№ 283
гр. Шумен, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500479 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №691/26.09.2022г. по гр.д.№938/2022г. по описа на ШРС , съдът е признал
уволнението на Ш. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш..., извършено със Заповед № РД-
12-04/02.03.2022 г. на Управителя на “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. Ш..., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.190,
ал.1, т.2, чл.187, т.1 и чл.188, т.3 от КТ, за незаконно и го е отменил, възстановил е Ш. М.
Ю., ЕГН **********, на предишната заемана от него длъжност - “Работник поддръжка,
пазач невъоръжена охрана” при ответното дружество “Напоителни системи“, клон Шумен,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., осъдил е “Напоителни системи“,
клон Шумен, ЕИК ...., да заплати на Ш. М. Ю., ЕГН **********, сумата от 1 116, 37 лв. ,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано за периода от 04.03.2022 г. до
03.04.2022 г., включително , както и сумата от 974, 11 лева , представляваща направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, като е отхвърлил иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ в останалата му част, до пълния предявен размер
като неоснователен, осъдил е Ш. М. Ю. да заплати на “Напоителни системи“, клон
Шумен, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.С.Г.,
клон на „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С..., сумата
от 59, 22 лева , представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част на иска по чл.225, ал.1 от КТ и прекратената част на производството касателно иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.2 от КТ, осъдил е “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК
1
.... да заплати в полза на бюджетна на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен,
държавна такса върху уважените искове и разноски в производството, в общ размер на
250.00 лв.
Решението е обжалвано от ответника “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК .... ,
клон на „Напоителни системи“ ЕАД гр. София , действащо ,чрез пълномощника си адв.Д.
К. от ШАК в частта му с която са уважени исковете на ищеца по чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ
както и в частта за разноските, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и
вместо това съдът да отхвърли предявените от ищеца искове и да му се присъдят разноските
по делото.
Въззиваемият Ш. М. Ю. , действащ ,чрез пълномощника си адв.И. К. от ШАК е
депозирал отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не е спорно между страните , а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е работил при ответника от 08.11.2016 г. до 02.03.2022 г.,
включително и е изпълнявал длъжността „Работник поддръжка, пазач, невъоръжена
охрана“, като със Заповед №РД-12-04/02.03.2022 г. от същата дата на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.2, чл.187, т.1 и чл.188, т.3 от КТ, трудовото
правоотношение между страните е прекратено, поради дисциплинарното уволнение на
ищеца ,считано от 4.03.2022г. В заповедта като причини за прекратяване на договора е
посочено, че при попълване на таблица за отчитане явяването и неявяването на работници и
служители на работа през месец февруари 2022 г., прекият ръководител на уволненото лице
е установил, че ищецът не се е явил на работа на обект яз. Шумен, съгласно утвърдения
график от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г.,
включително, без да представи официален оправдателен документ. Няма спор, че заповедта
2
е връчена на ищеца на 02.03.2022 г.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже
неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
В отговора на въззивната жалба ищецът поддържа възражението си ,че уволнението
му работодателят не е спазил чл.193 от КТ .
Въззивният съд счита ,че процесната заповед за уволнение е мотивирана и от
съдържанието й става ясно в какво се изразяват дисциплинарните нарушения ,за които се
твърди, че са допуснати от ищеца и по този начин той има възможността да се защити и да
оспори обстоятелствата по заповедта. От представените писмени доказателства - покана за
писмени обяснения, обяснителна бележка от 01.03.2022 г., обяснение от 02.03.2022 г., се
установява, че работодателят с писмена покана е изискал от ищеца да даде писмени
обяснения за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, а именно- неявяването
му на работа през горепосочените периоди. Ищецът, в предоставения от работодателя срок е
дал писмени обяснения на работодателя, като е посочил, че работният му график за сочения
период е определен от прекия му ръководител, според който график същият се е явявал на
работа в обект Мътница 1. Предвид така установеното, съдът стига до извода, че преди
налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е поискал писмени обяснения от
ищеца във връзка с констатираните нарушения, като последния му е предоставил такива в
писмен вид, т.е. приема, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ, като работодателят е в
правото си да прецени доколко според него тези писмени обяснения са достоверни и дали да
се съобрази с тях.
