Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1650/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
17 и сл. CMR /Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки/ за
заплащане на сумата от 225 980,10 евро /след допуснато увеличение по чл. 214 ГПК в о.с.з. от
08.06.2020 година/,
представляваща дължимо от ищеца като застраховател по договор за застраховка
отговорността на превозвача по шосе, сключен с А.Ш.ООД, със
застрахователна полица № 00800100022188, застрахователно
обезщетение за пълна липса вследствие осъществен превоз стока и частичен иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД – частичен иск за сумата от 1000 евро
/част от общ размер на вземане от 20000 евро върху горната главница/- обезщетение за забавено плащане на застрахователното
обезщетение.
Ищецът
Л.А.Е.И.И.С.ВЕ
Т.Л.Ш., дружество, регистрирано по законите на Република Турция, в гр.
Инстанбул с рег.№ **** твърди, че като увредено лице има право да получи
застрахователно обезщетение по сключената с превозвача от ответника –
застраховател /З.Д.Е.АД,
ЕИК: *******/ застрахователна полица. Твърди, че следва да получи обезщетение до
рамките на максимално договорената сума за едно събитие. Сочи, че със
застрахованото лице и като товародател - собственик е сключил договор за превоз
на товар от 23 000 кг по заявка за транспорт по дестинация Турция - България от
20.06.2018 година, като договорът е сключен при условията на CMR. Твърди, че по
договор за международна продажба от 18.04.2018 година, сключен с изпращача на
стоките, е налице уговорка, че товарът се превозва на риск на продавача /ищец
по делото/, като собствеността върху стоките преминава у купувача след
приемането им от последния. Твърди, че за стоката ищецът е следвало да получи
цена от 227 656,57 евро. Сочи, че на 30.06.2018 година е настъпило
застрахователно събитие – пожар – покрит риск, при което е унищожено изцяло
стоката на ищеца, натоварена на ремарке на превозвача, като за товародателя са
настъпили имуществени вреди, съизмерими с неполучената от него цена по договора
за продажба. Намира, че по правилата на СМR превозвачът е отговорен за пълната
липса, съответно – и застрахователят. Твърди, че е уведомил своевременно
ответника за настъпилото събитие, но е получил отказ за изплащане на
обезщетение.
Ответникът
възразява, че ищецът не е легитимиран да получи плащане по щетата, тъй като не
той е носител на риска от погиване на стоката във връзка със сключения договор
за продажба. Възразява и че на ищеца не е дължимо обезщетение за погиналия
товар, тъй като не е производител на стоката, нито пък е закупил същите – не е
собственик, както и защото стоката не е предназначена за купувача по договора.
Намира и че следва да се отчете 5% брак на стоките, както и състоянието на
стоките. Възразява на следващо място и че в случая превозвачът не носи
отговорност за погиването на товара на основание чл.17, §2 от Конвенцията – CMR
и чл. 18, § 2, вр. чл. 17, § 4 б,в и г от същата – събитието е настъпило при
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците не са били
преодолими /директно попадение на мълния върху ремаркето по време на движение/;
настъпило е в резултат на товарене и опаковане, извършено от изпращача –
стоките са били несъвместими за превоз заедно, самозапалили са се или са били в
неподходяща опаковка. Оспорва и иска за лихва за забава, както и претендираните
размери на
предявените искове. Счита, че евентуално се дължи обезщетение само за
стоките, свързани с търговската дейност на ищеца, както и определено по реда на
чл. 23 от ЧМР, както и че следва да се намали със стойността на запазените
стоки.
Ищецът носи тежест да докаже наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по което е застрахована
отговорността на превозвача на товари по време на превоз, действащ към датата
на настъпване на събитието, извършване на международен превоз на застрахованото
имущество, настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките –
покрит застрахователен риск, от което е последвала отговорността на превозвача
за вреди, качеството на увредено от събитието лице на ищеца, размер на дължимото
застрахователно обезщетение /стойността на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, които са следствие от професионалните
действия/бездействия като
превозвач/.
Ответникът
носи тежест да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения,
твърдените обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Страните
не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за установени в процеса: валидно
сключен застрахователен договор между превозвача и ответника, както и че ищецът
е възложил на А.Ш.ООД извършване на международен превоз на стоки по цитираната и представена с
исковата молба заявка за транспорт.
От горното и събраните по делото доказателства се
установява, че на 21.06.2018
г. е сключен договор за застраховка, по силата на който е застрахована
отговорността на превозвача на товари по шосе – А.Ш.ООД. Видно от полицата на
л. 19 и сл., превозните средства /товарен автомобил и ремарке/ са сред
посочените за причиняване на вреди от които е застрахована отговорността на превозвача,
като лимитът на отговорността е до размера на вредата, но не повече от 8,33
разчетни парични единици на килограм загубено брутно тегло от товара или от
уговорения лимит за едно събитие /който е 250 000 евро/.
С договор от 18.04.2018 година ищецът е установил рамкови
облигационни отношения по договор за международна покупко-продажба с И.Т.ко ООД,
като продавач и доставчик на стоки на обща стойност от 15 000 000
лева, които се транспортират от Турция до България по конкретни заявки и
издадени отделни фактури. Договорът е сключен за срок от 3 години и не е
оспорен от ответника, поради което съдът приема, че доказва установените
договорни отношения. В чл. 21 от договора са договорени условия на доставка
според ИНКОТЕРМС 2010, както и преминаване на собствеността и на риска –
ИНКОТЕРМС 2010.
Със заявка за превоз Турция - България ищецът е възложил
на А.Ш.ООД осигуряването на автомобил и ремарке, които да бъдат натоварени на 29.06.2018
г. с 23 000 кг различни стоки от товарен пункт в Инстанбул, Турция до
разтоварен пункт в гр. София, България. От международна товарителница /в превод
на л. 110 и сл./ се установява, че на 29.06.2018 г. товарът, представляващ 561 колета с бруто тегло 23 150 кг. /различни по вид стоки/ е натоварен от
товарен пункт на изпращача /турското дружество – ищец/ на товарен автомобил на
превозвача "А.Ш." ООД, като в същата са описани и придружаващите
товара фактури.
Видно от Уведомление на л. 118, получено от ответника на 22.11.2019 година /откогато и самият договор
за цесия има противопоставима на ответника дата/, последният е уведомен за
сключен договор за цесия между ищеца – като цесионер и И.Т.КО ЕООД – като
цедент, с предмет – всички вземания на цедента от застрахователното дружество,
представляващи дължимото обезщетение и принадлежности по повод процесното
застрахователно събитие и във връзка с процесната застрахователна полица.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и вярно, се установява, че при наличните данни
единственият възможен извод е, че стойността на стоката, унищожена в пожара е
тази по представената и описана в товарителницата и заявката за международен
превоз на стоки проформа фактура – 226 156,57 евро с бруто тегло от
23 150 кг. Съдът приема за доказано обстоятелството, че именно това е
бруто теглото на превозваната стока, тъй като е налице официален документ /л.
130 и сл. от делото/ относно това обстаятелство, съдържащ подпис на длъжностно
лице, осъществило митническа проверка на изнасяната от Турция стока, в която е
отразено именно посоченото тегло. Вещото лице е остойностило липсващия товар и
съобразно уговорения лимит при 8,33 разчетни единици за килограм – на
238 989, 95 евро, като е съобразило теглото на еврото, при последното
актуализиране, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие. При
проверка на счетоводните данни на ищеца вещото лице, също така, е установило,
че ищецът е закупил в периода 01.06.2018 година – 30.06.2018 година стока от
три дружества на обща стойност от 237 478,86 евро, като от представените
фактури е видно, че стоките по тях съответстват на стоките по процесната
проформа фактура, а разликата в стойностите идват от обстоятелството, че при
препродажбата се начислява и печалба, но не изключва възможността разликата да
се дължи на курсова разлика.
Съдът възприема и заключението на вещото лице по СТЕ,
което е съобразило събраните по делото доказателства и свидетелските показания.
При наличните данни вещото лице е заключило, че пожарът е възникнал по време на
движение на товарния автомобил, като вследствие са изгорели, както всички
превозвани стоки, така и товарният автомобил е бил със сериозни поражения, а
полуремаркето е изцяло повредено. Вещото лице сочи пожарът като единствената
причина за погиване на товара. Според вещото лице, пожарът е започнал от
задната част на полуремаркето. Експертът, също така, сочи и че стоките, описани
в проформа фактурата, товарителницата и другите писмени доказателства по делото
са съвместими едни с други и не налагат специфични мерки при превоза им заедно,
като никоя от стоките не може да се определи като опасен товар, както и не е
възможно стоки от посочения вид и материал да се възпламенят при триене или да
се самозапалят. Вещото лице намира, че липсва вероятност пожарът да е възникнал
от мълния /поради липса на данни за каквато и да е следа от такава и
въздействие на такава върху пътниците или повреда в електрониката на влекача/,
а вероятността да е предизвикан от блокиране на задно колело на полуремаркето е
минимална. Според експертът, най- вероятно е пожарът да е от късо съединение в
ел. инсталацията на полуремаркето, причинено от динамичното въздействие при
движение на транспортното средство.
Изводите на вещото лице се възприемат от съда, тъй като
кореспондират на свидетелските показания на свид. Б., които са вътрешно
непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелят сочи,
че са превозвали най-различни стоки от Турция за България, като по време на
движение /на територията на Турция/ е възникнал пожар от полуремаркето, за
което пътникът и водачът в процесния товарен автомобил са били сигнализирани от
водачи на други превозни средства /които твърдели, че е имало дим от няколко километра
преди спиране на композицията/. Първоначално е видял само дим, а непосредствето
след това е избухнал и огън, като опитите да разкачат полуремаркето са останали
неуспешни. Не се установи относимост /причинна връзка с пожара/ към спора на
показанията на свидетеля за възникнала преди това повреда – спукан ресор на
гума на каросерията/според Б./, временно отстранен от него, доколкото вещото
лице сочи липса на връзка между повредата на гумата на каросерията и пожарът,
започнал от полуремаркето. Свидетелят помни също така, че по време на инцидента
е било дъждовно, но няма спомен за наличието и на мълнии или гръмотевици, което
съответства и на заключенията на вещото лице. Доказателства за противното по
делото не са събрани, като дадените показания в други производства нямат
стойност в настоящия процес. Представената справка от НИМХ не дава ясна
представа за метеорологичната обстановка за конкретното време и за конкретното
място на пожара. Справките за особеностите на времето на места, отстоящи на повече
от 10-20 км от местопроизшествието не установяват конкретни факти за
обстоятелствата при настъпването му и не опровергават останалите, събрани по
делото доказателства. Пожарът не е възникнал нито в с. Капитан Андреево, нито в
гр. Одрин, а твърденията за поразила превозното средство мълния следва да са
свързани по безспорен начин с местонахождението на МПС и часът на възникване на
пожара, което от представените в последното о.с.з. не се установява.
Ответникът не доказа възраженията си за наличието на негодна
или повредена стока и нейната стойност, като тези възражения се основават на
хипотетични съждения и предположения. А вещото лице Г. изрично сочи, че
обичайната търговска практика е дори замяна на повредената или дефектна стока с
нова от същия вид, като такава възможност е предвидена от страните по договора
за покупка-продажба и отразена в проформа фактурата.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът е
процесуално /предвид изричната норма на чл. 432, ал. 1 ГПК и твърденията в
исковата молба/, а и материално правно легитимиран /предвид събраните по делото
доказателства и липсата на спор относно факта, че е възложил и предал стока за
превоз на превозвача А.Ш.ООД/ в процеса. От представения и неоспорен договор за
покупко-продажба на стоки се установява, че същият е сключен при условията на
доставка по ИНКОТЕРМС 2010, като при съвкупен анализ на нормите на чл. 27 от
същия, чл. 20 - 21 и чл. 22, чл. 7, може да се направи извод, че страните са
договорили преминаване на риска от погиване или повреждане на стоката върху
купувача след извършване на доставката в местоназначението. В този смисъл
представеното допълнително споразумение към договора и възраженията на
ответника за антидатиране на същото са без значение, щом уговореното по
отношение на преминаването на риска може да се извлече от представения и
неоспорен договор от 18.04.2018 година.
При това положение, именно ищецът е увреденото от
твърдяното събитие лице. Поради това и извършената по врема на процеса цесия е
лишена от предмет, тъй като цедентът не притежава вземанията, които е
прехвърлил.
На следващо място, както беше посочено по-горе, се доказа
и наличието на валидно сключен, в изискуемата от закона писмена форма
застрахователен договор – полица между превозвача и ответника по делото. Предвид
установения от заключението на вещото лице и свидетелските показания механизъм
на настъпване на застрахователното събитие, същото представлява покрит
застрахователен риск. Налице е цялостна липса на товара, настъпила по време на
международния превоз на стоки, осъществяван от застрахования при ответника
превозвач. Съгласно чл. 3 от общите условия на застраховката, е покрита
отговорността на превозвача за причинените от него вреди на товари по шосе,
когато той отговаря съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, както е в случая, доколкото се касае до
извършването на международен превоз на стоки /която в случая и доколкото не е
обнародвана и не е част от вътрешното права, има характер на отнапред
определени и приети от страните общи условия/.
Съгласно чл. 17 от Конвенцията ЧМР, превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата,
повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на
последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на
стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците, които не е могъл да преодолее. Според ал. 3, за да се освободи от
отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на
превозното средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на
лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители. В случая
се установи именно хипотеза на ал. 3, доколкото предвид събраните по делото
доказателства изводът е, че пожарът е възникнал поради късо съединение в ел.
инсталацията на полуремаркето. Вещото лице изрично уточнява, че най-вероятно
късото съединение е резултат на настъпила по някаква причина необезопасеност на
ел. системата /напр. износване и ненавременна подмяна на части/. Не се доказа,
обаче, че тази необезопасеност е в резултат на обстоятелство, което превозвачът
не е могъл да избегне /каквото напр. е попадане на мълния върху превозното
средство или необезопасеност, причинена от водач, какъвто пример е дало вещото
лице/. Щом такова обстоятелство е недоказано от ответника /за когото е изгоден
факт/, съдът приема, предвид заключението на вещото лице и изложеното от него в
о.с.з., че се касае до късо съединение, настъпило при динамичното движение по
пътя, каквото по принцип не би трябвало да възникне при изправност на МПС, то
се касае до неизправност или недостатък на превозното средство, с което се
извършва превозът.
При това положение, се касае за събитие, за което
превозвачът отговаря и попада в обхвата на застраховката, като същевременно не
е и сред така наречените изключени рискове, съобразно общите условия.
На следващо място, се установи и че в превозното
средство, което според представените доказателства – международна товарителница
и придружаващи документи – е именно изгорялото ремарке и каросерия, е
превозвана предадената на превозвача от ищеца стока. Видът и стойността на
същата са доказани посредством издадените и описани в товарителницата и
придружаващите документи проформа фактура, както и от заключението на вещото
лице, което е констатирало и идентичност на същите със закупени от ищеца преди
това от трето лице стоки по вид и количество, за което са налице данни в
счетоводството на ищеца и счетоводни документи – фактури.
Тоест, установи се и настъпила вреда. При това положение
следва да се определи и размерът на дължимото обезщетение. Уговореното между
страните по сключения договор за застраховка относно лимита на отговорност за
застрахователя е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но
не повече от 8.33 разчетни парични единици на кг. бруто товар и не повече от 250
000 евро. Обезщетението за цялостна липса на товара се определя съобразно действителната
стойност на товара, изчислена по реда на чл. 21 от общите условия, идентични с чл.
23 от Конвенцията за договора за международен превоз на товари и чл. 71 от ЗАвтП
и е свързано със стойността на стоката по място и време, когато е била приета
за превоз. Стойността се определя според борсовия курс, а ако няма такъв по
текущата пазарна цена, а ако няма такава по обичайната стойност на товарите от
същия вид и качество. В конкретния случай, действителната стойност е в размер
на фактурната или продажната цена на стоките по отразените от вещото лице три
фактури, които при анализ на всички доказателства по делото и най-вече
заключението по ССЕ може да се приеме, че отразяват текущата пазарна стойност
на стоките, придобити от ищеца и предмет на процесния договор за покупко-
продажба, които са на обща стойност 237 478,86 евро. Стоките нямат борсов
курс /поради липса на индивидуализация на същите/, поради това се определя текущата
пазарна цена по време и място на приемането им за превоз, която съдът приема,
че съответства на продажната цена по фактурте, издадена в момент,
непосредствено близък към този на предаване на стоките за превоз. Тази стойност
е по-ниска от 250 000 евро и по-ниска от обезщетението, определено при 8,
33 SDR на килограм липсващо брутно тегло, предвид заключението на вещото лице.
Следователно именно този е дължимият размер на застрахователното обезщетение и
предявеният иск е основателен в пълен предявен размер.
По частичния иск за заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл. 409 ТЗ застрахователят дължи законна лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по
чл. 405 ТЗ. Този срок е определен в чл. 19 от общите условия и е 15-дневен от
представяне на всички доказателства по претенцията. В конкретния случай, претенцията
на ищеца по процесната полица е от 04.07.2018 година, видно от уведомление на
л. 68 от делото, изходящо от самия застраховател, като същевременно няма данни
застрахователят да е изисквал за представяне документи, поради което и следва
да се приеме, че петнадесет дневния срок е започнал да тече на 05.07.2018
година и е изтекъл към 04.10.2018 г., която дата е посочена като начален период
на претендираното от ищеца обезщетение за забава. Лихвата за заявения период
върху целия размер на дължимото обезщетение, изчислена с помощта на компютърна
програма е 21 109,23 евро. Затова и частичният иск е основателен.
По
присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на производство, са дължими разноски само
на ищеца. Възраженията на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно – същото е в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ и съобразено с
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно представения списък и
доказателства общо дължимите разноски са от 28 857,38 лева – за ДТ,
адвокат и разноски за вещи лица.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.Д.Е.АД,
ЕИК: ******* да заплати на Л.А.Е.И.И.С.ВЕ Т.Л.Ш., дружество, регистрирано по
законите на Република Турция, в гр. Инстанбул с рег.№ 910807 по предявените
искове
-
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 17
и сл. CMR /Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки/ - сумата от 225 980,10 евро, представляваща дължимото
застрахователно обезщетение по договор за застраховка отговорността на
превозвача по шосе, сключен между ответника и А.Ш.ООД, със застрахователна
полица № 00800100022188 от 21.06.2018 година за настъпило пълно погиване на
товар по време на превоз по шосе вследствие възникнал пожар – застрахователно
събитие, настъпило на 30.06.2018 година на територията на Турция, ведно
със законната лихва, считано от 20.08.2019
г. до окончателното заплащане на сумата;
-
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата
от 1000 евро,
представляващо част от общо дължимото обезщетение от за забава от
20 000 евро, начислено върху главница от 225 980, 10 евро, дължимо за
периода 04.10.2018 година – 19.08.2019 година;
ОСЪЖДА З.Д.Е.АД, ЕИК: ******* да
заплати на Л.А.Е.И.И.С.ВЕ Т.Л.Ш., дружество, регистрирано по законите на
Република Турция, в гр. Инстанбул с рег.№ 910807, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 28857,38 лева – сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: