Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.***, 26.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав на седемнадесети април, две хиляди и
осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар Теодора Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията НАХД №159 по описа за 2018 година, за
което съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) №
23-0000283/06.03.2018г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация" град *** с което на Б.Н.Б., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.89, т.3 от наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.93,
ал.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00
лева..
Жалбоподателят Б.Н.Б. твърди, че са налице основанията на
чл.28 от ЗАНН и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна Областен отдел "АА" град ***,
редовно призована, изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 244853 от 08.02.2018 г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
93, ал.2 от Закона за автомобилните превози – ЗАвтПр ("Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.") за нарушение на чл. 89,
т.3 от Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България – НОППТТРБ
("По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл.
100, ал.1, т.1-3
от Закона за движението по пътищата и удостоверение за психологическа годност"),
изразяващо се в това, че на 08.02.2018г. около 14,05 часа в в обл.***, по автомагистрала „Хемус“, на 1
км. след разклона ( пътен възел) гр.***-с.***, в посока гр.***, управлява
товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№***, от кат.N 3, собственост на
дружеството превозвач, извършващ обществен превоз на товари-вино, с маршрут на
движение гр.***-гр.***, видно от пътен лист №0056773/08.02.2018г., като при
проверката било установено, че при извършване на обществен превоз на товари,
водачът не представя при поискване от контролните органи товарителница,
съгласно приложение №15 от Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. на министъра на
транспорта.
В случая се събраха доказателства, в частност – писмени такива, които да
удостоверят по надлежния ред, че по време на проверката жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари по смисъла на пар.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтПр. Превозът на товари
може да бъде обществен по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗАвтПр, но може да бъде
и за собствена сметка по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАвтПр.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.Р.Б., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Д.Р.Б. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Производството е от административно наказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
При така установената фактическа обстановка съдът
установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
По силата на разпоредбата на чл.6, ал.1 от цитирания
закон обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води
регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава
удостоверение по образец, определен с наредбата по чл.7, ал.3, за всяко
превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.10 от Закона за
автомобилните превози превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни
средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над
12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари, т.е. разпоредбата на
цитираната правна норма допуска да се извършва превоз на товари, когато лицето,
за чиято сметка се извършва превоза, притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че на датата на извършване на проверката – 08.02.2018г. от органите на
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.*** жалбоподателят като водач на
товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари /в момента на
проверката с товар-вино/ с маршрут на движение гр.***-гр.***, видно от пътен
лист №0056773/08.02.2018г., в момента на проверката
не е представил на проверяващите длъжностни лица товарителница, съгласно
приложение №15 от Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта.
Отразената в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава
по безспорен начин от разпита на свидетеля Д.Р.Б.. От страна на жалбоподателя
така установената фактическа обстантовка не се оспорва.
По делото се оспорва от страна на жалбоподателя
обстоятелството, че с посочения товарен автомобил е бил извършен обществен
превоз на товари, като се твърди, че се извършва превоз на товари за “собствена
сметка”. В същото време обаче органите на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.*** при проверката са констатирали, че на предното обзорно
стъкло на управлявания от жалбоподателят автомобил не е била поставена табела
„Превоз за собствена сметка“ и водачът не им е представил изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ документите при
осъществяване на превози на товари за собствена сметка. В разпоредбата на чл.18
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ са изчерпателно посочени документите,
които водачът при извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен
да представи при поискване от контролните органи. В точка 1 на посочената
разпоредба като такива са посочени заверено копие на трудовия договор, с който
е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на
работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен
договорът.
Доколкото от страна на жалбоподателя се излагат
твърдения, че извършва превоз за собствена сметка, като лицето, за чиято сметка
се извършва превоза в настоящия случай е „Бакхус 4 „ЕООД, то се налага извода,
че трудовия договор на водача е следвало да бъде сключен именно с тази фирма в
качеството й на работодател. В тази връзка съдът
съобрази разпоредбата на §1, т.4, б.”а” от ДР на ЗАвтП, който
буквално е възпроизведен в чл.9 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ,
съгласно която “превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без заплащане
и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не
е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.”. В случая обаче
безспорно установено е, че жалбоподателят не е представил на проверяващите
инспектори изискуемите съобразно разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ документите при осъществяване на превози на товари за
собствена сметка или доказателства за твърденията си, че извършва превоз за
собствена сметка, като такива е представил на по-късен етап.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят като не е представил товарителница, съгласно приложение №15 от Наредба № ЗЗ от
03.11.1999 г. на министъра на транспорта е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.89, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на
МТ. Административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93,
ал.2 от ЗАвтП, съгласно която “Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.“.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53,
ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление.
С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Още повече, съобразно текста на
Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на съда не обхваща
въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл.28 от ЗАНН в
наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган
неоснователно не е приложил разпоредбата, т.е. преценява се материалната
законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл.28
от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви
за неприложението на текста.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000283/06.03.2018г. на
Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" град *** с
което на Б.Н.Б., ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.89, т.3 от
наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: