Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 СЪСТАВ
в открито заседание
на
десети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Д., като изслуша докладваното от съдия
КОМИТОВА търг.дело № 861 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 646 АЛ. 2 Т. 2 ОТ ТЗ.
Ищецът - СИНДИКЪТ на „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********- Н.Г.Н.,
ЕГН
********** (адрес ***, Търговски дом, кантора 364), е
предявил на 14.05.2020 г. искова молба срещу „А.“
ЕООД, ***, представлявано от управителя Г.Й. и „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** А, офис 12, представлявано от В.А.Г..
Ищецът твърди в
исковата молба, че в качеството си на синдик на „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
назначен с Решение от 27.05.2019 г. по т.д. № 2278/18 г.
по описа на СГС, VI-18 състав, предявява иск по чл. 646 ал. 2,
т. 2 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „П.Т.С.“
ЕООД извършената сделка от „П.Т.С.“ ЕООД и от „А.“ ЕООД, с която сделка „П.Т.С.“ ЕООД
обезпечава с особен залог свое необезпечено до този момент задължение и сделката е извършена в едногодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност срещу „П.Т.С.“ ЕООД и съответно - след датата на неплатежоспособността.
Искът се предявява за
разглеждане от СГС, тъй като той се явява „отменитепен
иск“ по смисъла на чл. 649, ал.1 ТЗ. А според нормата на чл. 649, ал. 5 ТЗ
исковете по чл. 649, ал. 1 и алинея 2 на ТЗ се предявяват пред съда по
несъстоятелността. Доколкото съд по несъстоятелността на „П.Т.С.“ ЕООД е СГС, VI-18 състав,
тъй като производството по несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД е открито
с решение на СГС, VI-18 състав по т.д. № 2278/18 г., то и искът по настоящата искова молба е адресиран до този
съд.
В исковата молба се
поддържа, че на 03.04.2017 г. между „П.Т.С.“ ЕООД и
„А.“ЕООД е подписан Договор за доставка. Съгласно този договор „А.“ЕООД се
задължава да достави, а „П.Т.С. ЕООД - да закупи оборудване, описано в
Приложение № 1 към договора, общо в позиции. Купувачът „П.Т.С.“ ЕООД се
задължава да заплати за оборудването цена в размер на 391 166 лв. без ДДС и с
размер на ДДС, изрично посочен в чл. 2, ал. 2 на договора - 78 233.20 лв.
На 31.03.2018 г.
между „П.Т.С.“ ЕООД и „А.“ ЕООД е подписано Споразумение за прекратяване на
договор за доставка. С това споразумение страните се споразумяват да прекратят
Договора за доставка от 03.04.2017 г. и констатират, че „П.Т.С.“ ЕООД е
заплатил на доставчика „А.“ЕООД сумата 425 000 лв., представляваща продажна
цена на оборудването, предмет на договора от 03.04.2017 г. С т. 2 на
Споразумението от 31.03.2018 г. купувачът по договора за доставка „П.Т.С.“ ЕООД
се е съгласил да върне на доставчика частично доставеното оборудване, а с т.З на същото споразумение „П.Т.С. ЕООД се е задължило да
обезпечи задълженията си към „А. ЕООД по това споразумение с учредяване на
особен залог върху движими вещи по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.
На 27.06.2018 г. Централният регистър на особените залози
издава Потвърждение за вписване, с което удостоверява, че в ЦРОЗ е вписан
особен залог със залогодател „П.Т.С.“ ЕООД и с номер на Първоначално
вписване 2018062702288. Това вписване е извършено въз основа на Заявление за вписване
на договор за залог със заявител „П.Т.С.“ ЕООД и което Заявление е с нотариална
заверка на подписа на управителя на „П.Т.С.“ ЕООД - В.А.Г.. Нотариалната
заверка на подписа е извършена на 27.06.2018 г., видно от печата на нотариуса,
положен на последната страница на посоченото заявление. Вписването на този
особен залог е извършено в изпълнение на посочената по-горе клауза на т. 2 от
Споразумението за прекратяване на договора за доставка от 31.03.2018 г.
Производството по несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД е
образувано по подадена на 29.10.2018 г. молба по чл. 625 от ТЗ от кредитора „П.“
ООД, по която молба е образувано т.д. № 2278/18 г. по описа на СГС, VI-18 състав.
С Решение от 27.05.2019 г. е открито
производството по несъстоятелност на П.Т.С.“ ЕООД и
за начална дата на неплатежоспособността е определена 21.12.2017 г. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При така изложените
факти според ищеца са налице основанията по чл. 646 ал. 2, т. 2, предл. 2 ТЗ за обявяване на недействителна спрямо
кредиторите на „П.Т.С. ЕООД на сделката по учредяване на особен залог която е
вписана в ЦРОЗ с първоначално вписване № 2018062702288., тъй като: 1.Особеният залог е учреден на
27.06.2018 г., а началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2017 г. - т.е.
условието залогът да е учреден след началната дата на неплатежоспособността е
спазено; 2. Молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е подадена на 29.10.2018 г. и следователно е
налице и второто условие - залогът да е учреден в срок от една година преди подаване
на молбата по чл. 625 ТЗ; 3. Залогът
е учреден за обезпечаване на необезпечено до тогава задължение на длъжника „П.Т.С.“
ЕООД, тъй като по първоначалния договор за доставка от 03.04.2017 г. не е
предвидено обезпечаване на задълженията на страните. Първото обещание за даване
на обезпечение е направено от длъжника „П.Т.С.“ ЕООД едва с т.З от
Споразумението за прекратяване на договора за доставка от 31.03.2018 г., а това
обещание за даване на обезпечение е изпълнено едва на 27.06.2018 г., когато е
учреден и особеният залог по реда на ЗОЗ с вписването в ЦРОЗ.
При предявяване на
настоящия иск е спазено и изискването на чл. 649, ал. 1 ТЗ - отменителният иск да е предявен в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, тъй като производството по
несъстоятелност е открито с решението на СГС по т.д. № 2278/18 г. на 27.05.2019
г. и следователно към датата на подаване на исковата молба срокът по чл. 649,
ал.1 ТЗ не е изтекъл.
Освен основание, за „П.Т.С.“
ЕООД е налице и правен интерес от прогласяване на недействителността на този
залог и поради следното:
Видно от Споразумение.,
подписано между „П.Т.С.“ ЕООД и .А.“ ЕООД, доставчикът .А.“ ЕООД е доставил
частично оборудването, което е било предмет на договора за доставка от 03.04.2017
г. и за което оборудване „П.Т.С.“ ЕООД е заплатило 425 000 лв. В посоченото
споразумение. е записано, че крайният клиент на купувача „П.Т.С.“ ЕООД не е
одобрил доставеното оборудване. Но тъй като то е заплатено на доставчика „А.“
ЕООД, то всъщност се явява собственост на „П.Т.С.“ ЕООД (ако е вярно, че
крайният клиент не го е одобрил). Това оборудване, което е доставено от „А.“
ЕООД по силата на договора за доставка от 03.04.2017 г. е оборудването, което е
дадено като особен залог на .А.“ ЕООД по оспорения с тази искова молба особен
залог, вписан в ЦРОЗ на 27.06.2018 г. (идентичността е видна при съпоставката
на Приложение №1 към договора за доставка и записаното в Приложение №1 към Заявлението за вписване
на особен залог (поле 17). Видно от
Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение и Потвърждение за вписване,
издадено от ЦРОЗ. В ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение от заложния
кредитор „А.“ ЕООД с № 2019061401784. Дружеството „А.“ ЕООД няма приети
вземания в производството по несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД.
Ищецът прави извод,
че с прогласяване на недействителността на договора за особен залог, в масата
на несъстоятелността на „П.Т.С. ЕООД ще остане имуществото, което е предмет на
особения залог и няма да се допусне неговото разпиляване посредством
разпродажбата му за погасяване на задължения, които не са включени в списъците
на приетите вземания по Делото за несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД. А съгласно
чл. 43, ал. 4 от 3ОЗ, производството
по ЗОЗ има приоритет пред производството по несъстоятелност в случаите, когато
е вписано пристъпване към изпълнение по ЗОЗ преди откриването на производството
по несъстоятелност спрямо залогодателя (какъвто е и
настоящият случай). Следователно, с уважаване на настоящия иск, изпълнението по
реда на ЗОЗ ще бъде прекратено, имуществото, което е собственост на длъжника „П.т.с.“
ЕООД ще бъде върнато към масата по несъстоятелност и ще послужи за изплащане на
задълженията на легитимните кредитори на длъжника - тези, чиито вземания са
приети и са включени в Списъците на приетите вземания.
Ищецът поддържа, че
записаното в графа 5 на Заявлението за вписване на договор за залог, че се
обезпечава „договор за залог от 15.10.2017 г. и проформа
фактура **********/11.10.2017 г." е неистинско твърдение и тези документи,
ако изобщо са съставени, са антидатирани. Според
ищеца няма как „П.т.с.“ ЕООД да сключи договор за залог на 15.10.2017 г., а
самото задължение за сключване на такъв договор за залог да възникне едва с
подписването на Споразумението за прекратяване на договора за доставка от
31.03.2018 г. Освен това, нелогично е договорът за залог да е документ, последващ във времето издаването на „проформа
фактурата“, тъй като първоначално се сключва договор, а едва след това, в
изпълнение на вече сключен договор се издават счетоводни документи (проформа фактури или данъчни фактури). Предвид изложеното,
ищецът оспорва твърдението за съществуването, за валидността и за
достоверността на датата на документите, посочени в графа 5 на Заявлението за
вписване на договора за залог.
Ищецът моли да бъде
постановено съдебно решение, с което на
основание чл. 646, ал. 2, т. 2, предл. 2 ТЗ да бъде
обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.Т.С.“ ЕООД извършеното със Споразумение за прекратяване на договор за
доставка от 31.03.2018 г. и с Вписване № 2018062702288 в ЦРОЗ обезпечаване на
задължение на „П.Т.С.“ ЕООД за заплащане на сумата 310 680 лв. (така както тази
сума е посочена в графа 6 на Заявление за вписване на договор за залог подадено
в ЦРОЗ на 27.06.2018 г.). Претендира присъждането на всички направени разноски
в производството, включително на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ да бъде присъдена
на СГС държавната такса по настоящото дело.
Ответникът „А.“ ЕООД, *** представлявано от
управителя Г.Й. е подал на 05.06.2020 г.
отговор на исковата молба в срока по чл 367 от ГПК, с който
заявява, че счита исковата молба за недопустима и неоснователна, като я оспорва
изцяло.В отговора се заявява, че на 03.04 2017 г. с „А.“ ЕООД е подписан Договор за доставка на
оборудване, конкретизирано по вид в приложение към договора. Мястото на
доставка е предприятие за изкупуване и съхранение на билки и ядкови плодове в село Каспичан, собственост на „П."
ООД - кредитор на „П.Т.С.“ ЕООД в производството по несъстоятелност.
Със Споразумение от
31.03.2018 г. „А.“ ЕООД и „П.Т.С. ЕООД прекратяват по взаимно съгласие договора
за доставка от 03.04.2017 год. До прекратяване на договора се стига на
основание неодобрение на доставеното оборудване от страна на крайния клиент на
Купувача – „П.“ ООД. Макар и неодобрено оборудването се намира в склада на „П.“ ООД, ЕИК ********, с адрес: гр. Шумен, ул. Ц.З.№
**тел. ********, представлявано от И.И.Д. ***, което
е посочено в чл. 2 от
споразумението. Именно рекламацията на крайния клиент води до прекратяване на
договора между страните.
Във връзка с
подписания договор „П.Т.С.“ ЕООД е заплатило на „А.“ ЕООД аванси в размер на
425 000 лева. Съгласно подписаното на 31.03.2018 г. споразумение купувачът „П.Т.С.
ЕООД се задължава да върне доставеното частично оборудване на доставчика „А.“
ЕООД, като доставчикът от своя страна се задължава да възстанови на „П.Т.С.“
ЕООД получените авансови плащания в размер на 425 000 лева. За обезпечаване на
вземанията на .А. ЕООД, „П.Т.С.“ ЕООД се задължава да учреди в полза на
кредитора особен залог върху движими вещи по реда на 303.
Залогът е
учреден с Договор за особен залог от
15.10.2017 г., вписан в ЦРОЗ на 27.06.2018 г. Договорът е сключен в писмена
форма, което е единственото изискване за неговата действителност, съгласно ЗОЗ.
Този Договор за залог обаче обезпечава вземане по Проформа-фактура
№ **********/11.10.2017 г., тоест вземане възникнало преди началната дата на
неплатежоспособността на „П.Т.С.“ ЕООД - 31.12.2017 г. Именно на 11.10.2017 г.
е възникнало задължението, обезпечено с Договор за особен залог, подписан на
15.10.2017 г. Според ответника макар и вписването на този залог да е извършено
на 27.06.2018 г., то това вписване не е елемент от фактическия състав на
сделката, а има единствено оповестително действие. В
приложеното от ищеца Потвърждение за вписване в ЦРОЗ с № 2018062702288 и
Заявление за вписване на договор за залог към него, в Група 5: Обезпечено
вземане е посочен именно договорът за залог от 15.10.2017 г. и проформа фактура от 11.10.2017 г. - задължение възникнало
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на „П.Т.С.“
ЕООД. За да бъде вписан договорът за залог, заявлението за вписване следва да
бъде нотариално заверено, което не е сторено веднага след подписване на
Договора за залог единствено и само по вина на ЗАПОГОДАТЕЛЯ „П.Т.С.“ ЕООД,
който умишлено отклонявал молбите на ответника да се яви и подпише заявлението
пред съответния нотариус. Именно поради това забавяне в споразумението от
31.03.2018 г. изрично е вменено в негово задължение
отново да впише учредения през 2017 година залог. Дружеството „П.Т.С.“ ЕООД
дало съгласие за вписване на залога едва през юни 2018 г. макар договорът за залог да е бил подписан почти една година по-рано.
Ответникът пъддържа, че залогът е учреден преди началната дата на неплатежоспосоността на „П.Т.С.“ ЕООД, поради което искът
се
явява недопустим и няма основания за обявяване на сделката за недействителна по
отношение на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД. В случай, че съдът приеме иска за
допустим, ответникът заявява, че счита същия за неоснователен
по
следните съображения:
Не се оспорва, че
между „А.“ ЕООД и „П.Т.С. ЕООД е сключен договор за доставка на оборудване,
като краен клиент на оборудването е „П." ООД. Това
се
установява от факта, че на 25.01.2017 г. между „П.Т.С.“
ЕООД и „П." ООД е сключен договор за продажба, доставка и оборудване на
„Линия за чупене и сортиране на орехи" в Предприятие за изкупуване и преработка
на билки и ядкови плодове - с. Каспичан, общ.
Каспичан, Стопански двор в УПИ II, V, VII, кв 109 А.
Подробно описание на необходимото оборудване за изработката на линията за орехи
и пускането й в експлоатация се съдържа в подписаното от страните Приложение №
1, неразделна част от договора.
С Уведомително писмо
с изх. № 5/24.01.2018 г. и Покана с изх. № 31/30.04.2018г. крайният клиент „П.“
ООД уведомява „П.Т.С.“ ЕООД, че доставеното оборудване не отговаря на техните
очаквания. С оглед тези обстоятелства, „П.Т.С.“ ЕООД от своя страна уведомява „П.“
ООД, че договорът следва да се счита за развален, като на това основание следва
да бъде върнато на П.Т.С. ЕООД доставеното оборудване. Именно това оборудване „П.Т.С.“
ЕООД рекламира и се задължава да върне на „А.“ ЕООД, който е действителният
изпълнител и строител на оборудването.
С Уведомление,
изпратено до „П.“ ООД на 09.08.2018г., „П.Т.С.“ ЕООД го известява, че следва да
счита подписания договор между страните на 25.01.2017г. за развален. С
Уведомлението на „П.“ ООД са изпратени и кредитни известия към издадените
фактури по договора. Развалянето на договора не е оспорено от „П.“ ООД.
Според ответника няма
основание за обявяване на недействителността по отношение на кредитора „П.Т.С.“
ЕООД на извършената сделка, с която „П.Т.С.“ ЕООД обезпечава с особен залог
свое вземане. Поредицата от разменени книжа между страните „П.“ ООД, „П.Т.С.“
ЕООД и .А.“ ЕООД доказва наличие на валидни, реални търговски отношения,
разплащания между страните, разваляне на сключените договори и задължения за
връщане на вещи и пари. Намерение за увреждане на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД
няма и не може да бъде доказано, тъй като в конкретния казус, А. ЕООД е
погасило задължението си към „П.Т.С. ЕООД в размер на 425 000 лева,
представляващи платени аванси/цена за доставено оборудване, а от своя страна не
е получило обратно изработеното и предадено на „П.Т.С.“ ЕООД оборудване, което
се намира от своя страна в склада на „П.“ ООД в село Каспичан. Дружеството „П.“
ООД отказва да върне оборудването въпреки изричните молби от страна на ответника.
„ А.“ ЕООД е добросъвестно трето лице, което е придобило права преди вписване
на исковата молба, като е погасило свое изискуемо задължение, срещу което не е
получило изработените от него машини/оборудване. Твърди се, че към настоящият
момент описаните в Приложение No 1 Договора за залог от
11.10.2017 г, вещи са в склада на П. ООД в с.
Каспичан. Правят се доказатествени искания. Прилага писмени доказатества.
Ответникът
„П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***, офис 12, представлявано от В.А.Г., редовно уведомен при
условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.367 ал.1 от ГПК.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
делото е приет като писмено доказателство Договор за покупко-продажба от
25.01.2017 г., сключен между „П.Т.С.“ ЕООД , в качеството
си на продавач и „П.“ ООД, като купувач,
съгласно който Продавачът се задължава да продаде, достави и монтира оборудване
- „Линия за чупене и сортиране на орехи“ в „Предприятие за изкупуване и
преработка на билки и ядкови плодове, с.Каспичан,
общ.Каспичан, Стопански двор в УПИ II, V, VII, кв.109 А“, наричана Стоката, подробно описана в
Приложение 1 към договора, а Купувачът се задължава да заплати
уговорената между страните цена в посочените срокове. (чл.1). Стоката, описана в Приложение
№1 към договора се продава срещу цена от 1 634 256.00 лв. Цената не включва
дължимия данък върху добавената стойност, който възлиза на 326 851,20 лв.
(чл.2);
С
Анекс от 02.02.2017 г. към Договор за покупко продажба от 25.01.2017 г., страните са променили
начина на плащане, уговорен в текста на член 2, ал. 3 от Договора.
По
силата на Договор за доставка от 03.04.2017 г., „А.“
ЕООД се е задължил да достави, а „П.Т.С.“
ЕООД - да закупи оборудване, същото подробно описано по вид, количество и
позиции в Приложение № 1, представляващо неразделна част
от договора. Договорената
цена за оборудването е в размер на 391 166 лв. без ДДС и ДДС - 78 233.20 лв.
Видно
от Договор за особен залог от 15.10.2017
г., сключен между „П.Т.С.“ ЕООД, като Залогодател и „А.“ ЕООД, в
качеството му на 3аложен кредитор, договорът е сключен с цел да бъде
обезпечено вземането на ЗАЛОЖНИЯ КРЕДИТОР в размер на 310 680,00 лв. без вкл.
ДДС представляващи задължение по Проформа Фактура №
**********/ 11.10.2017 г. Залогът
обезпечава посоченото вземане, както и всички последици при неизпълнението му,
включително обезщетения, неустойки, лихви, както и разноски по събирането му.
(чл.1). Учредява се в полза на заложния кредитор върху движими вещи,
собственост на Залогодателя, на обща стойност 310
680,00 лв. без вкл. ДДС, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. (чл.2). Съгласно уговореното по чл. 3 движимите
вещи, на които залогодателят е собственик са заложени
в полза на Кредитора за времето до окончателното изплащане на задължението по Проформа Фактура № **********/11.10.2017 г. Договорът
създава право на приоритетно удовлетворение на Кредитора и му осигурява превилигирован ред за събиране до окончателното погасяване на всички вземания на заложния
кредитор за главница, лихви,
комисионни и други разноски, определени по основание и
размер с Проформа Фактура №
**********/11.10.2017 год. (чл.4). Залогът е неделим и обезпечава цялото
вземане до окончателното му изплащане (чл.5). Посоченото вземане е непрехвърляемо и всеки залог, учреден върxу вещите в полза на други лица, е недействително спрямо
заложния кредитор (чл.6).
На
31.03.2018 г. между „П.Т.С." ЕООД и „А.“ ЕООД е
подписано Споразумение за прекратяване
на договор за доставка. С това споразумение страните се съгласяват да
прекратят Договора за доставка от 03.04.2017 г. и констатират, че „П.Т.С.“ ЕООД е заплатил на доставчика „Агромонтаж" ООД сумата от 425 000 лв., представляваща продажна
цена на оборудването, предмет на договора от 03.04.2017 г. С т.2 на
Споразумението от 31.03.2018 г. купувачът по договора за доставка „П.Т.С.“ ЕООД
се е съгласил да върне на доставчика частично доставеното оборудване, а с т.З, „П.Т.С.“
ЕООД се е задължил да обезпечи задълженията си към „ А.“ ЕООД по това
споразумение с учредяване на особен залог върху движими вещи по реда на 3ОЗ.
Видно
от Покана от “П." ООД изх.№ 31/30.04.2018 г., крайният клиент е заявил следните обстоятлества, а именно, че с Договор за покупко-продажа сключен на 25.01.2017 г., „П.Т.С.“
ЕООД е приело да достави, продаде закупи
и монтира оборудване „Линия за чупене и
сортиране на орехи“. Доставката и монтажът е следвало да бъдат извършени до
25.01.2018 г. в „Предприятие за изкупуване и преработка на билки и ядкови плодове” находящо се в
с.Каспичан, общ.Каспичан. На основание сключен договор „П.' ООД е превел на „П.Т.С.“
ЕООД общо сумата 1 961 107.21 лв с ДДС, със съответно посочените платежни нареждания.
Заявено е, че до датата на настоящата покана е издадена само една фактура за
доставка №00000000004/04.04.2017 г. за сумата 505
446, 00 лв с ДДС. Посочено е още, че в значителна
част съоръженията не са доставени, както и че частичните доставки не отговарят
на Приложение № 1 към договора и не са приети от „П.” ООД /не са съставени приемо-предавателни протоколи/. Отбелязано е, че срокът на
договора е изтекъл преди повече от четири месеца, като доставките са в изпълнение
на проект одобрен по европейска програма и точното спазване на вида на машините и
съоръженията за които е одобрено финансиране, както и срокът за изпълнение е
абсолютно задължително и подмяна с друг вид е напълно недопустима. Отбелязано е, че на 30.03 и 11.04. 2018 г.е извършена проверка от експерт, който е
констатирал, че разликата между действително преведената сума и разходваната
такава от „П.Т.С.“ ЕООД за закупуване и
доставка на машини и съоръжения по договора е в размер на 495 351 лв. За тази
проверка „П.Т.С.“ ЕООД е бил надлежно
поканен с покана от 26.03.2018 г., но не е
изпратил представител. Предвид всичко изложено „.П."
ООД е поканил „П.Т.С.“
ЕООД да върне на „П."
ООД задържаната
без основание сума от 495 557 лв., ведно с неустойка в размер на 163 425 лв. в
срок от 5 работни дни, считано от датата на настоящата покана.
С
Уведомление, изпратено до „П.“ ООД на 09.08.2018 г., „П.Т.С.“ ЕООД го известява, че
следва да счита подписания договор между страните на 25.01.2017 г. за развален,
като
на това основание „П.“ ООД е поканен в 5 дневен срок да върнете
на
„П.Т.С.“ ЕООД подробно индивидуалзираното
в уведомлението доставено оборудване.
На
27.06.2018 г.
Централният регистър на особените залози е издал Потвърждение за вписване, с
което удостоверява, че в ЦРОЗ е вписан в
полза на А. ЕООД особен залог със залогодател П.Т.С.
ЕООД. Пристъпване към изпълнение е вписано на 14.06.2019 г.
Производството по несъстоятелност
на „П.Т.С." ЕООД е образувано по
подадена на 29.10.2018 г. молба по
чл.625 от ТЗ от кредитора „П.“ ООД, по която молба е образувано т.д.№ 2278/2018
г. по описа на СГС, VI-18 състав.
С Решение от 27.05.2019 г. по т.д.№
2278/2018 г. е открито производството по несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД и за начална дата на неплатежоспособността е определена
31.12.2017 г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила видно от
отбелязването върху него.
По делото е допусната, изслушана и
приета ССчЕ, чието заключение като неоспорено,
обективно и компетентно дадено се възприема от съда.
В резултат на експертаната
проверка и анализ, вещото лице е установило, че съгласно двустранно подписан Дговор за доставка от 03.04.2017г. между „А.“ ЕООД като
доставчик и „П.Т.С.“ ЕООД – купувач, след като страните констатират, че с
Договор за продажба на обособена част от търговско предприятие, дружеството „Агромаш“ ЕООД е прехвърлило на дружество „А.“ ЕООД реална
част от търговското си предприятие, обособена в дейност търговия и производство
на машини и съоръжения, ремонт и поддръжка на селскостопански машини и
съоръжения, производство и монтаж на резервни части, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения и купувача
е уведомен с
Уведомително писмо от 28.02.2017 г:, Дружеството „А.“ ЕООД като доставчик е
издало на „П.Т.С. ЕООД като купувач Проформа фактура № **********/11.10.2017 г.
на стойност 372 816,00 лв. в т.ч.: данъчна основа -310 680,00лв.; ДДС -
62 136,00 лв., като в заключението са съдържа конкретизация на записаните
основание и предмет на сделката.
Според
експертизата, с дата 30.04.2018 г.
в счетоводните регистри на „А.“ ЕООД е отразено прихващане на сумата 425 500 лв, със записано основание - „Прихващане
задълженията между „А.“ ЕООД и „П.Т.С.“ ЕООД".
Сумата в размер на 425 500 лв. е сторнирана като вземане на „А.“ ЕООД по с/ка 1 „Клиенти от „П.Т.С.“ ЕООД, като преди това са издадени
ДКИ за всички получени
парични средства, отчетени като аванс и съответно е сторнирана
същата сума като задължение към „П.Т.С.“ ЕООД по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „П.Т.С.“ ЕООД от „А.“ ЕООД.
Съгласно предоставено
от „А.“ ЕООД извлечение от с/ка 303-1 „Склад
продукция към 31.07.2020 г, е констатирано, че са отразени като налични
описаните машини/орудване, индивидуализирани в
Приложение № 1 към Договор за доставка от 03.04.2017 г. между „А.“ ЕООД като
доставчик и „П.Т.С.“ ЕООД като купувач, т.е.
при продавача „А.“ ЕООД се води като налично описаното в Приложението
оборудване.
Съгласно предоставено
от „А.“ ЕООД извлечение от с/ка 303-1 „Склад
продукция“ към 31.07.2020 г, е констатирано, че общата стойност на описаното в
Приложение № 1 към Договор за доставка от 03.04.2017 г. между „А.' ЕООД като
доставчик и „П.Т.С.“ ЕООД като купувач имущество е в размер на 117 334,38 лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Предмет на делото е заведен от синдика на „П.Т.С.“ ЕООД (н) иск за
попълване масата на несъстоятелността, чрез атакуване на учреден от длъжника залог за обезпечаване на
необезпечено от дотогава вземане срещу него, извършено след началната датата на
неплатежоспособността и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625
от ТЗ.
С измененията на разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ (изм. ДВ, бр.20/2013
г.) се установи кратък едногодишен срок за предявяване на всички искове, целящи
попълване масата на несъстоятелността, визирани в чл.645, чл.646 и чл.647,
както и по чл.135 от ЗЗД, от откриване на производството по несъстоятелност,
респ. от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.
Видно от представените по делото писмени доказателства, производството
по несъстоятелност на „П.Т.С.“ ЕООД е образувано по подадена на 29.10.2018 г. молба
по чл.625 от ТЗ, по която молба е образувано т.д.№ 2278/18 г. по описа на
СТС. VI-18 състав. Решението за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение „П.Т.С.“ ЕООД е с дата
27.05.2019 г., като в него за начална дата на неплатежоспособността
е определен 31.12.2017
г.
Настоящата искова молба е депозирана в деловодството на СГС на 14.05.2020
г. Поради това настоящият съдебен състав намира, че искът е допустим – предявен е в едногодишния срок от датата на обявяване на решението по
чл.632, ал.2 от ТЗ и изхожда от легитимирано лице – синдикът на несъстоятелния
търговец – длъжник. Този иск синдикът предявява от свое име срещу дружеството и
лицето, придобило права от увреждащото действие, като се цели длъжникът да бъде
поставен спрямо кредиторите в положението отпреди увреждащото действие.
Разгледан по
същество искът е и ОСНОВАТЕЛЕН, като мотивите на съда в тази посока са
следните:
Уредбата на исковете
за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към настоящия спор
редакция на чл.646 ТЗ и чл.647 от ТЗ, съответно разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността
на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т.н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други,
като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в
масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя
в чл.722 ал.1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите
редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на разпоредителни
сделки и действия с имущество на длъжника, безвъзмездни или неравностойни,
както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на
кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално
или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на
кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на
защитата и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия
състав: сделката или действието да е
извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
При първия вид искове, тези в отделните
хипотези на чл.646 от ТЗ, законодателят не е включил като обща
предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а
се цели преодоляване само на т.н. преферентен ефект
на уредените там сделки и действия на длъжника. Липсата на реално увреждане е основание законодателят да е
предвиди по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на
чл.646 от ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно
сключени, след началната дата на неплатежоспособност.
Видът на процесното
атакувано действие и моментът на извършването му сочат, че то попада именно в
приложното поле на сега действащата норма по чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ. За да бъде уважен иска, за производството
следва да се установи наличието на следните предпоставки: откриване на
производство по несъстоятелност за ответника-длъжник, учредяване на залог в
полза на необезпечено дотогава вземане, което учредяване да е извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ. Предвид специалната уредба и въвеждането на
изчерпателно изброени хипотези на действия и сделки, вредите за масата на
несъстоятелността и знанието за уреждане на длъжника се презюмират,
а намерението за увреждане у третото лице е ирелевантно
за тези хипотези. Знанието на кредитора, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен е обстоятелство, което увеличава
подозрителния срок на две години, съгласно ал. 3 на чл. 646 от ТЗ, но в
настоящия случай ищецът не твърди наличието на такова знание. Законът не изисква ищецът да
установи настъпване на реално увреждане на масата, тъй като самото сключване на
сделките при условията, визирани в разпоредбата е основание за тяхната
недействителност. Законът не изисква да е налице и интерес за всички
кредитори от обявяване на недействителността на конкретната сделка, в случая
обезпечение. Както бе посочено в изложението по-горе, специфичната цел на иска
е да отпадне привилегията, която в случая би ползвал вторият ответник въз основа на учредения четири месеца преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, особен залог, който обезпечава необезпеченото му
преди това вземане.
Между страните няма
спор относно възникването на облигационата
обвързаност помежду им с Договор от 03.04.2017 г. Не се спори и от относно
прекратяването на същата със Споразумението от 31.03.2018 г. Безспорен е също така и фактът, че към момента на сключване на
Договора за доставка с дата 03.04.2017 г., между страните липсва уговорка,
респективно задължение за купувача да обезпечи вземането на доставчика, свръзано с прожадната цена. Т.е.
към конкретно посочената дата дългът на „П.Т.С.“ ЕООД е бил необезпечен.
Обезпечението, явяващо се предмет на процесния иск
очевидно е дадено на по-късен етап, като спорен между страните е моментът на възникнето му.
По същността си
Договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка. Според
задължителната съдебна практика, установена с решения постановени по реда на
чл.290 от ГПК, за разлика от възмездните сделки, при които има еквивалентно
изменение в състава на имуществото на страните, при безвъзмездните сделки няма
размяна на блага от двете страни. При
договорите за залог, включително разновидността на договора за особен залог, е
налице гарантиране, обезпечение на изпълнението на едно или няколко задължения,
породени от сделка. Чрез тях се осигурява възможността при неизпълнение на
задължението, непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума да се събере
от залогодателя чрез продажба на заложеното
имущество.Уредбата на особения залог е специална
по отношение на тази на реалния залог, поради което за неуредените случаи в ЗОЗ
се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно ТЗ.
Учредяването
на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното
право е акцесорно по отношение на това по главното
вземане. Затова договорите, с които се
учредяват както реалният, така и особеният залог, се явяват акцесорни
по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане. За
настоящото производството, с оглед данните, установени с експертното
заключение съществуването на такова
главно вземане не се установява към датата на сключване на представения по
делото Договор за залог, доколкото е налице погасяване чрез авансови плащания,
извършени от купувача изцяло в рамките на уговорения от страните срок, като
последното плащане дори предхождата датата на процесното обезпечение.
Независимо от горното, следва да бъде бъде отбелязано, че условие за действителност на договора
за особения залог е сключването му в писмена форма, а в определени случаи,
същата е придружена и с нотариална заверка на подписите. Спазването
на законоустановената
форма обаче не е достатъчна предпоставка за завършване на фактическия състав по
неговото учредяване. Доводите в тази посока се извеждат от самата нормативната
уредба, установена в текста на чл. 2, ал.1 от ЗОЗ съгласно измененията, обн. в ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г., и според която залогът се учредява
чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг
регистър въз основа на договор за особен залог, което в случая безспорно е
датата 27.06.2018 г. Така посоченото, отнесено към началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 г.), определана със съдебното решение от 27.05.2019 г. по т.д.№ 2278 от 2018 г.
по описа на СТС, VI- 18 състав, и съответно към
датата подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (29.10.2018г.), обуславят извода за наличето на
всички изисуеми
елементи
на фактическия състав за предоставяне на търсената в хипотезата на чл. 646,
ал.1 т.2 от ТЗ защита.
Предвид всичко изложено, намирайки, че са налице уредените по
смисъла на чл. 646 ал.2 т.2 от ТЗ предпоставки, съдът приема, че искът е
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В производството ищецът е претендирал
разноски, но при разглеждане на делото не е приложил доказателства за реално
извършени такива, както и не е представил Списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо на
ищеца не следват да се присъждат такива.
Предвид изхода на делото и
разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ, следващата се държавна такса следва да
бъде събрана от осъдената страна, т.е. от ответниците,
поради което същите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по
производството в размер на сумата от 12 427,20 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ:
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „П.Т.С.“ (н)
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** А, офис 12, представлявано от В.А.Г. на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, учредения от
длъжника „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, ОСОБЕН ЗАЛОГ,
вписан в ЦРОЗ с вх.№ 2018062702288 в
полза на „А.“ ЕООД, ЕИК *******за обезпечаване на вземане в размер на 310 680 лв. върху движими вещи, индивидуализирани
подробно съгласно Приложение №1 към Заявление за вписване от 27.06.2018 г.,
по иска, предявен от СИНДИКА на „П.Т.С.“ ЕООД (н), ЕИК ********- Н.Г.Н., ЕГН ********** (адрес
***, Търговски дом, кантора 364) против „П.Т.С.“ (н) ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** А, офис 12, представлявано от В.А.Г. и „А.“ ЕООД, *** представлявано от
управителя Г.Й..
ОСЪЖДА на основание чл.
649 ал. 6 от ТЗ „П.Т.С.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** А, офис 12, представлявано от В.А.Г. и „А.“ ЕООД, *** представлявано от
управителя Г.Й., да заплатят по сметка на Софийски градски
съд, сумата 12 427,20 лв. (дванадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева
и двадесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса по
иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: