МОТИВИ към ПРИСЪДА № 86/10.07.2019
г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД № 628/2018
г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството е инициирано от тъжбата
на С.Й.М. *** против М.Т. *** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата, респ. и в срока по чл.85,
ал.3 от НПК, тъжителят е предявил против подсъдимия и два граждански иска - за
присъждане на обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер
на 5000 лева и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени такива в
размер на 400 лева, които суми претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното им изплащане. Доколкото претенциите са
своевременно заявени и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетения
за обезвреда, съдът ги намери за допустими и ги прие за съвместно разглеждане,
ведно с наказателното производство, като конституира тъжителя и в качеството на
граждански ищец.
В с.з. тъжителят, редовно призован,
участва лично и с редовно упълномощен повереник – адвокат, който поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение, както и основаващите се на обвинението
граждански искове, като ги намира за доказани от събраните по делото
доказателства. Повереникът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на посоченото в тъжбата престъпление и да му се наложи справедливо
наказание, както и за уважаване на претенциите в пълен размер и за присъждане
на направените по делото разноски. Не взема становище относно вида и размера на
наказанието.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Не се
признава за виновен. Дава обяснения, че не е удрял тъжителя и твърди, че се е
намесил в словестия конфликт между него и св. Б., за да предотврати сбиване. Чрез
редовно упълномощения си защитник – адвокат излага становище за недоказаност на
обвинението, като счита, че същото се основава единствено на показанията на св.
С., която е колега на тъжителя, и респ. заинтересована от изхода на делото.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на гражданските
искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят М. *** към УДВГД – Пловдив и бил *** на съпругата на св. Б. Във
връзка с жалби за дискриминация и сексуален тормоз от съпругата на Б. против
тъжителя, отношенията между им били силно изострени.
На 20.12.2017г. вечерта, в компанията на свои колеги и подчинени, сред
които и св. П. С., тъжителят се намирал в ресторант „Орфей“ в гр. Ямбол, където
било организирано коледно тържество за служителите на гарите към РЦ – Бургас. Около
23:00 часа С.изчаквала своя колега М. М. да запали автомобила да загрее, за да
я откара до гарата. М. се забавил и тъжителят решил да излезе и да разбере
какво се случва. Казал на С. да се приготви и да го изчака на входа на
заведението, след което се излязъл в двора и отправил към изхода. В това време,
около 23:20 часа с лек автомобил пред заведението пристигнали св. Б. и неговият
приятел подс. К.. Двамата слезли от автомобила и влезли в двора на заведението,
където срещнали тъжителя. При срещата Б. и М. започнали да се дърпат и да си
разменят ругатни и остри реплики. В един момент подсъдимият хванал тъжителя за
дясната ръка и го ритнал подсичайки го в областта на левия крак. В резултат
тъжителят изгубил равновесие и паднал настрани и надясно върху настилката, при което му било
причинено охлузване на кожата в областта на глезена на
десния крак. След това подсъдимият и св. Б. се отправили към изхода на
заведението и напуснали мястото, а тъжителят се изправил и влязъл в
заведението, където св. С. избърсала със салфетка кръвта около раната и я намазала
с олио, за да не кърви.
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е неосъждан, но е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.
С Решение № ***. по АНД № ***. на Районен съд – Сливен, влязло в сила две
седмици преди извършване на деянието - на 07.12.2017г., на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св. Б., от показанията на
свидетелите С., Д. и А., от заключението и показанията на вещото лице,
изготвило назначената ВТЕ, от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
и от видеозаписа, съдържащ се в
приложените като ВДС по делото три компактдиска, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.284 от НПК чрез възпроизвеждане съдържанието на вкопираните
кадри.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Б. в
частта им относно обстоятелството, че подсъдимият не е удрял тъжителя на
инкриминираната дата, както и че последният се спънал и поради това паднал на
земята, тъй като в тази им част същите се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал и се опровергават от показанията на свидетелите С. и Д.,
от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената ВТЕ, както
и от кадрите, заснети от охранителната камера на ресторант „Орфей“, съдържащи
се в приложените по делото три компактдиска.
Показанията на св. С. съдът оценя като достоверни и ги кредитира изцяло,
независимо от обстоятелството, че същата е колега
на тъжителя, тъй като са логични, не влизат в противоречие помежду си, и
преценени в съвкупност с останалите гласни доказателства, кореспондират с
показанията на свидетеля Д., който, макар и неочевидец на конфлика, също сочи,
че процесната вечер тъжителят му споделил за опасенията си от нанасяне на побой
от страна на полицай с фамилия „Н.“ или „Б.“. Освен това, показанията на св. С.
по отношение на релевантните за делото факти намират солидна опора в заключението
на вещото лице, изготвило назначената ВТЕ и извлечените кадри от охранителните
камери на заведението. Действително, според вещото лице, поради влошеното качество на
изображенията, записите от охранителната камера пред ресторант „Орфей”, където
се е развил инцидента, не позволява категорична идентификация на заснетите
лица, а само тяхното разпознаване. Въпреки това, на записа от охранителната
камера, който беше приобщен към доказателствения материал по съответния ред
чрез възпроизвеждане съдържанието му, ясно се вижда, че на посочените от св. С.
дата, място и час, съвпадащи с пространствените и времеви параметри на
описаното в тъжбата деяние, лице с физически данни, сходни с тези на
подсъдимия, подсича с крак и събаря на земята лице с физически данни, сходни с
тези на тъжителя, и то по начина, описан както в тъжбата, така и от св. С.. А
по въпроса относно съдържанието на информацията в трите диска експертът е
категоричен, че то е едно и също, и върху записите липсват следи от
интервенция. Т.е., показанията на св. С. относно механизма на причиняване
телесните увреждания на тъжителя и техния автор се подкрепят и от
горепосочените веществени доказателствени средства, което е още един довод в подкрепа
на извода за тяхната достоверност. Или с други думи казано, съвкупната преценка
на показанията на св. С. с показаниятана св. Д., с веществените доказателства
по делото и със заключението и показанията на вещото лице по назначената ВТЕ
води до единствено възможния извод относно авторството на деянието от страна на
подсъдимия и идва да покаже, че показанията на св. Б. и обясненията на
подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че последният не е удрял и
събарял тъжителя на земята, не отговарят на действителността. Поради това, с оглед изолираността на
обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетеля Б. от останалия
доказателствен материал, и
като взе предвид от една страна съществуващите
близки приятелски отношения между тях, а от друга – изострените отношения между
св. Б. и тъжителя, както и това, че освен доказателствено средство, обясненията на подсъдимия са и основното му средство за защита, съдът счете, че
в тази им част обясненията
на подсъдимия са израз на
защитна позиция, а
показанията на свидетелия Б. следва да се тълкуват като опит да се оневини
подсъдимия, поради което счете, че не следва ги кредитира.
Показанията на св. А. касаят проверка достоверността на останалите
доказателства и се взеха предвид дотоклова, доколкото допринасят за
всестранното изясняване на делото от фактическа страна.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, с деянието си подсъдимият К. е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 20.12.2017г. около 23.20 часа в
гр.Ямбол, пред заведение „Орфей“, чрез подсичане с крак и събаряне на земята, е
причинил на С.Й.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на
кожата в областта на глезена на десния крак, довело до разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От
обективна страна, налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по
безспорен начин от показанията на св. С., от заключението и показанията на
вещото лице по назначената ВТЕ и от видеозаписа,
съдържащ се в приложените като ВДС по делото три компактдиска. Безспорно е установено, че
вследствие целенасочените действия на подсъдимия, изразяващи се в нанасяне удар
с крак и подсичане левия крак на пострадалия и събарянето му на земята, на
последния е причинено охлузване на кожата в областта на глезена на десния крак,
довело до разстройство на здравето, неопасно за живота му, и съставляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По въпроса относно
медикобиологичната характеристика на увреждането за съда е безспорно, че охлузването
на кожата в областта на десния глезен е довело не само до болки и страдания, а е
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
тъй като съгласно установената съдебна практика, щом на пострадалия е било
причинено кръвонасядане, ожулване, респ. охлузване на кожата, деянието следва
да се квалифицира като лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият ясно е съзнавал, че действията
му са от естество да причинят на М. описаните по-горе увреждания, предвиждал е
настъпването на тези последици и пряко е целял това.
Предвид изложеното,
съдът намери, че подсъдимият К. действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което
с присъдата си го призна за виновен в извършването на престъпление по този
текст от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко такова -
пробация. Както вече се посочи по-горе, същият не е осъждан за престъпление от
общ характер. Независимо
от чистото съдебно минало на подсъдимия и
липсата на причинени от деянието имуществени вреди, съдът намери, че спрямо него разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима, тъй като,
не е изпълнено изискването на чл.78а, ал.1, б. „б” от НК – деецът да не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. С решение по АНД № *** на
Районен съд – Сливен, влязло в сила на 07.12.2017г., или две седмици преди
извършване на деянието, К. вече е бил
освобождаван от наказателна отговорност, като на основание чл.78а от НК му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което обективно, не би могла да настъпи настъпи реабилитация. При това положение, наказанието му следва да се определи в границите,
очертани в разпоредбата на чл.130, от НК.
В тази законова
рамка, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че дава
обяснения по обвинението, с което допринася за разкриване обективната истина,
съдът му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, по по-леката алтернатива на предвиденото в
закона, включващо следните пробационни мерки : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на срещите с пробационен служител
два пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА, и 3. 120 часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В
ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ЗА ЕДНА ГОДИНА. За да определи броя и продължителността на посочените пробационни мерки, от една страна, съдът взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и дадените обяснения, с които в известна
степен допринасая за разкриване обективната истина по делото. От друга страна, като
отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве, от
степента на засягането им, времето и мястото на извършване на деянието – на
обществено място, по време на коледно тържество на колектива на тъжителя и в
присъствието на негови колеги и подчинени, преживените от него физически и морални страдания и
болки, унижението от преживяното, а също и обстоятелството, че деянието е
извършено две седмици след вризане в сила на решението по АНД № ***. на СлРС, с
което К. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Т.е.,
извършването на противоправни деяния не е нещо напълно неприсъщо за подсъдимия
и не представлява изолирана или инцидентна проява. Поради това съдът намери, че
на фона на горепосочените отегчаващи обстоятелства смекчаващите отговорността
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да
обосноват приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, и не
дават основание за определяне на по-леко по размер наказание.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му с тъжбата обвинение, съдът намери, че предявения против него
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
доказан както по основание, така и по размер от събраните по делото
доказателства, поради което го уважи по справедливост до размера от 800 лева, а
в останалата му част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 5000 лева, отхвърли като неоснователен. За да уважи иска в този размер,
съдът взе предвид от една страна характера на самото увреждане и
неголямата продължителност на оздравителния период, а от друга, претърпените от
тъжителя физически и морални страдания и болки, мястото и начина на причиняване
на увреждането – чрез подсичане с крак, на обществено място и в присъствието на
негови колеги, както и унижението от преживяното.
Съобразно искането на тъжителя – гр.
ищец, върху исковата сума съдът присъди и законна лихва, считано от датата на
увреждането – 20.12.2017г., до окончателното и изплащане.
Поради липсата на каквито и да било
доказателства за претърпени от тъжителя вследствие деянието на подсъдимия
имуществени вреди, претенцията за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 400 лева, съдът отхвърли като неоснователна и
недоказана.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени направените по
делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 220,30 лева, вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и направените
от тъжителя деловодни разноски и разноски за упълномощаване на повереник общо в
размер на 512 лева. Отделно, подсъдимият бе осъден да заплати и ДТ върху уважената
част от гражданския иск в размер на 50.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: