Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на трети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА к.а.д. № 72 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба на ГД”Изпълнение на наказанията„ против решение № 68/05.12.2019 г. по адм.д.№409/2019 г. на
Административен съд – Русе.
В касационната жалба на
ГД“ИН“ се оспорва решението в осъдителната му част и в частта на разноските.
Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорва изводите на съда и счита, че не са съобразени със
събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено решението в
оспорваната му част и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по жалбата – М.Д.М.,
взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Русе дава заключение, че касационната жалба е допустима, но
неоснователна.
Административен съд Русе, в
настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Д.М. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерството на правосъдието, с която се иска да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 14.05.2016 г. до 14.09.2016 г.,
в изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под
стража“,когато е бил настанен в ареста в гр.Русе, тъй като в противоречие с
изискването на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, е бил поставен в неблагоприятни битови
условия, изразяващи се в липсата на санитарен възел и течаща вода, достатъчно
осветление и проветряване на килията, в която бил настанен, на обособено място
за престой на открито, както и че по време на провеждане на телефонните му
разговори в близост стоял надзирател, така било и при провеждане на
свижданията. Заявил е, че в резултат на престоя си в ареста при посочените
условия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на
достойнството му, отрицателни емоционални изживявания и влошаване на
физическото му здраве
С обжалваното решение състав
на АС-Русе е приел иска за частично основателен и е осъдил ГД”ИН” да заплати на
М.М. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в претендирания период, в резултат на действия и бездействия на
администрацията на ареста в гр.Русе, изразяващи се в липсата на осигурен
престой на открито и на пълно отделяне на санитарния възел от спалното
помещение, както и сумата от 10 лева – внесена държавна такса и е отхвърлил
иска за горницата над 400 лв до пълния му предявен размер.
Съдът в мотивите си е приел,
че през процесния период не са били изпълнени изискванията на закона за
осигуряваните на задържания на право на
престой на открито. От доказателствата по делото е прието, че арестът в гр.Русе
не разполага с помещение за престой на открито. Вместо това е обособено закрито
помещение с площ от 31,30 кв.м., намиращо се на трети арестантски етаж, което
не е оборудвано със спортни уреди и чието ползване се осъществява след заявено
желание от задържаните лица, чрез вписване във водения дневник за извеждането и
прибирането им.
Въз основа на
доказателствата, съдът е направил извод, че по време на престоя на ищеца в
ареста не са били спазени изискванията
на закона, а именно – условия за двигателна активност и престой на открито.
Формалното предоставяне на
престой на ищеца в едно закрито помещение, при липсата на спортни уреди или
други възможности за гарантиране на пълноценна двигателна активност, според
първоинстанционния съд обективно не изпълнява изискванията на чл.86 ал.1 т. ЗИНЗС и чл. 71 ППЗИНЗС, изведени както в националния ни закон, така и в
Европейската конвенция за правата на човека.
Първоинстанционния съд е
установил наличие във всички килии в ареста в гр.Русе на изграден самостоятелен
санитарен възел, но който не е изцяло
отделен от самото спално помещение и поради недостатъчната височина на
преградните панели, при използването на тоалетната ползващият я може да бъде
наблюдаван от другите задържани лица, настанени в същата килия. Приел е ,че това
обстоятелство очевидно е от естество да причини емоционален дискомфорт у ищеца
и да унизи неговото достойнство. Посочил
е ,че мярката е прекомерна и не може да бъде оправдана по съображения за
осигуряване на възможност за постоянното наблюдение на поведението на
задържаните лица (арг. от чл.97, т.11 от ЗИНЗС), предотвратяване на самоувреждане,
изключване възможността за прикриване извършването на незаконни действия в
тоалетната, барикадирането в санитарното помещение и др.подобни. Изрично е посочил, че изграждането на
тоалетната по подобен начин – чрез ограждането й само с една ниска стена, е
критикувано в т. 108 от доклад PT/Inf (2012) 9) на Комитета по предотвратяване
на изтезанията (КПИ), публикуван на 15 март 2012 г.:“…отделянето на санитарният възел от останалата част на килията –само с
една ниска стена от едната страна на тоалетната – е явно неадекватно“, като
към българските пенитенциарни власти е отправена нарочна препоръка за
осигуряване в килиите на тоалетни с пълно отделяне. Позовал се е на § 241 от пилотното решение от 27 януари 2015
г. по делото Н. и други срещу България,
жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,
73196/12, 77718/12 и 9717/13,
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) подчертава следното:“Що се отнася по-специално до достъпа до
тоалетни, тоалетни чинии, поставени в ъгъла на килията и лишени от каквото и да
било отделяне от жилищната площ или отделена от една преграда с височина от
един метър или метър и половина е не само неприятно от хигиенна гледна точка,
но и лишава задържания от възможността за използване на тоалетната в каквото и
да било уединение, защото той или тя остава постоянно видима за другите лишени
от свобода, седящи на леглата, а също и за надзирателите на затвора, гледащи
през шпионката. Това може да се окаже особено тежко за лишените от свобода,
страдащи от заболявания, които засягат храносмилателната им система”.
, както и на § 157 от
решението от 10 януари 2012 г. по делото А.
и други срещу Русия, жалби № 42525/07 и 60800/08.
Въз основа на доказателствата, съдът е
направил извод, че по време на престоя на ищеца в ареста с липсата на пълно
отделяне на тоалетната от спалното помещение и отсъствието на подходящо открито
помещение за провеждане на престоя на открито в ареста в гр.Русе, не са били
спазени изискванията на закона, поради което ищецът е понесъл неимуществени
вреди и са налице предпоставките на чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение. На основание чл. 52 ЗЗД и с оглед характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът
е уважил иска за сумата от 400 лева.
Решението е правилно.
В случая е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на
служители от администрацията на ГД ИН .
Според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Настоящият съдебен състав на
АС-Русе счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за
неправилност и необоснованост на съдебното решение. С оглед наличните данни по
делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Решаващият съд правилно и
законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват
незаконосъобразни действия/ бездействия на администрацията на касатора относно
неосигуряване на престой на открито и липса на пълно отделяне на тоалетната от
спалното помещение.
Правилно и обосновано с
оглед разпределената доказателствена тежест и представените писмени и гласни
доказателства, първоинстанционния съд е приел за доказано нарушение на
изискванията чл. 71 от ППЗИНЗС и чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС относно
задължението на касатора да осигури правото на престой на открито на ответника
по жалбата, при доказана липса на помещение за престой на открито в ареста в
гр.Русе. Разпоредбата на чл.256, ал.4 от ЗИНЗС предоставя компетентност на
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ единствено да определя
времето за престой на открито на задържаните, а не да изключва това право като
указва, че при определени предпоставки престоят ще се извършва в закрити
помещения. Формалното предоставяне на престой на задържаните лица в едно
закрито помещение с площ 31 кв.м.,чиито прозорци се отварят от служители с цел
проветряване, при липсата на спортни уреди или други възможности за гарантиране
на пълноценна двигателна активност, определено не кореспондира с правото му по
чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС.
Претендираните от касатора
„архитектурни съображения” не могат да дерогират правото по чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС и кореспондиращото задължение на администрацията на ГДИН да го осигури,
при положение, че същият се явава възложител по см.на ЗУТ.
Резонно решаващият съд се е
позовал на цитирания в § 145 от решението по делото Н. и други срещу България доклад CPT/Inf (92) 3 [EN]) на КПИ и на т.27.1 от Препоръка Rec (2006)2 на Комитета
на министрите при Съвета на Европа относно Европейските правила за затворите: „На всеки затворник следва да бъде
предоставена възможност за упражнения на чист въздух, най-малко един час на
ден, ако атмосферните условия позволяват“. Правилно е отчел и неизпълнение
от страна на пенитенциарните власти на задълженията, произтичащи от
задължителното съгласно чл.46 § 1 от ЕКПЧ решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България. Тази
разпоредба предвижда изрично задължение на страните по Конвенцията да
изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те
са страна.
Съдът обосновано е приел, че
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на касатора да
осигурят на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки
за увреждане на физическото и психическото им здраве.
При установеното от
фактическа страна, че през процесния период всички килии в ареста в гр.Русе са
разполагали с изграден самостоятелен санитарен възел, представляващ обособен в
спалното помещение ъгъл с клекало и мивка, ограден с панели, но този ъгъл не е
изцяло отделен от самото спално помещение и поради недостатъчната височина на
преградните панели при използването на тоалетната, ползващият може да бъде
наблюдаван от другите задържани лица, настанени в същата килия, съдът
обосновано е приел че това може да
причини емоционален дискомфорт и да унижи човешкото достойнство на ищеца.
Отчетената конкретна
недостатъчна височина на преградните панели и неотделянето на обособения
санитарен ъгъл от спалното помещение сочат на
публично излагане. Такива, според ЕСПЧ,
се считат за неприемливи от хигиенна гледна точка, но също така лишават
задържания, използващ тоалетната, от всякаква неприкосновеност на личния живот,
тъй като той се намира по всяко време в полезрението на другите задържани ,
седящи в леглата си, а също и на охранители, гледащи през шпионката на
вратата(например, ***
Russia, 2009, § 97; ****,
2012, § 60, Н. и други срещу България§ 241).
Обосновани са изводите на
съда, че за процесния период ответникът е бил подложен на унизително отношение,
поради липсата на пълно отделяне на тоалетната от спалното помещение и на
отрицателно въздействие върху психическото и физическото състояние, предвид
отсъствието на подходящо открито помещение за провеждане на престой на открито
в ареста в гр.Русе
Тези битови условия, дължащи
се на бездействието на администрацията на касатора, обуславят основателността
на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая безспорно се установява,
че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
ГДИН, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложената мярка за
неотклонение и задържане в ареста в гр.Русе, не са изпълнили задълженията си да
осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с
уважение към човешкото му достойнство и които да не създават предпоставки за
увреждането на физическото и психическото му здраве, а също и за нарушаване на
забраната установена в чл. 3 от ЕКПЧ.
Касационната инстанция
споделя изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на
определеното обезщетение. Присъдената сума от 400 лв. за четири месеца е достатъчна, за да компенсира причинените на
ищеца болки и страдания от лошите условия в ареста в гр.Русе. Същата е
справедливо определено, на основание чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ, тъй като е фиксиран паричен
еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху
увреденото лице, като се има предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ
присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. По тези съображения
касационната жалба на ГД“ИН“ се явява неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и
на основание чл. 221, ал. 3 АПК,съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 68/05.12.2019 г. по адм. д. № 409/2019 г. на
Административен съд – Русе.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: