Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 07.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито заседание
на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5920 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от П.А.А. срещу “Е.-П.П.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1174,20лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 01.12.2018г. до 28.02.2019г. за обект с кл. № *****и аб. № ***** и
адрес на потребление гр. *****.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Е.-П.П.” АД договорни
отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на
сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не
дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната
процедура, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.-П.П.” АД. В отговора на
исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че
титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката
и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от
служители на „Е.С.” АД, при което е констатирано, че е налице вмешателство.
Поради това е изготвена корекция на сметка и е начислена процесната сума, на
основание чл. 38 от ОУ на Е.С. АД. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа иска и моли за уважаването
му. Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
констативен протокол от 28.02.2019г., от който се установява, че
на така посочената дата, при проверка на СТИ на обект на ищеца П.А. *** мак, е
констатирано вмешателство – директно присъединяване от трасето на кабела към
сградата. Вмешателството е отстранено – кабелът е прекъснат на мястото на
влизане в имота и е иззет.
Изготвена е справка за корекция
за периода 01.12.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 5940квч.
Издадена е и фактура,
обективираща задължение в размер на 1174,20лв. на ищеца за обекта и за периода,
посочени по-горе.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза,
съгласно която е налице неправомерно вмешателство, изразяващо се в допълнително
присъединяване на захранващ кабел, свързан преди измерването, поради което
преминалата през него ел.енергия не се отчита. Остойностяването е извършено
аритметично точно по одобрени от ДКЕВ цени.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е.-П.П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на
правен интерес на
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
справката, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната
форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на
ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Няма наведени твърдения въз
основа на какво правно основание е извършена корекционната процедура.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98
от 12.11.2013 г.,
приети от ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. по
адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315
от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на
Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на чл.185 –
чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен
вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК,
съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по
отношение на всички.
Съгласно чл. 194 от АПК,
съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият
нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест
или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по
който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от
23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год.,
постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния
административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение
от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното
дружество да коригира количествата измерена електроенергия. Поради което към
настоящия момент ответника няма законово основание за извършване на корекции.
Отмяната на подзаконов нормативен
акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията,
ответното дружество е нямало правно основание да начислява процесната електроенергия.
В конкретния случай няма
твърдение, че корекционната процедура е извършвана по ПИКЕЕ. Предвид отмяната
на ПИКЕЕ, към датата на корекцията са приложими Общите условия на ответника.
Приложима в този случай остава
практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по
т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№
885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е
даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай,
че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват
единствено общите условия на електроразпределителните дружества.
Поради това съдът намира, че
ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
корекцията е начислена правилно и законосъобразно и че е налице законово
основание за корекция, поради което и искът за недължимост на процесната сума
по корекцията се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството. Направено е от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, претендирано от нея, в размер на 350лв. От друга страна е видно от представения
договор за правна защита и съдействие, че адвокатското възнаграждение не е заплатено
от ищеца на неговия процесуален представител, а се претендира при условията на
чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1
/оказана безплатна правна помощ/, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Изчислено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004г.,
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на
312.19лв. Дължимото възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7 ал. 2 т.
2 от Наредба №1/2004г. се присъжда в полза на адвоката, съгласно изричната
разпоредба на чл. 38 ал. 2 изр. първо от ЗА.
Поради това и предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, сторени от него
за производството, които са в размер на 55лв., платена д.т. за производството /50лв./
и за СУ /5лв./ - преводната такса не е заплатена в полза на съда и следователно
не е съдебно-деловодна разноска, а в полза на адвоката следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 312.19лв., дължимото по чл. 38 ал. 2 изр. първо от
ЗА.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.А.А., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ НА „Е.П.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** *****, сумата
от 1174,20лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 01.12.2018г. до 28.02.2019г. за обект с кл. № *****и
аб. № ***** и адрес на потребление гр. *****, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** *****, ДА
ЗАПЛАТИ на П.А.А., ЕГН **********,***,
сумата от 55лв. /петдесет и пет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.Т.Т., член
на ВАК, с личен № *****, а адрес на кантората: гр. *****, сумата от 312.19лв. /триста и дванадесет лева и 19
ст./, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК вр. чл.
38 ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004г..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Решението да се връчи на страните
и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: