МОТИВИ по присъда по НОХД № 1274/2014 г. по описа на
ДРС.
Дупнишката
районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимите С.С.А. и П.Г.С. за престъпление по чл. 212,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.В обвинителния акт
се твърди, че подсъдимите в съучастие като съизвършители
на 12.12.2012г. в гр.Дупница, обл.Кюстендил,
чрез използване на неистински документ /
Молба от Г.С.А. от 10.12.2012г. до Управителя на „*** България” във връзка с
Договор за револвиращ заем № ***г. /, са получили без
правно основание чуждо движимо имущество
-сумата от 4 400 лв. собственост на
„*** България, с намерение да ги
присвоят.
Като граждански ищец в съдебното
производство е конституирана „*** България” ЕООД-София,като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения
граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД солидарно срещу подсъдимите С.С.А., ЕГН ********** и П.Г.С.
с
ЕГН ********** за сума в размер на 4400 лв,
представляваща равностойността на причинените имуществени вреди в
резултат н апрестъплението,ведно със законната лихва за
забава,считано от датата на извършване
на деянието - 12.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, и сторените по
делото разноски в размер на 538 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По искане на подсъдимите и техния
защитник,съдът е разпоредил предварително изслушване на страните.
Прокурора поддържа обвинението по
обвинителния акт и предлага на подсъдимите да се наложи наказание“лишаване
то свобода” за срок около минималния предвиден за това престъпление, съобразно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а,ал.1от НК, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитата на подсъдимите пледира за
налагане на наказание около минималното предвидено такова за съответното престъпление, предвид
процесуалното им
поведение и оказаното съдействие в хода на разследването, направените пълни
самопризнания и изразеното съжаление за извършеното.
Подсъдимата А. се признава за виновна.В хода на съдебното следствие признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява критично
отношение към извършеното, поради което делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ, на основание чл. 370, ал.1 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
Същата изтъква, че съжалява за стореното и се разкайва за деянието си.
Подсъдимият С. се признава за виновен. В хода на съдебното следствие
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява
критично отношение към извършеното, поради което делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ, на основание чл. 370, ал.1 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК. Същият изтъква,
че съжалява за стореното и се разкайва за деянието си.
С
определение по реда на чл.372, ал.4 НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите ,без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като взе предвид самопризнанията на подсъдимите,които се
подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства-показанията на разпитаните
свидетели, графическите експертизи и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По доказателствата:
С.С.А. е родена на ***г***,
българка, с българско гражданство, със средно образование, разведена,
безработна, осъждана, ЕГН ********** и
П.Г.С. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, българско гражданство, със средно–специално образование, разведен, неосъждан с ЕГН **********,
През м. декември на 2012г. подсъдимите А. и С.,
заживели на съпружески начала в къщата на бащата на С. - Г.А.,***. Тъй като
подсъдимите С.А. и П.С. имали нужда от пари решили да изтеглят заем от ..***
България" ЕООД. на името на Г.А..
Без А. да разбере, подс. П.С. успял да вземе личната
му карта, и след като я прекопирал му я върнал обратно. Тъй като към този
момент подсъдимата С.А., работела като кредитен експерт за „*** България"
ЕООД по договор за сътрудничество по силата на който тя присъствала при
подписването на договорите между клиентите и *** България" ЕООД и
гарантирала автентичността на подписите на клиентите на дружеството, тя
изготвила Договор за револвиращ заем № *** г. за
сумата от 4 400лв., в който като кредитополучател
вписала Г.С.А.. Изготвила също така и съпътстващите договора, карта на клиента
и декларация за свързани лица от 10.12.2012г.. от името на Г.С.А.. а обв. П.С. положил подписите в Договор за револвиращ заем № *** г. , карта на клиента и декларация за
свързани лица от 10.12.2012г., като и подписа след надписа „ вярно с оригинала”
на лист А4 съдържащ ксерокопие от личната карта Г.А. вместо него.
Тъй като Г.А. не знаел за
намеренията им и нямало да се съгласи с действията на двамата подсъдими, и за
да могат те да получат сумата от 4400 ле. вместо него, подсъдимата С.А. се с***ързала с Д.С. *** и го помолила да използва негова банкова
сметка в „Банка Пиреус” за да бъдат преведени там
парите отпуснати по кредита, като за тази услуга му обещала възнаграждение от
100 лв.
След като Д.С. се
съгласил, подсъдимата С.А. изготвила Молба от Г.А. от 10.12.2012 г. до
Управителя на „*** България" ЕООД във връзка с Договор за револвиращ заем № *** г., за превеждане на сумата по
отпуснатият кредит по сметка на Д.С., а подсъдимия П.С. се подписал на молбата
от името на баща му - Г.А.. Въз основа на молбата С.А. изготвила уведомление за
промяна на данни по ДРЗ. където посочила банковата сметка на Д.С. в „Банка Пиреус”, като сметка по която да бъде преведена сумата по
отпуснатият на нищо непредполагащият Г.А., кредит в
размер на 4400лв.
След като горепосоченият договор бил изпратен от
С.А. в офиса на „*** България" в гр. София, където след като бил одобрен,
паричната сума от 4400 лв., въз основа на неистинската молба, била преведена на
12.12.2012г. по сметка на Д.С. в „Банка Пиреус”.
След като узнала за
превода С.А. позвънила на Д.С. и си уговори среща с него пред „Банка Пиреус”- клон гр. Дупница. Двамата подсъдими пристигнали в гр. Дупница, където се срещнали с Д.С..
Той влязъл в банката и изтеглил сумата от 4300 лв., от преведените по сметката
му 4400 лв., а сто лева задържал като възнаграждение за извършената услуга от
негова страна. Сумата от 4300 лв. предал на подсъдимата С.А., която си я
поделила с подсъдимия П.С.. В последствие двамата изхарчили парите за свои си
нужди.
Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно
установена и доказана, вземайки предвид обясненията на подсъдимите и изразеното съгласие да не се събират доказателства,
относно всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се подкрепят от самопризнанията им, направени в хода на
досъдебното производство, свидетелските показания на Г.С.А. и Д.А.С., заключенията по съдебно графическите
експертизи и справката за съдимост.
С
оглед изложеното двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл. 212,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна.
За осъществяване на престъплението
по чл. 212, ал.1 от НК, което представлява съставно престъпление, е необходимо
на първо място, деецът да използва документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ, а на второ място - да получи чуждо имущество, което
вследствие на акта на имуществено разпореждане преминава от фактическата власт
на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на
документа, използван като средство на документната измама по чл. 212, ал.1 от НК е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото,
предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху
него. По този начин документът /неистински, с невярно съдържание или преправен/
е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и
именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта
на престъплението.
От обективна страна,подсъдимите в
съучастие като съизвършители чрез използване на
неистински частен документ, какъвто е молбата (на която бил придаден вид, че представлява писмено волеизявление на
титуляра Г.А. а не на съставилите я, двамата подсъдими), която е
използвана прел Управителя на „*** България" ЕООД, за да бъде преведена
сумата по нищожен Договор за револвиращ
заем № *** г. (който не е подписан от
страна посоченият като кредитополучател Г.А.. а от подс. П.С.), по сметка на Д.С., на 12.12.2014 г. са
получили без правно основание сумата от 4 400 лева собственост на „***
-България", с намерение да я присвоят, видно от последващите им действия с
които са похарчили сумата за задоволяване на потребностите си.
Това престъпление от
субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да
съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и
че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на въвеждането
му в заблуда чрез представения документ.
В конкретния случай, от субективна страна,
деянието е извършено от двамата подсъдими
умишлено,при пряк умисъл,
като форма на вината, така, както изисква разпоредбата на чл. 212, ал.1 от НК, като са могли да ръководят постъпките си, съзнавали са обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните
последици от него, като са желаели и се е стремели към тяхното настъпване.
По делото е безспорно установено, че подсъдимите са знаели, че
лицето, на чието име изготвят документите - Договор за револвиращ
заем № *** г., а именно титуляра Г.А., не присъства при съставянето му, че не е дало съгласие да бъде
страна по договор за заем, че не се е подписало на договора. Същите са знаели, че
липсва волеизявление на Г.А. за сключване на договора и получаване на парична сума в
посочения размер. Подсъдимата А. сама е съставила и подписала тези документи без знанието и
съгласието на Г.А., т.е. съставила е неистински
документи. Безспорна е и целта – да ги използва и да получи чуждо движимо
имущество, каквото не й се следва, т.е. без правно основание да получи сумата
от 4400 лв., чрез
създаване на грешна представа у длъжностните лица към „***
България" в гр. София
относно личността на кредитополучателя и информацията
за същия, описана в документите.
Налице е и следващия обективен признак на
измамата - имуществения предмет /в случая сумата 4400 лв./ да се намира във фактическа и
разпоредителна власт на измамения - т.е. „***
България" в гр. София, както и причинната връзка между настъпилата имотна вреда и
неправилната представа на измамения относно основанието за изплащане на заема.
Другият елемент на престъплението
по чл. 212, ал.1 от НК - намерението да присвои получената в заем сума, се
установява от факта, че подсъдимите не са внасяли вноските по кредита, което се установява
показанията им,
дадени в досъдебната фаза
Субективната страна на извършеното
от подсъдимите
престъпление се подкрепя освен от липсата на действия, насочени към изплащане
на получената без правно основание сума, така и от начина по който е изтеглен заема - без да уведомят лицето, на чието име се сключва, използвайки без разрешение
копие от документа му за самоличност. Всичко това по несъмнен начин подкрепя
извода, че е налице и последният елемент от престъплението по чл. 212, ал.1 от НК - намерението за присвояване на сумата от заема.
Причините за извършване на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимите и стремежът им към противоправно
облагодетелстване.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че с оглед посочените по горе правни изводи подсъдимите
А. и С. следва да бъдат признати за виновни за извършване на престъплението по чл. 212,
ал.1, , във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и в съответствие с
визираните в чл. 54 от НК предпоставки, при индивидуализацията на наказателната
им отговорност, при
определяне вида и срока на наказанието, съдът прие, като смекчаващи
отговорността обстоятелства
направените от
подсъдимите самопризнания и изразеното от всеки от тях разкаяние .
С оглед изложеното, съдът
определи вида на наложеното наказание ,
като отчете ,това че прилагането на по- леко от предвидените за това деяние
наказание не би постигнало превъзпитателен ефект спрямо подсъдимите А. и
С.,поради което съдът им
определи наказание при условията на
чл.54, ал.1 НК, съобразно закона ,
действащ към момента на извършване на деянието
– „лишаване от свобода” за срок от две години . Предвид императивното
изискване на чл.373, ал.2 НПК за приложението разпоредбите на чл.58а НК , съдът
намали с 1/3 така определеното наказание.След намаляването фактическия размер
на наказанието е „лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.Това наказание не следва да се изтърпи реално, поради което съдът го отложи за срок
от три години. Съдът счете,че
така определеното наказание ще
постигне целите на същото,
визирани в чл.36 НК, да се поправят и превъзпитат подсъдимите, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето производство е приет граждански иск от „***
България” ЕООД-гр.София солидарно
против подсъдимите А.
и С. за сумата 4400 лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от деня на увреждане до окончателното
плащане на сумата и разноските по делото.
Съдът намери гражданския иск за основателен, поради и което го уважи
изцяло.
Доказано е обвинението спрямо подсъдимите
А. и С. за деяние по
чл. 212, ал.1 от НК с последица причинена имуществена вреда в размер на 4400 лева за „*** България”
ЕООД-София, за което подсъдимите
А. и С. бяха признати за виновни.Причинените от деянието вреди подлежат на
възстановяване от подсъдимите А. и С., като настоящия съд изцяло споделя наведените доводи в тази насока от
гражданския ищец.
На основание горното съдът осъди подсъдимите
А. и С. да заплатят
солидарно на „***
България” ЕООД- гр.София
сумата от 4400 /четирихиляди и
четиристотин/ лева, представляваща
равностойността на причинените имуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със
законна лихва за забава, считано от
датата на извършване на деянието – 12.12.2012г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 538,00 /петстотин тридесет и осем/ лева юрисконсултско
възнаграждение, /чл. 13,
ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр.28/28.03.2014 г./,а
на държавата - 176/сто седемдесет и шест/лв.
държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите А.
и С. да заплатят
солидарно по сметка на
ОД МВР гр.Кюстендил сумата 234,74 лв.
/двеста тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - възнаграждение
и разноски за вещи
лица.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: