Определение по дело №1658/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050701658
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                  2022 година, гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав

 

                             СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1658/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Ф.И.Ф., регистриран и като ЕТ “Ф.- Ф.Ф.“***-03000320005050-091-001/08.03.21г., потвърден с Решение № 92/25.06.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна. С решение №1357/26.10.2022г. по адм.д.№1658/2021г. Административен съд-Варна отхвърля жалбата против Решение №92/25.06.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт № Р-03000320005050-091-001/08.03.2021 г. на органи по приходите, с който са установени дължимите от жалбоподателя задължения за данъци и осигурителни вноски, както следва: 1.Задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. главница в общ размер на 29323,39 лв. и лихва в общ размер 14480,91 лв.; 2.Вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващ се за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. главница в общ размер на 16018,72 лв. и лихва в общ размер на 7695,41 лв.; 3.Вноски за УПФ за самоосигуряващи се по КСО за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. главница в общ размер на 6157,00 лв. и лихва в общ размер на 2976,95 лв. и 4.Вноски за здраво осигуряване за самоосигуряващи се по ЗЗО за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. главница в общ размер на 9851,20 лв. и лихва в общ размер на 4763,13 лв.  и Ф.И.Ф. ***, е осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата в размер на 5 181 /пет хиляди сто осемдесет и един/ лева, представляваща разноски по делото. Срещу горепосоченото решение в законоустановения срок е депозирана касационна жалба.

С разпореждане №14918/21.11.2022г. производството по касационната жалба е оставено без движение с указания до касатора в седмодневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за платена по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 730,13 /седемстотин и тридесет лева и тринадесет ст./ лева, както и в същия срок касационната жалба да бъде представена в оригинал и приподписана от адвокат като приложи пълномощно за приподписването. Разпореждането е получено от Ф. на 28.11.2022г. и в седмодневния срок за изпълнението му представя молба с.д.№18139/05.12.2022г. с правно основание чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗПП, вр. чл.21 ал.2 и ал.3 от ЗПП, вр. чл.5 от ЗПП, с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по сметка на Върховен административен съд и за предоставяне на правна помощ. Прилага заявление за предоставяне на правна помощ, ведно с декларации, справка НАП, справка за данни по ДЗПО за периода 2020-2022г., служебни бележки от Агенция по заетостта, договори за банков кредит с приложения, удостоверения за семейно положение, за настоящ адрес, за имущества по ЗМДТ, данни за дружества.

Съгласно чл.227а ал.2 от АПК при разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Освобождаване от държавна такса за юридическите лица, търговци по Търговския закон не е предвидено. От приложените с молбата доказателства се установява участие на лицето в търговски дружества,  с посочени в приложените извлечения от търговския регистър суми, с които участва в капитала на дружествата. Прекратяването на търговска дейност не води на извод за липсата на средства, а и липсват доказателства за обявяване в несъстоятелност на посочените дружества. С РА и потвърждаващото го решение са установени задължения за данъци и осигурителни вноски на Ф.Ф. регистриран и като ЕТ, поради което искането за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП - По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Съгласно чл. 24 от ЗПП - Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 13 от 2017 г.) в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Настоящият състав намира, че по аргумент от  чл. 24, т. 3 и чл. 23, ал. 3 от ЗПП правна помощ е допустима по отношение на физически лица и то само на такива, за които се установи, че не са в състояние да заплатят адвокатско възнаграждение. Исковете, завеждани от търговци изначално изключват предпоставките, обуславящи допускане на правна помощ. Търговецът е правен субект на правото, с който физическите лица участват в стопанския оборот, поради което същият няма и не може да има семейство, семейно положение, здравословно състояние, възраст. Както бе посочено, с РА и потвърждаващото го решение са установени задължения за данъци и осигурителни вноски на Ф.Ф. регистриран и като ЕТ и искането следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.213а ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТКАЗВА на Ф.И.Ф. ***, регистриран и като ЕТ “Ф.- Ф.Ф.“ освобождаване от държавна такса дължима за разглеждане на касационна жалба вх.док. № 17275/18.11.2022г.

 

ОТКАЗВА на Ф.И.Ф. ***, регистриран и като ЕТ “Ф.- Ф.Ф.“ предоставянето на правна помощ за процесуално представителство в касационното производство.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

 

 

                                           СЪДИЯ: