№ 1525
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502130 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262204/05.04.2021 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на СГС, I-20 състав е
признато за установено по исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявени от Ц. Г. Ц.
против Х. Р. К., че Х. Р. К. не е собственик на:
1/16 ид.част от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.3,
3/16 ид. части от втори етаж и таванско помещение
в подпокривното пространство от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3, и
3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище.
С решението е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявен от Ц. Г.
Ц. против Х. Р. К., че Х. Р. К. не е собственик на:
5/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.1 с предназначение гараж.
С Допълнително решение № 261323/14.04.2022 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на
СГС, I-20 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
262204/05.04.2021 г., като е постановено, че навсякъде в диспозитива на решението
вместо Ц. да се чете Ц.. Със същото допълнително решение са оставени без уважение
молба с вх. № 313085/29.04.2021 г. Х. Р. К., молба с вх. № 313082/29.04.2021 г. на Х. Р.
К. и молба с вх. № 317837/17.05.2021 г. на Ц. Г. Ц. – за допълване и за изменение в
частта за разноските на решение № 262204/05.04.2021 г. по гр.д. № 16096/2014 г. по
описа на СГС, І-20 състав.
1
Ответникът Х. Р. К. е депозирал въззивна жалба вх. № 315319/11.05.2021 г.
срещу решение № 262204/05.04.2021 г., с която обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е признато за установено, че той не е собственик на:
1/16 ид.част от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.3,
3/16 ид. части от втори етаж и таванско помещение
в подпокривното пространство от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3, и
3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище.
Поддържа, че в тази част решението е неправилно, тъй като предмет на делото
били имоти, описани в нот. акт № 37 на нотариус Й. Л., а в диспозитива на решението
не бил посочен номера на нотариалния акт, предмет на който са имотите, които са
предмет и на делото. Посочената липса щяла да затрудни и вписването на решението.
Това водело до погрешни изводи относно предмета на делото, поради което счита, че в
тази част решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и
да бъде постановено друго, с което да бъде прието по исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 3
ГПК, предявени от Ц. Г. Ц. против Х. Р. К., че Х. Р. К. не е собственик на част от
общо прехвърлените му с договора от 06.12.2013 г., обективирани в нот. акт № 37
на нотариус Й. Л., рег. № *** на НК 5/8 ид.ч. от сгради, а именно: от
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3 с предназначение
еднофамилна двуетажна жилищна сграда – сутерен и първи етаж 1/16 ид.ч. от 5/8 ид.ч.,
а от втори етаж и таванско помещение в подпокривното пространство -3/16 ид.ч. от 5/8
ид.ч. и от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с
предназначение инфраструктурна сграда – стълбище и ид.ч. от общите части – 3/8
ид.ч. от 5/8 ид.ч.
С въззивната жалба Х. К. обжалва същото решение и в частта на разноските, с
твърдения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че са налице четири иска, а
в действителност те били три. Не било обсъдено и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.
Ответникът Х. К. е депозирал и въззивна жалба вх. № 287007/20.05.2022 г.
против допълнителното решение № 261323/14.04.2022 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на
СГС, I-20 състав, като го обжалва в частта, с която са оставени без уважение молба с
вх. № 313085/29.04.2021 г. Х. Р. К., молба с вх. № 313082/29.04.2021 г. на Х. Р. К. – за
допълване и за изменение в частта за разноските на решение № 262204/05.04.2021 г. по
гр.д. № 16096/2014 г. по описа на СГС, І-20 състав. Жалбоподателят поддържа, че с
молба с вх. № 313085/29.04.2021 г. е поискал да се допълни диспозитива в смисъл, че
същият се отнася за имоти, предмет на нот. акт № 37 на Нотариус Й. Л., а СГС
неправилно приел, че се касае до искане по чл. 250 ГПК. С молбата всъщност било
поискано отстраняване на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива се уточни,
че процесните имоти са част от тези по нот. акт № 37 на нотариус Й. Л..
Посочил е още, че с молба № 313082/29.04.2021 г. е поискал да бъде изменено
първоначалното решение в частта за разноските, като е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, но съдът изобщо
не се произнесъл по него в мотивите на решението, нито в допълнителното решение.
Х. К. моли да бъде отменено допълнителното решение в обжалваната част и да
бъдат изцяло уважени молба с вх. № 313085/29.04.2021 г. и молба с вх. №
313082/29.04.2021 г.
Ищецът Ц. Ц. е депозирала отговори и на двете въззивни жалби, в които излага
2
доводи за тяхната неоснователност.
В свое разпореждане от 27.07.2022 г. съдията докладчик е приела, че с
въззивната жалба срещу решение № 262204/05.04.2021 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на
СГС, I-20 състав жалбоподателят не обжалва по същество решението на съда, а
оплакванията му и свързаните с тях искания касаят отстраняване на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението (непълнота на същия) и неправилност
на решението в частта за разноските, като и по двете оплаквания компетентен да се
произнесе е първоинстанционният съд. Всъщност той вече е сторил това, тъй като с
двете молби на Х. К. до СГС с вх. № 313085/29.04.2021 г. и молба с вх. №
313082/29.04.2021 г., той е направил идентични искания пред СГС на тези, отразени
във въззивната жалба – за допълване диспозитива на решението с посочване, че
имотите са част от тези по нот. акт № 37 на нотариус Й. Л. и за изменението му в
частта за разноските и СГС се е произнесъл по тях с Допълнителното си решение. На
жалбоподателя е дадена възможност да заяви дали прави пред въззивната инстанция
някакво оплакване и искане по отношение правилността на първоинстанционното
решение по същество в посочената като обжалвана част, а ако прави такива, какъв е
правният му интерес от обжалването при положение, че в първата инстанция е
направил неколкократни изявления, че признава така предявените искове, по които е
постановен установителен диспозитив.
С молба от 19.09.2022 г. жалбоподателят е заявил, че прави искане въззивният
съд да отмени основното първоинстанционно решение в частта, с която е прието за
установено, че Х. Р. К. не е собственик на 1/16 ид.ч. от таванско помещение
(самостоятелно жилище със скосени тавани) от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА, С
идентификатор 68134.2040.2134.3 и посоченият иск да бъде отхвърлен, тъй като
посоченото жилище не било изпълнено в рамките на издаденото разрешение за строеж
и одобрените строителни книжа.
Насрещната страна не е изразила становище по уточнението в дадения й срок.
В откритото съдебно заседание, проведено на десети ноември процесуалният
представител на жалбоподателя Х. К. е заявил, че поддържа въззивната жалба и
молбата –уточнение от 19.09.2022 г., като изрично е заявил, че е съглА. с
констатациите на въззивния съд в определението по чл. 267 ГПК, че оплакванията,
които е изложил в първонамалната въззивна жалба касаят очевидна фактическа грешка
на първоинстанционното решение и оплаквания в частта за разноските на същото, но
поддържат молбата уточнение.
Съдът не е допуснал до разглеждане направеното уточнение на въззивната
жалба с мотиви, че същата не представлява уточнение, а в същата се правят оплаквания
срещу първоинстанционното решение, каквито няма в първоначалната въззивна жалба
и доколкото същите са направени извън срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, не
може под формата на уточнение да се предявява нова въззивна жалба.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивна жалба
срещу решение № 262204/05.04.2021 г. следва да бъде оставена без разглеждане, тъй
като в същата се правят оплаквания за наличие на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, както и оплаквания в частта за разноските, по които
оплаквания компетентен да се произнесе не е въззивния съд, а първонистанционния
съд и той е сторил това със свое Допълнително решение № 261323/14.04.2022 г. по
гр.д. № 16096/2014 г. на СГС, I-20 състав.
Следва да бъде разгледана въззивна жалба вх. № 287007/20.05.2022 г. на Х. К.
против допълнителното решение № 261323/14.04.2022 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на
СГС, I-20 състав.
3
В частта й срещу допълнителното решение, с което е оставена без уважение
молба с вх. № 313085/29.04.2021 г. за допълване на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира следното:
С посочената молба Х. К. е твърдял, че предмет на делото били имоти, описани
в нот. акт № 37 на нотариус Й. Л., а в диспозитива на решението не бил посочен
номера на нотариалния акт, предмет на който са имотите, които са предмет и на
делото. Посочената липса щяла да затрудни и вписването на решението. Това водело
до погрешни изводи относно предмета на делото, Следвало диспозитивът на
решението да бъде допълнен, като бъде посочено по исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 3
ГПК, предявени от Ц. Г. Ц. против Х. Р. К., че Х. Р. К. не е собственик на част от
общо прехвърлените му с договора от 06.12.2013 г., обективирани в нот. акт № 37
на нотариус Й. Л., рег. № *** на НК 5/8 ид.ч. от сгради, а именно: от
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3 с предназначение
еднофамилна двуетажна жилищна сграда – сутерен и първи етаж 1/16 ид.ч. от 5/8 ид.ч.,
а от втори етаж и таванско помещение в подпокривното пространство -3/16 ид.ч. от 5/8
ид.ч. и от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с
предназначение инфраструктурна сграда – стълбище и ид.ч. от общите части – 3/8
ид.ч. от 5/8 ид.ч.
Направеното искане е такова за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, в което не е посочено, че разгледаните искове за
собственост са при придобивно основание, обективирано в нот. акт № 37 на нотариус
Й. Л., рег. № *** на НК.
Предявените искове са отрицателни установителни искове за собственост.
Техен предмет е правото на собственост на ответника върху описаните от ищеца
недвижими имоти. Тежестта на доказване правото на собственост на ответника лежи
изцяло върху него, като той следва да изчерпи всички основания, на които е възможно
да е придобил собствеността, в противен случай непосочените от него и недоказани
основания за собственост се преклудират от силата на пресъдено нещо не решението.
По посочената причина решението, с което отрицателните установителни искове за
собственост са уважени, не е необходимо да посочват основания за собственост, които
не са доказани от ответника. Смята се, че правото на собственост не е придобито на
кое да е придобивно основание. Ето защо и в процесното решение
първоинстанционният съд не е бил длъжен да сочи, че ответникът не е собственик на
процесните имоти именно на придобивното основание, на което той се е позовавал –
договор за покупко-продажба от 06.12.2013 г., обективирани в нот. акт № 37 на
нотариус Й. Л., рег. № *** на НК. Посоченото не представлява нито непълнота на
решението (тъй като съдът се е произнесъл по всички искове), нито очевидна
фактическа грешка в него (тъй като волята на съда, изразена в мотивите е пълно
отразена в диспозитива на решението). Макар първоинстанционният съд неправилно да
е квалифицирал молбата като такава по чл. 250 ГПК, а не по чл. 247 ГПК, това не
променя крайният извод за нейната неоснователност. Допълнителната въззивна жалба
в тази й част е поради изложеното неоснователна.
По допълнителната въззивна жалба в частта й относно разноските, присъдени с
първоначалното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира
следното:
С първоначалното решение на СГС, поправено с решение № 261323/14.04.2022
г. Х. Р. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата 2 367.65 лева – разноски по делото.
Със същото решение Ц. Г. Ц. е осъден да заплати на Х. Р. К. сумата 462.50 лева –
разноски по делото.
С молба вх. № 313082/29.04.2021 г. Х. К. е поискал първоинстанционният съд
4
да се произнесе по направеното от него възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна, каквото възражение било направено
в съдебното заседание, проведено на 08.03.2021 г. На следващо място е поискано част
от разноските да бъдат възложени на ищеца с оглед направеното признание на част от
исковете.
В решение № 261323/14.04.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че
страните се оплакват от правните изводи на съда, а не се позовават на пропуски или
грешки в пресмятането и доколкото вече е изразил становището по разноските си от
правна страна в мотивите на първоначалното решение, не е необходимо отново същите
да бъдат повтаряни.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението, че първоинстанционният
съд неправилно е изчислил разноските на насрещната страна, тъй като приел, че
исковете са четири, а те били три, не следва да се разглежда. То е направено за върви
път пред настоящата инстанция, т.е., не е било направено своевременно пред
първонистанционния съд в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По отношение оплакването, че първата инстанция не взела предвид
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира следното:
Платеното от Ц. Ц. адвокатско възнаграждение възлиза на 2 760 лева. В същото
време той е предявил четири иска, като липсват данни страните да са определили
размера на възнаграждението съобразно материалния интерес по всеки иск. Общият
материален интерес е 33 164 лева (съобразно данъчните оценки на процесните ид.ч. от
недвижими имоти). При този материален интерес минималното адвокатско
възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към
момента на подписване на договора за правна защита, е 1 524.92 лева. Или, платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение е по-малко от двойния размер на минималното
адвокатско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания, настоящият съдебен състав
намира, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съответно на принципите
на чл. 36 ЗА и не е прекомерно. Допълнителната въззивна жалба е неоснователна и по
отношение на разноските на ищеца.
По разноските: При този изход от спорните въпроси право на разноски има Ц.
Ц., но същият не е искал такива, нито е доказал разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 315319/11.05.2021 г.
срещу решение № 262204/05.04.2021 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на СГС, I-20 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 287007/20.05.2022 г. против
допълнителното решение № 261323/14.04.2022 г. по гр.д. № 16096/2014 г. на СГС, I-20
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС: в частта, с която се оставя без
разглеждане въззивна жалба вх. № 315319/11.05.2021 г. – в седмодневен срок от
връчването му, а в частта, с която се оставя без уважение въззивна жалба вх. №
287007/20.05.2022 г. – в едномесечен срок от връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6