Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Наталия Симеонова и прокурор Бисер Ковачки при Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 69 по описа за 2022 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.В.И.,***,
чрез пълномощника му адвокат А. ***, против решение № 167 от 07.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1021/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-1158-005810 от 07.12.2020 г., издадено от началник на
Сектор „Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР – Перник), с което на К.В.И.:
-
за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца;
-
за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 (десет) лева;
-
за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 (десет) лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушаване на
процесуалните правила, рефлектирало върху правото на защита на касатора.
Изложеното сочи на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е
да го отмени и да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол.
Ответникът, надлежно уведомен за касационната
жалба, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не
представя отговор по същата.
В съдебно заседание,
касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. А.В.,***. Пледира
жалбата да се уважи като се отмени атакуваното решение и вместо него се
постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, за представител изпраща гл. юк. З.В.. Оспорва
касационната жалба и пледира решението да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание
Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Административен съд – Перник, след като
извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1
от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 20-1158-005810 от 07.12.2020 г.,
началникът на СПП в ОД на МВР – Перник, е наложил на К.В.И.:
- административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за това, че на
07.11.2020 г., в 21:25 часа, в с. Ярджиловци, община Перник, област Перник, на
ул. ****, спрян за проверка от контролни полицейски органи като водач на
товарен автомобил „ФОРД Ф 150“ с рег. ****, с посока на движение от ул. ****
към ул. ****, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство за установяване употребата на алкохол – АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7410, с фабричен № ARSJ-0156, както
и е отказал да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,
за което му е издаден талон за изследване с № 0044975, виновно е осъществил
състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
- административно наказание „глоба“ в размер
на 10 (десет) лева, за това, че на 07.11.2020 г., в 21:25 часа, в с.
Ярджиловци, община Перник, област Перник, на ул. ****, спрян за проверка от
контролни полицейски органи като водач на товарен автомобил „ФОРД Ф 150“ с рег.
****, с посока на движение от ул. **** към ул. ****, като не е носел
свидетелство управление на МПС (СУМПС) от съответната категория и контролен
талон, виновно е осъществил състав на административно нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП;
- административно наказание „глоба“ в размер
на 10 (десет) лева, за това, че на 07.11.2020 г., в 21:25 часа, в с.
Ярджиловци, община Перник, област Перник, на ул. ****, спрян за проверка от
контролни полицейски органи като водач на товарен автомобил „ФОРД Ф 150“ с рег.
****, с посока на движение от ул. **** към ул. ****, като не е носел
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, виновно е осъществил
състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Перник. С решение № 167 от 07.03.2022 г., постановено по АНД № 1021/2020
г., наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране и анализ поотделно и съвкупно на приобщените по делото
доказателства, е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2020 г., полицейски органи – младши автоконтрольори в СПП към ОД на
МВР – Перник, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното
движение, във време на обход на с. Ярджиловци, община Перник, област Перник,
достигайки центъра на селото забелязали движещ се в посока от ул. **** към ул. ****,,
товарен автомобил „ФОРД Ф 150“, с рег. ****. Водачът на автомобила спрял до
намиращо се в района заведение, бързо слязъл и се насочил към входа от задната
му страна. Действията му били възприети от служителите на МВР, които спрели до
неговия автомобил и го последвали. На входа на заведението спрели мъжа и
поискали документите му за проверка. При непосредствения контакт усетили мирис
на алкохол, забелязали също, че водачът е с нестабилна стойка и походка. Въз
основа на представена от последния лична карта самоличността му била установена
– К.В.И.. Същият не представил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него, както и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. Контролните органи на МВР поискали да извършат проверка на
водача с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410 с фабричен № ARSJ-0156, за
установяване употребата на алкохол, но той категорично отказал. На И. бил издаден и талон за изследване № 0044975,
който също отказал да подпише. Единият от полицаите – М. З., разяснил на водача
възможността употребата на алкохол да бъде установена чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. И. отказал да избере
един от двата алтернативни метода за изследване, заявил, че никъде няма да ходи
и нищо няма да подписва. Въпреки изявлението му, служителят на МВР определил
срок от 120 минути от връчването на талона за явяване в лечебно заведение в гр.
Перник за вземане на биологични проби. И. отказал да подпише и получи издадения
талон. Отказът му били възприет от свидетеля К. М., който ги удостоверил с
подпис в талона за изследване. В определения срок, а и след него, И. не се явил
в лечебното заведение, за да му бъде взета кръвна проба. На водача бил съставен
АУАН за три нарушения на ЗДвП – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и
чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил предявен на И., който се
запознал със съдържанието му, но отказал да го подпише и да приеме препис.
Отказът на И. да подпише АУАН бил удостоверен с подписа на свидетеля К. М.,
пред когото жалбоподателят потвърдил, че отказва да извърши посочените
действия.
При така установеното от фактическа страна,
след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност, районният съд
е приел, че проведеното по издаване на процесното НП производство е водено от
материално компетентни органи. Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
които съдържат всички необходими реквизити, установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. Има изложено фактическо описание на нарушенията и обстоятелствата по
извършването им, съдържащи се в АУАН и
НП, като съдът е намерил за изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере какви точно нарушения са му вменени виновно да е извършил. В тази
връзка прието от районния съд е, че нарушенията са квалифицирани
законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от
съставите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, поради което не са допуснати
съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които
да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
По същество районният съд е направил извод и
за правилно приложен от наказващия орган материален закон. Основал се в
приетото за установеното по фактите и след като взел предвид всички възражения
на наказаното лице, решаващият първоинстанционен състав е приел, че в процесния
случай законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 173, ал. 3, от ЗДвП,
чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, като съответно на водача са наложени предвидените
и в точно установен размер административни наказания.
Решението е правилно.
По доводите в жалбата:
С оглед забраната по чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник
фактическа обстановка, както и намира същата за съответна и кореспондираща
изцяло на събрания по делото доказателствен материал. Касационният състав
счита, че съобразено с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК във връзка с чл. 84
от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина по
делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Решението е постановено по
вътрешно убеждение, но основано в обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона, включително при
съобразяване на правилото, че доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, гаранция за
спазването на които принципи е и задължението на съда по чл. 107, ал. 2 от НПК
да събира доказателства и служебно, каквото е и сторено, когато това се налага
за разкриване на обективната истина, тъй като решението не може да почива на
предположения (арг. от чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 317 от НПК, във връзка
с чл. 84 от ЗАНН). Оценката на доказателствената съвкупност също се споделя
изцяло от касационния състав. Взети предвид при постановяване на съдебния акт
са и всички възражения на наказаното лице, като неприетите са съответно
мотивирани, които мотиви също се споделят. Предвид изложеното съставът намира,
че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство,
в каквато посока се преценяват част от доводите в касационната жалба. В тази
връзка касационният състав счита за неоснователни и доводите в жалбата за
недоказаност на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и твърденията, че по делото
е останал недоказан конкретно фактът, че нарушителят към момента на проверката
е бил водач на МПС.
Неоснователно е и изложеното в жалбата за
неправилно приложение на закона от районния съд.
Без основание са твърденията, че на касатора не
му е дадена възможност да направи своите възражения в момента на проверката.
Безспорно е по делото, че И. е отказал да подпише АУАН, с което приема се, че
по собствена воля е отказал и да впише възражения в същия. Твърденията, че при
предявяване на АУАН на касатора в същия било вписано, че няма възражения, не са
скрепени със съответните доказателства. Освен това, дори хипотетично да се
възприеме тезата му, че е бил лишен от възможността да направи възражения срещу
акта към момента на неговото съставяне, или че такива направени, не са били
отразени надлежно, по делото не са налице доказателства, същият да е бил лишен
от възможността да стори това в тридневния срок (ред. на ЗАНН към датата на
съставяне на акта) от съставяне на АУАН, независимо че не го е подписал.
Без основание са и доводите, че актът е
съставен независимо от дадената от закона възможност освен проверка на място с
техническо средство, да се извършат още две проверки. Районният съд мотивирано
е отхвърлил това възражение на касатора, а мотивите на решаващия първоинстанционен
състав се споделят изцяло от касационния съд, поради което и на основание чл.
221, ал. 1, изр. второ, предл. второ от АПК, се извършва препратка към същите –
дори да се приемат за основателни твърденията, че АУАН е съставен преди
връчването на талона за изследване, съответно че констатацията на
актосъставителя за неизпълнение на предписанията за изследване е формирана
прибързано (обективно е невъзможно да се прецени какво поведение ще възприеме
водачът – изпълнение или неизпълнение на предписанието в талона за даване на
кръв в лечебното заведение, респективно за подлагане или не на изследване с
доказателствен анализатор), безспорно е установено в случая бездействието на
водача в тази посока. Поради това не се променя фактическото положение, прието
от актосъставителя, тъй като е потвърдена направената констатация за отказ за
подлагане на проверка за установяване употребата на алкохол чрез трите възможни
способа.
Неоснователни са и доводите в жалбата,
касателно съдържанието на талона за медицинско изследване, който касаторът не
получил. С оглед съдържанието на приобщения като доказателство по делото талон
за изследване и отразените в същия обстоятелства е видно е, че въпреки отказа
на касатора да се подложи на проверка с техническо средство, същият е бил уведомен
за възможността да се яви в ЦСМП – Перник, за извършване на медицинско и
химическо изследване. Талонът е попълнен в съответствие с изискванията,
установени в чл. 3а във вр. с чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, включително, видно е от съдържанието на същия,
използваният образец се отнася до насочване за изследване на употребата на
алкохол, както и са посочени възможните способи за изследване, вън от
отказаното от водача подлагане на проверка с техническо средство. Установява се
и от образеца съгласно Приложение № 1 от Наредбата, че талонът съдържа текст,
от който видно е, че изборът за това следва да бъде взет от водача на мястото на
проверката, посредством запознаване със съдържанието на талона, за да бъде
издаден и съответен талон, с посочване на времеви отрязък за явяване на лицето
за подлагане на избрания начин за изследване. Поради това изцяло се споделя
изводът на районния съд, че по никакъв начин не е била ограничена възможността
на нарушителя да изпълни предписанията за алтернативно изследване –
неподписването и неполучаването на талона, съответно неизвършването на избор в
същия, са решения, изцяло обусловени от собствената воля на нарушителя. По тази
причина не е била ограничена и възможността на нарушителя да узнае за какво
изследване е насочен – за употреба на алкохол или на наркотични вещества, и кой
точно способ му е предложен от полицейския орган, на който касаторът е отказал
да се подложи. По същата причина не е било ограничено и правото му да избере на
какво изследване да се подложи, поради което непосочването в талона на
конкретно място за извършване на изследване с доказателствен анализатор също не
се възприема за съществен пропуск, относимо към съдържанието на талона и
разясняване правото на нарушителя да избере изследването, което да му бъде
извършено.
По приложимия материален закон:
От доказателствата по делото е безспорно
установено, че на посочените в НП дата и час, на посоченото място и при
описаните обстоятелства, касаторът, и в качество „водач“ на МПС, с отказа си да
бъде тестван за установяване употребата на алкохол чрез техническо средство,
респективно с отказа си да се подложи на алтернативно изследване за установяване
употребата на алкохол, както и на безспорния факт на непредставяне на
полицейските органи на СУМПС от съответната категория и контролен талон към
същото, и на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, виновно е
осъществил съставите именно на вменените му нарушения на ЗДвП – по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо
и второ от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. трето от ЗДвП. Твърденията в жалбата, че по делото не установено, че към момента на
проверката лицето не е управлявало МПС са несъстоятелни. На първо място
обективно проверка конкретно за управление на МПС под въздействието на алкохол,
може да бъде извършена единствено на водач, който към този момент не управлява
МПС, т.е. МПС е в покой. За извършването на проверка за спазване правилата на
ЗДвП, съставляващи забрана за управление на МПС под въздействието на алкохол,
съответно за прилагане на относими санкционни разпоредби на ЗДвП във връзка с тази
забрана, е необходимо също да е установено по безсъмнен начин, че лицето,
подложено на проверка, е управлявало конкретно МПС преди да бъде субект на
контрол от компетентните полицейски органи-това е доказано и посредством
показанията на свидетелите. А за да бъде приложена разпоредбата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, необходимо е така установеният водач да е отказал да се подложи на
проверка за наличие на алкохол в издишания въздух или в кръвта, което по делото
е доказано безспорно. Мотивите на районния съд, отхвърлил като недостоверна и защитна възприетата в
съдебното производство позиция, застъпена и в жалбата – че в момента на
проверката И. се е намирал в заведението, а колата му е била със загасен
двигател, заключена и паркирана наблизо, се възприемат изцяло от касационния
състав, като се счита за правилна и извършената от първоинстанционния съдебен
състав оценка на приобщената по делото доказателствена съвкупност. Доводите са
относими и към останалите две административни нарушения, вменени за извършени
от касатора в качеството му на водач на ППС. За посочените по-горе нарушения е
издадено и процесното наказателно постановление. Със същото
административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана посредством
налагането на предвидените, в кумулация за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съответни по вид и с фиксиран от законодателя размер, съответно срок
административни наказания. Решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Изложеното
обосновава извод, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Не
са налице касационни основания за отмяната му. Същото ще бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответника по касация
има право на разноски. Такива не са поискани, поради което не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен
съд – Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 07.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1021/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/