Решение по дело №9053/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         №

         

гр. София, 17.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9053/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 27.05.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. И..М.срещу Решение № 107784 от 07.05.2019г. по гр.д. № 30134/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени установителни искове на „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Й.Н. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84998/2017 г. на СРС, а именно: 571,76 лв., представляваща незаплатена стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 31.12.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***************, АБ. № 122033, както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.8.2015г. и № **********/31.07.2016г., ведно със законна лихва от 4.12.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 93,80 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 27.11.2017 г., сумата от 45,08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 31.12.2015 г., ведно със законна лихва от 4.12.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,45 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 27.11.2017 г.

Твърди, че от представените по делото документи се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, като е без значение фактът дали лицето е обитавало имота. Иска отмяна на акта в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Ю.Н., в която я оспорва като неоснователна по изложени съображения.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното решение е прието, че от доказателствата по делото не се установява, че ответницата е собственик на процесния имот.   

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са предявени исковете.

За уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда  - етажна собственост) на ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.

По делото не е установено ответницата да е потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това обстоятелство е било оспорено от ответницата с отговора на исковата молба, поради което и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

В случая ищецът твърди, че ответницата е собственик на имота и като доказателство за същото е представил споразумение за доброволна делба, вписано през 2015 г., по силата на което К.К.прехвърля своя идеална част от апартамента на М.К., но не и доказателства, от които да е видно, че ответницата е станала собственик на имота по силата на наследяване или друг придобивен способ от горепосочените лица. Това споразумение не е удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за право на собственост върху имота, поради което и не е от естество да установи същото. Нотариален акт за продажба от 20.10.2015г., с който ответницата продава процесния имот на В.А., представлява само косвено доказателство, което не е подкрепено от други доказателства, от които да може да се направи еднозначния извод, че ответницата е притежавала собствеността върху имота през исковия период въз основа на конкретен придобивен способ. От ключово значение е дали ответницата е придобила правото на собственост върху имота и при липса на доказателства в тази насока няма значение дали ще се кредитира изводът на нотариуса, че ответницата е загубила това право на собственост за останалата част от исковия период с оглед на горепосочения нотариален акт.  

 Доколкото не е установено ответницата да е била собственик на имота през процесния период, каквито са били твърденията на ищеца в исковата молба, то правилно районният съд е приел, че за процесния период отговорността на ответницата към ищеца за заплащане на стойността на доставена в имота енергия и дялово разпределение, съответно на лихви за забава на тяхното плащане, не може да се ангажира.

С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.  

 

По разноските във въззивното производство

Въпреки изхода на делото ответниците нямат право на разноски, каквито не са претендирали разноски, тъй като са били представлявани от особен представител в настоящото производство. 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е  Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107784 от 07.05.2019г. по гр.д. № 30134/2018 г. на СРС.

 

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД -трето лице-помагач на ищеца.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.