№ 18025
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110151937 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 102399/28.03.2024 г. от В. Б. Н., ЕГН
**********, чрез адв. м л л, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г......, срещу
Определение № 10852/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 20231110151937 по описа за
2023 година на СРС, в частта, с която съдът не се произнесъл по искането
заявителят - кредитор да бъде осъден да заплати разноски в полза на
процесуалния представител на длъжника В. Б. Н..
В молбата са изложени съображения, че от длъжника по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - В. Б. Н., чрез адв. м л е подадено
възражение по чл. 414 ГПК, в което е обективирано искане за присъждане на
разноски на процесуалния представител на длъжника. Посочва се, че съдът е
обезсилил заповедта изцяло и на основание чл.78, ал.3 ГПК длъжникът по
заповедното производство има право на разноски. Излагат се доводи, че
длъжникът има сключен договор за правна помощ, като във възражението по
чл. 414 ГПК е направено искане да бъде присъдено присъден адвокатски
хонорара за сумата от 450.00 лева, която сума е опредЕ. по реда на чл.38, ал.2
ГПК, а съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.
Релевира се и довод, че определението, с което заповедта за изпълнение е
обезсилена, не е връчвана на процесуалния представител на длъжника, с
1
оглед на което и срокът за изменение на постановеното определение в частта
за разноските не е започнал да тече за адвоката, който е единствено
легитимиран да подаде искане за изменение на посочения съдебен акт в
частта за разноските, доколкото същите следва да бъдат присъдени на
адвоката, който е осъществил безплатна правна помощ на длъжника в
производството съгласно представения към възражението по чл. 414 ГПК
договор за безплатна правна защита и съдействие, сключен между адвоката и
длъжника на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Цитира се съдебна практика.
Моли съдът да допълни Определение № 10852/12.03.2024 г. по ч. гр. д. №
20231110151937 по описа за 2023 година на СРС, като заявителят да бъде
осъден да заплати на адвоката сумата от 450 лева, представляващи разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил отговор от „Софийска вода“
АД, ЕИК .., чрез процесуален представител - ст. мениджър „Правен отдел“ - м
л, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет.3, Бизнес център Интерпред. Излагат се съображения, че претендираното
адвокатско възнаграждение е в несъответен размер на осъществените в хода
на производството действия от страна на упълномощения процесуалния
представител на длъжника, доколкото е подадено единствено възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Изтъква се и аргумент, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед на което съдът следва да
определи размер на възнаграждението по своя преценка, като съдът не е
обвързани от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Позовава се на съдебна практика.
Моли съдът да се отхвърли молбата, а в условията на евентуалност да се
намали възнаграждението.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
От фактическа страна
Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК .., срещу
длъжника В. Б. Н., ЕГН **********, за следните вземания: сумата от 1990.85
лева, представляваща главница за потребена вода за периода от 13.09.2018 г.
до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащането,
2
както и сумата от 81.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.11.2018 г. до 05.02.2022 г., както и държавна такса в размер на 25.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
За посочените в заявлението суми е издадена Заповед №
34379/17.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
която заповед е връчена на длъжника на 25.11.2023 г. (л.24-25 от делото),
поради което едномесечният срок изтича на 25.12.2023 г. В този срок е
постъпило възражение от длъжника чрез процесуален представител адв. м л с
която оспорва вземанията по заповедта за главница и лихва по основание и
размер, както и релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
да се присъдят разноски в полза на длъжника, които да се присъдят на
адвоката, тъй като представителството е по реда на чл.38, ал.2 ГПК.
Представя списък с разноски към възражението по чл.410 ГПК, пълномощно
и договор за правна помощ (л.28-31 от делото).
С разпореждане № 559/03.01.2024 г. съдът е дал указания на заявителя
да предяви иск по чл.422 ГПК в едномесечен срок (л.32 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя на 04.01.2024г. (л.33 от делото). В
рамките на указанията от съда едномесечен срок заявителят не е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта.
С Определение № 10852 от 12.03.2024 г., съдът е обезсилил изцяло
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
34379/17.11.2023г., включително в частта за разноските, и е прекратил
производството по делото, като е указал, че то подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред СГС (л.34 от делото). Правилно съдът е обезсилил
тази заповед, тъй като за издадените по заповедта суми има подадено
възражение и не са предявени искове, арг. 415, ал.5 ГПК. Определението не е
обжалвано, поради което е влязло в сила.
От правна страна
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане
на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма
3
право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В
процесния случай последната процесуална възможност на длъжника за
представяне на списък по чл.80 ГПК е подаването на възражението. Съгласно
установеното във фактическа страна, същият е представил такъв списък, той е
инкорпориран във възражението.
Второ, съгласно т.5г от ТР № № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в
заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е
произнесъл по искането за разноски.
Трето, съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, страната може да
поиска допълване или изменение на решението в частта за разноски. Страната
иска да се допълни Определение от 12.03.2024 г., с което е обезсилена
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Със същото разпореждане е
указано на страните, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
СГС (л.34 от делото). Определението от 12.03.2023 г., с което е обезсилена
заповед за изпълнение, все още не е връчено на длъжника. Следователно
срокът по чл.248 ГПК не е изтекъл.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледано по същество искането е основателно.
Длъжникът претендира разноски в заповедното производство в общ
размер 450 лева за възнаграждение за адвокат (л. 28-29 от делото). Съгласно
т. 2-3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС,
НМРАВ не следва да се прилага. Нормативно определеният размер на
адвокатските възнаграждения е отменено, поради нарушение на 101-102
ДФЕС. Доколкото размерът на възнаграждението се детерминира от броя на
исковете, то не се прилага и правилото на чл. 2, ал. 2 от цитираната Наредба.
Следователно съдът не е обвързан от начина на определяне на
възнаграждението – брой искове и размера на сумата.
С оглед осъщественото процесуално представителство, написаното
възражение по чл. 414 ГПК, в което е налице оспорване на сумите по
заповедта по основание и размер, както и поради изтекла погасителна
давност, то съдът приема, че за възнаграждение по заповедното производство
следва да бъде определено в размер на 30.00 лева. Делото не е сложно от
4
правна и фактическа страна, а извършените процесуални действия от страна
на длъжника към постановяване на Определение от 12.03.2024 г. се изчерпват
с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, в което е обективирано
бланкетно оспорване на сумите по заповедта.
Подаденото възражение е бланкетно, използва се от адвоката, който
подава абсолютно същите възражение и по други дела, като само сменя името
на страната. Следователно, съдът приема, че за подаденото възражение
адвокатът е положил единствено смяната на името в компютърния формат на
възражението. Липсва оригиналност. Извършеният труд може да се извърши
и от човек със средно образование и от студент първи курс по право.
Подаването и писането на възражение се осъществява чрез алгоритми за
автоматично генерирани файлове, както и от изкуствен интелект. Делото не е
проведено в открито съдебно заседание. Липсват други извършени действия
от адвоката. Следователно трудът, който е положил адвокатът по едно
бланкетно подаване на възражение, което е идентично с други такива пред
съда, следва да се остойностти на 30.00 лева. По-голяма сума би довело до
неоснователно обогатяване на страна по дело. Още повече, че съдът има
съмнения дали разпоредбата на чл.38 ЗА преследва законни цели.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020
г., II т. о., ТК , се приема, че заповедното производство е уредено като
едностранно. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд
не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.
422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка
за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а
не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл –
определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК длъжникът има право на разноски,
сторени в производството, което същото е било прекратено поради
обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на делото,
доколкото основанието за прекратяване е по причина, че заявителят не е
предявил в указания от съда срок установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
5
за оспорените вземания.
С оглед прекратяване на производството по делото с Определение №
10852/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 20231110151937 по описа за 2023 година на
СРС, с което издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
34379/17.11.2023г., е обезсилена изцяло, включително в частта за разноските,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на длъжника следва да се присъдят разноски за
осъществено процесуално представителство в определения от съда размер от
30.00 лева.
По тези съображения съдът следва на основание чл. 248 ГПК да
допълни Определение № 10852/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 20231110151937 по
описа за 2023 година на СРС, в частта за разноските, като в полза на
процесуалния представител на длъжника – адв. м л л, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г......, се присъди сумата от 30.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по ч. гр. д. № 20231110151937 по описа за 2023 година, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 10852/12.03.2024 г. по ч. гр. д. №
20231110151937 по описа за 2023 година, в частта за разноските, на
основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.3, Бизнес център
Интерпред, да заплати на адв. м л л, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Г......, сумата от 30.00 лева (тридесет лева), представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 20231110151937 по описа
за 2023 година, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл. 248, ал.
6
3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик след изтичане на срокове и при
постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7