Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
919 Година
12.07.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х
състав, на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева,
административен характер
дело номер 2478 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Д.А.Б. *** против заповед № 929/21.11.2002г. на кмета на Община
Бургас, с която е одобрен ПУП-ПУР за разширяване на Гробищен парк Бургас, в
частта ѝ касаеща поземлен имот 07079.2.2239 по КККР на гр.Бургас. С
жалбата се прави искане да се прогласи за нищожна заповедта в обжалваната
ѝ част. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, ангажира доказателства и прави искане да се обяви нищожност на
заповедта в обжалваната ѝ част и да се присъдят направените по делото
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът – Кмет на община Бургас, редовно
уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като неоснователна и моли да бъде постановено решение с което да бъде
оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На заседание проведено на 05.06.2002г. по т.21
от дневния ред , Експертен съвет по устройство на територията, Община Бургас е
разгледал проект за застроителен и паркоустройствен план за разширение на
Гробищен парк Бургас, изготвен въз основа на одобрено от община Бургас задание
за проектиране, след проведени инженерни и хидроложки проучвания и съгласуване
с Електроразпределение, „ВиК“ ЕАД, ХЕИ и РИОСВ, като с протокол-решение № 16
(л.27 от делото) е приел без забележки представения проект – план за улична
регулация (застроителен и паркоустройствен план).
На основание чл.21, т.11 от ЗМСМА и във връзка
с чл.129, ал.1 от ЗУТ, във връзка с изчерпаните възможности за загробвания в
съществуващия гробищен парк на гр.Бургас, с докладна записка рег.№
ТСУ-61-00-17/11.10.2002г. от кмета на Община Бургас (л.28 от делото) е
предложено на Общински съвет Бургас да вземе решение и да приеме за одобряване
ПУП-ПУР за разширението на гробищния парк. В докладната записка е посочено, че
за територията на разширението на Гробищен парк гр.Бургас е бил възложен и
изработен ПУП-ПУР, който е обявен на заинтересуваните лица, чрез съобщение в ДВ
бр.82/27.08.2002г. (л.107 от делото) и в законоустановения едномесечен срок
възражения и жалби не са постъпили. Докладната записка е разгледана от
Комисията по териториално развитие, строителство, благоустрояване и комунални
дейност и жилищна политика и от Постоянна комисия по законност и нормативна
уредба и е подкрепена видно от протокол № 31/22.10.2002г. и протокол №
61/28.10.2002г. (л.29 и л.30 от делото).
На заседание на Общински съвет Бургас,
проведено на 13.11.2002г., с решение по т.3 от дневния ред, след гласуване с
мнозинство от 30 гласа „за“, против и въздържали се – 0, е приет за одобряване
ПУП-ПУР на разширение Гробищен парк Бургас и е възложено на кмета на общината да
издаде заповед за одобряването му, както и да проведе предвидените в ЗУТ
процедури по обявяването ѝ (л.31 от делото).
Със заповед № 929/21.11.2002г. на кмета на
Община Бургас, на основание чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА, решение на ОС Бургас № 24
от 16.05.2001г., заповед № 516/11.06.2001г. на кмета на Община Бургас и решение
на ОС, взето с протокол № 40/13.11.2002г. и предвид протоколно решение на ЕСУТ
№ 16/05.06.2002г. и на основание чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.2 и чл.129 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПУР за разширение на Гробищен парк Бургас, засягащ поземлени
имоти 1, 11, 12 и 16 от масив 74, поземлени имоти 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10, 11 и 12
от масив 75 и поземлени имоти 1, 2, 3, 13, 14 и 15 от масив 76 съгласно
приложения към заповедта план (л.34 и л.35 от делото). Заповедта е обявена на
заинтересуваните, чрез съобщение в ДВ бр.9/2003г. (л.36 от делото).
С акт за приключило обявяване на заповед № 929/21.11.2002г.
(л.37 от делото) е констатирано, че в законоустановения 14-дневен срок за нейното
обжалване, не са постъпили жалби, като след срока е постъпила жалба с вх.№ ТСУ-94-П-107/19.02.2003г.
от П. А. А. - праводател на жалбоподателката. Жалбата е изпратена до Окръжен
съд Бургас и по нея е образувано адм.д.№ 180/2003г. по описа на съда. С определение
от 07.03.2003г. (л.39 от делото) жалбата е оставена без разглеждане, като
просрочена и производството по делото е прекратено.
С докладна записка рег.№ ТСУ-04-05-6/02.08.2005г.
на кмета на община Бургас (л.54 от делото) до комисията за земеделските земи
при МЗГ е инициирана процедира за промяна предназначението на земеделска земя
за разширение на Гробищен парк Бургас.
С решение № КЗЗ-7/20.12.2005г. (л.63 от
делото), на основание чл.23 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.2 от ППЗОЗЗ, комисията за
земеделските земи при МЗГ е направила предложение до Министерски съвет на
РБългария да разреши проектирането и изграждането на обект „Разширение на
гробищен парк“, с което се засягат общо 287,825 дка земеделска земя, в т.ч.
234,374 дка от ІІІ категория и 37,451 дка от Х категория, собственост на
физически лица, в землището на Бургас, местност „Муската“, при посочени граници
в приложените скици и ПУП.
С решение № 317/28.04.2006г. (л.64 от делото),
на основание чл.23 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.2 от ППЗОЗЗ, Министерският съвет е
разрешил проектирането и изграждането на обект „Разширение на гробище парк гр.Бургас“.
С решение № КЗЗ-3/17.05.2006г., комисията за
земеделските земи при МЗГ (л.65 от делото), на основание чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ е
променила предназначението на 271 825 кв.м. земеделска земя от III и X
категория, неполивна, собственост на физически лица за изграждане на обект
„Разширение на гробище парк гр.Бургас“.
Административен съд Бургас е сезиран с жалба подадена
от Д.А.Б. против заповед № 929/21.11.2002г. на кмета на Община Бургас, с която
е одобрен ПУП-ПУР за разширяване на Гробищен парк Бургас, в частта ѝ
касаеща поземлен имот 07079.2.2239 по КККР на гр.Бургас, с искане за
прогласяване на нищожността ѝ. Тя се легитимира като собственик на
поземлен имот с идентификатор 07079.2.2239 по КК и КР на гр.Бургас, м.„Келева
нива“, целият с площ 7 500 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег.№ 2874, дело № 120/2015г. от
27.11.2015г. на нотариус с рег.№ 417 на Нотариалната камара (л.9 от делото).
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (л.151-153 от
делото), в заключението по която вещото лице инж.Д.С. посочва, че Териториално устройствения план на община Бургас е
одобрен със заповед № 636/01.06.1998г., а коригираният план за земеразделяне е
одобрен 10.03.1998г., т.е. двата плана са изготвяни по едно и също време и за
базова карта на ТУП е използвана едромащабна топографска карта, на която
имотите от плана за земеразделяне не са нанесени. Вещото лице е представило
комбинирана скица между плана за земеразделяне и ТУП, на която е пренесъл
границите на територията, предвидена за разширение на гробищен парк от ТУП
върху извадка от плана за земеразделяне в района на Гробищен парк Бургас, като от същата се установява, че
процесният имот 074011 по плана за земеразделяне на землището на гр.Бургас,
идентичен с ПИ с идентификатор 07079.2.2239 по КККР на гр.Бургас, попада в
територията предвидена от ТУП „за гробища“, като е част от процедираните 240
дка. Територията на ПУП е 271 825 кв.м от които 234,374 дка трета и 37,451 дка
десета категория, като в обхвата му няма поливни площи, а 240-те дка,
предвидени като обхват на плана според заданието са цели имоти. За разликата в
площта вещото лице сочи, че се дължи на факта, че площта в заданието е на
цялата територия без да се съобразява с контура на поземлените имоти, които и
не са съществували при изготвянето му през 1995г., като най-голямо е
несъответствието в имоти 076001, 076002 и 076003 поради причината, че в ПУП са
целите имоти, а в заданието част от него. Според вещото лице, по смисъла на ЗУТ
и поради спецификата на територията няма квартали и поземлени имоти в
предвижданията на ПУП, а целият гробищен парк е един поземлен имот.
По
делото е допусната и приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза
(л.170-172 от делото), изготвена от вещото лице арх.В.Д., която посочва, че с
процесната заповед не се обособяват нови квартали или нови урегулирани
поземлени имоти, като одобреният ПУП-ПУР освен регулационен, съдържа застроителен
и паркоустройствен план, според който територията на гробищния парк е
разграфена на алеи и квартали с гробни места, с цел организиране вътрешната
територия на поземления имот. Посочва също така, че паркоустройствените планове
се изготвят и с цел осигуряване на автомобилен достъп, според предмета и
предназначението на УПИ, съответно разграфяването на алеи и квартали на
територията на гробищния парк няма общо с легалното понятие „квартал” и „улица”
дефинирани в ЗУТ и Наредба РД-02-20-2/2020г. за планиране и проектиране на
комуникационно транспортната система на урбанизираните територии. Вещото лице
посочва, че от север на УПИ XVII отреден за гробищен парк има проведена улична
регулация, минаваща северно през имота на жалбоподателя, която регулация не е
предмет на обжалваната заповед и е във връзка с осигуряване достъп до имоти с
процедирани ПУП и сменен статут северно от гробищния парк. Тази улица е предмет
на „ПУП-ПУР за обособяване на обслужващи улици, инфраструктурни коридори,
пешеходни зони и нови квартали за територията между път 1-6 Бургас-София, път
1-9 Бургас-Варна, северен обходен път и ул.Транспортна, в разширението на
строителните граници на гр.Бургас, в устройствени зони 13/смф и 7/оз, по
одобрения ОУП на гр.Бургас.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Не е налице спор по делото, че заповед №
929/21.11.2002г. на кмета на Община Бургас е влязла в законна сила, като жалбата е процесуално
допустима, тъй като с нея се иска прогласяване на нищожността на административния
акт, а съгласно нормата на чл.149, ал.5 от АПК, тя може да се поиска без
ограничение във времето.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, приложими
са разпоредбите на ЗУТ в редакция ДВ бр.43/26.04.2002г.
В действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е
приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт.
За да е законосъобразен административния акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.
За да е нищожен един административен акт е
необходимо той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание
или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган.
Със заповед №
929/21.11.2002г. на кмета на Община Бургас, на основание чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.2 и чл.129
от ЗУТ е бил одобрен ПУП-ПУР за разширение на Гробищен парк Бургас, засягащ
поземлени имоти 1, 11, 12 и 16 от масив 74, поземлени имоти 1, 2, 3, 4, 5, 8,
10, 11 и 12 от масив 75 и поземлени имоти 1, 2, 3, 13, 14 и 15 от масив 76
съгласно приложения към заповедта план.
Съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ, в приложимата
редакция, подробният устройствен план, с изключение на плана по чл.128, ал.3,
се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в
едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
експертен съвет. Решението се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в ДВ, а
съгласно ал.2 ПУП по чл.128, ал.3 се одобрява
със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за
ПУП от общинския експертен съвет.
Съгласно чл.128, ал.3 от ЗУТ, когато проектът
за ПУП е за част от населено място или селищно образувание в обхват до три
квартала включително, както и за поземлени имоти извън границите на населени
места и селищни образувания, обявлението по ал.2 не се обнародва в ДВ, а се
съобщава на заинтересуваните лица.
От събраните по делото доказателства,
включително и от заключението на вещото лице С., се установява, че в случая е
налице хипотезата на чл.129, ал.2, във връзка с чл.128, ал.3, предл.второ от ЗУТ и обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмета на общината.
Съгласно §5, т.6 от ДР на ЗУТ, „Територия на населено
място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
В случая, предмет на
процесната разработка са осемнадесет поземлени имота, находящи се в землището
на гр.Бургас, всички представляващи земеделски земи, които не са били
урегулирани до този момент. След като имотите се намират в землището на град
Бургас, те не са част от територията на населеното място и не попадат в обхвата
на границите му, съобразно цитираната разпоредба на §5, т.6 от ДР на ЗУТ. В този смисъл, вещото лице инж.С.,
изрично заявява при приемане на заключението ѝ, в проведеното на
19.04.2022г. открито съдебно заседание „Да,
имотът на жалбоподателя преди да се промени предназначението е било по
територия земеделска земя и не е била включена в строителните граници на града.“.
След като имотите предмет на процесната
разработка, са се намирали извън границите на населеното място – град Бургас,
то по отношение на тях е приложима хипотезата на чл.128, ал.3, предл.второ от ЗУТ и правилно обжалваната заповед е издадена от кмета на община Бургас,
съобразно правомощията му по чл.129, ал.2 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че след като имота се намира в масив предмет на
ТУП от 1998г., одобрен при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, той е част от
строителните граници на града, съгласно нормата на чл.104, ал.2 от ППЗТСУ.
Съгласно чл.36, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), ТУП на общините определят
или отразяват предназначението на териториите според общия начин на тяхното
ползване и устройство като: 1.населени места и други селищни територии;
2.земеделски територии; 3.горски територии; 4.защитени територии; 5.нарушени
територии.
Видно от заключението на вещото лице инж.С.,
със заповед № 636/01.06.1998г. (л.23 от делото) е одобрен ТУП на община Бургас.
Този план, съгласно цитираната норма на чл.36, ал.1 от ППЗТСУ (отм.) обхваща не
само населените места, но и земеделските територии, поради което, от факта, че
имота на жалбоподателя е част от ТУП на общината, не следва автоматичния извод,
че той се намира в строителните граници на населеното място.
Действително, цитираната от жалбоподателя
норма на чл.104, ал.2 от ППЗТСУ, предвижда, че строителните граници на
населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със
застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен
план - със застроителен и регулационен план, но тази алинея няма самостоятелно
действие, тъй като е част от една норма на чл.104, която следва да се разглежда
в цялост, с оглед вложения от законодателя смисъл.
Съгласно чл.104, ал.1 от ППЗТСУ, сгради и постройки извън случаите, посочени в
чл.108 и 109, се застрояват само в строителните граници на населеното място.
Съответно в чл.108, т.2 от ППЗТСУ, е предвидено, че извън строителните граници
на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично
застроително решение, в земеделски земи, чието предназначение се променя - след
провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи
и правилника за прилагането му.
В случая, предмет на заповедта са земеделски
земи, спрямо които, след издаване на процесната заповед е проведена процедура
по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, което също води до извода, че процесните имотите са се
намирали извън строителните граници на населените места.
Въпреки изложеното, дори и да се приеме, че
процесните имоти, в частност този на жалбоподателя, са се намирали в
строителните граници на града (която хипотеза не е налице, по изложените вече
съображения), то процесната заповед отново би се явила издадена от компетентен
орган – кмета на общината, съобразно правомощията му по чл.128, ал.3 от ЗУТ,
тъй като проектът за ПУП е в обхват до три квартала.
Обхватът на разработката, се определя
съобразно положението съществуващо преди одобрението на съответния ПУП, но в
случая тя не е в обхват от три и повече квартала, както преди, така и след
одобрението на процесният ПУП.
Съгласно §5, т.10 от ДР на ЗУТ, „Квартал“ е урегулирана
територия, ограничена от улици или от улици и граници
на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.
В случая, предмет на
разработката са множество имоти, находящи се в три масива, като липсват
обособени три и повече квартала, тъй като територията къде се намират имотите,
видно от приложените планове, не е била урегулирана, съответно ограничена от
улици. Видно от заключението на вещото лице арх.Д., с процесната заповед в
границите на съществуващия УПИ ХVІІ, кв.4, по регулационния план на гр.Бургас,
са предава допълнително територия, част от която е и имота на жалбоподателя.
След като, с процесната разработка се включват множество имоти, към един вече
съществуващ УПИ, то не е налице обособяване на три и повече квартала, тъй като,
според легалното определение дадено от законодателя на термина „квартал“, той обхваща
един или повече поземлени имоти, като не е предвидена възможност от един имот
да се обособят множество квартали. Действително, видно от графичната част на
разработката са обособени повече от три квартала, но това е в границите на
съществуващия един УПИ, поради което следва да се приеме, че това не са
„квартали“ по смисъла на §5, т.10
от ДР на ЗУТ, съответно това не изключва приложението на нормата на чл.128,
ал.3 от ЗУТ.
Цитираните от жалбоподателя решения на
Общински съвет Бургас, Общински съвет Русе и Столичен общински съвет, не касаят
законосъобразността на процесната заповед, тъй като не са част от
производството по нейното издаване. Въпреки това, въз основа на тях не би могло
да се направи извод различен от изложения, тъй като по делото освен че не са
представени самите решения, но и липсват административните приписки по тяхното
приемане, за да може да се извърши съпоставка дали те касаят хипотези аналогични
на процесната. Съответно, тези решения са приети през 2009г., 2016г. и 2020г.,
а обжалваната заповед през 2002г., като безспорно през тези периоди са приемани
изменения и допълнения на ЗУТ и спряно отделните заповеди са приложими различни
редакции на закона.
При издаване на заповедта, административния
орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта.
Заповедта е издадена в установената от закона
писмена форма. Тя е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания
за нейното издаване, макари същите да са
оскъдни. От изложените фактически основания се установява, че заповедта е
издадена за разширение на съществуващия гробищен парк на гр.Бургас, като
засегнатите от разработката имоти са изрично посочени. Като правни основания за
издаване на акта са посочени нормите на чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.2 и
чл.129 от ЗУТ, който предвиждат възможността ПУП да се разработят за група
поземлени имоти, съответно възможността ПУП да е план за улична регулация –
ПУР, за имоти за обекти на публичната собственост, както е в случая, и органите
които са компетентни да одобрят проекта на ПУП. Заповедта е съпроводена със
съответна графична част, в която се съдържа процесната разработка.
Административното производство е започнало
служебно, след като с решение по протокол от 30.05.1995г.(л.49-50 от делото),
на комисия назначена със заповед на областния управител на Област Бургас, е
констатирано, че всички терени предоставени за Гробищен парк на гр.Бургас са
заети. Комисията е предложила да бъде променено предназначението на 240 дка
земеделска земя, за неземеделски нужди. Комисията се е позовала на изготвено инженерно-геоложко
и хидрогеоложко заключение от м.април 1995г. (л.41-46 от делото). Изготвено е
задание за проектиране (л.109-112 от делото), което е съгласувано от Експертния
съвет при дирекция „Териториално развитие, жилищна политика и строителство“ при
община Бургас, на заседанието проведено на 18.10.1995г. (л.108 от делото).
Извършено е съгласуване с РИОСВ, за което е издадено решение по оценка на
въздействието върху околната среда и водите № 16-5/2002г. от 08.07.2002г. на
директора на РИОСВ гр.Бургас (л.40 от делото). Проектът е съгласуван и с
„Електроразпределение“ клон Бургас и „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, като по преписката се
съдържат изготвените части Ел (л.138-139 от делото) и ВиК (л.142-146 от
делото). Проектът е разгледан и приет без забележки от ЕСУТ при Община Бургас с
протоколно решение № 16/05.06.2002г. (л.27 от делото). С докладна записка ОбС08-00-93/11.10.2002г.
на кмета на община Бургас (л.28 от делото) е предложено Общински съвет Бургас
да вземе решение с което да одобри ПУП-ПУР за разширяване на гробищен парк
гр.Бургас и да възложи на кмета на общината да издаде заповед за одобряването му
и да проведе процедурите за нейното обявяване. Докладната записка е разгледана комисията
за териториално развитие, строителство, благоустрояване и комунални дейности и
жилищна политика при Община Бургас, като видно от решение по протокол №
31/22.10.2002г. (л.29 от делото) комисията е подкрепила предложението.
Докладната записка е разгледана и от постоянната комисия по законност и
нормативна уредба, която е приела, че записката е законосъобразна, видно то
изготвения протокол № 61/28.10.2002г. С решение по т.3 от проведеното на
13.11.2002г. заседание на Общински съвет Бургас, отразено в протокол № 40
(л.31-33 от делото), е приет за одобряване ПУП-ПУР на разширение гробищен парк
гр.Бургас и е възложено на кмета да издаде заповед за одобряването му и процедура
по нейното обявяване, след което е издадена процесната заповед.
Неоснователно е възражението за нищожност на
процесната заповед, поради нарушение на нормата на чл.23 от ЗОЗЗ (редакция ДВ
бр.28/23.03.2001г.), съгласно която не се допуска върху поливни площи и земи от
първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти за държавни и
общински нужди с площ над 100 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за
всеки отделен случай по предложение на комисията за земеделските земи.
Действително в хода на административното производство по издаване на
обжалваната заповед не е било изискано разрешение на Министерския съвет по
чл.23 от ЗОЗЗ, но за да е нищожна обжалваната заповед е необходима липсата на
разрешение на МС да води до липса на волеизявление на административния орган,
което в случая не е налице. Липсата на разрешение на МС по чл.23 от ЗОЗЗ води
до незаконосъобразност на обжалваната заповед, но не и до нейната нищожност. В
този смисъл, следва да се има в предвид и че по делото е представено решение №
317/28.04.2006г. на Министерския съвет на РБългария (л.64 от делото), с което
на основание чл.23 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.2 от ППЗОЗЗ е разрешено проектирането и
изграждането на обект „Разширение на гробищен парк – гр.Бургас“. Действително
това решение е след издаване на процесната заповед, но след като то е налице,
влязло е в законна сила и е породило правно действие, с оглед извършената в
последствие промяна на предназначението на земеделската земя с решение №
КЗЗ-3/17.05.2006г. на комисията по земеделски земи към МЗГ (л.65 от делото), то
не се установява да са съществували пречки за подаване на искане, съответно за
неговото издаване в хода на производството по издаване на процесната заповед,
поради което липсата му би могла да доведе до нейната незаконосъобразност, но
не и до нищожност. Заповедта би била нищожна, в случай, че въобще не са
съществували основанията за издаване на това разрешение и то не беше издадено,
макар и в последствие. Също така, самата промяна на предназначението на земята
е допусната и извършена след издаване на разрешението по чл.23 от ЗОЗЗ, поради
което не е нали и нарушение на цитираната от жалбоподателя норма на чл.21 от Конституцията на РБългария.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвид и настъпилата към настоящия момент законодателна промяна на нормата на
чл.23 от ЗООЗЗ, съгласно която не се допуска върху поливни площи и земи от
първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти с площ над 500 дка, освен с разрешение на Министерския съвет
за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи. След
като, самият законодател вече е предвидил, че е допустимо проектиране и
изграждане върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория на обекти
с площ до 500 дка, какъвто е процесния, без за това да се изисква разрешение на
МС, липсата на разрешение в случая не е толкова съществено процесуално
нарушение, което да води до нищожност на заповедта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за нищожност на заповедта, поради наличието на формиран мълчалив отказ, преди
нейното издаване, тъй като ОЕСУТ е приел проекта за ПУП на 05.06.2002г.,
14-дневния срок по чл.129, ал.2 от ЗУТ е изтекъл на 19.06.2002г., а
процесната заповед е издадена на
21.11.2002г., към който момент е влязъл в сила мълчаливия отказ. Действително
нормата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, предвижда 14-дневен срок за одобряване на
проекта за ПУП след неговото приемане от ОЕСУТ, който срок в случая е изтекъл
на 19.06.2002г., но този срок е инструктивен и с неговото изтичане не се преклудира
правото на компетентния административен орган да издаде акта и в един по-късен
момент. Както правилно посочва и жалбоподателя, непроизнасянето на компетентния
орган по реда и в срока по чл.129, ал.2 от ЗУТ, формира мълчалив отказ,
подлежащ на оспорване в срока по чл.214, ал.4 от ЗУТ, който е изтекъл на
03.07.2002г. Оспорването на мълчаливия отказ е създадено за защита на правата
на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуалното право да
обжалват, ако органът не се произнесе в срок, по подадено от тях искане за
издаване на индивидуален административен акт. Влезлия в сила мълчалив отказ не
е пречка за административния орган да се произнесе в последствие с изричен акт.
ЗУТ, в случаите, в които определя срок за издаване на индивидуални
административни актове, се явява специален закон по отношение на чл.57 от АПК,
а съгласно общоприетата постановка, сроковете за произнасяне на компетентния
административен орган по искания за издаване на индивидуални административни
актове по ЗУТ са инструктивни и неспазването им няма за последица погасяване на
материалната му компетентност. След изтичане на сроковете органът не губи
възможността да се произнесе, както е сторил, още повече, че в случая той е
действал служебно, а не по искане на заинтересувано лице. В този смисъл са и
мотивите на тълкувателно решение № 1/17.09.2018г. по т.д.№ 4/2016г. на ВАС и обжалваната
заповед не е нищожна поради нейното издаване след срока по чл.219, ал.2 от ЗУТ.
На следващо място, неоснователно е и
възражението, че неизпълнението на изискването за съобщаване на процесната
заповед на заинтересуваните лица лично, а не чрез обнародване в ДВ, съобразно
изискванията на чл.128, ал.3 от ЗУТ, я опорочава до степен на нищожност.
Процедурата по съобщаването на заинтересуваните лица, че е издадена заповедта
за одобряване на ПУП-ПУР, не е част от производството по нейното издаване, а е
последваща, поради което не би могла да повлияе на нейното съдържание,
съответно да доведе до нищожност или незаконосъобразност на заповедта. Спазването
на процедурата по съобщаване на един административен акт влия на редовността на
неговото съобщаване, съответно влизането му в сила и в случай, че той не е
редовно съобщен единствената последица би била, че не е влязъл в сила по
отношение на съответното заинтересувано лице. В случая обаче, жалбоподателя не
е бил собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.2.2239 по КККР на град
Бургас към момента на издаване на заповедта, тъй като го е закупил на
27.11.2015г. и административният орган не е имал задължението да му го
съобщава, поради което и неговото право на защита не е нарушено. Същевременно,
макар и да е ставал собственик на имота след издаване на процесната заповед,
има правен интерес да иска обявяване на нейната нищожност, съгласно тълкувателно
решение № 3/16.04.2013г. по т.д.№ 1/2012 г. на ВАС,
поради което подадената жалба е процесуално допустима.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
от събраните по делото доказателства не се установява заповед № 929/21.11.2002г. на
кмета на Община Бургас, в обжалваната ѝ част, да е издадена в противоречие както с посочените от
оспорващия правни норми, така и с другите предвидени от законодателя изисквания
и не е нищожна. Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК подадената срещу
заповедта жалба от Д.А.Б. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Бургас, десети състав
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.Б. *** против заповед № 929/21.11.2002г. на
кмета на Община Бургас, с която е одобрен Подробен устройствен план-План за
улична регулация за разширяване на Гробищен парк гр.Бургас, в частта ѝ
касаеща поземлен имот 074011 по плана за земеразделяне на землището на гр.Бургас, идентичен с
имот с идентификатор
07079.2.2239 по КККР на гр.Бургас.
ОСЪЖДА Д.А.Б. *** да
заплати в полза на Община Бургас разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: