РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Павликени, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20214140100877 по описа за 2021 година
Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н. Х. И. излага в исковата си молба, че на 18.07.2019 год., около 13.55 часа, на път
*** км. *** м. в посока с. Д. била пасажер в управлявания от Х. И. И., с ЕГН **********, с
адрес гр. *** лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на К. И. Х., с ЕГН **********,
когато на указаното място възникнало ПТП между този л.а. и т.а. ***“ с прикачено към него
полуремарке „***“, с рег. № ***, управляван от М. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.
При удара пострадала ищцата и били причинени материални щети по двете ППС. Твърди, че
водачът на лекия автомобил И. направил опит да избегне удара, движейки се в своята лента,
в завой, но не успял да предотврати инцидента. За последния бил съставен Констативен
протокол от РУ на МВР гр. ***, образувано досъдебно производство № *** г. по описа на
същото, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
***.2021 год., според което Х.И. е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и в чл. 20, ал. 1, ал. 2 от ЗДвП. Ищцата излага, че била на задната
седалка, пострадала при удара и била отведена в СМП, после при съдебен лекар, където
били установени следните увреждания: кръвонасядане с оток по лицето, кръвонасядане по
ляв лакът, тръпнене и болки в двете ръце и предмишниците, кръвонасядане и оток по дясно
коляно, краткотрайна загуба на съзнание, световъртеж, главоболие, нестабилност, гадене,
болки и тръпнене по хода на гръбначния стълб и крайниците. Получила посттравматично
стресово разстройство със симптоми на тревожност, диссомния, страх и деприсивитет.
Излага, че застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния за
1
причиняването на ПТП водач Х. И. И., с ЕГН ********** за процесния л.а., собственост на
К. И. Х. е с ответника ЗАД „***”, гр. ***, към когото била подадена застрахователна
претенция и образувана преписка по щета № ***, по която страните не постигнали съгласие
за размера на обезщетението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 7 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 16.09.2019г. – датата
на поканата към застрахователя, до окончателно погасяване на задължението, както и
сторените в гражданското производство разноски. При условията на кумулативност
предявява иск за обезщетяване на причинените имуществени вреди за лечение в размер на
130лв., ведно с мораторна лихва за периода по първия иск.
Ответникът ЗАД „***“ чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен
отговор заема становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, алтернативно оспорва размера
на претендираните вредите. По първото възражение излага, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна
на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищцата да е
претърпяла всички посочени в исковата молба вреди. Алтернативно твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, който е била без поставен обезопасителен колан.
Излага доводи, че за ищцата не се е породило право да претендира обезщетение, тъй като не
е доказано да е била пасажер в л.а., участвал в ПТП – не е посочена в протокола като
пострадало лице. Оспорва механизма на ПТП, твърдян в ИМ, тъй като НП издадено срещу
застрахования при ответника водач е отменено, а вината му не е доказана по друг начин.
Счита, че вина за ПТП има или изцяло другия водач – на товарен автомобил „***“ или има
съпричиняване от негова страна и водачът на л.а. носи само частична отговорност. Оспорва
причинените на ищцата увреждания, техния характер и продължителност. Оспорва да са
доказани разходите за лечение, обосноваващи претенцията за имуществени вреди. Оспорва
причинно-следствената връзка между вредите и ПТП. Алтернативно оспорва размера на
претенцията като прекомерен. Оспорва претенцията за мораторна лихва като размер,
начален момент и изцяло поради неоснователност на главния иск. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
Третото лице помагач на страна на ответника - „ЗАД ***“ , конституиран по искане на
ответника е застраховател на водача на т.а., участник в процесното ПТП, считан от
ответника за изцяло или частично виновен за ПТП. Третото лице-помагач оспорва
твръдения механизъм на ПТП, конкретно наличието на противоправни действия от страна
на водача на т.а. Не оспорва валидното застрахователно правоотношение по ЗЗГО между
него и водача на т.а. „***“. Оспорва вината на този водач, връзката му с настъпване на ПТП
и с причините вреди. Счита че изцяло вина за ПТП носи водачът на л.а. Алтернативно
оспорва размера на иска за неимуществени вреди, причинно-следствената връзка.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с peг. № *** при ОД на
МВР гр. ***, РУ ***, ведно с план-схема на ПТП, на 18.07.2019г. около 13:55 часа на път
***, при км. *** в посока с. Д. е настъпило ПТП с участник 1 л.а. марка „***“, с peг. *** и
водач Х. И. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *** лек автомобил „***“, с рег. № ***,
собственост на К. И. Х., с ЕГН ********** и Участник 2 – т.а. влекач „***“ с прикачено към
него полуремарке „***“, с рег. № ***, управляван от М. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***. По първия автомобил щетите са – цялостна деформация на предната и ходовата част на
автомобила, както и по цялата лява страна на л.а. Няма графа „пострадали лица”, тъй като
не е ползвана бланката за ПТП с пострадали лица и не са нанесени данни за пасажери в
двете МПС, участвали в ПТП. Отразено е че застраховка ГО на водача на първия автомобил
е ответното дружество, което е признато и от самия ответник в отговора на исковата молба.
Видно от схемата на ПТП л.а. „***“се движел в своята лента, но при навлизане в десен
завой, поради несъобразена скорост е навлязъл в лявата лента /насрещна за него/, при което
е възникнал удар между участник 1 и 2, като първият удря втория отпред и странично /от
ляво за всеки от автомобилите/.
От свидетелските показания по делото – св. И., водач на л.а. „***“ се установи, че ищцата –
негова майка, е пътувала с него в деня на инцидента, като посоката им на движение е била
от главен път ***, отбиване на разклон аз ас. Д., за да стигнат до гр. П.. Ищцата пътувала на
задната седалка на автомобила, само. От преди инцидента същата не била в добро здраве -
освидетелствана е пожизнено със 74% трайно намалена работоспособност /***от заседание
№ ***, проведено на 30.01.2015 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „***“ АД, след
извършена сърдечна операция на *** година. Веднага след ПТП по данни от свидетеля
двамата с ищцата били откарани с линейка до центъра за спешна медицинска помощ в гр.
***. Видно от приложения Фиш и изследвания към него от 18.07.2019 год.; амбулаторни
листи от 19.07.2019 год. и 29.07.2019 год., както и от Съдебномедицинско удостоверение №
*** год., издадено от д-р Н.Г. – специалист по ***, ищцата е била с кръвонасядане и оток по
лицето, кръвонасядане по ляв лакът, тръпнене и болка в двете предмишници, кръвонасядане
с оток по дясно коляно. Идентични са находките в спешна помощ, ден по-късно при личен
лекар и специалист. От същата дата при посещения при невролог се установява и травма на
главата, придружено с кратковременна загуба на съзнание. Ренгеноглафията не установява
счупване в областта на черепа, но са установени Ромберг неустойчив, ограничени наклон и
ротация в шиен и лумбален отдел, двустранна парестезия и хиперпатия на 4-те крайника,
емоционално и вегетативно лабилна. Предписани са й както лекарства за третиране на
травмите по тялото, така и нервно-успокоителни медикаменти. Вторичният преглед
установява влошаване на нервно-психическото състояние – не може да спи, уплашена,
неспокойна, плаче без причини, поради което е насочена към психиатър. Видно от
Медицинско удостоверение от 29.07.2019 год. психиатърът е констатирал посттрамватично
стресово разстройство, обективирано в симптоми на тревожност, диссомния, страх и
3
депресивност. Етапната епикриза от ***.2019г. съдържа данни за провежданото
медикаментозно лечение, както и за продължаващо психомоторно напрежение, изразен
депресивен синдром, праработва психотравмата. Свидетелските показания потвърждават
изживения от ищцата стрес, а именно, че изпитвала нарушения в съня, плачела при спомен
за катастрофата, говорела постоянно за нея и отказвала дълго време да се вози в автомобил,
което препятствало и посещения при лекар и социалните й контакти.
Относно разходите за лечение са представени касова бележка за лекарства и консумативи от
19.07.2019г. на стойност 79,68лв., както и касов бон за заплатени 50 лв. за преглед при
съдебен лекар от същата дата.
Предявени са застрахователни претенции към ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП с вх. № ***.2021 в размер на 10 000 лв. за
неимуществени вреди и 130 лв. за имуществени вреди. В отговор е предложено обезщетение
общо в размер на 2000лв., което ищцата не е приела.
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, вещото лице по която въз
основа на материалите по делото е изготвило заключение. Според вещото лице процесното
пътно-транспортно произшествие е реализирано по следния механизъм: на 18.07.2019 год.,
около 13,55 часа, на път ***, при км. *** в посока село Д., извън населено място, през
светлата част на денонощието, при сухо време л.а.„***" с peг. № *** управляван от водачът
му се е движел по път ***, в посока с.Д., със скорост около 68,4 км/ч. По време на
преодоляването на крива, десен за автомобила завой, вследствие на движение със скорост
по-висока от възможната за преодоляване на кривата без занасяне и странично плъзгане,
водачът му увеличава радиуса на завоя, като движението на л.а.„***" продължава в посока
към срещуположната пътна лента. По същото време върху полагащата му се пътна лента,
влекач „***“ с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке „***“ с рег.№ *** се е движел
по същия път, но в обратна посока от с. Д. към гр. С., със скорост около 42,0 км/ч. Възприел
опасността от сблъсък, водачът на лекия автомобил предприема интензивно спиране.
Вследствие пресичане траекториите на движение на двете МПС-ва, настъпва удар, въпреки
предприетото спиране от страна на лекия автомобил. Ударът е кос, като в началната фаза на
удара, предна лява ъглова част на лекия автомобил достига до лява странична част на
влекача, в областта на ляв страничен спойлер и ляво задно колело. Във втората фаза на
удара, предна лява ъглова част и лява странична част на лекия автомобил достигат до лява
странична част и предно ляво колело на полуремаркето. След удара л.а.„***" продължава
движението си назад и вдясно, спрямо посоката на огледа, като едновременно с това се
завърта обратно на часовниковата стрелка, спрямо вертикална ос, гледано отгоре, като
масовият му център изминава разстоянието от 4,0 м. и спира изразходил кинетичната си
енергия, с предната си част към OP 1, върху дясната пътна лента и десния банкет. След
удара водачът на влекача предприема спиране и преустановява движението си след кривата,
върху полагащата му се за движение лява пътна лента.
Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е движението на
л.а.„***“ управляван от водача му, със скорост по-висока от възможната за преодоляване на
4
кривата без занасяне и странично плъзгане, поради което увеличава радиуса на завоя и
предприема спиране, като в процеса на това движение, автомобилът се насочва и навлиза в
срещуположната пътна лента.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и съдът го кредитира като
обективно, вярно и безпристрастно, като взема предвид подробното научно обосноваване на
дадените отговори и съответствието му с останалите доказателства по делото.
По делото е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и
свидетелски показания, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице д-р Г..
Съгласно заключението, всички описани в исковата молба травматични увреждания е
възможно да са получени при процесното ПТП и се намират в пряка причинно-следствена
връзка с него. Същите са с продължителен срок на лечение, като някои от уврежданията
остават до края на живота. Около 20-30 дни болките са били значителни, съпроводени с
болки, дискомфорт и ограничен двигателен режим, без възможност за самообслужване.
Болките са продължили поне 3 месеца при продължаващи и досега в гръбначната област.
Болезнените и ограничени движения в шийната и поясната област на гръбнака ще останат до
живот предвид наличието им в момента и давността от инцидента Заключението на вещото
лице съдът намира за обосновано и правилно, тъй като е подробно аргументирано и
съответства на представените писмени и гласни доказателства. Ищцата признава, че е била
без обезопасителен колан, което обяснява с извършена сърдечна операция с голям срез на
гръдния кош, който не подлежи на заздравяване и при който е противопоказно поставянето
на такъв колан.
По отношение вината на водача Х.И. по делото е представено прекратителното
постановление на ***, според което вината за ПТП е изцяло на това лице, но деянието не
съставлява престъпление от общ характер. Материалите са препратени по компетентност на
РУ ***, където на лицето е издадено НП за административно нарушение по ЗдвП. НП е
отменено след обжалването му пред съда, но това е станало на формално основание – липса
на изискуемите в АУАН и НП реквизити. Развити са съображения и за недоказаност в
пълнота на виновното поведение, което обаче не обвързва съда и не е пречка в настоящото
производство, след събиране на всички относими доказателства да се установи такова.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5
от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинилия увреждането и застрахователя, както и
фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429 ал.1 т.
1от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
5
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. При така
предявения иск ищецът следваше да установи, че е извършено противоправно и виновно
деяние от водач на застрахован при ответник автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието. Факти, които съдът намира за категорично установени
от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че 18.07.2019
год., на път *** км. *** м. в посока с. Д. между управлявания от Х. И. И. л.а. „***“, с рег. №
***, собственост на К. И. Х., с ЕГН ********** и т.а. ***“ с прикачено към него
полуремарке „***“, с рег. № ***, управляван от М. Д. Т. настъпило ПТП с пострадали лица
и материални щети по двете ППС. С Постановление за прекратяване на наказателното
производство от *** год. на РП ***, ТП ***, Х.И. е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и в чл. 20, ал. 1, ал. 2 от ЗДвП. В лекия автомобил с
Х.И. пътувала майка му -ищцата Н. Х. И.. Ищцата получила следните увреждания:
кръвонасядане с оток по лицето, кръвонасядане по ляв лакът, тръпнене и болки в двете ръце
и предмишниците, кръвонасядане и оток по дясно коляно, е краткотрайна загуба на
съзнание, без спомен за случилото се, световъртеж, главоболие, нестабилност, гадене, болки
и тръпнене по хода на гръбначния стълб и крайниците. Получила посттравматично стресово
разстройство със симптоми на тревожност, диссомния, страх и деприсивитет. Поради
получените увреждания изпитвала болки в лицето, ръцете, краката, ограничени движения и
палпаторна болезненост в дясна коленна става, болезненост и ограничени движения в шията
и поясната област. Тези страдания продължили дълго време – особено силни през първия
месец, продължили над три месеца, а понастоящем остават последните прояви, която няма
да бъдат преодолени. Доказано бе, че преживяла стрес, имала проблеми със съня, била
подтисната и плачела. За да достигне до този извод съдът се основава на заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която е изследвала представената от ищцовата страна
медицинска документация и гласните доказателства. Нараняванията, описани от
свидетелите съответстват на механизма на протичане на ПТП. Уврежданията се изразяват в
изживяна болка. Съпоставяйки свидетелските показания и заключението на вещото лице,
съдът приема, че ищецът е претърпял болки от съприкосновения с вътрешни части на МПС
и получил контузии и натъртвания. Възстановителният период съдът приема за доказан за
периода, посочен от вещото лице. Доказаха се и причинени на ищеца имуществени вреди
във връзка с лечението, които са в размер на 129,68лв., от които 79,68лв. за лекарства и
консумативи и 50 лв. за преглед.
6
В представения амбулаторен лист, издаден от специалист психиатър и неоспорен от
ответника, на ищцата е поставена диагноза „посттравматично стресово състояние“, което се
дължи на претърпяното ПТП, по сведения на пациента. На същия е назначена психотерапия,
за която има данни, че е проведена – закупени са лекарства. Констатациите на психиатъра
кореспондират с показанията на свидетелите за психическото състояние на ищцата. В
съответствие с нормалната житейска логика е пътник в МПС да получи стресова реакция,
тъй като при пътуването си същият не следи непосредствено движението и поведението на
участниците в него, и по тази причина за него катастрофата представлява непредвидимо
внезапно събитие, което без съмнение има за последица чувство на страх и паника. След
произшествието ищцата имала страх да пътува.
При така изложеното съдът приема, че освен физическата болка, причинена от процесното
ПТП, ищцата е получила и описаните психологически стрес, страх и безпокойство, които
също се намират в причинно-следствена връзка с него. С това са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен от ищеца
обезопасителен колан, съдът счита за неоснователно, тъй като на практика липсват
обективно установени травми, позволяващи обсъждането на връзката между тях и
предпазния колан, а са налице свидетелски показания, че поставянето на такъв е било
противопоказно за ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла
травматични увреждания, довели до сериозни болки и страдания, неприятни емоционални
изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по делото водят съда до извод, че
претърпените от ищеца болки са били с голям интензитет, не са отшумели бързо, а някои
ограничения остават до живот. Налагало се е помощ от друг човек за ставане, тоалет и др.
елементарни дейности. Обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което се явява обусловено и от икономическа конюнктура в страната, вкл. средната работна
заплата, инфлация и др. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т.
о., ТК /.
С оглед събраните доказателства и гореизложените аргументи съдът намира, че следва да
уважи предявената претенция за неимуществени вреди в размера от 10 000 лева, за който е
предявена.
7
По отношение на имуществените вреди, както бе изложено по-горе, се доказаха щети в
размер на 129, 68 лв., а претенцията за разликата до 130 лв. следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
Освен обезщетяване на вредите от деликта, ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка „ГО“
дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната
претенция приложена към исковата молба, ответникът по главния иск е бил уведомено за
процесното ПТП на 16.06.2021 г., но се претендира от 16.09.2021г., от която дата съдът
намира претенцията за присъждане на обезщетение за забава за основателна.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските – 280 лв. ДТ и 400 лв. депозит за вещи лица, а на пълномощника на
ищеца да заплати 830 лв. адвокатски хонорар, определен на основание чл.38, ал.2 вр. с
чл.36, ал.2 от ЗА.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД, ЗАД „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. И. с ЕГН ********** от ***, сумата 10 000,00
лв. /десет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и посттравматично стресово състояние, в резултат на ПТП от 18.07.2019г., настъпило
поради противоправното поведение на застрахован при ответника л.а. „***“, с рег. № ***,
собственост на К. И. Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.09.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД, ЗАД„***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. И. с ЕГН ********** от ***, сумата 129,68 лв.
/сто двадесет и девет лева и шестдесет и осем ст./, застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди - разходи за лечение, в резултат на ПТП от
18.07.2019г., настъпило поради противоправното поведение на застрахован при ответника
л.а. „***“, с рег. № ***, собственост на К. И. Х., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.09.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 130 лв. като неоснователен и недоказан.
8
ОСЪЖДА ЗАД „*** с ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от А.
П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. И. с ЕГН ********** от ***, сумата от 680 лв.
/шестстотин и осемдесет лева/- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С***
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х.В. от **АК, гр. *** сумата от
830лв./осемстотин и тридесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
9