№ 19065
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110103105 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „С. Ш. З. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „З. М.“ № 1- А, срещу следните лица: К. Р.
Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Н.“, бл. 1, вх. Б, ап. 42; Ю. К. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 218, вх. 1, ет. 8, ап. 37; К. П. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 59, вх. 8, ет. 7, ап. 17; Т. П. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. С.“, бл. 213, вх. А, ет. 5, ап. 14, по чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на основание добросъвестно давностно владение
считано от 06.07.2012 г. на сграда с идентификатор ************** – гараж
със складово помещение, застроена площ от 22 кв. м, брой етажи – 1, находящ
се в имот с идентификатор ********** в гр. С., ул. „З. М.“ № 1-А.
Ищецът твърди, че на 06.07.2012 г. закупил дворно място с
идентификатор ***********, ведно с намиращата се в него двуетажна
жилищна сграда и още от този момент започнал да свои единият от двата
гаража със складови помещения, находящи се в съседния поземлен имот.
Завладял гаража необезпокоявано повече от 10 години и упражнявал
фактическа власт върху процесния гараж без правно основание, явно и
непрекъснато, поради което претендира да го е придобил по давностно
владение. В срока по чл. 131 ГПК само ответникът К. Н. оспорва иска, като
сочи, че липсват доказателства, че ищецът демонстрирал пред нея, пред
другите съсобственици на гаража или пред който и да било друг, че свои
имота, нито твърдяното владение било явно и необезпокоявано. Двата гаража
заедно с едно барбекю били изградени от праводателя на ищеца Д. Г. без
съгласие на съсобствениците и при липсата на строителни книжа
1
представлявали незаконен строеж. След неуспешни опити да накарат Д. Г. да
премахне двата гаража поради липса на средства съсобствениците се
обърнали към управителя на ищеца, която ги насочила към И. И., ползващ
имота на ищеца. Отправили нотариална покана към него, но същият не се явил
пред нотариуса на среща, след което водили безуспешни разговори с друг
управител на ищеца. Поради това на 08.09.2020 г. и на 22.10.2020 г. единият
съсобственик на съседния имот Ю. Н. подала до кмета на район „В.“ и ДНСК,
гр. С. жалба срещу ищеца във връзка с незаконно ползване на част от техния
имот и на процесния гараж с искане за премахването на незаконно
изградените гаражи. Липсвал отговор от кмета на район „В.“, както било
предписано от ДНСК, гр. С.. Така твърдяното от ищеца владение било
смутено с подадените от съсобственика Н. жалби относно незаконното
строителство в съседния, съсобствен на ответниците имот.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 124 ГПК ищецът следва да
докаже фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието
на иска – конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало
правото му на собственост върху процесния недвижим имот - момента и
начина, по който са установили фактическа власт върху процесния имот,
упражняването на фактическата власт върху имота и продължителността най-
малко 10 години. На основание чл. 69 ЗС намерението за своене на вещта се
предполага до доказване на противното;
В тежест на ответниците по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
е при установяване на горните обстоятелства да докажат, че са смутили
твърдяното от ищеца владение по съответно посочени начини, отсъствието на
обективния признак на владението, осъществявано от ищеца (вкл.
изгубването, изоставянето или отнемането на фактическата власт); фактите,
оборващи предположението, че фактическата власт е упражнявана с
намерение за своене, както и фактите, имащи за последица спиране или
прекъсване течението на срока на придобивната давност.
По делото е отделено за безспорно, че ищецът е собственик на дворно
място с идентификатор *********** и намиращата се в него двуетажна
жилищна сграда, както и че в съседния имот с идентификатор ********** се
намират два броя гаражи със складови помещения.
По делото е приета неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което се
позовава на удостоверение от Столична община, район „В.“, процесният
гараж представлява незаконен строеж, защото няма данни да е издавано
2
строително разрешение за изграждането му.
Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи
строителна документация и за който в общините не се съхранява такава.
Допустимо е, ако собственикът разполага с част от строителна документация,
по съдебен ред да възстанови строителните книжа /чл. 145, ал. 5 ЗУТ/. Липсва
възможност обаче за установяване, че са съществували строителни книжа и
сградата е законна. Доказването на законността се извършва само със
съответните строителни разрешения и документация. Строежът е незаконен и
ако е осъществен въз основа на строителни книжа, но строителното
разрешение е отменено. За строежите, изградени след 31.03.2001 г. критериите
за определяне строежа като незаконен са посочени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. При
липсата на изрична правна норма и от посоченото неизчерпателно изброяване
на нормативната уредба и начина на прилагането й от гражданските и
административните съдилища, е видно, че законодателят не е изключил
незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни
права, нито ги е изключил от гражданския оборот. Изискването на § 16 ПР
ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за удостоверяване търпимостта на незаконния
строеж в нотариалното производство цели уведомяване на приобретателя за
риска, че придобива незаконен строеж, който може да бъде премахнат от
органите на строителния контрол или който не би могъл да ползва по
предназначението, за което го придобива. Липсата на удостоверение за
търпимост, както и статута на нетърпимост на строеж не е пречка за
прехвърлянето му по нотариален ред, но в тази хипотеза нотариусът в
изпълнение задължението по чл. 25 ЗННД е длъжен да провери в Единния
публичен регистър за устройство на територията по чл. 5 а ЗУТ дали има
издадена заповед по чл. 225 или чл. 225 а ЗУТ /след създаването на регистъра
съобразно срока по § 50 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 16 от 23.02.2021г./, както и да
уведоми страните за последиците с оглед статута на незаконност, респ. на
нетърпимост на незаконния строеж. След като незаконният строеж е годен
обект на вещни права, същият може да бъде придобиван от субектите по
всички уредени в закон придобивни способи. При спор за собственост на
незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по
чл. 225 или чл. 225 а ЗУТ за премахване на строежа и то само, ако не е налице
позоваване, че правото на принудително изпълнение на държавата е погасено
по давност съгласно предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК (Решение №
60087 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г., II г. о.). Така
процесният гараж, за който по делото не са представени съответни строителни
книжа, изначално може да бъде придобит по силата на давностно владение,
твърдяно от ищеца.
Основанието на установителния иск за право на собственост, основано
на давностно владение, са обстоятелствата относно владението, чийто период
е определен с начален и краен момент. Придобивната давност е въздигнат от
закона в юридически факт, с който се свързва настъпването на правните
3
последици по чл. 79, ал. 1 ЗС. Затова с исковата молба следва да се
конкретизира периодът, през който е упражнявано владението и е изтекъл
срокът на придобивната давност - най-късно към момента на предявяването
на иска за собственост. Периодът на давностното владение е основанието на
установителния иск за собственост, основан на този придобивен способ и
позоваването на нов период, различен от първоначално заявения може да
стане само по пътя на изменение на основанието на иска в рамките на
предвидения в закона преклузивен срок (чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.); чл. 214
ГПК). Продължилото и след предявяването на иска владение, в случай че
такова е налице, не би могло да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл.
188, ал. 3 ГПК (отм.) като факт, настъпил след предявяването на иска от
значение за спорното право. Законът има предвид такива факти, които макар и
съществували в хода на съдебното производство, се съдържат в заявеното от
ищеца основание на предявения иск, но не и такива, които сами по себе си
обосновават ново основание и затова могат да бъдат релевирани само чрез
предявяване на нов иск (Определение № 545 от 7.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3852/2014 г., III г. о.). Според Решение № 99 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4991/2017 г., II г. о., ако предвиденият в чл. 79 ЗС срок е изтекъл към
момента на приключване на устните състезания, е налице факт от значение за
спорното право, който е настъпил след предявяване на иска и следва да бъде
съобразен от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай ищецът се позовава на давностно владение за
повече от 10 години считано от 06.07.2012 г. и при липса на изменение на иска
относно периода на същото владение съдът възприема, че процесният период
на давностното владение е до подаването на исковата молба, в каквато насока
съдът предприема изследване.
От показанията на свид. В. Б., брат на управителя на ищеца, се
установява, че ищцовото дружество владеело процесния гараж, откакто
придобило собствения си дворно място, находящо се в съседство с поземления
имот, в който се намира гаражът, но същевременно заявява, че не е сигурен за
конкретна дата, а от служебно извършена справка, данните по която са
задължителни за съда съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че А.
Б. е управител на ищцовото дружество считано от 20.05.2021 г., преди която
дата съдът възприема, че показанията на свид. В. Б. не се основават на преки
впечатления, тъй като същият свидетел сам не излага конкретни наблюдения,
че е възприел действия по своене на имота от предходния управител на ищеца,
макар и да заявява бланкетно, че е бил в имота след неговото придобиване
през 2012 г.
От показанията на свид. С. се установява, че същият свидетел е
присъствал на два огледа, предшестващи покупката на собственото на ищеца
дворно място, както и преди около няколко години, но същевременно заявява,
че закупуването на дворното място на ищеца и предшестващите го огледи са
били преди около три години, което противоречи на останалите доказателства
по делото, в частност на приетия по делото Нотариален акт за покупко-
4
продажба на недвижим имот от 06.07.2012 г., както и на показанията на другия
свидетел – В. Б., от които доказателства се установява, че ищцовото
дружество е придобило дворно място, съседно на процесния гараж през 2012
г. Именно така констатираното противоречие води до преценка, че
показанията на свид. С. не са правдоподобни, имайки предвид и показанията
на свид. Белев, че в гаража са стояли служебна кола и документи на ищцовото
дружество, а не на трето за спора лице, посочено от свид. С.. За пълнота на
изложението, според показанията на същия свидетел предходният собственик
на закупеното дворно място, а не управителят на ищеца е използвал
процесния гараж през цялото време, като е искал да му бъде дадена
възможност да премести служебната кола и кашоните с документи, които
били силно прашасали, които държал в гаража. Свид. С. дава показания за
неотносими към спора действия по упражняване на фактическа власт от трети
лица, несвързани по никакъв начин с ищеца и съответно неговите
управителни или други органи, чрез които би могъл да свои имота.
Обсъдените показания на двамата свидетели са единствените доказателства,
на които се опира ищцовата хипотеза, но тези противоречащи помежду си
доказателства и несъответстващи на останалия доказателствен материал по
никакъв начин не дават възможност на съда да приеме, че ищецът чрез свои
органи е своил имота през процесния период – 06.07.2012 г. – 16.01.2024 г.,
защото не съдържат сведения относно обективния признак на владението, а
именно, че ищецът чрез свои органи е осъществил физическо присъствие в
гаража, посещавал го е и е извършвал явни действия по стопанисването му
(Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.).
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестен е владелецът, който владее на
правно основание, което е годно да го направи собственик, тоест правна
сделка, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Дали владението на един имот като
основание за придобиването му по давност е недобросъвестно или
добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС се преценява към момента на
възникване на правното основание за владението съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2
от ЗС (Решение № 15 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2021 г., II г. о.;
Решение № 69 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2020 г., I г. о.; Решение
№ 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о.). Според
постановките на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС
нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Поради това ищецът неоснователно твърди, че е добросъвестен владелец на
процесния гараж, след като нито твърди, нито по делото има доказателства, че
е придобил въз основа на съответна правна сделка същия гараж, което прави
безпредметно изследването на останалите предпоставки на добросъвестното
5
давностно владение, твърдяно от ищеца през процесния период.
Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Както последователно приема ВКС в своята практика, за да е
основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е
владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие.
Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито
прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116
ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84
ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на
вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за
започване на помирително производство, предприемане на действия за
принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на
посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност (ТР №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК; Решение № 180 от
20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2023 г., I г. о. и цитираните в него
Решение № 50117 от 6.02.2023 г. по гр. д. № 509/2022 г. на II г. о. на ВКС;
Решение № 80/2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС; Решение №
115/2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 376/2013 г. по
гр. д. № 260/2012 г. на І г. о. на ВКС, Решение № 92/2013 г. по гр. д. №
327/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС).
Не може да се счита за смутено владението, което не е придобито и
поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване
до прокуратурата на жалба от собственика, тъй като не се касае за
противопоставяне от собственика на поведението на владелеца по отношение
на имота (Решение № 115 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2017 г., I г.
о.; Решение № 88 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 661/2016 г., II г. о.;
Решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о.).
От приложената по делото преписка от Столична община, район „В.“ се
установява, че ответникът Ю. Н. е подала две жалби до ДНСК с копие до
същата община за премахване на незаконно изградена ограда и барбекю в
собствения им имот, граничещ с имота на ищеца, както и за това да бъде
възстановено владението в процесния гараж, който бил ползван от ищеца.
С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД законодателят изчерпателно е очертал
хипотезите, в които постановява давността да бъде прекъсвана, но подаването
на жалби до съответни държавни органи – Дирекция за национален
строителен контрол и кмета на Столична община, район „В.“ относно
премахване на незаконно построена ограда и барбекю, както и за
възстановяване на владението върху процесния гараж, не попада в нито една
от тях, а разпоредбата на чл. 84 ЗС препраща към правилото на чл. 116 ЗЗД и
относно придобивната давност. Поради това е неоснователно възражението на
ответника К. Н., че чрез подаването на горепосочените жалби е смутила
6
владението на ищеца върху процесния гараж, което остана недоказано по
делото за процесния период.
За да е явно владението при завладяване на чужд имот, владелецът
трябва да демонстрира намерението си да държи вещта като своя, а не да
упражнява фактическа власт, прикривайки намерението си пред
действителния титуляр на вещното право. Това изискване не поставя
задължение пред владелеца да уведоми титуляря на вещното право или да
положи грижа да доведе до знанието му факта на владението (Решение № 144
от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о. на ВКС). Поради това е
неоснователен доводът в отговора на исковата молба и в писмената защита, че
твърдяната от ищеца фактическа власт върху процесния гараж е следвало да
бъде манифестирана пред нея по недвусмислен начин, така че да демонстрира
пред ответника намерението си да стане собственик на гаража.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на предявените искове.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът К.
П. Н. има право на разноски от 1300 лв., от които 400 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 900 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „С. Ш. З. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „З. М.“ № 1- А, срещу следните лица: К. Р. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Н.“, бл. 1, вх. Б, ап. 42; Ю. К. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 218, вх. 1, ет. 8, ап. 37; К. П. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 59, вх. 8, ет. 7, ап. 17; Т. П. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. С.“, бл. 213, вх. А, ет. 5, ап. 14, по чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на основание добросъвестно давностно владение
считано от 06.07.2012 г. на сграда с идентификатор ************** – гараж
със складово помещение, застроена площ от 22 кв. м, брой етажи – 1, находящ
се в имот с идентификатор ********** в гр. С., ул. „З. М.“ № 1-А.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. Ш. З. Б.“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „З. М.“ № 1- А, да
заплати на К. П. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 59, вх. 8,
ет. 7, ап. 17, сумата от 1 300 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8