№ 17202
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110123586 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на ..............“ ЕАД срещу А. Г. К., с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер на 1 634,62
лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.................... 2./ сумата в размер на 44,44 лева – главница, представляваща неплатена цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 23.08.2022 г., до окончателното плащане; 3./ сумата в размер на 243,38 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 08.08.2022 г., 4./ сумата
в размер на 9,25 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. –
08.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022
г. по ч. гр. д. № 45460/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба ищецът ..............“ ЕАД излага твърдения, че ответницата А. Г. К.
има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ досежно топлоснабден имот, представляващ ап. № ......... с адрес: гр. ..........................
Б, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за
заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение
през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху
главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Във връзка с депозирано
1
на 23.08.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45460/2022 г.
по описа СРС, ГО, 29 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу
заповедта от длъжника. Ищецът претендира установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Г. К. е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание. Оспорва пасивната си материална
легитимация по предявените претенции, като сочи, че видно от приложена от ищеца молба –
декларация от ......................... е, че именно последната е направила искане за откриване на
партида на нейно име при ищцовото дружество и е декларирала, че ще заплаща сумите за
доставена топлинна енергия до имота. Същото лице било посочено като собственик на
имота и в приложения към исковата молба списък на етажните собственици в жилищната
сграда в гр. .................. При тези аргументи оспорва наличието на облигационни отношения
между нея и ищеца и моли за отхвърляне на исковите претенции. В депозираното от нея
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е релевирано възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 45460/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, от което се установява, че на 23.08.2022 г.
..............“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу А. Г. К. за следните суми: 1 634,62 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода м. 05.2019 г. –
м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.................... 44,44 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода м.
07.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2022 г., до окончателното плащане;
243,38 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 08.08.2022
г., 9,25 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. – 08.08.2022
г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
.................. ап. № ......... абонатен № ........ Претендират се сторените разноски в заповедното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45460/2022 г. по описа Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, заповедният съд е постановил издаване на
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски: 38,63 лева – държавна такса, и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение. В същото е заявил, че оспорва заявените претенции
по основание и размер, тъй като не ползва процесното жилище и не се намира в
облигационни отношения със заявителя. Релевирано е възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото
редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С определение от 14.09.2023 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „........“ ООД.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 178, том XXX, дело № 5930/1995 г. по описа на ............., I-ви нотариус
към Нотариална служба при Софийски районен съд, видно от който на 07.04.1995 г.
ответницата А. Г. К. е дарила на дъщеря си ........... своя собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № ......... находящ се в гр. ................ – процесният имот. Съгласно
посоченото в пункт I, абзац втори от нотариалния акт дарителката А. Г. К. си запазва
правото на ползване върху целия апартамент докато е жива.
2
По делото е представена с исковата молба и приета като писмено доказателство
Молба – декларация от 23.05.2002 г. от ..........., адресирана до директора на
Топлофикационен район „София-Изток“, с искане за откриване на партида на нейно име за
процесния недвижим имот – апартамент № ......... при посочване, че досегашен потребител
на имота е било лицето А. Г. К..
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 16.05.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. .................
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „........“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под №
29 е посочено лицето ..........., срещу което е положен саморъчен подпис.
На 19.06.2002 г. е сключен договор между „........“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. .............., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от
"............... ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между ..............“
ЕАД – възложител и „........“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2021 г. и
Обща фактура № **********/31.07.2020 г., с посочени доставчик ..............“ ЕАД и
получател – ..........., гр. .................................. ап. ......... договорна сметка **********, номер
на инсталация ........................
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ....................... със задължения за периода м.07.2019 г.- м.31.07.2021 г. в
общ размер на 1 931,69 лева, от които 1 679,06 лева – главница, и 252,63 лева – лихви.
От третото лице – помагач „........“ ЕООД с молба от 06.10.2023 г. са представени и
приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № 36532
за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с посочен в тях
клиент ..........., както и 2 броя протоколи за реален отчет до процесния апартамент за
същите периоди, отново с посочен в тях клиент ..........., единият от които саморъчно
подписан за клиент от лице, чийто подпис не се оспорва по делото да принадлежи на
посоченото за клиент лице.
От приетото пред СРС заключение на съдебно – техническата експертиза (СТЕ),
изготвено въз основа събраните по делото писмени доказателства и допълнително изискани
и проверени от вещото лице акт за разпределение на кубатура, ежемесечни показания на
общ топломер, протоколи за проверка на топломер, съобщения към данъчни фактури,
протоколи за главен отчет, подробни изравнителни сметки и др., се установява, че в списъка
за разпределение на кубатурата в жилищната сграда на ул. „....................., процесният
апартамент е обозначен с кубатура от 144,47 м3, а с общите части – 160,47 м3. Вещото лице
е констатирало, че през исковия период в процесния имот е имало 2 броя отоплителни тела с
поставени ИРРО за радиоотчет и 1 брой водомер за топла вода. Установява се, че дяловото
разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице „........“ ЕООД на база
реален отчет на разпределителите по т.6.4. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1, като
дяловите единици са отчетени по електронен път /с радиоотчитане/ и след това показанията
са нанасяни в специализиран софтуер на фирмата за дялово разпределение; топлата вода е
изчислявана също по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата,
като при отчета са съставяни протоколи с подпис на абоната или лицето, осигурило достъпа;
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формула т.6.1.1. от Приложението
към Наредбата, и е разпределяна на база пълния оттопляем обем на имота. При извършените
3
изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат
на 1 673,33 лева по прогнозно потребление и 38,74 лева за получаване от абоната, т. е. общо
1 634,63 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани
от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на ищеца
..............“ ЕАД съгласно нормативната уредба. В заключение експертът е посочил, че
разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
4
по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия по делото като писмено
доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том XXX, дело №
5930/1995 г. по описа на .......... I-ви нотариус към Нотариална служба при Софийски
районен съд, че собственик на процесния имот – апартамент № ......... е неучастващата по
делото ..........., която е придобила същия по дарение от ответницата А. Г. К.. От приложения
нотариален акт се установява, че дарителката А. Г. К. си е запазила пожизнено правото на
ползване на процесния недвижим имот, т. е. по делото е несъмнено установено, че
последната има качеството на вещен ползвател досежно апартамент № 25.
Като съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че независимо от качеството си на вещен
ползвател на процесния имот ответницата А. Г. К. не следва да носи отговорност за
претендираните суми, тъй като от представения на л. 35-36 от делото документ се
установява, че неучастващият в настоящото производство собственик на имота –
............................... е подала до ищеца нарочна молба-декларация за откриване на партида
само на нейно име за апартамент № 25. По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода,
протоколи за реален отчет, общи фактури №№ **********/31.07.2021 г. и
**********/31.07.2020 г., както и от заключението на вещото лице по приетата без
възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно – техническа
експертиза, че партидата досежно апартамент № ......... открита при ищцовото дружество, се
води на името на лице, различно от ответницата, а именно на името на собственицата
............................... Предвид така установеното съдът намира, че с молба-декларация от
23.05.2002 г. (подадена преди исковия период) ...............................е направила изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида само на нейно име, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, открил е партида на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния имот, ищецът е приел предложението на ...............................за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Поради това настоящият състав
намира, че ирелевантно в конкретния случай е обстоятелството дали ответницата А. Г. К. е
титуляр на вещно право на ползване на недвижимия имот, тъй като чрез изрично изразената
от ...............................воля е било породено облигационно правоотношение между последната
и ищцовото топлофикационно дружество. С оглед обстоятелството, че възникването на това
правоотношение следва във времето дарението на процесния имот и учредяването на вещно
право на ползване в полза на ответницата, то и съществуващият до този момент презумиран
договор с последната като вещен ползвател на имота е преустановил своето действие. С
приемане на отправеното чрез молбата – декларация предложение /приемане, обективирано
в последващите действия на ищеца по откриване на партида на името на заявителката
........................./ за сключване на договора е възникнал правопораждащият облигационно
правоотношение между ..............“ ЕАД и ...............................юридически факт, поради което
основателно се явява твърдението на ответницата, че не е пасивно материално легитимирана
да отговаря по предявените искове за заплащане на цена на доставена до имота топлинна
енергия и предоставена услуга за дялово разпределение.
При горните мотиви районният съд приема, че ответницата не е материално
легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове с оглед заявеното от ищеца
фактическо основание на същите – в качеството на вещен ползвател на процесния
топлоснабден недвижим имот, доколкото за процесния период е налице договор за същия,
сключен между ищеца и неучастващата в настоящото производство ...............................
Следователно предявените искове за потребена и незаплатена ТЕ и за цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2022 г., до окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответната страна. В процесния
случай същата не е сезирала съда с нарочно искане за присъждане на разноски, а от друга
5
страна не е и ангажирала доказателства за реално сторени такива – по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г., видно от който между страните по
него е уговорено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400,00 лева,
без посочване сумата да е била платена в брой и без към него да са представени писмени
доказателства за плащане по банков път. Ангажирането на доказателства за реално платен
адвокатски хонорар след приключване на устните състезания по делото е недопустимо,
поради което съдът не може да съобрази представената с писмената защита разписка за
плащане.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............“ ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. С............................, срещу А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
................................... ап. 3, обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че А. Г. К., ЕГН **********, дължи на ..............“ ЕАД, ЕИК .................., сумата в
размер на 1 634,62 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.................... сумата в размер на 44,44 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м.
04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2022 г., до окончателното плащане; сумата в размер
на 243,38 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. –
08.08.2022 г., и сумата в размер на 9,25 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 31.08.2019 г. – 08.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45460/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „........“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6