Н. Р. А. с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на
ходилото на десния крак и причинило му трайно затруднение на движенията на десния
крак за срок повече от 30 дни и 4. А.М.М с ЕГН: **********, изразяваща се в
счупване на големия пищял на десния крак и причинило му трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок повече от 30 дни – престъпление по чл.134, ал.З,
вр. с ал.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на влязлото в сила решение съдът е отделил като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че на 27.9.2016г., в гр. С жилищна кооперация (ИМЕ)“, находяща се
на (АДРЕС), ответникът В. Д. К., като управител на ответното дружество (АДРЕС) с
ЕИК *****, е извършил виновно и противоправно деяние, представляващо немарливо
изпълнение на занятие, източник на повишена опасност, довело до повреда и
пропадане на асансьор, изработен от (АДРЕС), от ниво ет.2 до ниво ет. 1, и е причинил
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на ладиевата кост на
ходилото на десния крак, причинило трайно затруднение на движението на десния
крак за срок повече от 30 дни.
С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани
причинените от деянието вреди – техният размер, по отношение на който ответниците
са възразили, че е завишен.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето му – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в трайно затруднение на движението на десния крак
за срок повече от 30 дни. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства,
получени чрез разпита на свидетеля на ищеца Е.А.И /л. 239, стр. 2 и сл./, кредитирани
от съда като обективни и добросъвестно дадени, от които се установява следното: в
резултата на повредата и пропадането на процесния асансьор бил счупен десния крак
на ищеца; кракът на ищеца бил гипсиран в болнично заведение; ищецът бил много
притеснен от инцидента; плачел; след около месец или два гипсът от крака на ищеца
бил свален; през цялото това време ищецът не е можел да върви и е седял на дивана;
впоследствие ищецът се придвижвал с помощта на патерици; придвижването с
патерици продължило около месец, след което ищецът започнал да се придвижва
нормално; и към момента на показанията свидетелят посочва, че ищецът продължава
да изпитва болки, особено при промяна на климатичните условия; след инцидента вече
не може да работи извършваната преди това дейност, изразяваща се в поставянето на
гипс картон; инцидентът е забавил заминаването на ищеца в Англия, но впоследствие
е заминал като и към момента на показанията ищецът се намира в Англия, където
3
работи като дърводелец; ищецът изпитва страх от асансьорите и не ги ползва.
Предвид изслушаните от съда свидетелски показания, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилия инцидент, с оглед фактът, че полученото увреждане е довело до
невъзможност за придвижване от страна на ищеца, което е продължило сравнително
кратък период от време – за около 3 месец /1 или 2 месеца ищецът е бил в
невъзможност да се придвижва, поради поставения гипс, а впоследствие още 1 месец
се е придвижвал с патерици/ като към момента на показанията състоянието на ищцата
е стабилизирано като съдът отчита негативните усещания, болките, стреса, страха от
придвижване с асансьор, факта, че въпреки известното времево забавяне ищецът е
заминал за Англия, където работи като дърводелец, като същевременно следва да се
отчете обстоятелството, че получените увреждания са довели до промяна в обичайния
ритъм на живот на ищеца за този, то обезщетението следва да бъде определено в
нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните
икономически условия за живот в страната и следва да бъде престирана сума в размер
на 14000 лева, която би съставлявала справедливо обезщетение за причинените от
деянието вреди. Престиране на сума над този размер би довела до неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като вреди, надхвърлящи този размер не са доказани.
Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е доказан
за размера от 14000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 24000 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на възражението на ответниците за погасяване на вземането по
давност, следва да се изложат следните съображения: съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД, общата давност е петгодишна, като тя започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на основание деликт, в
ЗЗД са уредени две хипотези. При първата от тях, вземането става изискуемо от
момента на извършване на деликта, когато извършителят е известен. При тази
хипотеза, откриването на дееца съвпада с настъпване на деликта. Във втората
хипотеза, деликтът е осъществен, но вземането не е станало изискуемо оттогава, а
става изискуемо от момента на откриване на дееца - чл.110 от ЗЗД, вр. с чл.114,
ал.3 от ЗЗД. В случая, деянието осъществява едновременно състав на престъпление и
покрива признаците на деликт и затова откриването на дееца е момента на
привличането на извършителя в качеството му на обвиняем. Именно от този момент
той е станал известен. В настоящия случай видно от представения по делото
обвинителен акт от 11.03.2021г. /л. 25 и сл./ се установява, че повдигнатото обвинение
е от тази дата. Дори и да се приеме, че ответникът е привлечен като обвиняем още на
27.09.2016г. /датата на деликта, като в случая страните не са представили
постановлението за привличане на ответника като обвиняем/, то към момента на
депозиране на исковата молба /27.09.2021г./ приложимата давност не е била изтекла.
С оглед гореизложените съображения искът следва да се уважи за сумата от
12000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 24000 лева следва да се
отхвърли.
4
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
27.9.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни,
съразмерно с уважената/ отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 980.00 лева /сумата от
960.00 лева – ДТ; сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение/.
В полза на ответниците следва да се присъди по съразмерност сумата от 1200
лева за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2400 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД В. Д. К., с ЕГН **********, гр. С
ул. (АДРЕС) и (АДРЕС) с ЕИК *****, гр. (АДРЕС), представлявано от управителя В К.
да заплатят солидарно в полза на Н. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: с. (АДРЕС)
сумата от 12000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания от причинен на 27.09.2016г. деликт, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 980.00 лева – разноски по
съразмерност за производството пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 12000 лева до пълния предявен размер от 24000 лева.
ОСЪЖДА Н. Р. А., с ЕГН **********, с. (АДРЕС) да заплати на В. Д. К., с ЕГН
**********, гр. С ул. (АДРЕС) и (АДРЕС) с ЕИК *****, гр. (АДРЕС), представлявано
от управителя В К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200.00 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5