№ 70
гр. Шумен, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Галина Св. Г.
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20243600100032 по описа за 2024 година
Производство по чл.5 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда, ищцата Р. В. М. твърди ,че ответницата била нейна
майка, за която тя се грижела. От края на 2015г. ищцата забелязала коренна промяна в
поведението и начина на живот на своята майка. Ответницата започнала да забравя случки
и факти от ежедневието си, зрението й започнало да отслабва, придвижвала се бавно и била
затруднена да се справи с ежедневните си дейности. От края на 2018г. ответницата
започнала да не разпознава близки и познати , започнала да се изпуска по малка и голяма
нужда . При преглед от психиатър на ответницата била поставена диагноза –„Рецидивиращо
депресивно разстройство ,сегашен епизод без психотонични симптоми“ и й било назначено
медикаментозно лечение. От средата на 2019г. ответницата започнала да говори с починали
близки и роднини ,не разпознавала дъщеря си ,и своя внук Веско и не си спомняла коя е.
Ответницата започнала да става агресивна към дъщеря си , внука си и неговата съжителка, с
които живеела в едно домакинство. Тя започнала да пали пердетата в стаята в която
живеела ,криела се под леглото и говорела налудности, пускала водата в жилището и
предизвикала наводнение. От началото на 2020г. Д.Д. прекарвала деня си почти изцяло в
леглото , изгубила представа за време и пространство , не знаела кой ден е и коя година.
Установявала крайно елементарен словесен контакт с дъщеря си , внука си и неговата
съжителка, на която забила вилица в ръката по време на хранене. Ответницата била
дезориентирана , трудно виждала , губела представа за ситост ,била постоянно гладна и
забравяла с какво се е хранила , махала поставените й памперси. На 16.10.2023г. след
преглед при д-р С.С.-психиатър й била поставена диагноза „Смесена корова и подкорова
съдова деменция“.
1
Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постановите решение, с което да
поставите под пълно запрещение ответницата Д. В. Д..
В съдебно заседание ищццата поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.
Представителят на ШОП счита иска за основателен.
Ответницата Д. В. Д. в законовият срок не е депозирала отговор на исковата молба.
Изслушана в съдебно заседание по реда на чл.337 ал.1 от ГПК не взема ясно становище
по иска, не отговаря на въпросите на съда и е във видимо неадекватно състояние и с нея не
може да се осъществи никакъв контакт.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна: От представената по делото медицинска документация се
установява ,че ответницата страда от „Смесена корова и подкорова съдова деменция“.
От показанията на разпитаните по делото трима свидетели на ищцовата страна
В.М.М. , внук на ответницата , М.Н.Н. , съжителстваща със свидетеля В.М. и Л.М.А.
,съседка на ответницата се установи ,че първите двама свидетели живеели в едно
домакинство с ответницата. Ответницата от 2015г. започнала да забравя ,да губи вещи, да
забравя включени котлони, да забравя какво е яла и постепенно състоянието й започнало да
се влошава въпреки посещението на лекари и предписано лечение. С годините състоянието
й прогресирало и в момента тя била лежащо болна. От 2020г. била в това състояние , била
дезориентирана ,не познавала близките си ,псувала ги ,не знаела кой ден е коя година ,
приказвала си с някого . Ответницата не можела да се подписва, да чете и да разбира
написаното. Тя за всичко имала нужда от чужда помощ ,защото не можела да се оправя
сама. Помагали й да се храни ,да стане , да се преоблече , падала много често, не можела да
пази равновесие. Близките й я къпела и била на памперси . Не била излизала от дома си
близо 4-5 години , предизвикала в дома си четири наводнения и един пожар на пердета. Била
агресивна към близките си роднини и към чужди хора. Близките й я обгрижвали изцяло за
всички нейни нужди .
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза,
възприето от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява ,че ответницата страда от психично заболяване „Смесена корова и подкорова
съдова деменция“, в следствие на което катамнезното проследяване през последните
години, отчита изразен спад в нивото на семейното и социално функциониране и липса на
възможности за самообгрижване. Това състояние е трайно и под влияние на него
поведението на Осв. Д. често е дезорганизирано, социално дезадаптирано с трайни
мнестични /паметови нарушения, вторични параноидни и халюцинаторни изживявания с
органична генеза, при липса на критичност към постъпките. Заболаването оформя траен
дезадаптивен модел на поведение, при липса на критичност към състоянието и поведението
и липса на мотивация за системно лечение. Настъпилата съдова деменция (старческо
слабоумие) при Осв. лица Д. Д. се изявява с изразен и прогресиращ дефект в познавателната
способност, загуба на възможността за абстрактно - логично мислене, ограниченост на
2
съжденията и аналитико - синтетичната мисловна дейност.
Трайно е нарушена възможността на Осв. Д. да осмисля и разбира пълноцено
значението на постъпките си и техните възможни последици, в контекста на сложните
взаимотношения на обективната действителност.Това нарушава грубо нивото на социално
функциониране, което е невъзможно без цялостна помощ и контрол от страна на близки и
околните. Настъпилата съдова деменция е трайно/хронично създало се състояние,
вследствие хроничните соматични заболявания и е необратимо във времето, не търпи
медикаментозна корекция. Всичко това кумулативно не дава възможност на ответницата
Д.Д. да разполага с психична и волева годност да се грижи за своите работи и да защитава
сама интересите си и може да бъде поставена по пълно запрещение.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Ищцата с исковата си молба е предявила иск с правно основание чл.5 ал.1 от
ЗЛС ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.
Основание за поставяне под запрещение е кумулативното наличие на двата критерия-
медицински-наличието на слабоумие или душевна болест и юридически-
неспособността/съответно ограничената способност/ на лицето ,поради това негово
състояние да се грижи за работите си . В случая състоянието на ответницата следва да се
квалифицира като психично заболяване и придобито слабоумие по смисъла на чл.5 ал.1 от
ЗЛС ,тъй като същата страда от „Смесена корова и подкорова съдова деменция“, която се
характеризира с бързо настъпващ упадък и множество неврологични разстройства , което
води до невъзможност тя сама да се грижи за своите работи. Налице е дементен процес и
са увредени множество функции включително памет, мислене, ориентация, разбиране,
смятане, възможност за заучаване, език и съждение. Този процес е с хронично и
прогресиращо естество през последните години и е налице невъзможност за самостоятелно
справяне с елементарни социални дейности в дома и обществото, дори и с дозирана помощ,
невъзможност за елементарно социално ангажиране и функциониране. Заболяването на
ответницата има хронично протичащ и прогресиращ характер и представлява всъщност
вторично т.е. придобито “слабоумие” настъпилото в старческа възраст, същото е трайно, не
търпи значителни медикаментозни корекции и обратно развитие в смисъла на оздравителен
процес – и в този смисъл това състояние ,като заболяване , не дава на ответницата
възможност да разполага с психична/ интелектуална/ и волева поведенческа годност да се
грижи сама за своите работи и да защитава сама интересите си. Настъпилата съдова
деменция е трайно/хронично създало се състояние, вследствие хроничните соматични
заболявания и е необратимо във времето. Тя е изцяло зависима за всички дейности от
чужда помощ, не осъзнава действителността и не разбира, какво й се говори.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответницата в състоянието в което се
намира не може да полага грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен и
ответницата да бъде поставена под пълно запрещение, като й бъдат определени настойник,
заместник настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при
3
Община Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4