Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 30.03.2021                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На десети март                                          две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 574 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

Ищцовото дружество - „П.К.Б.“*** законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд- Велики Преслав, получено от „П.К.Б.“ ЕООД на 25.06.2019г., предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу Н.Ш.Н. в размер на 695.53 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******. Вземането произтича от следните обстоятелства:

На 16.03.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *******между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор и Н.Ш.Н., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 300 лева; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на вноската: 33.20 лева; Падеж на вноската: втори ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88%; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 365.20 лева.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 330.33 лева; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 30.03 лева.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 695.53 лева; Общ размер на вноска: 63.23 лева; Дата на погасяване: 2-ри ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„П.К.Б.” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 17.03.2017г. превежда парична сума в размер на 300.00 лева по посочена от длъжника Н.Ш.Н. банкова сметка (***: 270PMWP170760328, с дата 17.03.2017г.). От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № *******като го сключва за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 63.23 лева и падежна дата всяко 2-ро число на месеца.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една пълна погасителна вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно, „....в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“. На 11.07.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 12.07.2017г. на Н.Ш.Н. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ, при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Към настоящия момент размерът на погасеното от Н.Ш.Н. задължение по ДПК № *******е в общ размер на 00.00 лева.

В настоящето производство „П.К.Б.“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 5.15 лева, поради липса на материален интерес. Претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към днешна дата, длъжникът - Н.Ш.Н. дължи на „П.К.Б.” ЕООД сума в размер на 695.53 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******.

В съответствие с изложеното счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ/СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Отбелязва също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 от ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Велики Преслав. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 634/2018г. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 25.06.2019г.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника Н.Ш.Н. в размер на 695.53 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - Н.Ш.Н. намира искът за неоснователен, защото кредитът изтеглен от него можел да бъде изискуем, съгласно договора до 30 календарни дни, при една просрочена вноска. От датата на кредитиране е изтекъл, т.е. от 02.05.2017г. до 02.06.2017г. е изтекъл този срок, който не бил спазен. Твърди, че към датата на кредитиране – 16.03.2017г. бил в болничен, поради намалена работоспособност. След изтегляне на сумата, състоянието му не се подобрило и последвал нов болничен, за което П.к. бил уведомен. Заболяването му било свързано с язвена болест на дванадесетопръстник, с оперативна намеса на 04.07.2019г. в МБАЛ град Шумен, за което получил ТЕЛК № 0089/20.09.2019г. с 40% трайно намалена работоспособност. На 28.10.2020г. получил силни болки в коремната област, като за един ден бил настанен в спешно отделение на УМБАЛ „С.А.“ АД – С.. При изписването му бил констатиран диабет със стойност на кръвната захар от 18.43. След осъществен преглед от личния лекар и ендокринолог му била поставена диагноза – неинсулинова зависимост, за което отново предстояло явяването му пред ТЕЛК.

Твърди, че финансовото му състояние било отчайващо. Към момента на получаване на иска от П.к., работел и по месторабота получил съобщението, но сега бил в принудителен отпуск, поради пандемията от Ковид. Все още нямал адресна регистрация в град С., поради независещи от него причини, но имал договор за наем, по силата на който заплащал такъв в размер на 300 лева. Работната му заплата възлизала в размер на 610 лева. Счита, че платежоспособността му била изключително невъзможна и моли искът да му бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд- Велики Преслав е издадена Заповед от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – Н.Ш.Н. да заплатина кредитора - „П.К.Б.” ЕООД *** следните суми: 695.53 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******от 17.03.2017 г.; сумата 5.15 лева, представляваща законова лихва за забава от 03.05.2017г. до 11.07.2017г., ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на заявлението –  26.07.2018г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 25.00 лева, представляваща внесена държавна такса и 50.00 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт. Поради обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника - Н.Ш.Н. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя му е указано възможността да предяви иск за вземанията си, в едномесечен срок, поради което ищцовото дружество е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта.

Приложени са Искане и Договор за потребителски кредит П.к.Стандарт № *******от 13.03.2017г. и Договор за потребителски кредит П.к.Стандарт № *******от 16.03.2017г., сключен между страните, по силата на който, „П.К.Б.” ЕООД ***  е отпуснат на Н.Ш.Н. кредит в размер на 300.00 лева, срок за връщане 11 месеца, с годишен лихвен процент от 41.17%, размер на погасителна вноска – 33.20 лева и общата дължима сума по кредита – 365.20 лева, която следва да бъде върната.

Във връзка с ползването на допълнителни услуги, а именно - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 330.33 лева, при размер на вноска по закупения пакет от 30.03 лева, общото задължение възлиза на 695.53 лева и месечна вноска от 63.23 лева. Дата на погасяване: 2-ри ден от месеца.

Представени са още Общите условия, подписани от ответника, с което е декларирал и приемането им, искане за отпускане на потребителски кредит П.к.Стандарт, Декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 16.03.2017г., Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и сключено споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги, транзакция.

Видно от преводно нареждане, документ № 13898175 от 17.03.2017г., сумата предмет на договора от 300 лева е преведена на кредитополучателя - Н.Ш.Н. по банков път, по сметката й в О.б.АД.

По делото е представено копие от погасителния план към договор за потребителски кредит № *******от 16.03.2017г. и извлечение по сметка към договор за кредит № *******, видно от които при дължими 11 погасителни вноски с датата на първо плащане – 02.05.2017г. и дата на последно плащане – 02.03.2018г., всяка в размер от по 63.29 лева, кредитополучателят - Н.Ш.Н. не е заплатил нито една вноска. Остатъчното задължение на длъжника е в размер на 695.53 лева.

Представено е уведомително писма от 12.07.3017г., изпратено от ищеца до Н.Ш.Н., с което последният е уведомен, че съгласно ОУ към сключения между него и П.К.Б. ЕООД договор за потребителски кредит *******, считано от 11.07.2017г. същия е едностранно прекратен и договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем. Непогасената част от задължението възлиза на 955.53 лева, лихвата за забава е в размер на 5.15 лева.

Ответникът не е оспорил подписа си на горепосочените документи.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от  ЗЗД. Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника - извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която на кредитора на заявеното вземане законодателят е предоставил исковия ред да установи неговото съществуване. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника, респ. предявен при наличието на хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК  е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Същото само по себе си  не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка за влизането й в сила. Тълкуването на разпоредбата, според която този иск се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, както е в настоящия случай) дава основание да се приеме, че исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК е своеобразно продължение на допустимо проведеното заповедно производство.

Съдът намира предявения иск за неоснователен, доколкото от събраните по исковото производство писмени доказателства не се установява безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Аргументите за това са следните:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, твърденията на заявителя в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. 12, касаеща – обстоятелства, от които произтича вземането, са за валидно възникнали облигационни отношения между страните по сключен договор за потребителски кредит от 17.03.2017г. Издадената Заповед  № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, разпорежда длъжникът - Н.Ш.Н. да заплати на кредитора - „П.К.Б.“*** сумата от 695.53 лева, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит от 17.03.2017г.

 От събраните по настоящото исково производство доказателства, се установи, че ищецът и ответникът са били във валидно облигационно отношение, но по сключен договор за потребителски кредит П.к.Стандарт от 16.03.2017г. Доколкото не се установява по безспорен начин наличието на вземането по договор от 17.03.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение, иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид  отхвърлянето  на исковата претенция.

Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника, доколкото няма искане в тази посока, както и с оглед липсата на доказателства за направени такива.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** иск, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с който да бъде прието за установено по отношение на Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС – Велики Преслав суми, а именно: сумата от 695.53 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.