РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че в периода от месец април **** до
настоящия момент ищците са упражнявали непрекъсната, явна и несмущавана фактическа
власт с намерение за своене върху следния недвижим имот: Дворно място, незастроено, с
площ от ***** Сочи се, че процесния имот граничи от едната страна с дворно място,
собственост на ищцата И.С.. Излагат се твърдения, че до **** процесният имот бил
общинска собственост, но от **** бил неподдържан от собственика Община ****. През това
време ищцата, нейния съпруг и дъщери започнали да се грижат за парцела, като го
почиствали периодично, косели тревата, засаждали цветя и овошки. През 2006г. построили
в мястото сеновал, който премахнали през 2007г. в изпълнение на разпореждане на кмета на
селото. Ищците заявяват, че поискали да закупят парцела от Общината, но били уведомени,
че не се предвижда търг за продажбата му. Ищците сочат, че на ****. процесния имот бил
закупен от ответницата чрез публичен търг по реда на чл.32 ал.3 т.1 от Закона за
приватизация и следприватизационен контрол. Ищците излагат твърдения, че близо година
след продажбата на имота никой не се появил в парцела и ищците заявяват, че през месец
април 2008г. възобновили временно преустановените от тях фактически действия по
поддържането му и ползването му за техни нужди, като извършвали посочените в исковата
молба дейности. Ищците заявяват, че владението и ползването на имота продължавало,
считано от април 2008г. и през 2020г. дъщерята на ищцата И.С.- И.Г. инициирала
1
производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху процесния
имот, но й било отказано деклариране на имота, тъй като в разписния лист на Кметството
дворното място било вписано като собственост на В. Т. Г.. Сочи се, че през 2020г
ответницата потърсила ищците й им предложила да отдаде имота под наем или за
прехвърляне на собствеността върху имота срещу продажна цена от 10 800лв., която
надвишавала пазарната стойност. Ищците заявяват, че ответницата е загубила правото си на
собственост върху процесния имот, който бил придобит от ищците на оригинерно
основание-придобивна давност. Ищците отправят искане съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, намиращ
се в *****, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
искът се оспорва като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответницата
заявява, че на 05.04.2007г. закупила чрез тръжна процедура от Община **** процесното
място. Когато отишла на място видяла, че същото е поддържано, тревата била окосена и в
мястото се намирали постройки, построени от семейство С***. Ответницата заявява, че
предупредила ищците, че мястото е вече нейно и желае да премахнат постройките. На
следващата година, след като установила, че постройките не са премахнати, отново
отправила искане до ищците да премахнат постройките. Ответницата заявява, че искала да
загради дворното място, но от страна на Кметството й казали, че се намира на завой на
главен път и поставянето на ограда би затруднило видимостта на пътя. Ответницата заявява,
че живее в гр.Т*** и през годините се е отбивала да види имота си в с.Вонеща вода, като
нищо необичайно не била забелязала в него. Имотът бил празен, с окосена трева.
Ответницата счита, че ищците не са владели имота с намерение да го своят, което да е
продължило десет години. Ответницата заявява, че действията на ищците по засяване на
фиданки и цветя в имота й търпяла в името на добрите съседски отношения. Отправя искане
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С влязло в сила на 07.01.2022г. определение е прекратено производството по делото
само в частта на предявения от ИВ. СТ. Г. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
поради процесуална недопустимост в тази част.
В хода на производството, на **** ищцата ИВ. ИВ. СТ. е починала и с определение
от 22.02.2022г съдът е конституирал като страни – ищци в производството по гр.дело
№1058/2021г. по описа на Великотърновски районен съд на мястото на починалия ищец ИВ.
ИВ. СТ., наследниците й по закон, както следва: дъщери Т. СТ. СТ. и ИВ. СТ. Г.. Ищците
отправят искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците Т.
СТ. СТ., лично и в качеството на наследник по закон на ИВ. ИВ. СТ. и ИВ. СТ. Г., в
качеството на наследник по закон на ИВ. ИВ. СТ., са собственици на процесния недвижим
имот, намиращ се в с. ***** на основание изтекла в полза на Т. СТ. СТ. и наследодателката
ИВ. ИВ. СТ. придобивна давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
2
С договор за продажба чрез публичен търг на „*****, собственост на *****, по реда
на чл.32 ал.3 т.1 вр чл.31 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на
****В. Т. Г. е закупила от *****, с приложена регулация и уредени регулационни
отношения, целият с площ ****кв.м, незастроен, при граници посочени в договора.
По делото е представена скица на процесния имот, като и удостоверение за данъчна
оценка, видно от което данъчната оценка на имота е *** лв.
С разпореждане от 27.02.2007г. кметът на **** е разпоредил до СГ С премахване на
незаконно построен в *****сеновал.
По делото са представени приходни квитанции за платен данък за процесния
недвижим имот.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищците Т. СТ. СТ. и
ИВ. СТ. Г. са дъщери на ИВ. ИВ. СТ., починала на ****.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В Г. М, С С К,
Д К Д и П В П. Свидетелката М, разпитана каза, че познава ищците и техните родители, с
които са съседи в с****. Свидетелката заяви, че ищците И и Т живеят в гр.****, но през
почивните дни идват в с.**** където родителите им са живели до смъртта си. Свидетелката
каза, че до имота на ищците има празно дворно място, от западната страна, което не е
оградено, граничи с улица и е на завой, около половин декар. Това място било поддържано
от родителите на ищците и от тях двете, от около 12-14 години. В мястото има плодни
дървета, цветя. Поставили пейка в мястото, направили арка от цветя. Косели тревата
редовно. Мястото граничи с техния имот от една страна и с имота на свидетелката.
Свидетелката каза, че ищците и родителите им искали да купят мястото, но от Общината им
отказали. В мястото преди години построили плевник, за който получили писмо от
Общината да го премахнат и не могли да го ползват. Свидетелката каза, че не знае кой е
собственик на мястото. Свидетелката К, разпитана каза, че познава ищците и техните
родители, като свидетелката живее в близост до имота им в с.****. Родителите на ищците
приживе живеели в с**** в къща с двор, а дъщерите им живеят в гр****. Процесното място
било незастроено и разположено от едната страна до имота на ищците, а от другата граничи
с улица на един завой. Мястото представлява поляна, която била изчистена, с насадени
дръвчета, някои на 15-20 години, други по-млади. Имало арка с цвета и пейка под нея.
Свидетелката каза, че родителите на ищците и те двете се грижели за мястото, като косят
тревата, грижат се за дърветата, берат плодовете им. Мястото не било оградено. Децата им
играели там. Свидетелят Д, разпитан каза, че познава ответница и му е известно, че тя е
купила място в с.*****. През 2016г. го завела да му покаже мястото, в което имало храсти,
дървета, незастроено и неоградено. В му казала, че възнамерява да постави в мястото
каравана. По молба на ответницата свидетелят, когато минавал покрай с. *****, при
пътуванията си, наглеждал мястото. Разбрал от ответницата, че преди години имало
проблеми със съседите й, някаква барака, която после премахнали. Свидетелят П заяви, че
преди около десет години ответницата му споделила, че купила място в с.**** и му
предложила да ползва мястото, ако има каравана. Няколко години по-късно свидетелят
3
минавал покрай мястото докато пътувал и го огледал. Имало дървета, тревата била
окосена.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск за установяване правото на собственост
на ищците за процесния недвижим имот, намиращ правното си основание в чл.124, ал.1 от
ГПК, е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това. С предявения иск
ищците целят да установят със сила на присъдено нещо, че са собственици на процесния
имот на основание давностно владение, изтекло в полза на ищцата Т.С. и наследодателката
на ищците-И.С.. С оглед твърденията в исковата молба и становището на ответниците се
установява наличие на правен спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост, което обосновава и наличие на правен интерес от предявяване на иска, предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Разгледан по същество иска по чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен. Съображенията
за това са следните:
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот
е необходимо ищецът по безспорен начин, с пълно доказване да докаже своето право на
собственост.
Ищците се позовават на придобивна давност, изтекла в полза на ищцата Т.С. и на
наследодателката на Т.С. и И Г- И.С., която е тяхна майка.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не
е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността, като е необходимо
владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на иск за собственост,
възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен
нотариален акт по чл.587 от ГПК. Владението по законова дефиниция е упражняване на
фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен,
като от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта
като своя собствена.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е бил
общинска собственост, като през 2007г. имотът е закупен от ответницата на търг, с което тя
е придобила собствеността върху имота. Установи се, че още докато имотът е бил общинска
собственост наследодателите на ищците са извършвали действия по поддържане на имота,
като са косили тревата, сеели цветя, дървета и др. Това се установява от събраните гласни
доказателства, разпитаните свидетели М и К. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели досежно обстоятелството, че ищците и техните родители са полагали грижи за
процесното място, което е съседно на тяхното, тъй като те отразяват техни преки
4
впечатления, предвид на това, че свидетелите живеят в близост до мястото. Съдът намира
обаче, че действията на ищците по поддържане на процесното място не сочат на
установяване на фактическа власт с намерение за своене. На ищците е било известно, че
имотът има собственик, което е видно и от изложеното в исковата молба и от заявеното от
свидетелите М и К, които казаха, че ищците са искали да закупят това място, което от своя
страна е индиция, че те са ползвали място, за което им е известно, че има собственик и са
предявявали намерение да придобият собствеността на основание покупка, което изключва
владение с намерение за своене на основание оригинерен способ, какъвто е придобивната
давност. Обстоятелството, че ответницата е придобила собствеността върху имота е станало
известно на ищците и тяхната наследодателка. Безспорно ответницата не е ползвала имота
си, но това не означава, че е изгубила владението върху него, като елемент от правото на
собственост. На ответницата са били известни действията на ищците по поддръжка на
мястото, които те са извършвали от преди придобиване на собствеността от нея и на тези
техни действия тя не се е противопоставила, тъй като за нея това не е представлявало
значително безпокойство, предвид на това, че живее в друго населено място. Касае се за
търпими действия, които представляват фактически състояния, които се извършват спрямо
вещ, без да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно
съгласие-изрично или предполагаемо и за които може да се приеме, че собственика би
търпял извършването им от добронамереност, любезност и др. Търпимите действия са
действия, а не фактическа власт и по това се различават от държанието и от владението,
поради което не могат да служат за основание за придобиване на владение и от там на
собственост. От показанията на свидетелите Д и П се установи, че ответницата през
годините не се е дезинтересирала от имота си, макар и да не го е ползвала. Следва да се има
предвид, че неупражняването на правото на собственост не води до неговото изгубване,
поради което и след като не се установи ищецът Т.С. и наследодателката И.С. да са
придобили собствеността върху имота на основание давностно владение, а ответницата
установи своето право на собственост върху процесния имот, придобит чрез покупко-
продажба, искът по чл.124 ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Ищците са претендирали присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да им бъдат присъдени разноски в тяхна полза.
Ответникът също е претендирала разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата
на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. СТ. СТ. с ЕГН ********** с адрес г*****лично и в
5
качеството на наследник по закон на ИВ. ИВ. СТ. ,починала на **** и от ИВ. СТ. Г., с ЕГН
**********, с адрес гр.******в качеството на наследник по закон на ИВ. ИВ. СТ., починала
на **** срещу В. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес *****иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, незастроено, УПИ
****в кв.* по ПУП на ****, с площ от ****, при граници: ******, на основание придобивна
давност, изтекла в полза на ищцата Т. СТ. СТ. и на наследодателката на ищците ИВ. ИВ.
СТ., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. СТ. СТ. с ЕГН ********** с адрес ***** и ИВ. СТ. Г., с ЕГН
**********, с адрес г******ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес ******
сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6