Определение по дело №385/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 37
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20227200700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 37

 

гр.Русе, 10.01.2023Г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 10 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                              

  СЪДИЯ: Спас Спасов

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 385 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е било образувано по жалба на „ИС Комерс“ ЕООД, гр. Русе, чрез адв. М., против заповед № ЗТД-4000-110(32-38531/06.02.2019 г.) на директора на ТД „Дунавска“ -  към агенция „Митници“. В жалбата се сочи, че дружеството извършва бункероване на кораби, плаващи по река Дунав, и в частност, зарежда с гориво корабите на една от най-големите фирми от Австрия. Сочи се, че по силата на заповедта се извършва и физически контрол чрез измерване на кантар на превозното средство преди всяко едно бункероване, което създава редица неудобства – предварително информиране за място и час на теглене, осигуряване представител на митница, изчакване и на последно място – заплащане на такса за измерването. Според жалбоподателя тези действия представляват тормоз и пречка за осъществяване на стопанската дейност на жалбоподателя и създават условия за нелоялна конкуренция. Иска се отмяната й като нецелесъобразна и незаконосъобразна.

С определение № 27/03.10.2022 г. по адм. д. 385/2022 г. по описа на АС – Русе съдът е оставил жалбата без разглеждане на осн. чл. 159, т. 1 от АПК и е прекратил производството по делото. Изложени са съображения, че оспорената заповед е издадена на осн. чл. 102 и чл. 104 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с цел обезпечаване на митническия контрол и надзор на акцизите стоки. С нея е наредено, считано от 07.02.2019 г. до отпадане на необходимостта, да бъдат осъществявани контролни действия при зареждане (бункероване) с газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол със съответните кодове на плавателни съдове на определените за целта места по река Дунав. Предвидено е контролът да се осъществява от служители на съответния митнически пункт.

Приел е, че с обжалваната заповед се прецизират правомощията на митническите служители, към които е насочена оспорената от дружеството заповед. Със същата заповед не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на дружеството, различни от тези, вменени с чл. 102 от ЗАДС, поради което заповедта няма характер на административен акт с външна насоченост, а представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, които актове са изключени от съдебен контрол.

Определението на АС – Русе е обжалвано пред Върховния административен съд, който със свое определение № 10935/30.11.2022 г. по адм. д. № 10405/2022 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Изложил е съображения, че с процесната заповед издателят й не само конкретизира правомощията на митническите органи, но и допълва тези правомощия, чрез изричното изброяване на дейностите които следва те да извършат т.е. с факта на изброяване действията, касаещ обхвата на контролната дейност на митническите служители по процесната заповед неименуемо ще се засегнат права и законни интереси на дружествата имащи отношение към зареждането на кораби с гориво /газьол/.Посочва се, че          с процесната заповед ще се засегнат негови права и законни интереси, свързани с извършваната от дружеството икономическа дейност тъй като проверките допълнително ще утежнят тази дейност. Делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата и постановяване на акт по съществото на спора.

Определението, с което жалбата срещу заповедта на директора на ТД „Дунавска“ се приема за допустима, поради това, че засяга правния интерес на жалбоподателя, е задължително за по-долния съд (чл. 235, ал. 2 АПК).

Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Административноправната теория е безпротиворечива в разбирането си, че административните актове, с оглед своята външна насоченост, се разделят на индивидуални, общи и нормативни административни.

За да се произнесе по същество на спора решаващият съд следва да направи такъв анализ на обжалвания акт с оглед настъпващите от него различни правни последици (арг. чл. 177, ал. 1, чл. 183, чл. 195 АПК).

Съдът намира, че оспорената заповед не представлява индивидуален административен акт – същата не е насочена към конкретен адресат, каквато е дефиницията на чл. 21, ал. 1 АПК.

Съдът приема, че издадената заповед не представлява и общ административен акт, доколкото същата, макар да е насочена към определяем кръг адресати няма еднократно правно действие доколкото жалбоподателят твърди, че поради действието й се извършват постоянни проверки на всяко едно превозно средство, включващи замерване на везна и заплащане на такси.

Съгласно чл. 75, ал. 1 и ал. 2 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове (защото се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен), които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, а съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Ето защо, подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК е такъв акт, който съдържа административноправни норми като общи правила за поведение, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати, има многократно правно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.

Нормативните административни актове изразяват вторични, общи, абстрактни, безлични правила за поведение. Нееднократното им прилагане е функция на повтарящи се обществени отношения. Многократността или еднократността като характеристика на административния акт (относно различието между общ и подзаконов) се отнася до неговото действие – дали действието на акта е повторяемо при ново настъпване на условията на хипотезата на акта или не е повторяемо.

В случая съдът намира, че с визираната заповед не се въвежда периодизация на действието й, а касае регулирането на една непрекъсната дейност по контрол относно зареждане/бункероване на газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол с кодове с по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49.

Вярно е, че при някои общи административни актове срокът на действие на акта не е изрично фиксиран, но той следва да е относително определен в зависимост от настъпването на някакво събитие и отнапред се знае, че той действа през определено, непродължително време.

Макар в заповедта да е посочено, че се издава до отпадане на необходимостта, е видно че тя е приведена в действие на 07.02.2019 г. без да е ограничена с краен срок, нееднократното правно действие се потвърждава и от факта, че заповедта е действаща в продължение на 4 години и по делото не са приложени данни същата да е изменяна или отменена от органа който я издал.

Засягането на неограничен брой и многократното й правно действие, както и фактът, че същата съдържа административноправни норми, доколкото се конкретизират и допълват правомощия на митническите органи, с които се допълва и конкретизира приложението на ЗАДС, налага извод, че същата притежава белезите на нормативен (подзаконов) административен акт.

Споровете относно законосъобразността на нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, са родово подсъдни на Върховния административен съд.

Поради изложените съображения настоящият състав счита, че делото следва да бъде изпратено на Върховния административен съд по подсъдност.

Воден от горното и на осн. чл. 135, ал. 2 АПК Административен съд – Русе

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 385/2022 г. по описа на Административен съд – Русе

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Върховния административен съд

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: