Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.11.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На дванадесети
октомври 2020 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 187
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 211 от 11.06.2020 година,
постановено по гр. д. 2095/2019 година по описа на Районен съд - Търговище,
съдът е отхвърлил предявения от Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***, със съдебен
адрес ***, офис 8, чрез адв.Н.С. ***, срещу С.И.С. и И.С.И. ***, положителен
установителен иск за собственост върху 1244/1513 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с пл.№ 24 в кв.4 на с.Руец,
общ.Търговище, цялото с площ от 1513 кв.м./по скица/, за което е отреден УПИ
ІХ-24 в кв.4, по плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански
постройки, като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Н.С., ТАК, адрес: ***, офис 3 процесуален
представител на ищците,срещу посоченото съдебно решение, в която се излага
следното:
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е обсъдил неправилно събрания доказателствен материал,
поради което е достигнал и до грешния извод, че в полза на ищците не е изтекла
придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. На база показанията само на един
свидетел - св.Исмет Алиев, първоинстанционният съд е заключил, че владението,
което са упражнявали ищците и техния наследодател е било в продължение само на
2-3 години. Не са съгласни с тази констатация. Излагат се съображения, че по
делото като писмено доказателство е приложено приключилото гр.д.№ 820/2017 г.
по описа на PC-Търговище в чиито корици се съдържат двата предварителни
договора между страните от 13.12.1994 г. и 01.12.1997 г., въз основа на които,
преди повече от 20 години, наследодателят Р. е установил фактическа власт върху
процесния имот. От тях става ясен по несъмнен начин точния начален момент, от
който е започнало своенето на имота от страна на ищовата страна. Районният съд
неправилно игнорира тези писмени доказателства с мотива, че формата на
предварителните договори не била в съответствие с императивно предписаната законова
форма за действителност на сделките за прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти.
На следващо място се твърди, че насрещната
страна въобще не оспорила фактическата обстановка по спора, а с отговора си
оспорили само основанието на иска, твърдейки единствено, че е недопустимо чрез
самостоятелно владение на реална част от един имот да се претендира
придобиването по давност на съответстваща идеална част от него. В отговора на
исковата молба те изрично подчертават, че този спор вече е решаван от съда.
Изяснена е била фактическата обстановка по спора като нямало нови факти и
обстоятелства.
На следващо място въззивниците твърдят, че
в случая е налице хипотезата на чл. 298, ал. 2 от ГПК и ответникът С.С.,
придобивайки собствеността върху имота от ответницата И.И. (ответница и по
предходното дело), се явява неин правоприемник. Съответно е пряко обвързан с
мотивите на № 72 от 21.06.2018г. по в.гр.д.№ 90/2018 г. на Окръжен съд -
Търговище.
Въззивниците считат, че по несъмнен начин
вече е даказано, че ищците владеят точно 1244 кв.м. от общата площ на поземлен
имот с пл.№ 24 в кв.4 на село Руец, чиято обща площ е 1513 кв.м. Няма законови
пречки да се приеме, че след десет годишно непрекъснато, явно и необезпокоявано
давностно владение на тази площ от имота, те са станали собственици на осн. чл.
79 от ЗС на идеална част от недвижимия имот, съответстваща на обема на
владяната от тях реална част.
Предвид горното въззивниците молят съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови решение, с което да
уважи предявените искове на ищците.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от И.С.И., ЕГН **********,
адрес: *** и С.И.С., ЕГН **********, адрес: ***2 чрез адв. Р.Е.Р.,***, съдебен
адрес:***, в който се излага следното:
На първо място твърдят, че ищците по първоинстанционното дело не са
успели в настоящото производство по никакъв начин да докажат с представените и
поискани доказателства осъществено от тях /респ. техния наследодател/ трайно,
спокойно и непрекъснато владение върху процесните идеални части, продължило
повече от 10 години. Следва да се отбележи, че не отговаря на обективната
действителност факта, че свидетелите Хасан Хасанов и Исмет Али са поискани от
ответниците; напротив, те са поискани и депозит за тях е платен от ищцовата
страна. Нито един от тримата свидетели, един от които е и кмет на селото, не са
потвърдили твърденията за осъществено владение за период от 10 години.
На следващо място, дори да се приеме, че е
осъществявано владение върху процесния недвижим имот, се излагат твърдения, че
в конкретния случай става въпрос за владение на реална част от процесния
поземлен имот. При владение на реална част от недвижим имот то не би могло да
обоснове извод, че владелецът е придобил собствеността върху съответните
идеални части от имота по давност. За да се придобие по давност част от правото
на собственост - идеални части, е необходимо съвместно владение, а не
самостоятелно владение на реална част от имота.
Предвид изложените съображения въззиваемата
страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците се
представляват от адвокат Н.С. ***, който
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се
представлява от адвокат– Р.Е.Р. ***, който моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените
в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Фактите по спора са в следната насока:
Преди образуване на настоящото
производство, между страните е било проведено предходно съдебно производство –
това по гр. дело № 820/2017 година по описа на Районен съд – Търговище, което е
приложено към настоящото производство.
Производството по гр. д. № 820 по описа за
2017 г. на РС-Търговище е образувано въз основа на предявен от Р.А. и Ф.А.
против И.И. обективно съединени искове, както следва:
1) положителен установителен иск за
собственост на основание давностно владение върху поземлен имот – дворище с пл.
№ 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.
м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов; УПИ
ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;
2) конститутивен
иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело №
186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК
(съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685,
вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище).
С Определение № 718 от 15.06.2017 г. по гр.
д. № 832 по описа за 2017 г. на РС-Търговище производството по същото дело е
прекратено и исковете, въз основа на които то е образувано, са присъединени към
гр. д. 820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище за разглеждане в едно
производство. Касае се за обективно съединени искове, предявени от И.И. против Р.А.
и Ф.А., както следва:
1) положителен
установителен иск за собственост на основание давностно владение върху поземлен
имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ
ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А.
Мехмедов Хасанов; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;
2) конститутивен
иск за отмяна на Нотариален акт № 33, том ХІІІ, рег.№ 12998, дело № 1616 от
15.09.2015г. по описа на нотариус Петя
Ангелова (съответно Нотариален акт № 47, том ХІV, дело № 2628 от 15.09.2015 г.
по описа на СВ-Търговище).
След завеждане на исковата молба ищецът Р.А.
е починал, като на основание чл. 227 ГПК като страна по делото са конституирани
наследниците му – Н.Н., Б.Н. и В.А..
С Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д. №
820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище е признато за установено по отношение
на И.И., ЕГН **********, че Ф.И.А., ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н.,
ЕГН ********** и В.Р.А., ЕГН **********, са собственици по давностно владение и
наследство на незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м.
(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв.
м., представляващо поземлен имот –
дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с
площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов;
УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н., като искът е отхвърлен в останалата част – за
застроената част от дворното място, която е с площ 269 кв. м., ведно с къща и
постройки (оцветена в синьо на скицата
към заключението по СТЕ). Отменен е констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 121, том ІІ,
рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева,
рег. № 223 на НК (съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607,
дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията –
Търговище), само за незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв.
м. (оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ). Със решението е
прекратено производството по предявения от И.И. против Ф.А., Н.Н., Б.Н. и В.А.,
установителен иск за собственост по давностно владение и наследство с предмет
недвижим имот, находящ се в с. Руец, общ. Търговище и представляващ УПИ ІХ-24 в кв. 4, с площ от 1526 кв. м., ведно с построените в него къща
и стопански постройки.
С Решение № 21.06.2018 г. по в. гр. дело №
90/2018 година състав на Търговищкия окръжен съд е отменил Решение № 75 от
20.02.2018 г. по гр. д. № 820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по отношение на И.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че Ф.И.А.,
ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** и В.Р.А., ЕГН **********,
четиримата в постоянен адрес: ***, са собственици по давностно владение и
наследство на незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м.
(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв.
м., представляващо поземлен имот –
дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с
площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов
Хасанов; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;
- В ЧАСТТА, с която е отменен
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело № 186 от
09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК (съответно акт
№ 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на
09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище), само за
незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в
червено на скицата към заключението по СТЕ), като така предявените искове са
били отхвърлени.
Въззивният съд е приел в мотивите си, че „Р.А.
и съпругата му Ф.А. са упражнявали непрекъснато владение върху процесното
дворно място в продължение на повече от 10 години, считано от 1997 г.”, като е
направен извод, че „независимо че по делото се установява, че Р.А. и Ф.А. са
владели дворното място над 10 години, считано от 1997 г., те не биха могли да
придобият правото на собственост върху него поради установените от
благоустройствените закони ограничения в тази насока.”
Фактическата обстановка е следната:
На 13.12.1994 г. ответницата И.И. и нейният
баща С. Мюмюнов са се съгласили да продадат на Р.А. 240 кв. м. от собствения си
недвижим имот, а именно парцел IX-24 от квартал 4 по плана на с. Руец. В
договора е посочено, че въпросните 240 кв. м. представляват в реални граници
ивица в югоизточния край на имота, в непосредствено съседство с парцел VIII-23
на купувача, имаща размери 6 на 40 м. Страните са уговорили продажна цена от 15
000 лв., за която са посочили, че е изплатена напълно и в брой на продавачите.
На 01.12.1997 г. между същите страни е
сключен втори договор за покупко-продажба, по силата на който С. Мюмюнов и И.И.
продават на Р.А. за сумата от 125 000 лв. 1250 кв. м. от подробно описания
по-горе недвижим имот. В текста на договора е отбелязано, че тази площ
представлява в реални граници празно дворно място откъм парцела на купувача
VIII-23 и парцели III-19 и IV-19 и останалата част от имота на
продавачите.
Посочените договори са сключени в
обикновена писмена форма, като първият носи подписите и на тримата участници в
сделката, а вторият – само на С. Мюмюнов и Р.А..
Към доказателствената съвкупност са
приобщени два констативни нотариални акта /приложени към гр. дело № 820/2017
година на РСТ/. Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33,
том ХІІІ, рег. № 12998, дело № 1616 от 15.09.2015г. по описа на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК,
вписан в СВ-Търговище на 15.09.2015 г.
под акт № 47, том ХІV, дело № 2628, Р.А. и Ф.А. са признати за собственици на
основание давностно владение на поземлен имот – дворище с планоснимачен номер
24, квартал 4 по плана на с. Руец, с площ 1512 кв. м., за който е отреден УПИ
IX-24 с площ 1526 кв. м., ведно с построените в имота сгради, при граници:
улица, УПИ X-25 на А. Мехмедов Хасанов, УПИ III-19 и УПИ IV-19 на Деян Алексиев
и Бисер Христов, УПИ VIII на Р.Н.А..
С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа
на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК, вписан в СВ-Търговище на 09.05.2017 г. под акт № 92,
том V, дело № 892, И.И. е призната за собственик по давностно владение и
наследство на дворище с планоснимачен № 24 в квартал 4 по плана на с. Руец,
общ. Търговище, с площ от 1515 кв. м., за което е отреден УПИ IX-24, ведно с
построената къща и стопански постройки, при граници: улица, УПИ VIII-23 на Б.Н.
и Айше Н., УПИ X-25, УПИ III-19 и УПИ
IV-19.
Основният въпрос по делото, посочен във
въззивната жалба, е за стойността на
мотивите на съдебните решения по предходното разглеждане на спора между
страните с оглед задължителността им за настоящия съдебен състав и ползват ли
се със сила на присъдено нещо /СПН/. Отговорът на този въпрос е относим,
доколкото ищците се позовават на мотивите на влязлото в сила решение по
предходния спор.
Мотивите на съдебния акт представляват
формираната воля на съда, а диспозитива - нейното външно изразяване.
Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния
акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече
формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват
волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само
начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на
присъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително
решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт
нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато диспозитивът,
който е и същинското решение по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ГПК, представлява
изрично изразената воля.
Силата
на прeсъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на решението се
различават. Докато СПН важи само относно спорното право между страните по
делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи
относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на
трети лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а
с доказателствена сила - мотивите.
С оглед изложеното настоящият въззивен
състав приема, че направеният от предходния въззивен състав извод, че ищците са
упражнявали давностно владение върху около 1250 кв. м. от поземлен имот –
дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с
площ 1526 кв. м., има доказателствено значение в настоящото производство
доколкото не се оборва от други събрани по делото доказателства.
Настоящият въззивен състав приема следното
от правна страна:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, като съгласно ал. 2, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Следователно материалноправните предпоставки за
уважаване на предявения установителен иск за собственост на основание
придобивна давност са следните: 1) ищците, респ. техният наследодател, да са
упражнявали владение върху процесното дворно място; 2) да е изтекъл
предвиденият в закона срок.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че от 1997 г. семейството на Р.А. обработва
дворното място, находящо се зад къщата на ответницата. Видно от коментираните
по-горе писмени договори, С. Мюмюн е изразил воля за прехвърляне на
собствеността върху земята. Двата договора са сключени в обикновена писмена, а
не в изискуемата съгласно чл. 18 ЗЗД форма (на нотариален акт), поради което те
не биха могли да произведат вещно-прехвърлителен ефект. Тяхното значение обаче е
в друга насока – от този момент може да се счита, че Р.А. и съпругата му са
започнали да ползват имота като свой, т.е. това е началният момент, от който са
установили владение върху него. Именно през 1997 г., след сключване на втория
договор, Р.А. *** като съсобствен на него и съпругата му.
Св. Халиме Салимова – сестра на ищцата
заявява, че ищците имат имот в с.Руец с площ около 2 декара. Съседният имот
купили преди 20 години, 22-23 години. В съседния имот има къща и място които са
били на ответницата и баща й, но ищците са взели само мястото. Когато сестра й
купила имота, Р. бил още жив. И. останала да живее в къщата, защото нямало къде
да отиде, от съжаление ги оставили, макар да са купили и къщата. Ф. и Р. си
работили дворното място докато той бил жив. След като починал Р., пак
семейството на ищците си обработвало мястото. Твърди, че има ограда да се знае
до къде И. и С. могат да ходят , има сложена граница. И. и С. не обработват
имота и никога не са го работили
мястото. И. е подписала предварителния договор за продажба с баща си
заедно, когато той е бил жив.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като
независимо, че свидетелката е сестра на първата ищца, същата има непосредствени
впечатления именно заради близката си родствена връзка. Тези показания в същото
време кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. св. Ибрям
Ахмедов, кмет на с. Руец, също има представа, че Р. е работил процесното място.
Свидетелят Исмет Али заявява, че И. и С.
живеят в къщата, а ищците си имат друга къща и друго място. Дворното място зад
къщата на И. две години го обработвал Р.. Преди това го работил С. (бащата на
ответницата И.), а след това го работила И.. Р. само две години обработвал
мястото. След като приключили предишните дела И. и сина ѝ си заградили местото и си го работят. Заявява, че Р. е взел мястото от бащата на И. (С.), но не го работел. Не знае дали го е
купил или му е дал само пари, за да го работи.
Явно е, че този свидетел има твърде
избирателна памет. Твърди, че мястото е на И. и С.. Знае, че Р. го работил, но
защо и поради какви причини, нямал представа.
Свидетелят Хасан Хасанов заявява, че е
чувал, че преди това Р. е работил мястото няколко години, но твърди, че дворът
и къщата са на И..
Показанията на този свидетел явно са
колебливи, защото признава, че Р. е работил мястото, но самият свидетел уж нямал
представа на какво основание Р. го е работил, въпреки че живее на 300 метра от
имота.
Несъмнено след смъртта на Р. преди около
три години (починал е на 17.07.2017 г.) обработването на имота е
преустановено от съпругата му и неговите низходящи наследници, поради което
свидетелите, посочени от ответниците, акцентират върху този факт, а не върху
цялостното развитие на отношенията между страните.
Настоящият въззивен състав приема, че
предявеният установителен положителен иск за собственост се явява основателен и
следва да се уважи. Ищците са установили, че в резултат на непрекъснато
владение повече от 10 години, считано от 1997 година, първата ищца, заедно със
съпруга си и баща на останалите ищци, са придобили собствеността върху дворното
място в съответните претендирани идеални части, респ. след смъртта на Р. правото
на собственост е преминало върху неговите наследници по закон. Приложими са
правилата на правната конверсия. Нормативната забрана за обособяването на
реална част от недвижим имот в самостоятелен обект на собственост не би следвало
да води автоматично до отричане на правните последици от упражняването на
фактическа власт с намерение за своене през законово предвидения период от 5,
респ. 10 години. В посочените случаи владението не остава без гарантираната от
закона правна защита. Съдебната теория, както и съдебната практика на Върховния
съд и на Върховния касационен съд (в това число и задължителната такава) приема
за допустимо придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема
на владяната реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект на собственост. В случая обектът на
владение дава възможност същият да се обособи в самостоятелен имот, но
остатъкът от този УПИ, който се владее от ответниците, не може да бъде обособен
като такъв. Няма логика правилата на правната конверсия да не са относими в
такава ситуация, защото биха поставили в по-благоприятно положение владелец,
който владее реална част от имот, необособим като самостоятелен пред този,
който владее такава реална част от урегулиран поземлен имот, който може да се
обособи като самостоятелен обект, но частта, която не владее, не може да се
обособи.
Предвид изложените съображения предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Решението на ТРС следва да се отмени като
се постанови ново по съществото на спора и се уважи предявеният иск така както
е предявен – за определени идеални части от имота, доколкото ответницата, респ.
– нейният син са останали в застроената част на имота и спрямо нея ищците не
претендират и не са осъществявали владение.
Ищците не са претендирали разноски в нито
една от двете инстанции.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271
от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 211 от 11.06.2020 година, постановено по гр. д. 2095/2019 година по описа на
Районен съд - Търговище, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ф.И.А., ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН **********
и В.Р.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 8, действащи чрез
адв.Н.С. ***, и С.И.С. и И.С.И. ***, че Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***, със
съдебен адрес ***, офис 8, действащи чрез адв.Н.С. ***, са собственици на основание давностно владение на 1244/1513 /хиляда двеста четиридесет и четири
върху хиляда петстотин и тринадесет/ идеални части от ДВОРНО МЯСТО с пл. № 24 в кв. 4 на
с.Руец, общ.Търговище, цялото с площ от 1513 кв.м. /по скица/, за което е
отреден УПИ ІХ-24 в кв.4, по плана на селото, при граници: улица, УПИ VIII-23
на Б.Н. и Айше Н., УПИ X-25, УПИ III-19
и УПИ IV-19, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС –
София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.