Определение по дело №154/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №143/17.09.2013г.,постановена по н.ч.х.дело№ 364/2013г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият М. М. Ш. от с.Г. К., О.К., за виновен в това, че на 30.09.2012г. в с. Г. К., О.К.,при условията на продължавано престъпление, причинил на Х. Х. Ю. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,поради което и на основание чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лв., като на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по обвинението в това, че е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с М. Ш. М. от с.с.Признал е подсъдимият М. Ш. М. за невиновен в това,на 30.09.2012г. в с.Г. К., О.К., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М. М. Ш. ,да е причинил на Х. Х. Ю., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на ¯снование чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.Осъдил е подсъдимия М. Ш. да заплати на Х. Ю. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 30.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 15 лв., като е отхвърлил гражданският иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3 000 лв.,като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е и солидарно предявения от Х. Ю. против подсъдимия М. Ш. М., граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление извършено на 30.09.2012г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2012г. до окончателно изплащане на сумата, както и за направените по делото разноски, като неоснователен и недоказан.Осъдил е Х. Ю. да заплати на М. Ш. М., сумата в размер на 150 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Х. Х. Ю.,който чрез пълномощника си-А.С.А. обжалва същата,като необоснована и незаконосъобразна.Счита,че неправилно съдът е признал за невиновен и оправдал обвиняемия по делото М. М. ,за кого в делото се съдържали данни, че е взел участие в нанасянето на побоя и причиняването на телесните увреждания,а именно свидетелските показания на св. С. Х..Поради това,моли съда да отмени оправдателната присъда и постанови нова такава,с която да осъди подсъдимия М. Ш. М. по предявеното обвинение,както и да измени посочената присъда,като го осъди да заплати солидарно с М. Ш. пълния размер на претендираното обезщетение от 3000лв.В съдебно заседание жалбодателят,редовно призован не се явява и не се представлява.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия М. Ш.,който чрез защитника си- А.В.Я.,обжалва същата,като необоснована и незаконосъобразна.Счита,че неправилно съдът е приел,че има данни за виновността му,поради което,моли съда да отмени осъдителната присъда и постанови нова такава,с която да го оправдае,като отхвърли изцяло гражданския иск.В съдебно заседание и двамата поддържат жалбата.

Ответника по жалбата – подсъдимият М. Ш. М.,лично и чрез защитника си,А.В.Я. оспорва жалбата,против оправдателната присъда, като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбите са неоснователни.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите М. М. Ш. и М. Ш. М. са син и баща и живеят в с.Г. К., О.К., в съседство с тъжителя Х. Х. Ю.. От известно време отношенията им били влошени заради това, че животните на тъжителя влизали в засята им с пипер градина и причинявали щети.На 30.09.2012г.,около 19.00 часа, М. Ш. и М. М. се прибирали към къщи и минавайки покрай градината си в землището на с.Г. К., за пореден път заварили вътре кравите на тъжителя. Докато подсъдимите изкарвали от градината животните, дошъл и стопанина им Х. Ю. и двете страни започнали да се карат и спорят. Тъжителя тръгнал да се прибира с животните към дома си в с.Г. К., последван от М. Ш. и М. М.. Когато стигнали до двора на Х. Ю., подсъдимия Ш. се опитал да му попречи да прибере кравите в обора,като претендирал пострадалия да заплати сумата от 600 лв. за причинените щети по реколтата. Между двамата възникнал конфликт, при който подсъдимия М. Ш. нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърдите и лицето на тъжителя и той паднал на земята. Това било видяно от св.С.Х.- дъщеря на тъжителя, която била на двора и виждайки случващото се,веднага се обадила по телефона на сестра си - св.С. И., на която се оплакала, че биели баща им.След това подсъдимите си тръгнали от двора на тъжителя, а той заедно с дъщеря си С. се прибрал.Около 21.00-22.00 часа на 30.09.2012г. св.С. И., която тогава живеела в Г.Х., пристигнала със свои приятели /св.Е. А.а и нейн роднина/ в дома на тъжителя в с.Г. К.. Тя заварила баща си Х. Ю. да седи на леглото, като забелязала, че имал следи от наранявания по лицето и гърдите, по ризата му имало кръв. От разговора с пострадалия, св.С. И. разбрала, че е бил бит от М. Ш., при което се ядосала и веднага тръгнала към дома му. Отвън тя видяла подсъдимия Ш. и му поискала сметка за стореното на баща й, и двамата се скарали по този повод. Виковете им били чути от Х. Ю. и свидетелите С. Х. и Е. А., които също излезли навън, излязъл и другия подсъдим - М. М.. На пътя, близо до къщите на тъжителя и подсъдимите, между всички започнал конфликт, при който подсъдимия М. Ш. с ръка ударил тъжителя,в резултат на което,последният паднал на асфалтовия път, където ударил главата си и му прилошало. На помощ на пострадалия се притекли дъщерите му, които виждайки го да лежи на земята решили, че е изпаднал в безсъзнание.Междувременно на мястото на инцидента били дошли и съседи на подсъдимите и тъжителя - свидетелите Б. Д., К. К., С. К. и С. И. Подсъдимите М. М. и М. Ш. си тръгнали и се прибрали в дома си. Същата вечер тъжителя Ю. бил транспортиран до ЦСМП Г.К. за оказване на медицинска помощ. В 00.20 часа на 01.10.2012г. той бил хоспитализиран в Хирургично отделение на МБАЛ ,.Д-р Атанас Дафовски“ Г.К., където останал на лечение до 03.10.2012г.

На 01.10.2012г. тъжителя Х. Ю. бил прегледан и от съдебен лекар, видно от съдебно-медицинско удостоверение № 218/2012г. В същото са описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: В дясната теменно-слепоочна област на главата била установена косо разположена цепковидна рана с фино неравни ръбове и дължина 1 см. Подобна рана с дължина 0,7см. била установена на кожата на дясната половина на горната устна. В дясната половина на долната устна било установено синкаво-червено кръвонасядане с размери 1/1,5 см., а в горната срединна част на гърдите - две синкаво-червени кръвонасядания с размери 1/1,5 см. и 2/1 см.Видно от заключението в съдебно-медицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - разкъсно- контузни рани и кръвонасядания по главата, лицето и гърдите, сътресение на мозъка, са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелстваният.Разкъсно-контузните рани и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а останалите описани травматични увреждания са довели до болка и страдание.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Направен е задълбочен анализ на обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели С. Х., С. И., Е. А., Б. Д., К.К., С. К. и С. И. Всички тези свидетели, с изключение на Е. А., са в близки родствени или съседски отношения с някоя от страните, поради което съдът е преценял показанията им, отчитайки пристрастността и заинтересоваността им от изхода на делото. Безспорно е прието,че св.С. Х. на инкриминираната дата лично е възприела конфликта между подсъдимите и тъжителя, когато последния прибирал животните си от полето и е видяла, че подсъдимия М. Ш. е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето и гърдите на пострадалия,както е видяла и, че последния имал кръв по устата и носа.Свидетелите С. И. и Е. А., които не са присъствали на този инцидент, при който са били нанесени удари на тъжителя,около 19.00-19.30 часа от подсъдимия Ш.,непосредствено след това са видели причинените му наранявания, които описват в показанията си.Правилно и законосъобразно тези показания на свидетелите С. Х., С. И. и Е. А. съдът е възприел като достоверни и е кредитирал. Безспорно конфликтните ситуации са доказани и не се отричат и от подсъдимите.Единственото, което те отричат е, че са нанасяли удари на тъжителя.Правилно обаче, съдът е приел за установено, че травматичните увреждания, отразени в СМУ № 218/2012г. като разкъсно- контузна рана на лицето и кръвонасядания по гърдите, са получени от пострадалия в с.Г. К. на 30.09.2012г., около 19.00-19.30 часа, вследствие на ударите, нанесени му от страна на подсъдимия М. Ш..Относно втория инцидент, по време на който Х. Ю. е пострадал,след спор между св.С. И. и подсъдимия М. Ш., в който постепенно взели участие и подсъдимия М. М., тъжителя и свидетелите С. Х. и Е. А.,то категорично се установява,че подсъдимия М. Ш. е ударил с ръка пострадалия и той паднал на земята и ударил главата си.Правилно и обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите Х., И. и А., които установяват удара.Първите две свидетелки като дъщери на тъжителя са заинтересовани, но св.А. е без родствена връзка със страните, но освен това, показанията на свидетелите Х., И. и А. се подкрепят и от тези на Б. Д.. К.К., С. К.и С. И. досежно факта, че на процесната дата е имало спречкване между страните. Свидетелите Б. Д. и С. И. описват и състоянието, в което са видели тъжителя непосредствено след инцидента.При анализа на доказателствата съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите в частите им, в които отричат М. Ш., изобщо да е удрял пострадалия на инкриминираната дата,поради факта,че тези обяснения са в противоречие с останалите събрани и приети от съда доказателства и представляват защитна версия изградена от самите подсъдими. Настоящата инстанция поддържа становището на първоинстанционният съд,който обосновано не кредитира и показанията на св.А. в частта им, в която същата твърди, че подсъдимия М. М. също е удрял тъжителя. В тази част показанията й са изолирани от останалия доказателствен материал и вътрешно противоречиви. Св.А. веднъж посочва, че не можела да каже къде точно подсъдимия М. М. е ударил пострадалия, защото не видяла самият удар, а после заявила, че същият подсъдим биел тъжителя по тялото и по главата с юмруци.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия М. Ю., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,който е увредил телесната неприкосновеност на тъжителя, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението му – от броя, силата и насоката на ударите, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК- подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства –чистото съдебно минало, младата възраст,трудовата му ангажираност и добрата характеристика, с която се ползва по местоживеене.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени. С оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът е наложил на дееца административно наказание в минималния размер, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1000 лв.,като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 1000 лв. до пълния му размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото изменяване.

Що се отнася до първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимия М. Ш. М. е признат за невиновен и оправдан за извършване на престъплението по чл.130 ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, предмет на предявеното обвинение с тъжбата,то настоящата инстанция намира,че същата е правилна, обоснована и законосъобразна,поради изложените по-горе съображения за авторството на деянието. Правилно е отхвърлен и предявения от тъжителя против този подсъдим, граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди,в размер от 3 000 лв.,като неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М. М. Ш. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №143/17.09.2013 год., постановена по н.ч.х.дело № 364/2013 год.,Кърджалийският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.