Определение по дело №1597/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2191
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20217050701597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№………………………….   2021 година, гр.ВАРНА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,   тридесет и втори състав   в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                                          АДМИТИСТРАТИВЕН СЪДИЯ

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 1597 от 2021 г. по описа на АС Варна, намери следното:

          Производството е образувано по жалба на Х.  Д.Г. *** срещу писмо № СИГ 21001581-002ПР/01.07.2021 г. издадено от кмета на район“Приморски“ при община Варна.

          С цитираното писмо на Светослав Михайлов Жеков от гр.Варна на основание чл. 223, ал.1, т.9 от ЗУТ в качеството му на собственик на ПИ10135.2522.590  е дадено предписание да предприеме на конкретни мерки за укрепване и предотвратяване на срутване на улицата пред собствения му имот, да възстанови подхода по същата,  да възстанови елементите на  подпорното ограждане в същия имот и да информира районната администрация за предприетите действия. Определен е  14 дневен срок за изпълнение.

          При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на оспорването съдът констатира, че жалбоподателят не е адресат на оспореното писмо, не е и съсобственик на процесния имот, за който се отнасят дадените с него предписания.

В тази връзка с разпореждане № 1804/26.07.2021 г. на оспорващия бяха дадени конкретни указания да обоснове наличието на правен интерес от оспорване на процесното писмо.

С молба с.д.№12422/23.08.2021 г. същия чрез процесуалния си представител посочва, че процесното писмо никога не му е съобщавано, но пряко е засегнат от него. Правния си интерес  обосновава с тезата, че по съществото си оспореното писмо представлявало разрешаване на достъп по ПИ № 10135.2522.590,  който преминавал през собствения му имот, без негово съгласие, без сключен по реда на чл. 190, ал.6 от ЗУТ нотариално заверен договор за осигуряване на транспортен достъп,  без провеждане на процедура  по издаване на заповед на кмета на община Варна за прокарването му.

Съдът като съобрази доводите  на оспорващия  с относимата специална правна уредба и с въведените в АПК  критерии за допустимост, прие следното от правна страна:

 

Процесното писмо № СИГ 21001581-002ПР/01.07.2021 г.  е издадено от кмета на район“Приморски“ при община Варна на основание чл. 223, ал.1, т.9 от ЗУТ.

Нормата на чл. 223, ал. 1 ЗУТ определя материалната компетентност на кметове за строежи от четвърта, пета и шеста категория, като т. 9 от същата, регламентира издаването на задължителни предписания. Същите са властнически волеизявления и с тях се създават задължения, но за конкретния адресат,  посочен от компетентния орган. В случая както се каза, тези предписания касаят друго лице.

 Оспорващият не е адресат на дадените с процесното писмо предписания, не е участвал в административното производство по издаването му, не се явява заинтересовано лице по никой от критериите на специалните разпоредби на ЗУТ.

Не може да бъде споделена тезата, че  с изпълнението на дадените предписания до третото лице по същество се постигал ефектът на разрешен достъп до имот, тъй като няма данни по делото да е поставяно началото на такова административно производство. Фактическите констатации,  описани обстойно в съставените констативни протоколи  го изключват напълно. Твърдението е резултат единствено от индивидуалното възприятие и интерпретация на оспорващия на крайния фактически резултат  от евентуалното изпълнение на дадените до третото лице предписания.

Безспорно оспорващият в съдебното производство има право да използва всички възможни правни способи за защита на правата и интересите си, но съдът е длъжен да допусне до разглеждане само тези, за които фактите по делото установяват съответствие със законовите предпоставки. В случая проверката по чл. 159  показа отсъствието на административен акт, който  пряко за засяга  правната сфера на оспорващия и като такъв да съставлява  годен  предмет  на оспорване.

Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт. Не възниква право  на оспорване в полза на лице, което макар и да е административнопроцесуално правосубектно, не е засегнато от него, поради това, че  такъв липсва в правния мир, т.е. няма правен интерес.

Направеният коментар обосновава извод за недопустимост на оспорването поради липсата на годен предмет на оспорване и отсъствието в тази връзка  на правен интерес от търсената  чрез подадената жалба съдебна защита.

Предвид направения коментар съдът счита жалбата на Х.Г. *** срещу  писмо № СИГ 21001581-002ПР/01.07.2021 г. издадено от кмета на район“Приморски“ при община Варна за недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане , а   инициараното с нея съдебно  производство  следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т.4 във връзка с т.1 от АПК съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:  

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. Димитров Г. *** срещу  писмо № СИГ 21001581-002ПР/01.07.2021 г., издадено на основание чл. 223, ал.1, т.9 от ЗУТ от кмета на район“Приморски“ при община Варна,  с адресат Светослав Михайлов Жеков от гр.Варна.

ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 1597/2021 г. по описа на Административен съд-гр.Варна,  ХХХІІ-ри състав в същата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в СЕДЕМ дневен срок от датата на получаване на съобщението.

         

 

                                                          Административен съдия

ГЕРГАНА СТОЯНОВА