Решение по дело №8633/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              19.11.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                     АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8633 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.03.2018г., гр.д.43440/17г., СРС, 55 с-в отхвърля предявените от В.С.М. и Е.Г.В. срещу „З.Ц.Ж.“ ЕАД искове с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за  суми от по 1 750 лв. - главници по договор за застраховка "Живот" на кредитополучател по полица № ЖК660008959/2011г., сключен между Г.В.М. и ответника, ведно със законна лихва от 29.06.2017г. и за суми от по 782.34 лв. - лихва за забава върху главниците за периода 06.02.2013г. - 29.06.2017г., като осъжда всеки от ищците да заплати поотделно на ответника суми от по 177.50 лв. – разноски, а по сметка на СРС суми от по 18.70 лв. - държавна такса.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците В.С.М. и Е.Г.В.. Считат за доказани всички законови предпоставки на исковете. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.  

Въззиваемият – ответникът по исковете „З.Ц.Ж.“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         По силата на договор за застраховка "Живот" на кредитополучател по полица № ЖК660008959/2011г., сключен между Г.В.М. и ответника „З.Ц.Ж.“ ЕАД в полза на трето ползващо се лице – бенифициер „ЦКБ“ АД, се обезпечава вземане на банката спрямо ищеца за погасяване на предоставен му кредит от 3 500 лв. по договор за кредит № 81704КР-АА-3935 през периода 18.03.2011г. - 17.03.2015г., а именно в размера към датата, когато настъпва застрахователно събитие смърт вследствие на злополука или заболяване, съответно трайна загуба на работоспособността в резултат на злополука. В рамките на покрития риск, на 30.06.2012г. настъпва застрахователното събитие – смърт на застрахования поради злополука, за която не се установява с категоричност да е резултат от прием на наркотични вещества. Ищците В.С.М. и Е.Г.В. са родители на застрахования. Въпреки разпределената им със съдебния доклад доказателствена тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК, същите не доказват да са заплатили остатъка от обезпеченото със застраховката вземане на кредитиращата банка. Според съдебно-счетоводна експертиза, непогасената главница е 2 629.62 лв., а лихвата за забава - 1 158.07 лв.

         Поради неплащане на остатъка от кредита, в полза на ищците не е възникнало правото по чл.238, ал.1 КЗ/отм./ да получат застрахователното обезщетение, предвид ограничението на специалния чл.242, ал.1 КЗ/отм./. Разпоредбата предвижда, че когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Исковете за заплащане на застрахователни обезщетения и лихви върху тях следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.03.2018г., гр.д.43440/17г., СРС, 55 с-в.

ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** и Е.Г.В., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на „З.Ц.Ж.“ ЕАД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.