В тежест на работодателя е да докаже извършените от ищеца и посочени в заповедта
за уволнение дисциплинарни нарушения , а именно ,че ищецът не се е явил на работа за
времето от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г.,
без да се представи официален оправдателен документ, т.е. да установи нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187, т.1, чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Във въззивната си жалба
работодателят поддържа ,че за тези периоди ищецът е бил длъжен да се яви на работа на
обект язовир Шумен, което следвало от утвърденият график за месец февруари 2022г.
Съгласно трудовият договор на ищеца той е заемал длъжността „Работник
поддръжка ,пазач, невъоръжена охрана“ без посочено място на работа. От длъжностната
характеристика за тази длъжност е видно ,че той като работник поддръжка и като пазач
невъоръжена охрана е имал задължението посочено в т.13 - при необходимост да изпълнява
и други задачи ,възложени му от прекият ръководител във връзка с изпълнение на работата,
като задължението по т.10 за втората длъжност е сходно - при необходимост да изпълнява и
други задачи ,възложени му във връзка с изпълнение на длъжността.
Ищецът не оспорва ,че за периодите за които е посочено в заповедта за уволнение не
се е явявал на работа на язовир Шумен , но е работил на друго работно место по нареждане
на прекият му ръководител тогава М.Е.Б. заемала длъжността „ Ръководител звено
автотранспорт и охрана“ до 7.02.2022г. ,което е ПС „Мътница 1“ . Там задачата му била да
3
окоси високата трева в двора на подстанцията и да я почисти, като на 21.02.2022г. ищецът
бил освободен от дежурство ,съгласно представеният от ответника график.
От представената справка за снемане/предаване на СОТ за обект ПС“Мътница1“ за
периодите от 1.02.2022г. до 4.02.2022г., от 7.02.2022г. до 11.02.2022г. и от 14.02.2022г. до
18.02.2022г. издадена от „Саламандър АСО“ ООД са видни ежедневните часове, в които
системата на СОТ е била изключвана и включвана на обекта , като изключването е било
около 7.45 часа , а включването около 16.45 часа на съответният ден ,което означава ,че на
обекта е имало човешко присъствие и лице ,което го е охранявало ,докато системата пред
деня е била изключена.
От показанията на разпитаната пред ШРС свидетелка на страната на ищеца М.Е.Б.
заемала длъжността „ Ръководител звено автотранспорт и охрана“ до 7.02.2022г. се
установява ,че тя изготвяла графиците и разпределяла задачите на пазачите невъоръжена
охрана ,респ.работниците по поддръжка . Постът в ПС„Мътница 1 „ не бил постоянен и се
решавал месец за месец и се решавал в зависимост от времето, предвид нуждата там да се
извърши почистване на двора ,който би голям около декар . Пазачите ,които били на този
пост извършвали и неговото почистване. Свидетелката имала направен акаунт от
охранителната фирма на обектите и имала възможност реално всяка сутрин да влиза в
системата и да проверява, какво е състоянието на помпените станции и можела да провери
и кога се отключва/заключва помпената станция. За периода от 1.02. до 7.02.2022г.
свидетелката била извършвала проверки на този пост, както чрез интернет, чрез акаунта
,така и на место. За месец февруари ищецът бил разпределен на ПС“Мътница 1“ и давал
дежурства като пазач и имал задача да почиства района. Инструментите за почистването се
съхранявали вътре в помпената станция и ищецът получил от свидетелката кода за
охранителната система на обекта за да може да го отключва и заключва. За периода от 1.02
до 7.02. свидетелката не била установила отклонение на ищеца от трудовата дисциплина,
започване на работният ден и приключването му и даже била ходила и на место за да
провери докъде ищецът е стигнал с почистването на района. На този обект преди били
изпращани и други работници от дружеството. При прекратяване на трудовото
правоотношение със свидетелката на нея не й била дадена възможност да предаде работата
си на новият ръководител и тя не го била уведомила ,че има лица които не работят по
утвърденият график. След изготвяне на графика от свидетелката той се утвърждавал от
управителя на дружеството и той бил уведомяван ,че има промяна в графика винаги. Съдът
дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни, а от друга страна
кореспондират както с представените по делото писмени доказателства -документи,
представени от трето лице „Саламандър Асо“ ООД, така и с останалите гласни
доказателства -показанията на разпитания по искане на ответника свидетел Маринов. От
показанията на свидетеля Валентин Велев на страната на ответника , който работи при
ответника от 8.02.2022г. на длъжност „ Ръководител звено автотранспорт и охрана“ се
установява ,че при напускането на предният ръководител не е имало предаване и приемане
на работата и той не бил разговарял с предходният ръководител М.Е.Б. относно
4
местоработата на работниците. След разговор с ищеца разбрал ,че по устно нареждане на
предходният ръководител той бил с работно место ПС“Мътница1“. Всеки работник който
бил изпращан на този обект имал кода за достъп до охранителната система . От
показанията на свидетеля Мирослав Маринов на страната на ответника , който работи при
него се установява ,че на ПС“Мътница 1“ се извършвали задачи по нареждане на
ръководителя и изразяващи се в изпомпване на вода ,косене ,поддръжка на площите ,на
сгради. Имало практика работниците по поддръжката при изготвен график да се разпределят
по обектите и по устно нареждане на ръководителя им и работниците изпълнявали
възложените им задачи.Свидетелят бил в карантина през месец февруари.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че по делото не се доказа
визираното в заповедта за уволнени на ищеца дисциплинарно нарушение а именно
неявяване на работа на посочените в заповедта периоди , като се доказа по делото , че
ищецът е бил на работа 8 часа през време на исковият период на работно место определено
му прекият му ръководител и е изпълнявал възложените му задачи от този ръководител
устно, а на 21.02.2022г. ищецът бил освободен от дежурство ,съгласно представеният от
ответника график. На обекта ПС“Мътница 1“ той го е охранявал и е почиствал трева в
двора на станцията, като наличието на затревяване не е непременно обвързано от сезона и
метеорологичното време. Че ищецът се е явявал на работа всеки ден в ПС“Мътница1“ се
установява и от справката за снемане/предаване на СОТ за обект ПС“Мътница1“
издадена от „Саламандър АСО“ ООД.
Предвид гореизложеното ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се
явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е
незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1
т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди
уволнението - “Работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана” при ответното дружество.
Ищеца претендира да му се изплати и обезщетение за времето през което е
останала без работа ,поради незаконното уволнение за периода от 04.03.2022 г. до 03.04.2022
г., включително , като правилно ШРС му е присъдил обезщетение за този период в размер на
1116.37лв., съобразно размера установен от вещото лице по назначената пред ШРС ССЕ.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в отхвърлителната му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото за
настоящата инстанция , а той следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна
разноските й по делото по представеният списък за разноските в размер на 1100лв., като
възражението за прекомерност на същото е неоснователно.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №691/26.09.2022г. по гр.д.№938/2022г. по описа на
ШРС , в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш..., представлявано от Д.С.Г., клон на „Напоителни системи“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., р-н О......, да заплати на Ш. М. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш..., сумата от 1100лв. разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция .
На осн.чл.242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
му с която съдът осъжда “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.С.Г., клон на „Напоителни системи“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., р-н О......, да заплати на Ш. М. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш..., сумата от 1 116, 37 лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано за
периода от 04.03.2022 г. до 03.04.2022 г., включително .
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок , считано от 6.12.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6