Решение по дело №793/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260225
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20201520100793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 07.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 793 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Изпълнителния директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник АД „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ и персонално адв. Х. Х. И., против ЕТ „А.З.“, ЕИК: ********* и А.П.З., ЕГН: **********.

В исковата молба се сочи, че между „ДЗИ Банк“ АД (в последствие преобразувано чрез вливане в „Българска пощенска банка“ АД и преименувано последователно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Юробанк България“ АД) и ЕТ „А.З.“, представляван от А.П.З. бил сключен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № Д0111/28.05.2007 г. Отпуснатата съгласно договора сума била в размер на 25 000 лв. със срок за погасяване на кредита – 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, а именно: 08.06.2007г., която дата съвпадала с датата на подписване на Приложение № 1 към процесния договор.

Кредитът се усвоявал по разплащателна сметка IBANBG90REXI93201003070896, разкрита в Банката на името на едноличния търговец.

Банката била изправна страна по Договора, видно от приложените към исковата молба банкови бордера, които установявали превеждане на договорените суми по сметката на кредитополучателя.

Съгласно условията на сключен на 10.06.2013 г. Анекс № 1 към процесния договор А.П.З. се задължил да отговаря солидарно с ЕТ „А.З.“ за задълженията относно погасяване на кредита. Кредитът се погасявал на равни месечни анюитетни вноски, а дължимата годишна лихва включвала базов лихвен процент – малки фирми) за лева, обявен от банката и намален с 2.35 пункта.

Кредитополучателят бил поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията по процесния договор и причинените в тази връзка щети на банката, както и да поеме разходите по трансформиране на кредита в изцяло изискуем, а така също и разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по сделката.

Поради неизпълнение на задълженията си по договора и по-конкретно, допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита с падеж 21.09.2017 г., банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора. За обявената предсрочна изискуемост на задължението длъжниците били уведомени с Нотариална покана от 16.04.2019 г. на нотариус М. М., рег. № 696 на НК, връчена на 24.04.2019г.

На 30.08.2019 г. Банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 1755/2019 г. по описа на КРС. Направените в тази връзка разноски били в размер на 433,22 лв. заплатена държавна такса и 1025,90 лв. адвокатско възнаграждение. Били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците.

Въз основа на посоченото изпълнително основание и издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 178/2020 г. по описа на ЧСИ Е. Х.. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците възразили писмено срещу заповедта. Това обусловило интереса на ищцовото дружество от предявяване на исковата молба по настоящото производство за заплащане от длъжниците на сума в общ размер на 21 660.86 лв. от които главница: 21 216,77 лв. (двадесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 192,09 лв. (сто деветдесет и два лева и девет стотинки) такси по кредит за период от 21.10.2017 г. – 28.08.2019 г.; 252,00 (двеста петдесет и два лева) нотариални такси за период от 17.04.2019 г. – 28.08.2019 г., както и разноските по ч.гр.д. № 1755/2019 г. по описа на КРС, а именно: 433,22 (четиристотин тридесет и три лева и двадесет и две стотинки) – платена държавна такса, както и 1025,90 лв. (хиляда и двадесет и пет лева и деветдесет стотинки) адвокатско възнаграждение.

            Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „А.З.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Д.“ № **, представлявано от А.П.З. в качеството му на физическо лице – търговец и А.П.З., ЕГН: **********, с адрес: *** дължат на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, въз основа на сключен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № Д0111 от 28.05.2007 г., сума в общ размер на 21 660,86 лв. от които главница: 21 216,77 лв. (двадесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 192,09 лв. (сто деветдесет и два лева и девет стотинки) такси по кредит за период от 21.10.2017 г. – 28.08.2019 г.; 252,00 (двеста петдесет и два лева) нотариални такси за период от 17.04.2019 г. – 28.08.2019 г., както и разноските по ч.гр.д. № 1755/2019 г. по описа на КРС, а именно: 433,22 (четиристотин тридесет и три лева и двадесет и две стотинки) – платена държавна такса, както и 1025,90 лв. (хиляда и двадесет и пет лева и деветдесет стотинки) адвокатско възнаграждение.

           Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Навежда доводи за нередовност от външна страна на извлечението на банката досежно размера на дължимата сума. Същото не било подписано от компетентно длъжностно лице, а именно главен счетоводител или лице от ръководството в централата на банката, като нямало никакви данни за евентуално делегирани правомощия в тази насока.

Към исковата молба не било приложено извлечение за движението по отпуснатия кредит. Не ставало ясно какви суми били погасени и какъв бил остатъкът от задължението.

Отделно от горното кредитът не бил предсрочно изискуем, тъй като една просрочена вноска не могла да обоснове такава настъпила предсрочна изискуемост на задължението.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от заверено копие на Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“, сключен на 28.05.2007 г. „ДЗИ БАНК“ АД предоставило на ответника, като едноличен търговец, кредит във формата на кредитна линия в размер на 25 000.00 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди при задължение на кредитополучателя да ползва и върне кредита заедно с дължимите лихви при условията на договора с краен срок за ползване и погасяване на същия – 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита (спр. л. 6-9 от делото).

 Последната е открита на 08.06.2007г. видно от Приложение към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № Д0111/28.05.2007г (л. 10).

Видно от Анекс № 1 от 10.06.2013г. към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № Д0111/28.05.2007 г., е че на осн. чл. 101 от Закона за задълженията и договорите в процесния договор, в качеството си на съдлъжник, отговарящ солидарно (спр. чл. 9 от Анекса) с главния такъв е встъпил А.П.З., ЕГН: ********** като същевременно са изменени условията по процесния договор, а именно: отразено е съгласие за промяна на договорната лихва – БЛПМФ (базов лихвен процент малки фирми), намален с 2.35, намаляване размера на предоставения кредит до размер на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, без кредитополучателят да има право да ползва евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит; постигнато е съгласие за краен срок на издължаване на кредита - 08.06.2027г., на равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от анекса (чл. 2 от същия), без последният да е представен като приложение към анекса; постигнато е и съгласие договорените такси „ангажимент“ да не се събират, ако са възникнали след датата на сключване на анекса (чл. 6 от последния); уговорена е месечна такса за управление в размер на 0,05% при предсрочно погасяване; застрахователни задължения на кредитополучателя и потвърждаване на останалите условия по договора за кредит (спр. чл. 14 от анекса).

Представени са 2 бр. нотариални покани, адресирани съответно до ЕТ „А.З.“ и А.П.З., от разписките към които се установява, че изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимите вноски по кредита (по конкретно – неиздължаване на вноска с падеж 21.09.2017г.) са връчени на А.З. като представител на ЕТ „А.З.“ , както и в лично качество, на 23.04.2019г. (спр. л. 14 до 19 от делото). Видно от същите е, че за предсрочно изискуемо е обявено вземане в размер на 25763.88 лв., от които: 21 216.77 лв. неиздължена главница; 4364.65 лв. дължими лихви и 182.46 лв. такси за незабавно изискуемо и дължимо.

Обобщеният дълг, съгласно Справка по чл. 366 ГПК по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № Д0111 от 28.05.2007г. с кредитополучател ЕТ „А.З.“ ЕИК ********* и А.П.З., ЕГН: ********** – като солидарен длъжник съгласно т.8 от Анекс 1 от 10.06.2013г. към договора, към 28.08.2019 г. вкл., кредитна сделка 9122072 на „Юробанк България“ АД (л. 20-27 от делото) е, както следва: общо дължима главница 21216.77 лв.; дължима възнаградителна лихва 4151.72 лв.; дължима наказателна лихва 2020.38 лв.; общо дължими такси 192.09 лв.; общо дължими нотариални такси 252.00 лв.

Представено е извлечение от сметка BG 95 BPBI 7925 10 99575301 с титуляр ЕТ „А.З.“ за период от 08.06.2007г. до 27.05.2020 г. с подробно описание на движението по същата (л. 28 – до 66 от делото).

Видно от приложените на л. 67 до 89 от делото банкови бордера е че кредитодателят е превеждал по сметка на кредитополучателя съответни суми в изпълнение на процесния договор.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза (л. 127 – 144), от която се установява следното: по обслужващата кредита разплащателна сметка на името на кредитополучателя е постъпила сумата от 25000 лв. При ползване на револвиращ кредит (какъвто е процесния) използваната сума възлиза на 38600 лв., от която издължена е такава в размер на 17383.23 лв. Неизплатеното задължение на кредитополучателя е както следва: 21 216.77 лв. главница; 192.09 лв. такси и 252.00 лв. (нотариални такси). Първото просрочие по кредита е от 21.01.2014 г. (просрочена главница). На 21.08.2015г. е издължена просрочената главница от 21.07.2015г. На 10 08.2015г. е начислена такса в размер на 20.00 лв. за администриране на просрочен кредит като същата е издължена на 21.08.2015г. Последното захранване на сметката е вноска от 22.12.2017г. – 330 лв. Към 21.09.2017г. задълженията по банковата сделка за главница, такси и нотариални разноски са както следва: 21216.77 лв. главница и 192.09 лв. такси. По зададените в отговора на исковата молба въпроси вещото лице е установило следното: по кредита е отпусната главница в размер на 38600 лв.. Върху главницата се дължи възнаградителна лихва в размер на 32221.94 лв. Издължената сума за главница възлиза на 17383.23 лв., за възнаградителна лихва – 28070.22 лв. Дължимата главница е в размер на 21216.77 лв. и лихва – 4151.72 лв. Преустановяването на плащания по кредита е от 22.12.2017г. Съгласно чл. 24 от Договора, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят: г/ не е изпълнил което и да е друго задължение…, включително не е внесъл дължимата вноска по главница и/или лихва. В о.с.з от 23.09.2020 г. при изслушване на вещото лице, същото сочи, че процесният договор не е с погасителен план, а представлява такъв за револвиращ кредит. Ползва се до разрешения лимит от 25000.00 лв. като по време на действието на договора се правят револвиращи вноски, които може да се ползват отново като главница по кредита, но без сумата да надхвърля кредитния лимит от 25000,00 лв. Сума от 25000,00 лв. не е превеждана еднократно по сметката на кредитополучателя, защото кредитът като револвиращ такъв не предполага подобно действие, а клиентът във всеки един момент може да усвоява каквито суми прецени, но до размер от 25000,00 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1755/2019 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че заповедта е била връчена на длъжника в производството по изп. д. № 20207430400178 на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил, като в законоустановения срок е постъпило от длъжниците възражение по реда на чл. 414 ГПК. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

С оглед преценката за допустимост на исковата претенция съдът взема предвид следното: по време на висящността на настоящото исково производство, по ч.гр.д. 1755/2019г. на КРС е постъпила въззивна частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено от заповедния съд. По повод последното е образувано в.ч.гр.д. № 420 от описа на КнОС за 2020 г. като с влязло в законна сила Определение №635 от 29.09.2020 г. е отменено разпореждане № 4060 на КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение, отхвърлено е заявлението на „Юробанк България“ АД по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1755/2019г. на КРС, като е обезсилен издадения въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 892/03.09.2019г изпълнителен лист. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, постановено от заповедния съд, по реда на обжалването му, обаче не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение (в който смисъл е и Определение №635 от 29.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 420 от описа на КнОС, в диспозитива на което липсва обезсилване на издадената заповед). Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение (която не е обезсилена и съществува в правния мир и от която единствено е отпаднала възможността за незабавно изпълнение) обосновава и интереса от висящото производство по настоящите установителни искове и съответно изключва правен интерес от осъдителни такива – в този см. Решение № 17 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Решение № 141/06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г., ТК, I т. о. и др. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответната страна.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

От представените по делото доказателства се установи, а и не е спорно, че ответната страна е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по процесния договор, при запазване действието на последния.

С оглед наведените от ответната страна възражения относно обективните елементи от правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем (просрочеието на една - единствена вноска по кредитното правоотношение – тази с падеж 21.09.2017г.), съдът счита същото за неоснователно. Видно от съдържанието на чл. 24 б. „г“ от процесния договор е, че Банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато Кредитополучателят…не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Тоест, за упражняването на потестативното право на кредитора да направи цялото задължение предсрочно изискуемо, съгласно условията на договора, е достатъчно наличието на една-единствена вноска в просрочие, каквато от данните по делото се установи, че е настъпила за вноска с падеж 21.09.2017г. и по което обстоятелство ответната страна не спори. Нещо повече, наред с това, към момента на сезирането на заповедния съд са настъпили  обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост поради просрочие на падежирали вноски повече от една на брой (по данни от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно изготвена, доколкото кореспондира и на останалия представен и проверен по делото доказателствен материал, „преустановяването на плащанията по кредита е от 22.12.2017г.“, а волеизявлението на Банката, достигнало до ответната страна, респ. образуването на заповедното производство са станали близо 2 години по късно – съответно м. април 2019г. и м. август. 2019г.). Посочените обстоятелства съдът взема предвид и в настоящото производство в контекста на разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК. В заключение, кредиторът надлежно е упражнил правото си да направи цялото задължение по процесния кредит за предсрочно изискуемо и от субективна страна, като в съответстие с изискванията на т.18 по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е довел това до знанието на ответната страна преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (спр. л. 16 до 19 от делото).

За прецизиране на горните изводи съдът следва да посочи и следното: В действителност по делото, а и в приложените към заявлението по заповедното производство писмени доказателства, липсва представен погасителен план въпреки изричното в чл. 2 от Анекса към процесния договор твърдение за наличието на такъв, представляващ неразделна част от същия. Това обаче не променя крайните изводи на съда за настъпила и надлежно обявена на ответната страна предсрочна изискуемост на дълга по кредитното правоотношение. В конкретния случай не се касае за анюитетен договор за кредит, поради което не се налага изготвянето на погасителен план като неразделна част от него, доколкото изпълнението на главницата не е разсрочено на отделни погасителни вноски. Предвид спецификата на процесния револвиращ кредит главницата се погасява и усвоява без изрично посочване на срокове за това, т.е. преди крайния падеж главното задължение е изпълняемо, но не и изискуемо. В действителност преустановеното обслужване на процесния кредит е от дата 22.12.2017г., а изявлението, че банката счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответната страна м. април 2019 г. (т.е. близо 2 години след преустановяване обслужването по кредита). По последното обстоятелство ответната страна не спори. В действителност процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението на вещото лице, но касателно размера на усвоената като главница сума, респ. дължимата върху нея възнаградителна лихва, но не и досежно обстоятелството, че от посочената в заключението дата (22.12.2017г.) плащания по кредита липсват. Отмененото от контролната инстанция разпореждане за незабавно изпълнение, постановено в производството по ч.гр.д. №1755 на КРС за 2019 г., като резултат от нередовния от външна страна документ по чл. 417, ал1, т.2, е релевантно за възможността заявителят да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си преди издадената заповед за незабавно изпълнение да е влязла в сила. Като последното е неотносимо към изводите на исковия съд за дължимостта на процесното вземане на основание съществуваща в правния мир заповед за изпълнение, от която е отпаднала възможността за предварително изпълнение. Нещо повече, изводите си съдът в настоящото производство формира като държи сметка за разглеждането на последното в условията на контрадикторност, за разлика от преценката на контролната инстанция по заповедното такова, което има едностранен характер. Във връзка с това и в условията на състезателност ищцовата страна ангажира доказателства за размера на дължимата сума за главница, като тук съдът следва да посочи, че извършването на вноски не води непременно до намаляване размера на кредита, доколкото може да има нови усвоявания на суми за съответния период предвид характеристиката на същия като револвиращ такъв.

Предвид изложеното съдът счита, че липсата на погасителен план към договора и анекса е ирелевантно за крайните изводи на съда досежно дължимостта на процесната сума за главница. Така, при изслушване на вещото лице в о.с.з. същото сочи, че същността на отпуснатия кредит като револвиращ такъв не предполага изготвяне на погасителен план. И дори да се приеме, че липсата на сочения погасителен план поначало има отношение относно изводите на съда за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението (доколкото не може да се установи падеж на погасителна вноска, респ. просрочие на такава), то изложеното е неприложимо към процесния казус, доколкото както съдът установи, достигналото до ответната страна изявление на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем се предшества от почти 2 години преустановено обслужване на кредита. Така, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 25б."в" във връзка с чл. 24б."г" от договора за кредит при спазване на законовите и договорни изисквания за това.

По гореизложените съображения безспорно се установи по делото, че между страните е сключен процесния договор за банков кредит, по което обстоятелство същите не спорят, изискуемостта на който е настъпила. В съответствие със заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема с доверие като компетентно и обективно изготвено, дължима се явява сумата за главница в размер на 21216.77 лв., идентична с претендираната такава, поради което искането в тази част ще бъде уважено.

Не се спори по обстоятелството, че двамата ответници са солидарно задължени по процесния договор, което се установява и от Анекс № 1 към него, поради което съдът не развива подробни аргументи в тази насока.

Като последица от горното следва да се присъди и законна лихва върху присъдената главница, за което е направено изрично искане, считано от 29.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

          Съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличие на неравноправни в процесния договор и анекса към него клаузи, доколкото защита на тази плоскост може да получи лице, което е „потребител“ по смисъла на пар. §13т.1 от ДРЗЗП, а именно: всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно потребители, ползващи се от закрилата на ЗЗП, не могат да бъдат юридически лица, както и такива, които извършват търговска дейност. В случая кредитополучателят макар да е физическо лице, неговата правоспособност е разширена, чрез включване в същата и на търговската му правосубектност.  Така, чл 1, ал.1 от договора сочи, че целта на същия е посрещане на краткосрочни оборотни нужди на едноличния търговец. Тоест, револвиращият кредит е предоставен във връзка с осъществявана търговска дейност, поради което и правилата на ЗЗП са неприложими, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на солидарния длъжник -  физическо лице.

 

 

 

 

В контекста на горното, изводът на съда за дължимостта и на начислените в изпълнение на договора такси, вкл. заплатени нотариални такива, е положителен. Съгласно чл. 5 от Договора Кредитополучателят заплаща на банката такса „одобрение“ в размер на 1% върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не по-малко от 200,00 лв. или равностойността им във валутата, посочена в чл. 1, платима едно- кратно при първо усвояване на кредита, а ал. 2-ра на същата разпоредба сочи, че в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса „подновяване“ в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100 лв. С оглед постигнатите между страните договорености и съгласно заключението на вещото лице се установява, че начислените по процесния договор такси възлизат на сума от 783.75 лв., от която погасена такава 591.66 и остатък от 192.09 лв. (последният идентичен с претендирания за дължим такъв), като в изпълнение на условията по Анекс № 1 към процесния договор след датата на сключването му (10.06.2013г.) не е начислявана такса „ангажимент“ – видно и от заключението на експерта в таблицата на л. 141 от делото). Вещото лице установява и дължимостта на направените нотариални такси в претендирания от ищеца размер, възлизащ на сума от 252,00 лв., и включващ нотариална заверка на подписи и изпращане на нотариални покани, като същото се установява и от представеното на л. 91 от делото заверено копие на извлечение от сметка с титуляр кредитополучателя.

Така претенцията се възприема за изцяло основателна и ще бъде уважена.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 788,95 лв. за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице (спр. л. 5, 100, 115 и 157 от делото).

         Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1459.12 лв. (за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение).

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „А.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Г. Д.“ № ** и А.П.З., ЕГН: **********, адрес: *** имат солидарно задължение към „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № Д0111/28.05.2007г. и Анекс № 1 към него от 10.06.2013г., в размер на: главница от 21 216,77 лв. (двадесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 192,09 лв. (сто деветдесет и два лева и девет стотинки) такси по кредит за период от 21.10.2017 г. – 28.08.2019 г.; 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева) нотариални такси за период от 17.04.2019 г. – 28.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 892/03.09.2019г. в производството по ч.гр.д. № 1755 от описа на КРС за 2019г.

ОСЪЖДА ЕТ „А.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Г. Д.“ № ** и А.П.З., ЕГН: **********, адрес: ***, солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, сумата в размер на 788,95 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство, както и 1459,12 лв. (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и дванадесет стотинки) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1755/2019 г.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

 

                          СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил: _______________