Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.01.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на петнадесети декември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Галина Стоянова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 5379 по описа за 2017 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с пр. основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД,
при обективно кумулативно съединяване.
По
изложените в искова молба обстоятелства А.А.Е. ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител Д.Д.И. с пълномощник адв.Н. Х. е предявил при
обективно съединени искове с пр. основание чл.49 ЗЗД срещу „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 100 000 лв. представляваща
неимуществени вреди от травматични увреди от изгаряне настъпили на 05.11.2016г.
при инцидент с волтова дъга върху вагон във вагонно депо „Надежда“ гр.София,
както и сумата от 511.59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
за лечение, ведно със законна лихва от деня на предяване на исковете до
изплащането. Претендира сторените по делото разноски.
С депозирания
на 11.08.2017г. отговор на исковата молба, ответникът „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД е възразил
по допустимостта на предявените искове, като е заявил, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като същият не е собственик
на вагонно депо „Надежда“ гр.София и не го стопанисва.
С
молба вх. № 143289 от 27.10.2017 г. ищецът А.Е., чрез пълномощника си адв. Н. Х.,
е заменил ответника, като на основание чл.232 ГПК е оттеглил първоначално
предявените искове срещу „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, и е заявил, че насочва исковете си срещу „Б.п.п.“
ЕАД. По реда на чл.228, ал.3 ГПК на 04.12.2017г. ищецът е представил искова
молба срещу „Б.п.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
която е администрирана съгласно чл.131 ГПК./л.95 от делото/
С
определение от з.с.з. 17.10.2018г. на основание чл.232 от ГПК, производство е
прекратено в частта относно предявените срещу „Холдинг БДЖ“ ЕАД осъдителни
искове.
Твърди
се от ищцовата страна, че на 05.11.2016г. около обяд малолетният А. излязъл да
играе навън с други деца. Сочи се, че ищецът живее в квартал “Фондови жилища“ в
непосредствена близост до депо „Надежда“. С още три деца без да кажат на никого
отишли да играят в депото, както са правили и повечето деца от квартала. Твърди
се, че депото е неохраняемо, разградено, не минават
коли и никой - никога не е гонил децата или забранявал да ходят там. Твърди се,
че на децата им е било интересно да си играят между вагоните. Твърди се, че около
13:40 ч. ищецът и другарчетат му решили да се качат на един от вагоните в
депото. Твърди се, че след като се качил на вагона, А.Е. бил ударен волтова
дъга, която нанесла повече от 20% изгаряния по цялото му тяло. Останалите деца
се разбягват уплашени, а ищецът успял да се обади на майка си по телефона и да
каже за станалото, като започнал да пищи и да плаче
от болка. Твърди се, че майката Д.И. започнала да търси детето, обадила се на
телефон 112 за помощ и установили, че той се намира в депото. Линейка закарала
детето в болница Пирогов, където му направили множество операции в клиниката по
изгаряния, като първоначално бил настанен за 31 дни. След като го изписали от
болница продължил да ходи на прегледи и лечение, като се наложили допълнителни операции, при които се
взема кожа от здраво място на гърба и се присажда на изгорелите зони, като
лечението ще продължи и за напред.
Твърди
се още, че изгарянията са по долните крайници и по гърба на малолетния ищец,
като няма изгаряния по ръцете, а мобилният му телефон останал здрав. Ищецът
оспорва като невярна, че публично разпространената информация от БДЖ, че се
качил на вагона за да си направи снимка с мобилния телефон (селфи) като не
отговаряща на истината. Поддържа се, че това е защитна версия, прикриваща
нехайството на ръководството на ответното дружество, което не е положило
дължимата грижа, а изобщо каквато и да било грижа за обезопасяване на депото и/
или адекватна охрана.
Наведен
е довод, че ответникът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че неизпълнението на
задълженията по охрана и обезопасяване на обект, в който непрекъснато тече ток,
повече от 25 000 волта и създава реална опасност за живота на хора, като не е
направил дори опит за обезопасяване, а е оставил вагонното депо
безстопанствено. Твърди се, че в депото няма дори предупредителни табели, че е опасно за живота.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът „БДЖ-П.П.“ ЕООД, чре юрк. Т.Б. е депозирал
отговор на ИМ, в който оспорва предявения иск. Прави възражение за липса на
пасивна процесуална легитимация. Поддържа, че „БДЖ-ПП“ЕООД, не е надлежен
ответник, защото не е собственик на електропреносната мрежа, по която тече
волтовата дъга, причинила увреждането. Твърди, че контактната мрежа над
коловозите във вагогонните депа е собственост на НК „Железопътна
инфраструктура“. Сочи, че електропреносната мрежа е включена като актив в
счетоводния баланс на ДП „НКЖИ” /Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура”/, като се позовава на протокол на съвета на
директорите на БДЖ от 11.01.2007г. Поддържа, че всички негативи от стоенето на
контактната мрежа под напрежение следва да са за НКЖИ. По същество ответното „БДЖ-П.П.“ ЕООД
оспорва изцяло предявените обективно съединени искове като неоснователни и
недоказани.
Твърди се
в отговора, че липсва противоправно поведение от страна на служители на
„БДЖ-Пътническки превози“ ЕООД, за да се ангажира деликтна отговорност на
дружеството за непозволено увреждане. Наведен е довод, че в района на Вагонно
депо “Надежда“, както и вагоните, намиращи се в него, са сигнализирани с
предупредителни табели, забраняващи влизането в района на депото на външни лица
и предупреждават за високо напрежение в контактната мрежа. Сочи, като ноторно известен факт, че е
забранено навлизането и нарушаването на строителния габарит на железопътната
инфраструктура, преминаването на пешеходци, съгл. чл.35, ал.1 т.1 от „Наредба
№58/ 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в жп транспорта“. Твърди, че Вагонно депо Надежда се
охранява от служители на длъжност „охранител“, които работят на смени по
одобрен график за работа и дежурства. Заявява, че на 05.11.2016г. във Вагонно
депо Надежда са били на работа осем служетели по одобрен работен график за
дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч., като ги изброява поименно. Твърди, че това са служители на длъжност
“охранител“, към „Звено за самоохрана“ - Вагонно депо Надежда, към „БДЖ-П.П.
“ЕООД.
Ответникът поддържа, че майката на ищеца има изцяло вина за случилото се
със сина й, поради което трябва да понесе изцяло неблагоприятните последици от
поведението си и не може да черпи неоснователно права от собственото си
безотговорно поведение, оставяйки детето ненаблюдавано и безпризорно да си
играе в обект на железопътния транспорт, намиращ се на 2.2 км от дома им. В
отговора при евентуалност е наведено е възражение и за съпричиняване на
вредата, предвид обстоятелството, че майката
на ищеца, в нарушение на закона и задължения си като родител, е оставила
малолетния си син без надзор, на 05.11.2016г. в ден събота от седмицата, без да
прояви грижа да го наблюдава и разбере къде играе, с кого играе, без да му
обясни, че трябва да играе около блока, да не напуска пространството около
блока. Поддържа се още, че майката на
ищеца не е обяснила на детето си, че не трябва да играе в железопътното депо,
тъй като последното не е място за игри, а е опасно. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени, при евентуалност обезщетението да бъде намалено, съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД и поради прекомерност на размера на исковете.
В съдебно
заседание ищецът, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. И., с пълномощник адв.Н. Х. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з.
ответното „БДЖ - П.П.“ ЕООД
чрез процесуалните си представител юрк.Б.
оспорва исковете. Представят списък на разноски и писмена защита.
По реда на
чл.15, ал.6 от ЗЗДетето по делото е осигурено участие на ДСП София, Отдел
„Закрила на детето“, които са представили социален доклад.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приетото Удостоверение за раждане издадено от СО, район „Люлин“ се
установява, че ищецът А.А.Е. ЕГН ********** е роден на ***г., като негови родители са Д.Д.И. и А. Я.Е../л.48 от делото/
По делото не е спорно, че
малолетният А.Е. на 05.11.2016г. по обяд отивайки да играе във Вагонно депо “Надежда“,
се покатерил на намилащ се в депото
вагон, като претърпял злополука, при която е ударен от волтова дъга, намирайки
се върху покрива на вагон извън употреба и под проводници от контактната мрежа
над коловозите. В хода на съдебното дирене пред първа инстанция се установи, че
инцидентът е станал на 51-ви коловоз върху оставен там на гараж повреден
вагон, за който /заедно с други вагони/ предстои да се вземе
решение дали ще се бракуват или ще се възстановяват. /вж. показанията
на свид.Т.в о.з. на 13.03.2019г./ Не е спорно, че след злополуката, при която
малолетният ищец получил значителни изгаряния, успял да се обадил по мобилния
си телефон на майка си Д.И. за помощ.
Не се спори, че контактната мрежа над 51-ви
коловоз и над останалите коловози във Вагонно депо „Надежда“
е електрифицирана и по нея протичал електрически ток към 05.11.2016г.
От приетата Епикриза по ИЗ №
37440/ 2016г. на УМБАЛСМ „Пирогов“-София,
се установява, че А.А.Е. на 10 г. е постъпил на 05.11.2016г. в 14,30ч. в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия
на лечебното заведение след изгаряне от волтова дъга в областта на корема и
долните крайници, докато прави снимка върху вагон /данни от анамнеза/. Като
обективно състояние е отразено, че малолетният пациент Е. е постъпил в тежко общо състояние, контактен, неспокоен,
психомоторно възбуден с наличие на
изгаряне на площ 22% от I-II АВ и III степен, в областта на корема, лявата ръка
и двата долни крайника, епидермисът опушен, свлечен, дермата е жълтобяла на места
черна. /л.14-л.16 от делото/
Проведени са консултации със специалисти - педиатър, пластичен хирург, анестезиолог-
реаниматор, детски хирург и неврохирург,рентгенолог, микробиолог и рехабилитатор.
Проведени са параклинични изследвания. В хода на активното лечение са проведени
общо четири операции - на 17.11.2016г.,
на 10.11.2016г., на 15.11.2016г. и на 28.11.2018г., които са обсъдени от вещото
лице съдебен лекар по приетата СМЕ. Видно от епикризата ищецът е изписан на
07.12.2016г. след 31 дни болнично лчение с подобрен статус, с препоръка за ЛФК
в домашни условия, хидромасаж, поставяне на компресивно бельо.
Прието е неоспорено СМУ № 27.02/2017г. издадено от д-р Ат. Х.–съдебен лекар в
Катедра по съдебна медицина и деонтология в МУ – София, в което след преглед на
А. Анг. Е. и медицинска документация са
установени обширни белези с вид на келоид двата крака и дясната седалищна
област, белези на лявата ръка, обширни по краката и гърба от медицински
манипулации извършени с цел автотрансплантация на кожна тъкан, състояние след
електрическо изгаряне на 22 % II и III
степен на лявата ръка, странично на корема и на двата крайника.Шок. Сочи се, че
тези уврежждания са в резултат от термично действие на ел. ток и по своя обем и
характеристики отговарят да са получени при преминаване на електроволтова дъга
през тялото на детето, като някои от изгарянията могат да се получат от
възпламеняване на дрехите, с които е било облечено. Отразено е, че се касае за постоянно общо разсройство на
здравето опасно за живота, като обема и тежестта на изгарянията неминуемо би
довело до смъртен изход, ако не са били предприети своевременни,
висококвалифицирани медицински действия, включващи многократни хиррургични операции
и медикаментозно лечние./л.11- л.12 от делото/
Приети са 17 бр. фактури, придружени с касови
бонове и рецепти относно закупени медикаменти и медицински консумативи за
ищеца А.А.Е., след процесния инцидент на
обща стойност 511, 59лв., които са
обсъдени от вещите лица по допуснатите СМЕ и КСМЕ./л.21-
л.40 от делото/
От
приетия неоспорен нотариален акт за
собсвеност на недв. имот №139, том II,
н.д.№289/ 2007г. на Нотариус Р. Р.рег.№104 от НК, се установява, че „Български
държавни железници“ ЕАД е собственик на недвижим имот, включен в капитала на
„БДЖ“ АД представляващ поземлен имот с пл.№242
с площ 239, 757 дка, представляващ територията на ОП Депо „Надежда“ находящо
се в гр.София, Район „Надежда“,
бул.“Стефансон“ №5, заедно с построените в имота производствени и складови
помещения, подробно описани в констативния НА. /л.70
от делото/
С
решение №14/12.11.2007г. по фир.д.№7/2002г. по описа на СГС, ФО е вписано
преобразуване на „Български държавни железници“ ЕАД, чрез отделяне от него на
новоучредени дружества „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, „БДЖ
– П.П.“ ЕООД и „БДЖ – тягов подвижен състав“. С
решение №14/12.11.2007г. по фир.д.№7/2002г. по описа на СГС, ФО е вписано преобразуване
на „Български държавни железници“ ЕАД,
чрез отделяне от него на новоучредени дружества „БДЖ – товарни превози“ ЕООД,
„БДЖ – П.П.“ ЕООД и „БДЖ – тягов подвижен състав“, като новоучредените
дружества са правоприемници на съответна част от правата и задълженията на
„БДЖ“ АД описани в план за преобразуване към 30.04.2007г./л.68 от делото/
Вагонно депо „Надежда“ със седалище и адрес на управление *** е
съдадено като поделение на ответното „БДЖ – П.П.“ ЕООД, считано от 01.01.2016г.
съгласно решение на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД отразено в Протокол №85/17.12.2015г. и Заповед
№780 от 22.12.2015г. на управителя на
дружеството, като поделението има статут на предприятие и на работодател по см.
на §1 т.1 и т.2 от КТ. /л.72
от-л.74 делото/
Приет
е утвърден План за охрана чрез звено самоохрана във Вагонно депо
„Надежда“ при ППП - София, съгласно обекта е на денонощен режим работа и
е разположен на площ от 350 декара, с 24 часов пропускателен режим.
Отразен предмет на дейност на ВД „Надежда“ е поддръжка, ремонт, екипиране и
почистване на вагони. Според утвърдения от ръководителя на ответното
дружество план за охрана, в задълженията
на охранителите е да се осигури надежден и пропускателен режим и да не се допуска влизане на външни лица
без съответно разрешение в района на вагонното депо./л.158 –л.160 от делото/
За
установяване на твърденията за осигуряване на охрана и безопасност в процесния
имот на ответното дружество са допуснати двама свидетели.
В показанията на свид. К.Е. /разпитан в о.з. на 25.02.2020г./ и свид.Ц.Т./о.з. на 12.03.2019г./ служители по охрана при ответника се съдържат данни за организацията на охраната и безопасността във Вагонно депо „Надежда“. Свидетелят Е. сочи, че по принцип смяната на охраната във вагонно депо „Надежда“ е от 11 човека, но към 05.11.2016 г., не са били по-малко от 6 човека. Сочи, че охраната на депо „Надежда“ има съгласуван план за охрана, и всяка смяна си има старши на смяната, който разпределя хората по постове. Сочи се, че охраната е от служителите към „Звено за самоохрана“ към „БДЖ“, а не е външна фирма. В депото имало два стационарни поста, през които е пропускателния режим, като се прави и обход от двама охранители, който обход е на всеки 50 минути във въпросния обект-морга, където се намират вагони извън употреба. Сочи се, че вътре в депо „Надежда“ има закачени на вагоните табели „Внимание високо напрежение, опасно за живота“, като по вагоните също има залепени стикери също за високо напрежение също. Свидетелите поясняват, че табелите са поставени, за да се знае, че има високо напрежение и има опасност за живота, ако някой реши да се качи на вагона. Сочат, че задължително условие е мястото да бъде обезопасено, като навсякъде има табели и стикери. Сочат, че ограда има от северната и южната страна на обекта, но поради коловозно развитие от вагонно депо „Надежда“ към „Централа гара, няма как да се постави ограда, защото има релси. През 2018г. били сложени камери за нуждите на охраната. Свид. Т.сочи, че инцидента през 2016г. е станал на 51 коловоз, където се намират на гараж повредени вагони, които предстои да бъдат бракувани. На гарираните вагони имало поставени по диагонал табели „Не се качвай. Високо напрежение“, които са жълти на цвят, размер А5. Свид.Т.пояснява, че електрическо напрежение има не във вагона, а в контактната мрежа – жиците над вагона, като конструкцията на вагона не позволява човек да се каче без допълнителни средства върху покрива на вагона. Свидетелят Т.сочи, че е енергетик и отговоря за тока, като пояснява, че контактната мрежа над вагоните не се стопанисва от БДЖ, а е собсвеност на НК Железопътна инфраструктура. След поредния инцидент през 2016г. имало среща между ръководителите на Б. „П.п.“, Холдинг БДЖ, БДЖ „Товарни превози“ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“, на която е взето решение, контактната мрежа, където не се използва, да бъде демонтирана. Св. Т.си спомня, че към тях постъпило запитване дали разполагаме с такава контактна мрежа, която може да бъде демонтирана, на което отговорили, че контактна мрежа има, в момента не я използват, но не желаят да бъде демонтирана, тъй като технологията, може да бъде използвана в бъдеще, а изграждането на една нова контактна мрежа е изключително скъпо състояние. Предложили да не бъде демонтирана контактната мрежа, а само да бъде изключена, т.е. да бъде отнето напрежението и тя да бъде заземена. Тези преговори станали преди да се случи инцидинта с момчето. Указателните табелите били поставени през август-септември 2016 г. преди инцидента.
Показанията
на свид. Кр. Е. и свид.Ц.Т., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
съобразява, че двамата са служители на ответника, но ги кредитира, доколокото
са последователни, взаимно допълващи се и корспондират с приети неоспорени
писмени доказателства.
По
делото е представена кореспонденция между „БДЖ-П.П. “ЕООД и НК „Железопътна
инфраструктура“ за спиране на напрежението над коловози с номера от 51 до 57
във вагонно депо „Надежда“, които не се ползват и са с гариран подвижен състав.
Предложението е направено с във връзка с
Писмо изх.№ ЖИ-28300/11.07.2016г. на инж.М.Л.- директора на ДПНКЖИ, поради зачестили инциденти с попадане под
напрежение на лица, външни за ЖП транспорта, повечето деца. Видно от прието Писмо
№ 550/18.07.2016г. на инж.Ив. Д.- Ръководител ВД Надежда, от страна на
ответника е изразено становище, че е нецелесъобразно да се демонтира съществуващата
контактна мрежа на Вагонно депо „Надежда“, с оглед изграждането на технически
гари и необходимостта допълнително да се електрифицират още два коловоза.
Изпълнителния
директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД с писмо изх.№11-00-4 от 20.09.2016г. е указал на
„БДЖ-П.П. “ЕООД да се предприемат мерки съвместно с НК „Железопътна
инфраструктура“ по изключване от контактата мрежа в обекти над коловози с
трайно установени вагони, които не се планира скоро да се придвижват, да се
обследва сигурността на обектите и да се въведат допълнителни мерки на рискови
места с оглед нерегламентираното присъствие на деца и други граждани.
Видно
от приетия двустранен протокол вх.№ 1081
от 10.11.2016г. на 10.11.2016г., пет дни
след процесния инцидент с ищеца,
представители на РП „Енергосекция София“ в присъствие на представител на
Вагонно депо „Надежда“, са извършили прекъсване на контактната мрежа над
коловози №№ 50,51, 52, 53, 54, 55, 56, 57 , 58, като е направена проверка за
отсъствие на напрежение.
От
приетото заключението на СТЕ с в.л. инж В.Б. електро инженер, се установява, че
електрически /волтови/ искри /дъги/ се образуват между обекти с различен
електрически потенциал, което са в пряк контакт помежду си. Температурата на
електрическата дъга може да достигне до 2500-5000 С, водеща до дълбоки
изгаряния, когато влезе в контакт е кожата. Сочи се, че това са високоволтови
увреждания. Обосновано е, че електрическата дъга е вид електрически разряд е
изключително висока плътност на тока, като максималният ток на дъгата е
ограничен единствено от външната верига, а не от самата дъга и може да достигне
много високи стойности /стотици и хиляди А /Ампер/. Обоснован е извод, че при
протичане на ток през човешкото тяло се говори за „токов удар“, като стойности
на тока и под 1 Ампер могат да доведат до фатален край. На въпроса относно напрежението
в мрежата на влаковия транспорт, в.л. сочи, че при нормални експлоатационни
условия напрежението на контактната мрежа трябва да остава в диапазона 19 kV
< Un < 29 kV съгласно БДС EN 50163. При ненормални експлоатационни
условия, е допустима долна граница на напрежението на контактната система от
17,5 kV. Пояснено е, че дължината на пътя на дъгата /клиренс/ е най –късото
разстояние по въздухмежду двете проводящи части. Сочи се, че максималната
височина на вагона е определена на 4 280мм. Нормалната височина на
контактния проводник над нивото на релсовите глави е равна на 6250 мм, при
станциите - 6600 мм. Минималната височина трябва да бъде не по-малка от 5750 мм
на стъпалата и 6250 мм при гарите, като максималната - не повече от 6800 мм.
Според вещото лице, ако се приеме, че в депото /гара/ е 6250 мм и височината на
вагона е 4280 мм. разстоянието от покрива на вагона до контактната мрежа е 1970
мм. / 2 метра/ Обосновано е, че образуването на волтова дъга, зависи от
метеорологичните условия /влажността на въздуха, мъгла, дъжд, лед/, запрашеност
и други, като решаващ фактор е
напрежението. Според заключението на СТЕ, в случая разстояние /клиренс/ по-малко от два метра между вагона
и контактната мрежа е рисковано за живота и здравето.
В
обясненията си в о.з. 12.03.2019г. в.л. Б. пояснява, че човек трябва да се качи на
най-високата част на вагона, за да се осъществи контакт между тялото и проводника,
който се намира над него. Сочи, че лирата над локомотива, е тази която е между
локомотива и проводника, като се вдига и тогава прави контакт, а влакът се
движи. Пояснява още, че при вагоните няма такова нещо. Такова съоръжение има
само локомотива и то е по-високо от вагоните. Сочи се, че тези 2 метра, които
са между вагона и захранващата линия са така изчислени, че през тях да не може
да стане волтова дъга, но всяко минаване под тази граница, вече двата метра
започва да крие опасност и колкото е по-малко разстоянието, толкова по-голяма е
опасността.
Заключението
на СТЕ, съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
За
установяване на нанесните на ищеца физически травми и увреждания, пред първа
инстанция са допуснати СМЕ и КСМЕ.
От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т. –спец. съдебна
медицина, се установява, че на в резултат на инцидента на 05.11.2016г., според
приетите медицински документи документи,
ищецът А. И.Е. на 10г. е получил следните
увреждания- обширно електрическо изгаряне на тялото с размер 22 % от II АВ и III степен, ангажираща лявата ръка
ръка, корема странично и двата долни крайника, които са заздравели след
оперативно лечние и трансплантацияя на кожа от донорски участъци о краката и
гърба с образуваване на груби и ясно забележими ръбци, /белези/, както и шоково
състояние регистрирано при постъпване на пострадалия в лечебното заведение. По отношение на лечението, в констативната
част на СМЕ, е отразено, че след инцидента А.Е. е постъпил на лечение в
Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на болница Пирогов с поражения от изгаряне
от волтова дъга в областта на корема и долните крайници, Обективно при
постъпването му е установено: Тежко общо състояние,контактен,неспокоен, хемодинамични
показатели- нестабилни с тенденция към хипотония. АН 80/40мм.пулсова честота
110 уд/мин. Установено е наличие на изгаряне на площ 22% от I-IIАВ и III степен
в областта на корема,лявата ръка и двата долни крайника. Епидермисът е
опушен,свлечен.Дермата е жълтобяла на места черна. Д-р Т. сочи, че е приложено
е общо и локално лечение.Проведена е по схема инфузионна терапия за лечение на
термичния шок, като са проведени са и четири оперативни интервенции: На
07.11.2016г. с ОП № 713, при което е извършена ексцизия на девитализираните
тъкани на десен долен крайник и ляво бедро,хемостаза.Взет е свободен кожен
трансплантант от ляво бедро; на 10.11.2016г.- ОП № 724 при което е извършен
кюретаж на раневите повърхности на дясно коляно и бедро.Взет свободен кожен трансплантант
от гърба. Наложени са стерилни превръзки; на 15.11.2016 г.- ОП № 746 при което
е извършена ексцизия и кюретаж на раневите повърхности по проксималната трета
на дясно бедро. Взет свободен кожен трансплантант от странична повърхност на
тялото и на 28.11.2016 г. -ОП № 769, при което е извършена ексцизия на
гранулационна и фиброзна тъкан от раните по десен долен крайник и медиално на
ляво бедро. Ищецът е изписан на 06.12.2016г. с диагноза : електроизгаряне 22% от I-IIАВ и III степен в областта на корема,
лявата ръка и двата долни крайника.Шок. Според приетото заключение преценени по
техния медико- биологичен характер, с уврежданията на пострадалия представляват
постоянно общо разсройство на здравето
опасно за живота. Обоснован е извод, че шоковото състояние регистрирано при
постъпването в болница е причинило на пострадалия разстройство на здравето временно
опосано за живота. Според СМЕ в резултат на изгарянето и
проведеното оперативно лечение засегнатите участъци са заздравели с образуване
на груби ръбци, които са юясно забележими и ангажират видими части от тялото на пострадалия, като са довели до ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ.
Констатираните при постъпването в лечебното заведение увреждания изразяващи се
в изгаряне съпроводено с опушване и свличане на епидермиса са причинени от
термичното и механично действие на електрическия ток. Сочи се, че по време на
престоя на пострадалия в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ
Пирогов е приложена по схема медикаментозна терапия, вливания и оперативно
лечение изразяващо се в отстраняване по оперативен път под анестезия на
девитализираните тъкани и трансплантация на кожа, като кродължителността на
лечението е била 31 дни.
В обясненията си в о.с.з. на 08.10.2019г.
в.л. д-р Т. допълва, че изгарянията по тялото на пострадалото дете обхващат
доста голям процент от телесната повърхност, като са засегнати и видими части
на тялото. Сочи, че белезите от изгаряния, независимо дали след това е
приложена пластика, остават груби и ясно забележими от далечно разстояние, като
будят неприятно усещане в този, който ги види. Именно това е критерият да се
посочи този медико-биологичен признак или критерий „обезобразяване“ - големи
площи и груби белези. Вещото лице д-р Т. пояснява, че в бъдеще пластики би
могло да се направят, но не е ясно какъв ще е резултатът.
Видно от приетата Епикриза по ИЗ 2136/19 г. на УМБАЛСМ Пирогов, ищецът А.Е. е провел лечение в периода от
16.01.19г. до 18.01.19 г. отделение по изгарания и пластика с диагноза БЕЛЕЗИ -
НОРМАЛНИ И ХИПЕРТРОФИЧНИ НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ СЛЕД ИЗГАРЯНЕ, като на
17.01.2019г. е проведена е операция под упойка - почистени оперативно
образувани кисти в областта на присадката, направена хемостаза, обработка с
антисептици и поставена стерилна превръзка с бактиграс.
По почин
на ищеца е допусната КСМЕ изпълнена от вещо лице специалист ортопед–травматолог
– доц. д-р В.В. и съдебен лекар – доц.М.Г..
От приетото неоспорено заключение на
КСМЕ, се установява, че след проведен на 03.12.2020 г. преглед на А.Е. е констатирана леко ограничена флексия и
екстензия в дясното коляно. Вещите лица обосновават, че ограниченията на
движенията се дължат на направените кожни пластики в задната част на коляното, които
са следствие на получената електротравма.
При прегледа вещите
лица са установили по-слаба чувствителност на местата на направената кожна
пластика. Тази по-слаба чувствителност ще си остане за цял живот. Според
заключението на КСМЕ извършените операции на ищеца са част от лечението му,
като са проследени следните интервенции: и четири
оперативни интервенции - 07.11.2016г.; 10.11.2016г.; 15.11.2016г. и 28.11.2016
г. при първоначалното лечение в клиниката по изгаряния на болница Пирогов,
оперативно лечение при болнично лечение в периода от 07.03.2017г. до 09.03.2017
г. - под упойка са почистени образувани кисти в областта на присадките,
операция бри болнично лечение в периода от 04.07.17г. до
06.07.17г. – почистване на образувани кисти в областта на присадките; операция
с прилагане на множествена Z пластика при
болнично лечение в периода 20.11.2017г. до 27.11.2017г.; операция при болнично лечение в периода от 19.12.2017г. до 24.12.2017 г. - направена
автотрансплантация от трансплантат от хипогастриума /пълнослоен кожен 100 кв.
см./ и на 17.01.2019г. операция при проведено лечение в периода от 16.01.2019г.
до 18.01.2019 г. в болница „Пирогов“, отделение по изгарания и пластика,
с продължаващо лечение в домашни условия с лечебна физкултура.
По отношение на прогнозата вещите лица
сочат, че за в бъдеще, по време на растежа на малолетния А.А.Е. не се очаква
влошаване на състоянието му.
В обясненията си в о.з. на
15.12.2020г. доц. д-р Г. пояснява, че и от двете травми получени от ищеца –
термичен шок и електротравматично увреждане може да настъпи смъртен изход,
което се оценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Самите изгаряния на крайниците са довели до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник, на дясното бедро, на дясната колянна област, на дясната
подбедрица, т.е. на десния крайник. Видът на телесното увреждане е термична
травма, която крие реален риск и за живота, поради тези усложнения, които се
очакват при изгарянията. Сочи, че към момента е успешно лечението, то не
променя характера на телесната повреда към момента на получаването й, но са
преодолени дефектите в крайниците и движенията. Пояснява още, че липсва
електромиограско изследване, поради което не можем да кажем дали са се
възстановили нервните влакна, които се увреждат избирателно от електрическия
удар.
Съдът възприема
заключението на СМЕ и на КСМЕ, като
обективни и компетентно изготвени.
За установяване на твърдяната психологическа
травма при малолетния ищец, по делото са допуснати двама свидетели.
Свидетелката В.Г./68г.
без родство/
сочи, че познава семейство Е. от 2000 г., защото с майката на ищеца са колежки
и близки. Сочи, че не може да забрави този ден - 5ти ноември 2016 г. и писъкът на майката по
телефона, която казала „Детето ми умира“. Било кошмар. Сочи, че години наред се
борят за излекуването на момчето с операции. Първите пъти когато виждала А.
след злополуката, той с никого не желаел да разговаря. Изведнъж момчето сякаш надрастнало годините
си. Докато бил в болница, за него се грижела майка му. Стояла там постоянно,
защото дори обезболяващите не му помагали. Тя се грижела изцяло за него. След
случилото се, момчено се затворило в
себе си. Преди инцидента много желаел да играе футбол. Сега изпитвал вътрешно
неудобство от вида си и крачето го боляло. Страдал по мечтата си да бъде
футболист. След инцидента първите няколко години не излизал да се играе с
децата. Сега ходел на училище, но повечето време си стоял вкъщи. В училище все
имало някое дете, което да му подхвърли нещо подигравателно, въпреки, че майка
му е разговаряла с учетелката да говори с децата да не му се подиграват.
Свидетелката сочи, че А.Е. е чувствително дете и най-малкото нещо го изживява.
Свидетелката А.Н./42г. без родство/
сочи в показанията си, че в деня на инцидента А. бил с още две деца във
фризьорския и салон на пострижка.Сочи, че салона и е в кв.“Фондови
жилища“. Децата казали, че после ке
ходят да играя в училището – ОУ „Найден Геров“, което е в квартала.
Свидетелката сочи, че живяла там и знае, че понякога децата ходят да играят
депото, което е разградено. Свид. Николова, сочи че през салона и минават много
деца и ги предупреждавала да не ходят там. Сочи че, заедно с ищеца А. били на
море и видяла как детето страда, с какви болки е в крачето и как са го рязали
по гръбчето.
В приетия Социален доклад на ОЗД при ДСП Сердика, се сочи, че в хода на социалното проучване се е наложил извода, че процесния инцидент се е отразил неблагоприятно на физическото, психическото и емоционално състояние на детето А.А.Е..
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения иск е
процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от това – ищецът твърди, че в резултат от противоправни действия
на ответниците е претърпял имуществени вреди, чието парично възмездяване
претендира. Неоснователни за възраженията на ответното дружество „БДЖ-ПП“ ЕООД за липса на пасивна процесуална
легитимация.
Съгласно трайната съдебна
практика – ППВС № 7 от 30.12.1959 год., отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 ЗЗД носят само физически лица. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Безспорно е, че ответникът
„БДЖ-П.П.“ ЕООД е правоприемник
на „БДЖ“ АД, и стопанисва Вагонно депо
„Надежда“, което е поделение на ответното „БДЖ – П.П.“ ЕООД, считано от 01.01.2016г.,
поради което е пасивно легитимиран да отговаря па предявения иск.
По
същество:
Заявената
искова претенция е правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е предвидено изключение от общия принцип, че всеки
носи отговорност за своите действия, тъй като законодателят е предвидил
отговорност за чужди виновни действия, която има гаранционно-обезпечителна
функция и не произтича от вината на възложилия работата. За да възникне
отговорност за ответника по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже осъществяване на всички елементи от фактическия сътав, а именно:
извършено виновно и противоправно деяние от лице, на което ответникът е
възложил някаква работа, в резултат на което при или по повод изпълнението на
тази работа са причинени вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и размер на вредата.
Спорни между
страните са обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията на
служителите на ответника да контролират и наблюдават районна на вагонното депо
„Надежда“, в което е настъпил инцидента с ищеца на 05.11.2016г.
В нормите на Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния
транспорт и конкретно в чл. 2. Ал.2 е предвидено, че управлението и контролът
по безопасността на жп линиите 3-та категория от вътрешния железопътен
транспорт по чл. 2, т. 3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) се
осъществяват от лицата, които ги управляват и стопанисват в съответствие с
изискванията по тази наредба и инструкции, издадени и съгласувани по реда на
чл. 3 от Наредба № 58 от 2006 г. за правилата за техническата експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (ДВ, бр. 73
от 2006 г.) (Наредба № 58).
Съгласон нормата на чл. 5. (1)
отНаредба № 59
от 5.12.2006г., управителите на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия, както и лицата,
извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане, ремонт и
експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната
съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност.
По своя характер железопътният транспорт представлява
дейност с повишена опасност за здравето и живота на хората, за осъществяването
на която са предвидени редица изисквания за безопасност. Специално проявление
на това изискване е правилото на чл. 5, ал.1 от наредба. № 59 от 5.12.2006 г.
за управление на безопасността в железопътния транспорт, спроред която и
железопътните предприятия, както и лицата, извършващи дейности по проектиране,
строителство, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура
и/или подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната
съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност. В случая
се установи , че част от вагони извън употреба се съхраняват от ответника в обект-морга, на коловози
с такива незпоолзваеми вагони, които предстои да се бракуват, но над които има
контактна мрежа с електрическо напрежение.
Цитираната
разпоредба е императивна и вменява в задължение на железоопътните предприятия
да осигурят безопасността. Тогава, когато на тези места не са изградени защитни
заграждения (огради, или др.) не са изградени безопасни съоръжения за преминаване,
то железопътното предприятие - „БДЖ-ПП“ ЕООД следва да отговаря за причинените
на трети лица вреди поради нарушаване на задължението за обезопасяване на
вагонното депо намиращо се в населените места.
На следващо
място съдът намира, че е налице причинна връзка между настъпилия резултат и
липсата на мерки за обезопасяване на вагонното депо, тъй като в случай, че
такива мерки са взети своевремнно, то инцидентът не би настъпил. За да е налице
причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то предшества
във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това
условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде
условие, без което вредата не би настъпила- т.е. да се установява, че тя не би
настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място - вредата следва
обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде
негово случайно следствие. Деянието по своята природа следва да е годно да
доведе до настъпилия отрицателен резултат, като при нормалното стечение на
обстоятелствата би настъпила същата последица. Преди да се осъществи в действителността,
вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да
съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата
съществува като вероятност, като потенциална възможност. Ето защо, съдът
намира, че съдът намира, че в конкретния случай в ъпреки повишената опасност на
този участък от трасето ответникът не е предприел необходимите действия за
предотвратяване подобни предвидими инциденти, поради което следва да отговаря
на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си възложител за причинените от виновното
бездействие на неговите служители вреди. Фактът на реализирано събитие,
застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на
противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест
стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От данните по
делото се установи, че е месеци преди инцидента безрезултатно е водена
кореспонденция между „БДЖ-П.П. “ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“ за
спиране на електрическото напрежение над
коловози с номера от 51 до 57 във вагонно депо „Надежда“, които не се ползват и
са с гариран подвижен състав и които са източник на опасност при попадане на
деца в района. Установи се, че едва пет дни след злополуката с малолетния ищец А.Е., на 10.11.2016г. е
извършено прекъсване на контактната мрежа над коловози №№ 50,51, 52, 53,
54, 55, 56, 57 , 58, на Вагонно депо „Надежда“.
На следващо
място не се спори между страните, че ответника „БДЖ-П.П. “ЕООД е възложил на своите служители - да
изпълняват задължения, свързани с осъществяване на охрана, контрол, наблюдение
и надзор на района на депото, като тази функция се изпълнява от 11 човека
дневно, които обевидно в деня на инцидента не са осъществили ефективна охрана
на района. Що се отнася до вината, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД тя се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да ангажира
доказателства за оборване на презумцията за виновно причиняване на вредите. В
хода на процеса такива не са ангажирани и презумцията не е оборена.
Обстоятелството,
че и друго ЮЛ - НК „Железопътна инфраструктура“, което е собственик на
контактната мрежа е допринесло за настъпилите вреди, не променя горните изводи
доколкото, съгласно чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно.
Относно
претърпените от детето увреждания по делото е допусната съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че уврежданията на пострадалия ищец представляват постоянно общо разсройство
на здравето опасно за живота. Установи се, че изгарянията по тялото на
пострадалото дете обхващат доста голям процент от телесната повърхност, като са
засегнати и видими части на тялото. От заключението на СМЕ се установи, че
белезите от изгаряния, независимо дали след това е приложена пластика, остават
груби и ясно забележими от далечно разстояние, като будят неприятно усещане в
този, който ги види, като по този медико-биологичен признак е налице
„обезобразяване“ - големи площи и груби белези. Установи се от КСМЕ, че малолетния
ищец е претърял седем хирургични операции –
автотрансплантации и почистване на образували се
кисти, както и петкратно болнично лечение.
От кредитираните свидетелски показания,
се установи че детето е било стресирано,
уплашено, затворило се в себе си и не желаело да разговаря. Поради преживения
стрес не искало да излиза навън, изпитвало неудобство от външния си вид,
страдало от подигравки на деца в училище, както и по мечтата си да стане футболист.
След преценка
на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено, че в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на
служители на ответника за осъществяване на необходимия контрол и охрана по
отношение на обекта източник на повишена опасност, е станал инцидента при който
ищецът е достъпил в депото и претърпял увреждания от волтова дъга на един от
неизползваемите вагони под контактна мрежа с ел. напрежение.
При определяне
на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се
съобрази чл. 52 ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен принцип в правото,
който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства,
при които са настъпили вредите. По отношение на размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с
това болки и страдания, претърпения стрес от пострадалия, вида и характера на
увреждането, периода на възстановяване, отражението, което увреждането е дало
върху ежедневието на пострадалия. В случая уврежданията на пострадалото дете са
такива, че и
двете травми получени от ищеца – термичен шок и електротравматично увреждане са
могли да доведат до смъртен изход, което се оценява от вещите лица като
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Самите изгаряния на
крайниците са довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник, на дясното бедро, на дясната колянна област, на дясната подбедрица,
т.е. на десния крайник. Съдът съобрази и детската възраст на ищеца, който е бил
едва на 10г., към момента на електрическия удар, както и обществено
икономическите условия към 2016г.
С
оглед на всички тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че размер от 100 000 лв. се явява справедливо
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид
вида и размера на нанесените на пострадалия малолетен ищец вреди, тежестта на
увреждането/пожизнено/ и твърде продължителния период на неговото настоящо и
бъдещо възстановяване/физическо и психическо/, и константната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС по подобни казуси, настоящият първоинстанционен
граждански съд счита, че искът е изцяло основателен и доказан в пълния му размер
от претендираните общо 100 000 лв. Поради което следва да бъде уважен изцяло
ведно със законните последици от това.
ОТНОСНО
РЕДУКЦИЯТА ПО ЧЛ. 51, АЛ.2 ОТ ЗЗД:
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на
съдебно- техническата и съдебната медико- психиатрична експертиза, с поведението
си, качвайки се на висок вагон, находящ се в място с поставени табели „Внимание
високо напрежение! Опасно за живота!“, под кантактна мрежа с електрическо
напрежение, пострадалият в немалка степен е допринесла за настъпването на
деликта и за последвалите вредите от него по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД-
както лично като малолетно дете, така и от страна на двамата му родители, които
имат законови задължения да се грижат за неговото здраве, поведение и
безопасност. Безспорно е установено в хода на делото едно противоправно
поведение от страна да малолетното дете/тогава на 10 г. възраст/, както и на
родителите му, които не са упражнили дължимите и изискуеми грижи към
малолетното си дете, не са изпълнявали родителските си задължения с оглед
малолетието на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност. По- точно родителите не са осигурили дължимия и изискуем по силата на
закона постоянен надзор по отношение на малолетното дете съгласно императивната
разпоредба на чл. 125, ал.3 от СК. Те не са се погрижили детето да придобие
начални, най- общи и изискуеми за съмосъхранение и защита знания за
заобикалящата го действителност, да има правилно за възрастта си възприятие за
местата и вещите за игра и забавление, които да не го поставят в опасни за
здравето и живота му ситуации. Съгласно чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/ родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до
12- годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психически и нравствено развитие. А в конкретния случай безспорно детето е било
оставено без родителски надзор и то не в непосредствена близост до дома, в
който живее. Причинната връзка между поведението на родителите - липсата на
надзор, както и на самото дете /необосновани, неоправдани действия/, като
детето се е качило върху вагон с телефон в ръка, и е продължило да извършва
това, въпреки че се е доближавало да жиците, и настъпилия вредоносен резултат е
неоспорима, поради което в при присъждане на паричното обезщетение за вреди,
същото следва да бъде намалено, тъй като пострадалото дете е допринесло
съществено за самоувреждането си.
Поради
което съдът счита, че вината и отговорността за настъпилия инцидент имат в
приблизително еднаква степен както длъжностното лице на ответника, така и
пострадалия малолетен ищец и неговите родители.
Предвид
на което претендираните и доказани по- горе суми за размерите на паричните
обезщетения за причинени неимуществени вреди следва да се намалят значително,
поне с 40 %, до размера на сумата 60 000 лв. Така ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 60 000 лв. парично обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на токовия удар, и
последици от това. В останалата част над уважените 60 000 лв. до първоначално претендираните общо
100 000 лв., искът следва да се отхвърли поради установено съпричиняване, ведно
със законните последици от това.
По имуществените вреди: По предявеният иск за сумата от 511.59 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и закупуване на медикаменти, свързани с
процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт – процесния инцидент, поради което изложеното по-горе по иска
за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за напълно
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– фактури за закупуване на различни видове медикаменти, свързани с лечението на
причинената травма от пътния инцидент се установи, че ищецът действително е
направил такива разходи на обща стойност от 511,59 лв. В приетата и неоспорена
по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице д-р Г., категорично
заявява, че извършените от ищеца разходи са във връзка с проведеното лечение.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след
редуциране размера на определеното обезщетение от 511,59 лв., с процент
съответен на степента на съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от 306, 95 лева, ведно със законна
лихва от предявяване на иска до изплащането. За разликата от над уважените 306, 95 лв. до първоначално претендираните
общо 511,59 лв., искът следва да се отхвърли поради установено съпричиняване
ведно със законните последици от това.
По претенцията
за законна лихва:
Поради
гореизложеното и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал.З от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението от 60 000 лв. се дължи от датата на
увреждането/30.09.2010 г./, а не от някаква друга евентуална дата. В случая
обаче, се претндира законна лихва от предявяване на иска, като предвид
диспозитивното начало в процеса, върху определените обезщетения ще се присъди
законна лихва от 02.05.2017г. – датата на предявяване на иска.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца направените
разноски, съразмерно на уважената част,
в размер на 3 480 лв., като общо сторените разноски са 5800лв. /в т.ч.
1000лв. д.т., 600лв. депозити за СМЕ, 4200лв. адвокатско възнаграждение/,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатско възнаграждение претендирано от ищеца като
разноски, е неоснователно доколкото
възнаграждение от 4200лв. с ДДС не надхвърля значително минималното
предвиденото в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ № 1 от 9.07.2004 г. и е съобразено с действителната фактическа и
правна сложност на спора.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 120 лв. юрисконсултско
възнаграждение .
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 1412,24 лв. върху уважения размер на исковете,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
предвид частично освобождаване на ищеца от д.т.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БДЖ-П.П.“ ЕООД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.А.Е. ЕГН **********, лично и със съгласието на майка
му Д.Д.И., със съдебен адрес ***, следните
суми:
-
на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 60
000лв./шестдесет хиляди / лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от травматични увреди претъпени от ищеца от изгаряне на
05.11.2016г. при инцидент с волтова дъга върху вагон във Вагонно депо „Надежда“
гр.София, ведно със законнна лихва
считано от предявяване на иска – 02.05.2017г. до изплащането,
- на
основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 306, 95 /триста и шест лв. и 95ст./лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение
на травматични увреди претъпени от ищеца от изгаряне настъпило на 05.11.2016г. при
инцидент с волтова дъга върху вагон във Вагонно депо „Надежда“ гр.София, ведно със законнна лихва считано от
предявяване на иска – 02.05.2017г. до изплащането, като :
ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до първоначално претендираните
общо 100 000 лв., както и иска за имущесвени вреди за разликата над 306, 95 лв.
до претендираните 511,59 лв., поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА „БДЖ-П.П.“ ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.А.Е. ЕГН **********, лично и със съгласието на
майка му Д.Д. И.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3
480 лева - сторени разноски пред СГС.
ОСЪЖДА А.А.Е.
ЕГН
**********, лично и със съгласието на майка му Д.Д. И., да заплати на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото пред СГС в размер на
120 лв.
ОСЪЖДА „БДЖ-П.П.“ ЕООД,
ЕИК ******. да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1412,24
лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: