Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.05.2014 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми април две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Р.М.
като разгледа докладваното от
съдия Спасова гражданско дело №13 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ЗАД ”Армеец”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ”***“ №2, представлявано от Р.Г. в качеството
на изпълнителен дируктор, чрез пълномощника юрк. С.С. против Община А., с
искане да бъде осъдена ответната община да заплати на ищеца сумата от 563, 66
лева, от която 555, 66 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение и 7 лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от 07.08.2013 г. до окончателното й изплащане, ведно с
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от Община А., като ответникът навежда доводи, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. С твърдения за
недоказаност на механизма на ПТП се оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и твърдяните в резултат на същото вреди по
застрахования автомобил, както и че не са индивдуализирани местонахождението и
размерите на дупката, която според ищцовата страна е станала причина за ПТП-то.
С отговора е оспорен на основание чл.193, ал.1 от ГПК съставения Протокол за
ПТП.
С уточнителна
молба с вх. №573 от 10.02.2014 г., приложена на л.7 от делото, ищцовото
дружество изрично е уточнило, че с исковата молба се претендира възстановяване
на регресно обезщетение само за увредената предна броня, независимо от
обстоятелството, че в протокола за ПТП е указано, че са констатирани деформации
и по предна лява джанта. Това уточнение е докладвано от съда в първото съдебно
заседание, като в доклада е посочена волята на ищцовата страна, която
претендира визираната в исковата молба сума на основание увредена предна броня
вследствие настъпилото ПТП, изключвайки изрично от предмета на доказване
повредата по предна лява джанта.
В подкрепа на твърденията си ищцовата страна представя
писмени доказателства: Протокол за ПТП №996946 от 15.05.2008 г., преписка по
щета № ***,
включваща уведомление за щета, опис-заключение и снимков материал, възлагателно
писмо, регресна покана с обратна разписка, доклад и преводно нареждане.
С цел установяване на спорните по делото
обстоятелствата, във връзка с възникване на произшествието и причинно-следствената
връзка между същото и причинените на застрахования автомобил вреди, са
ангажирани автотехническа експертиза и е направено искане за разпит на Е.Н.С.,
който според твърденията в исковата молба е управлявал автомобила при
настъпване на процесното ПТП. Свидетелят, въпреки положените от съда усилия за
осигуряването му в съдебно заседание, не е открит поради отсъствието му от
страната, поради което разпит не е проведен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От твърденията в исковата молба и уточнението, направено с уточнителна
молба с вх. №573 от 10.02.2014 г., приложена на л.7 от делото, става ясно, че
се претендира изплатено застрахователно обезщетение за вреди по предна броня,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 15.05.2008 г. по лек
автомобил “БМВ 5202” с рег. № ***, която сума в исковата молба се определя на 556, 66 лева.
Претендират се също 7 лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от 07.08.2013 г. до окончателното й изплащане.
По делото е
представено копие на протокол за ПТП № 996946/ 15.05.2008 г., в който е посочено, че на същата дата около 23, 20
ч. в гр. А. на ул. “***” на кръстовището с ул. „Б.“ при завой на ляво лек
автомобил “БМВ 5202” с рег. № *** е претърпял самостоятелно ПТП, при което
автомобилът с предно ляво колело попада в дупка на пътното платно, като са били
увредени предна лява алуминиева джанта и е нарушено лаковото покритие на предна броня от
ляво. В протокола също така е записано, че увреденият автомобил е собственост
на „Уникредит Лизинг” АД и е бил управляван от Стоян Н.С..
Макар да липсват
данни за размерите на дупката, страните по делото не спорят, че посочената в
протокола за ПТП улица, на която се твърди, че е настъпило произшествието, е общинска
собственост.
Въпреки че е описано
като приложение в исковата молба, по делото липсва приложено копие на
застрахователна полица. Доколкото това обстоятелство не е спорно между
страните, съдът приема, че към датата на настъпване на гореописаното ПТП увреденият
автомобил е бил застрахован по договор за застраховка “Каско на МПС” в „Армеец”
АД.
По делото е
представена застрахователната преписка по щета №***/16.05.2008 г., образувана
при ищеца във връзка с процесното ПТП, от която е видно, че при извършения на
16.05.2008 г. оглед на автомобила са били установени увреждания на предна броня,
подкалник PVC преден ляв и предна
лява алуминиева джанта на автомобила. Видно е също така, че автомобилът е бил
ремонтиран в автосервиз на „Бова Кар” ЕООД, за което на 07.08.2008 г. застрахователят
е заплатил сумата от 555, 66 лева, представляваща по съществото си дължимото
застрахователно обезщетение по договора за застраховка „Каско на МПС”. Има и
направени разходи за вещо лице в размер на 7 лева.
По делото е била назначена и изготвена съдебна
автотехническа експертиза, като според вещото лице не е налице
причинно-следствена връзка между удара в дупката по пътя и получените
увреждания на предната броня. При проверката на материалите и оглед на приложения
от застрахователното дружество снимков материал, включително чрез използване на
лупа, вещото лице е констатирало, че са налице драскотини по предната броня,
които достигат на височина 55 см, мерено от нивото на пътната настилка. Същите
за разлика от посоченото от протокола за ПТП се намират в дясната част на
предната броня по нейната дължина и ширина и са повърхностни с посока от дясно
на ляво. Според вещото лице така нанесените повърхностни задиряния по дясната
част на предната броня на лекия автомобил не съответстват да са получени от
пропадането на предно ляво колело в дупка. Вероятно е да са получени от друго
препятствие, но не и нарушена цялост на платното за движение. Вещото лице
уточнява в заключението, че от материалите е видно, че няма поражения по
най-ниската част на бронята на височина 10-12 см от нивото на земната
повърхност като спойлер, предна маска, долен картер, маслен радиатор, както и
елементи от предното окачване на автомобила, а същевременно има такива по
предна броня на височина 55 см от пътния терен. Ето защо в съдебно заседание
потвърждава изложения в писменото заключение извод, че при положение, че
липсват други увреждания в долната част на бронята, то не може да се твърди, че
получените увреждания са именно вследствие на пропадането в пътното платно.
Съдът възприема заключението на вещото лице П.П., тъй като същото не е
оспорено от страните и тъй като липсват други доказателства, които да
опровергават констатациите, изложени в него.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, при
имуществените застраховки, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Разполага с регресен иск срещу длъжника само, когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования и до размера на платеното застрахователно
обезщетение. С плащането застрахователното дружество встъпва в правата на
застрахования срещу причинилия увреждането ответник и с предявения регресен иск
се търси плащане на застрахователното обезщетение, като ангажирането на
отговорността на причинителя на вредата по чл.213 от КЗ е свързано с
установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество;
заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователното дружество;
деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован,
поради причиняване на застрахователното събитие. По отношение на деликта доколкото вината съставлява
субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно
отношение могат да формират само физическите лица. Общината като юридическо
лице, не би могла да отговаря по чл.45 от ЗЗД, но би могла да носи отговорност по чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
Наличието на причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат и поведението на ответника, основан на непозволено
увреждане, не може да се предполага, а трябва да се докаже и тежестта на
доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този,
който претендира вредите, т.е. ищцовата страна. С оглед събраните по делото доказателства се обосновава извод, че предявената
искова претенция е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно събраните и обсъдени по
делото доказателства не се доказа настъпването на вредоносния резултат,
претендиран с исковата молба и уточнението към нея – вреди по предната броня,
да е в причинна връзка с пропадането на лявото колело на автомобила в описаната
в исковата молба неизправност на пътя – дупка.
Предвид направеното искане разноските в размер на 50 лева за вещо лице,
направени от ответната страна, следва да бъдат възложени в тежест на ищцовото
дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗАД ”Армеец”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”***“ №2,
представлявано от Р.Г. в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрк. С.С. против Община А., представлявана от Кмета на Община А., за осъждане
на ответната община да заплати на ищеца сумата от 562, 66 лева, от която 555,
66 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение за вреди по
предната броня на лек автомобил “БМВ 5202” с рег. № ***
вследствие настъпило ПТП на 15.05.2008 г. в гр. А. и 7 лева, представляващи ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2013 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ”Армеец”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”***“
№2, представлявано от Р.Г. в качеството на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрк. С.С. против Община А., представлявана от Кмета на Община А., сумата
от 50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия………………………….