№ 38
гр. Плевен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20244400900157 по описа за 2024 година
1.ТВЪРДЕНИЯ от исковата молба:
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от И. В. И. ЕГН: ********** град Левски,
**********,чрез адвокат Л. Г. от АК - Перник,с адрес за кореспонденция: град
София, ********** с която срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********** ,град
София, Гр. София, ********** е предявен иск с правно осн. Чл. 432 от КЗ с
цена на иска 70 000 лв.
В исковата молба се твърди ,че на 30.08.2023 г. около 23:35 ч. на път III 303
км. 2 + 300 м. е настъпило тежко ПТП, при което И. В. пострадал като пътник
на предна дясна седалка в лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per. №
**********, управлявано от Д. Д. Н.а ЕГН: **********, която не избрала
съобразена с пътните условия скорост, като на десен завой напуснала пътното
платно в ляво по посока на движението си и се блъснала в крайпътно
съоръжение.
Вследствие на описаното ПТП И. В. е получил счупване на тялото на Л1
прешлен, както и охлузвания по гръдния кош по линията на предпазния колан.
Описаните увреждания според ищеца представляват средна телесна повреда
по смисъла на НК на РБ. От счупването увредения е търпял значителни по
своя интензитет болки и страдания за период от около пет - шест месеца, както
и социално - битови ограничения. Случилото се е отразило крайно
неблагоприятно върху психиката му, като поради уплах от неочакваното
събитие, същия е получил и посттравматично стресово разстройство. Имал е
двигателни затруднения за период от около 3-4 месеца, като при натоварване е
изпитвал болки в областта на счупването. Твърди се ,че към момента изпитва
болки на мястото на счупването при всяка промяна във времето, като изпитва
затруднения при сядане, ставане и навеждане, респ. при дълго ходене или
физическо натоварване.Неблагоприятните последици върху здравословното
1
състояние на увредения в резултат на процесното ПТП продължават да се
проявяват и понастоящем, като са налице дегенеративни промени от
спондилозен тип в областта на счупеният поясен прешлен, което било
установено с образно изследване от 18.07.2024 г.
Сочи се също така ,че по случая е било образувано ДП № 5501 по описа на
РП Плевен и ЗМ № 195/23 г., което обаче е прекратено с постановление от
05.02.2024 г., поради изявление на пострадалия.
Твърди се ,че увреждащото МПС лек автомобил марка „Порше“, модел „
Кайен“ с per. № ********** е било застраховано в ответното дружество по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ № BG /02/**********
със срок на покритие от 03.03.2023 г. до 02.03.2024 г.
Твърди се също така ,че Ответното дружество е уведомено месец юни 2024
г. по реда на чл. 380 и сл. от КЗ от ищеца с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и последиците от тях с
писмена застрахователна претенция, като по случая е била образувана щета №
**********, но до момента застрахователното дружество не е изпълнило
задължението си за изплащане на обезщетение.Поради това се прави искане
на осн. Чл. 432 ал.1 от КЗ съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД „
Бул Ине“ АД да заплати на ищеца сума в размер от 70 000 / седемдесет хиляди
/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ № BG /02/**********, сключена за лек
автомобил марка „Порше“, модел „ Кайен“ с per. № **********, ведно с
законната лихва върху цялата сума, считано от деня на уведомяването е
писмена претенция - 15.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
Представени са с исковата молба следните документи ,чието приемане като
писмени доказателства се иска : Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица 2023 -1029-94/30.08.2023 г. за ПТП настъпило на 30.08.2023 г. ;
Мултидетекторна компютърна томография от 01.09.2023 г. от МБАЛ „Авис -
Медика“ ООД за ищеца от 01.08.2023 г. ; Резултат от образно изследване на
ищеца от 18.07.2024 г. от МБАЛ - Левски ЕООД ; Амбулаторен лист № 002116
от 18.07.2024 г. за ищеца, от което се установява наличие на палапторна болка
по проекцията на процеси спинози на торако — лумбален преход на
гръбначния стълб, напрегната мускулатура и нестабилност в този сегмент;
Постановление за прекратяване на ДП № 5501 по описа на РП Плевен и ЗМ №
195/2023 г.
Заявени са с исковата молба следните Доказателствени искания: да се
допусне САТЕ, с вещо лице автоинженер, което като се запознае с
приложените към исковата молба доказателства, както и протокол за оглед и
фотоалбум, изготвени по ДП № 5501/23 г., да изготвени заключение за
механизма на ПТП, като изчисли скоростта на движение на увреждащото
МПС , посоката и състоянието на пътното платно, какви инерционни и
центробежни сили са действали върху тялото на ищеца, какви са субективните
и технически причини за настъпване на ПТП, къде и как е изгубил контрол
водачът на МПС и по какъв начин е преустановил движението си лекия
автомобил.
2
Прави се искане , за нуждите на автотехническата експертиза да се изиска и
приложи към настоящето дело протокол за оглед и фотоалбум от ДП №
5501/23 г. или цялата преписка по описа на РП Стара Загора, тъй като тези
документи са били отказани на ищеца с Постановление на РП.
Прави се искане за допускане на СМЕ с вещо лице ортопед - травматолог,
което да даде заключение за механизма на счупването на поясния прешлен
при ищеца, какво представлява по своето медицинско естество това счупване,
какъв е интензитетът на болките и страданията, търпени от ищеца, какво
лечение му е било проведено, какви са последиците от това счупване и
понастоящем, предвид актуалната медицинска документация от 2024 г.
Иска се да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, от чиито
показания да се установи какво е било състоянието на ищеца непосредствено
след увреждането , какви оплаквания е имал същия, как се е чувствал, какви са
отраженията му върху психиката, какви оплаквания има понастоящем.
2.ТВЪРДЕНИЯ и възражения от писмения отговор .
Постъпил е и писмен отговор от „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, **********, чрез адвокат Р. Н.-
ГАК, съдебен адрес : гр.Габрово , **********, тел **********
,преупълномощен от адвокат М. И. Г. – САК
Оспорва се изцяло предявения иск по основание и размер по следните
съображения:
- Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, ответника твърди ,че ПТП и произтеклите от
него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди.
Пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП , тъй като е бил без
поставен предпазен колан по време на настъпването на процесното ПТП.
Поради горното ответника счита, че настъпилият вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал поне в степен 90% (деветдесет процента).
- Оспорват се твърденията на ищеца за търпени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания в резултат на претърпеният инцидент като
време и интензитет . Счита се ,че периодът на възстановяване при претърпени
подобни увреждания е значително по-кратък от претендираният за протекъл
такъв в исковата молба , което в крайна сметка е един от определящите
критерии за размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
- Оспорва се предявеният иск и по размер. Твърди се , че претендираната с
исковата молба сума в размер на 70 000 лева е силно завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя
3
има определени граници, именно с оглед на които са определените
застрахователни лимити. Застрахователят отговаря само до размера на
съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби
обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с
оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е
обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя
не отговаря над лимита.
Поради тези съображения ,се прави искане съдът да постанови решение, с
което да отхвърли исковата претенции на И. В. И. , като изцяло неоснователна
и недоказана , при условията на евентуалност , да намали размера на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди , предвид
възраженията за принос и прекомерност на претенцията.Претендират се и
направените в производството разноски.
Не се възразява по приемането на представените с исковата молба писмени
доказателства .
Не се възразява по искането за допускане на СМЕ с въпросите , формулирани
в исковата молба .
Прави се искане за допълване на задачата САТЕ от едно вещо лице , със
следният въпрос :
- по време на настъпване на процесното ПТП ищеца бил и е с поставен
предпазен колан .?
Не е подадена допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК
,респ. не е подаден и допълнителен писмен отговор от ответника.
3. Съображения на съда по съществото на спора :
Съдът е приел всички представени с исковата молба документи като
писмени доказателства ,които са относими към предмета на делото.
Ответникът не е представил с исковата си молба никакви документи , които
да бъдат приемане като писмени доказателства по делото.
Съдът е изискал и цялата преписка от приключилото ДП № 5501 / 23г. по
описа на РП-Плевен .
Съдът е допуснал до разпит един свидетел при довеждане от ищеца за
установяване на претърпените от него болки и страдания .
Съдът е счел също така ,че за изясняване на делото ще е необходимо
изготвянето както на САТЕ ,така и на СМЕ по въпросите, поставени от ищеца
,както и по допълнителния въпрос към САТЕ ,поставен от ответника ,като
първата експертиза да се изготви от в.л. автоинженер , а втората експертиза –
от в.л. съдебен лекар в чиято компетентност влиза отговора и на поставените
от ищеца въпроси ,т.е. не е необходимо задължително това в.л. да е ортопед –
травматолог .
С доклада си по делото , Плевенски окръжен съд е посочил
Обстоятелствата по чл. 146, ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК:
- С отговора на исковата молба Ответникът не е признал изрично , но не е и
4
оспорил изрично , че за лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per. №
********** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с валидност към момента на настъпване на ПТП/това
обстоятелство е допълнително уточнено в о.с.з./ .
- с отговора също така не е оспорено изрично също така ,че ищецът е
предявил съгласно чл. 380 от КЗ извънсъдебна писмена претенция за
обезщетение на вредите от процесното ПТП/ в о.с.з. e уточнeно на коя дата
точно е станало това,тъй като е имало разминаване между твърденията в ИМ
и датата ,поставена върху извънсъдебната претенция/.
В първото съдебно заседание по делото горните две обстоятелства са
окончателно изяснени като безспорни между страните , а именно – че за лек
автомобил марка Порше, модел Кайен с per. № ********** е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност към
момента на настъпване на ПТП,както и че ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция срещу ответника на 18.06.2024г.,поради което
съдът ги е отдели като безспорни между страните с протоколното си
определение от 26.03.2025г.
С доклада си по делото ,Плевенски окръжен съд е посочил и Обстоятелства
по чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК, а именно извършил е разпределение на
доказателствената тежест между страните ,като е указал на ищеца ,че Върху
него е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per. №
**********-Д. Д. Н.а ,което да е причинило настъпването на ПТП.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания и претърпените болки
и страдания .
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от ищцата
болки и страдания.
Указал е на ответника ,че следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per. № **********-Д. Д. Н.а ,
които твърди в писмения си отговор , в т.ч. и възражението си за
съпричиняването на вредите от самия пострадал при ПТП - И. И. , който да
е бил без обезопасителен колан.
Като прецени събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност,
съдът намира ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му
доказателствена тежест по отношение на описания в исковата молба
механизъм на причиняване на ПТП ,както и че причината за процесното
ПТП се намира във виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per. № **********-Д. Д. Н.а, а
така също и че именно в резултат на това ПТП са били причинени на
пострадалия ищец телесни увреждания ,т.е. че те се намират в
5
причинноследствена връзка с ПТП .
Според съда , обаче , искът не може да бъде уважен в пълния му претендиран
размер,независимо от това ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му
доказателствена тежест и относно обема ,продължителността и интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания,чието обезщетяване се претендира
с исковата молба,тъй като ПлОС намира ,че ответникът пък е изнесъл
успешно възложената му доказателствена тежест по направеното от него
с писмения отговор възражение за съпричиняване поради това ,че
пътникът в лекия автомобил се е возил без поставен обезопасителен
колан,което обуславя намаляване размера на дължимото обезщетение .
По отношение на механизма и причината за ПТП , в хода на делото се
установява ,че също така няма спор между страните по делото , поради което и
тези обстоятелства са обявени и приети за безспорни между страните , а
именно-че механизма на ПТП отговаря на описания в исковата молба
,както и че причината за това ПТП е виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per.
№ **********-Д. Д. Н.а,която е загубила контрол върху управляваното от
нея МПС вследствие на движение с несъобразена скорост в резултат на
което при десен завой автомобилът е напуснал пътното платно вляво по
посока на движението си и се е блъснал в крайпътно бетонно
съоръжение. Горните обстоятелства освен това се установяват и от
приложените към исковата молба писмени доказателства- Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 30.08.2023г.и план –схемата
към него ,както и свързания с това ПТП Акт за установяване на
административно нарушение № 954015/ 01.09.2023г. с който е установено
нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП от страна на Д. Д. Н.а и който е
подписан от нея без да са направени каквито и да било възражения по
изложената в акта обстоятелствена част.
Така че тези елементи от фактическия състав/деликтно, т.е виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил ,което са намира в
причинна връзка с причиненото от него ПТП при което пък са били
причинени вреди на пострадалия пътник в лекия автомобил/ , който следва да
е налице за уважаване на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, според съда са налице и
са категорично установени от събраните доказателства по делото.
От гл. т. на КЗ този деликт и свързаните с него увреждания, получени от
пътника в лекия автомобил пък представляват осъществяване на
предвиденото в договора за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на водача „ застрахователно събитие ,което се явява вторият
елемент на този фактически състав,произтичащ от въпросния договор за
застраховка ,който е търговскоправният елемент от този фактически
състав,което обуславя според съда разглеждането на процесния правен спор
като търговски спор по реда на чл. 367 и сл. ГПК.
Що се отнася до това какви вреди са причинени на пътника в лекия
автомобил ,съдът в това отношение съобрази събраните по делото писмени
доказателства-медицинска документация от извършени прегледи на
6
пострадалия И. В. И. ,които са подробно интерпретирани в експертното
заключение на приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза.
Според тази експертиза ,в резултат на претърпяното па 30.08.2023 г. ПТП,
И. В. И. е получил счупване на първи поясен прешлен. В условията на
реализираното ПТП (като пътник на предна дясна седалка в лек- автомобил
без поставен обезопасителен колан; напускане на пътното платно вляво по
посока на движението и удари в крайпътни обекти), механизмът на
счупването е свързан с абнормно прегъване на тялото в поясният отдел,
поради инерционно изместване на горната част на туловището напред.
В.л сочи допълнително ,че съобразно данните от образните изследвания
(КТ на 01.09.23 г.; Рентгенография на поясния сегмент („Изгладена
физиологична лордоза - 1 K07.Z4 г.) се касае за клиновидно счупване в
предно-горния сегмент на тялото на прешлена ,довело до изправяне на
физиологичната извивка в поясния сегмент .
Вещото лице сочи ,че Правилното протичане на оздравителния процес
изисква ограничена двигателна активност ,обездвижване в поясния отдел на
гръбначния стълб за около шест месеца / лумбостат , поясен корсет /
,последваща рехабилитация в зависимост от конкретното състояние на
пострадалия
Счупването на първи поясен прешлен води до трайно затрудняване на
движенията снагата за около 10 месеца и на годността за физически труд
за около 12 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.
Вещото лице също така пояснява ,че при нормално протичане на
оздравителния процес, което е свързано със своевременно и правилно
лечение, болката в кръста е най-интензивна в острия период на травмата
(първите две-три седмици), след което постепенно намалява и позволява
преодоляване на двигателните затруднения.
При обсъждане на клиничното протичане на увреждането в конкретния
случай вещото лице сочи, че:
- сравнително по-леко, повърхностно счупване на тялото на прешлена
първоначално може да протича с относително по-лека болка, припокривана от
стреса и други увреждания;
- поради неправилно поведение е възможно в последствие клиничните
прояви да се задълбочат с удължен оздравителен период и остатъчна
симптоматика.
Все в тази връзка на въпроса какво лечение му е било проведено ,вещото
лице сочи , че в конкретния случай липсват медицински документи от
прегледите и изследванията в спешно отделение непосредствено след
произшествието,както и от последващи прегледи и проведено лечение при
съответни специалисти (ортопед-травматолог, физикална и рехабилитационна
медицина) в хода на оздравителния процес.
В материалите по делото има приложени амбулаторен лист от преглед при
ортопед и фиш за рентгеново изследване на поясния отдел на гръбначния
стълб само от 18.07.24 г. Въз основа на установеното, специалистът по
7
ортопедия и травматология е назначил домашно медикаментозно лечение
/Вимово 500 2x1 дневно за 10 дни;Коланол капс. х 1 дневно за 2 месеца;
указания за рехабилитация... "). съответно нестероидно противовъзпалително
средство (напроксен + езомепразол) и хранителна добавка за костно-ставния
апарат (колаген, витамини, минерали).
Съобразно данните в медицинските документи от 18.07.24 г„ последици на
счупването на първи поясен прешлен са:
- деформация („компресивна фрактура“) на тялото на прешлена,
изгладена физиологична лордоза, дегенеративни (спондилозни) промени в
поясния отдел на гръбначния стълб;
- клинични прояви - болезненост, напрегната мускулатура (мускулна
защита) и ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб.
От изложеното в СМЕ става очевидно ,че е налице сериозно телесно
увреждане ,водещо до трайно затрудняване движението на снагата за
около 10 месеца,което е продължителен период през който пострадалият е
бил затруднен в ежедневието,в бита си.Същият се е нуждаел от чужда
помощ за извършаване на битовите си дейности ,което се потвърждава и от
показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. Н.а,която сочи ,че
майката на пострадалия се е грижила за него в продължение на четири –пет
месеца през което време той трудно се движел,като тези затруднения са се
проявявали предимно през първите два-три месеца,когато не можел да се
навежда и да се обръща в леглото.
По отношение въпроса дали пострадалият е спазвал предписаното му
лечение съдът съобрази от една страна показанията на свидетелката Д. Н.а
,която потвърждава ,че И. И. е носил предписания му корсет ,макар да не
уточнява колко време го е носил и дали това е продължило поне около 6
месеца ,каквото време сочи вещото лице ,че е необходимо неговото /на
корсета / носене ,но в т.вр. следва да се посочи ,че по делото няма и
медицински документи в които да се съдържат конкретни медицински
указания към пострадалия И. И. колко време следва да носи въпросния корсет
.
В т.см. според съда и няма основание да се приеме ,че пострадалият не е
спазвал конкретни дадени му указания относно режима на обездвижване
и носене на корсет ,т.е. няма основание да се приеме ,че има някакво
негово виновно поведение ,изразяващо се в неспазване на предписан
режим през оздравителния период,което да е допринесло за влошаване на
причинената му травма ,респ. до удължаване на оздравителния период.
Все в т.вр. следва да се посочи, и това ,че в медицинската документация
преди амбулаторния лист от 18.07.2024г.няма данни за предписана от
медицински специалист рехабилитация на пострадалия ,която той да не е
спазвал. Едва в амбулаторния лист от 18.07.2024г. е посочено ,че са
дадени указания за рехабилитация ,но това е станало почти една година
след инцидента при което вече като усложнения от счупването на гръбначния
стълб/каквато е основната посочена диагноза в този амбулаторен лист /, са
отразени и други спондилози с радикулопатия ,както и по –надолу в същия
8
медицински документ –напрегната параспинална мускулатура двустранно ,
ограничени,силно болезнени движения в същия сегмент –спондилоартроза на
интервертебрални стави в гръбначен стълб в торако-лумбален преход ,
нестабилност в този сегмент и задна кръстна болка.
От това следва ,че към момента когато за пръв път са дадени някакви и то
пределно общи указания за рехабилитация на пострадалия , вече са били
настъпили посочените усложнения за които говори и вещото лице в
експертното си заключение , а именно- деформация („компресивна
фрактура“) на тялото на прешлена, изгладена физиологична лордоза,
дегенеративни (спондилозни) промени в поясния отдел на гръбначния стълб.
Това последващо травмата усложнение на здравословното състояние на
пострадалия се изяснява в с.з. от вещото лице д-р С. К. ,че може да се дължи
на обстоятелството ,че тъй като първоначално е имало само леко счупване на
прешлена само на горната пластина и такова счупване може да не протече със
сериозна клинична картина и понеже трудно се хваща на образни изследвания
,води до това ,че то може да не е било категорично установено и в т.см. е
възможно и да е било подценено.
Тези обстоятелства ,обаче според съда не могат да бъдат вменени във вина на
самия пострадал ,който безспорно няма нужните специални знания за да
прецени тежестта на въпросното счупване ,нито пък сам да предприеме
конкретно лечение , а няма данни да му е било предписано конкретно лечение
,което той да не е спазвал и това неговото поведение да се намира в причинна
връзка с настъпилото усложнение и развитие на състоянието му до
компресионна фрактура както е вписано едва година по –късно в посочения по
–горе амбулаторен лист.
В т.см. съдът приема ,че няма основание да се счете ,че е налице
някакво съпричиняване от страна на пострадалия под формата на
неспазване на предписания му режим на лечение ,което да е довело до
развитието на първоначалното леко счупване и преминаването му във
компресивна фрактура на прешлена ,което е установено година по-късно.
Вещото лице освен това сочи ,че се касае за увреждания с траен характер /“
необратим е характерът на тези болки“/ ,като дори е възможно в бъдеще да се
наложи и оперативна намеса ,ако прогресира морфологията и клиничната
картина.
Налице е , обаче ,съпричиняващо виновно поведение на пострадалия по
смисъла на чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД , което е основание за намаляване на
дължимото обезщетение. Това съпричиняващо поведение намира израз
във факта ,че пострадалият се е возил на предната дясна седалка на
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан и това е допринесло
в значителна степен до настъпване на характерното увреждане .
Кои доказателства подкрепят извода на съда ,че пострадалият е бил без
поставен обезопасителен колан. На първо място съдът съобрази приложеният
към делото като част от досъдебното производство протокол за оглед на
местопроизшествието в който изрично е посочено ,че „в автомобила на двете
устройства за колани се намериха поставени накрайник без колан .“ Това
9
специфично обстоятелство се вижда и на приложените в досъдебното
производство снимки от огледа на местопроизшествието и по –конкретно сн.
№ 34 на заключващото устройство на колана вдясно ,т.е. от мястото където е
седял пострадалият И. И. от която се вижда ,че действително има поставен в
заключващото устройство само накрайник , докато самите колани са намерени
отделно ,както е описано в протокола за оглед - на водача в свободно
положение ,а другите - в стегнато положение.
В същия смисъл е и експертното заключение на вещото лице по СМЕ , което
сочи ,че „В медицинските документи липсват данни за увреждания, които
могат да се отнесат към т.н. коланна травма“. Освен това според вещото
лице „ И. е пътувал без поставен обезопасителен колан, за което съдим по
механизма на полученото счупване, подкрепящ се от установеното при огледа
на ПТП (поставен накрайник без колан в заключващия механизъм).Все в т.вр.
е и отговора на първия въпрос към експерта при изясняване механизма на
причиненото на пътника счупване - механизмът на счупването е свързан с
абнормно прегъване на тялото в поясният отдел, поради инерционно
изместване на горната част на туловището напред,т.е.описаният механизъм
на получаване на конкретната травма предполага свободно придвижване
на тялото на пострадалия напред вследствие на удара на лекия
автомобил,което би било ограничено при поставен обезопасителен
колан.Вещото лице е категорично в заключението си ,че „ Поставен
обезопасителен колан би предотвратил възможността от конкретното
счупване „.
Поради това ,че протокола за оглед ,заедно с приложените снимки от огледа
на лекия автомобил ,заедно със заключението на вещото лице са еднопосочни
и безпротиворечиви доказателства,съдът приема за установено ,че
пострадалият е пътувал без обезопасителен колан и че това негово
противоправно поведение /противоречащо на нормата на чл. 137а, ал.1
от ЗДвП /, се намира в причинна връзка с причинената на самия
пострадал травма. В т.вр. съдът не кредитира показанията на свидетелката
Д. Н.а по този въпрос / дали двамата са пътували с поставени колани или не /
,тъй като тези показания противоречат на всички посочени по –горе
доказателства, а и самата свидетелка не е достатъчно категорична в дадените
от нея показания ,което тя обяснява с факта ,че вследствие на ПТП и двамата
са били в тежко състояние и че тя не си спомня някои неща от времето на
катастрофата .Нейните показания освен това са и вътрешно
противоречиви,доколкото веднъж заявява „за И. съм убедена че имаше колан
„, но веднага след това сочи ,че „ не си спомням някои неща от времето на
катастрофата „ , а и не е в състояние да даде смислено обяснение за
отразените в протокола за оглед и в приложените снимки от
местопроизшествието, факти.
Вярно е ,че в.л. д-р К. сочи ,че и поставен обезопасителен колан „не може
да се изключи вероятността от получаване на други значими увреждания“, но
доколкото такива други увреждания не е установено да са му причинени , то
горната възможност за получаване на други тежки увреждания на други
органи се явява само хипотетична , а не реално настъпила ,поради което
10
е безпредметно да се обсъжда този въпрос.
С оглед на изложеното дотук ,съдът намира ,че съпричиняващото поведение
на пострадалия е допринесло за настъпването на конкретното увреждане
в равна степен с първопричината за това увреждане- виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил без което безспорно
нямаше изобщо да се задейства причинно - следствената верига ,довела да
причиняване на вредата или иначе казано конкретната вреда нямаше да
настъпи в равна степен при отстраняването от причинно –следствената
верига на която и да е от двете причини.Поради това съдът намира ,че
обезщетението ,което ще бъде определено за настъпилото увреждане на
пострадалия и претърпените във връзка с това болки и страдания следва да
бъде намалено с 50 % поради равното по степен съпричиняване на
вредата от самия пострадал,който е пътувал без поставен обезопасителен
колан.
Иначе като се има предвид вида на конкретната травма на пострадалия И.
И./която по същество представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал.2 от НК, тъй като се касае за счупване на първи поясен прешлен,което
води до трайно затрудняване на движенията снагата за около 10 месеца / и то
при нормално протичане на оздравителния процес, а в конкретния случай
очевидно има влошаване на състоянието на пострадалия с развили се
впоследствие усложнения на травмата ,като последици на счупването на
първи поясен прешлен са, а именно -деформация („компресивна фрактура“) на
тялото на прешлена, изгладена физиологична лордоза,както и дегенеративни
(спондилозни) промени в поясния отдел на гръбначния стълб;съпроводени с
клинични прояви - болезненост, напрегната мускулатура (мускулна
защита) и ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб,
които проблеми имат според в.л. необратим характер и които дори е
възможно,ако продължат да прогресират , да доведат и да необходимост от
оперативна интервенция,то очевидно е, че се касае за значителни по
продължителност болки и страдания ,които са били особено интензивни
в през първите две –три седмици ,но които са продължили макар и вече с
по-нисък интензитет и през цялата следваща ПТП-то година през която е
настъпило и посоченото по –горе усложняване на състоянието на
пострадвалия ,което също така е съпроводено с болки и страдания ,което
е наложило лечение с обезболяващи медикаменти през целия период и
което налага и досега пострадалият да продължава да приема такива
медикаменти .
Освен това от показанията на свидетелката Д. Н.а ,се установява ,че
пострадалият след ПТП ,вече избягва да шофира , като прави това само когато
е много належащо и че има притеснения да пътува особено на дълъг път .Това
също представляват неимуществени вреди за пострадалия ,които подлежат на
обезщетяване .
От друга страна , обаче ,поради това,че самият пострадал не е пожелал да
потърси помощ от медицински специалист –психолог или психиатър ,който да
диагностицира психическото му състояние след инцидента ,липсват
медицински документи ,които да дадат основание да се направи категорично
11
заключение ,че пострадалият е развил посттраматично стресово разстройство
,както се твърди в исковата молба,поради което съдът приема само ,че е
налице само преживян от пострадалия стрес поради инцидента, но не и
посттравматично стресово разстройство.
Като се съобрази вида на вредата , нейния обем и продължителността и
интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания, както и
неблагоприятната прогноза за състоянието на ищеца, съдът намира ,че
поначало адекватното обезщетение за тези болки и страдания би било в
размер именно на претендираните 70 000лв.
Като се съобрази ,обаче, изложеното по-горе относно степента на
съпричиняване на вредите от самия пострадал ,която е 50% ,то следва горната
сума да бъде редуцирана наполовина , а именно да бъде сведена до 35 000лв.
Именно до този размер според съда следва да бъде уважен предявеният иск , а
за разликата над 35 000лв. до претендираните 70 000лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед този изход на делото ,следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати в полза на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на 1400лв.
Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати на ПлОС и
съразмерна част от направените от бюджета на този съд деловодни разноски за
СМЕ , а именно половината от общата сума 528 лв.,което се равнява на 264
лв.- разноски за СМЕ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. Г. от АК-Перник , с
адрес гр.София, ********** , на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение в размер на 3450лв. за оказаната на ищеца безплатна правна
помощ.
Ищецът също така следва да бъде осъден да заплати на ответника
съразмерна част от направените от последния деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение ,които според представения списък за
деловодните разноски са в размер на 7560 лв./ с вкл.ДДС/По този повод съдът
намира ,че направеното от ищеца възражение за прекомерност на тези
разноски на ответника се явява неоснователно ,като се има предвид,че
съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения при
посочената цена на иска от 70 000 лв. ,адвокатското възнаграждение в
конкретния случай би следвало да е в размер на 6250 лв. , а с ДДС / като от
представеният по делото документ на л. 54 от делото е видно ,че адвокатът на
ответника е регистриран по ЗЗДС/, то става в размер на 7500лв. т.е.
договореното възнаграждение в случая надвишава обичайния размер при
тази цена на иска само с 60лв.,което е незначително и пренебрежимо малко.
Поради това следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата 3780лв.,която представлява част от направените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част на иска.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК **********
, град София, Гр. София, ********** да заплати на И. В. И., с ЕГН:
********** град Левски, **********,сумата от 35 000лв./ тридесет и пет
хиляди лева /,представляваща редуцирано с 50 % поради съпричиняване от
пострадалия , обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на ПТП,станало на 30.08.2023 г. около 23:35 ч. на път III 303 км. 2
+ 300 м. по вина на водача на лек автомобил марка Порше, модел Кайен с per.
№ ********** - Д. Д. Н.а с ЕГН: **********,чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от 18.06.2024г. до окончателното и
изплащане , като за РАЗЛИКАТА до претендираните 70 000лв. / седемдесет
хиляди лева /за главницата , и за периода от 15.06.2024г. до 18.06.2024г. за
законната лихва върху тази главница , ОТХВЪРЛЯ иска ,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********** , град София, Гр. София,
********** да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 1400лв.
– д.т. върху цената на уважения иск , както и сумата 264 лв.- част от
направените от бюджета на ПлОС разноски за СМЕ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********** , град София, Гр. София,
********** да заплати в полза на адв. Л. Г. Г. от АК-Перник , с адрес
гр.София, ********** ,**********, на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ,адвокатско възнаграждение в размер на 3450лв. за оказаната на
ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК И. В. И. ЕГН: ********** ,от град
Левски, **********,да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********** , град
София, Гр. София, **********, сумата 3 780 лв., представляваща част от
направените от ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
,съразмерна с отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13