Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи
състав, в публично заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4263/2017
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на *** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат *** ***, с която срещу ***, е предявен иск за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, като незаконосъобразни на заповед № *** г. за налагане на *** и заповед № *** г., и двете на представляващия ответното
сдружение, с които трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 188, т.
3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
(поради наложено наказание „***”), е прекратено. Претендират се и направените
по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, атакуваната
заповед, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, е
незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена.
***
сочи, че на 28.09.2017 г. постъпила
на работа при ответника, като *** на щанд за ***, като преди да започне
трудовата дейност между страните не е бил подписан трудов договор. На *** г.
ищцата подала молба до работодателя за напускане, поради семейни причини, като
съпругата на управляващия ответното дружество в същия ден й предоставила за
подпис трудовия договор, носещ датата 29.09.2017 г. Това лице поискало
обяснения от ищцата за причините за напускане на работа като И. представила
такива на *** г.
На
04.10.2017 г. ищцата била поканена
да се яви пред работодателя като на 05.10.2017 г. са и връчени Заповед № *** г. за налагане на *** и Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, както и за връчване на трудовата й книжка.
Според ищцата атакуваната заповед, с която се
прекратява трудовото правоотношение между страните, не е законосъобразна, тъй
като не са извършени описаните от работодателя нарушение на трудовата
дисциплина. В тази връзка *** оспорва наведените в заповедта обстоятелства, по
съображения, че същата не е мотивирана.
На следващо място ищцата сочи, че ответникът не е
спазил указаната в чл. 193 от КТ процедура по изискване от работника/служителя
на писмени обяснения.
В срока по чл. 131 от ГПК ***,
чрез упълномощения адвокат, е
представил отговор, съгласно който оспорва изцяло предявеният иск по
съображение, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна и е издадена
при съблюдаване всички изисквания на закона. Ответникът преценил, че
за него е възникнало законното право и интерес да прекрати трудовото
правоотношение между страните, поради неспазване на трудовата
дисциплина от страна на ищцата. Според работодателят атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказания е законосъобразна, като при
нейното издаване са спазени императивните изисквания на КТ.
Наложеното на ищеца дисциплинарно наказания
представляващият ответника обосновава с допуснатите от същия нарушения на
трудовата дисциплина. На следващо място, доколкото заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, поради наложеното на служителя ***, е
издадена съобразно всички законови изисквания, същата е правилна и законосъобразна.
Съображенията на работодателя, за да наложи атакуваното *** на *** са
допуснатите от същата нарушения на трудовата дисциплина: ***
Ответникът счита, че заповедта за прекратяване
трудовото правоотношение между страните е законосъобразна и мотивирана, по
смисъла на чл. 195 ал. 1 от КТ, като е издадена от лице с дисциплинарна власт,
при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ.
Наказващият орган е взел предвид писмените обяснения на ищцата преди налагане
на наказанието, и предвид тежестта на извършеното е наложил ***, по смисъла на
чл. 188, т. 3 от КТ. Фактите и обстоятелствата около извършените нарушения са
подробно и изчерпателно описани в нея, като е спазен и срокът по чл. 194, ал. 1
от КТ.
Предвид изложеното ответникът настоява предявеният иск
за отмяна на атакуваната заповед като неоснователен и недоказан да бъде
отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразни на заповед
№ *** г. за налагане на *** и заповед № *** г., и двете на представляващия ответното
сдружение, с които трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 188, т.
3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
(поради наложено наказание „***”), е прекратено, черпи правното си основание от разпоредбата
на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Според изложеното в съобразителната част на посочените
заповеди фактическите обстоятелства, свързани с вмененото на *** дисциплинарно нарушение, са следните: „***”, което обоснована
необходимостта от налагане най-тежкото ***.
Съгласно представения по делото трудов договор № 016
от 28.09.2017 г. сключен между ***, като работодател, и ***,
като работник, ищцата е заемала длъжността „*** консултант”, с работно време от
4 часа, като договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца.
С молба от *** г. *** е поискала от ответника да бъде
освободена от работа, поради семейни причини. На същата датата върху молбата на
ищцата е поставена от работодателя резолюция, че трудовото правоотношение между
страните ще бъде прекратено след спазване срока на уговореното по договора
предизвестие от 60 дни. Отново върху същата молба ищцата е записала, че е
запозната с цитираната резолюция, според която срокът на предизвестието изтича
на 02.12.2017 г.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл. 326, ал.
1 от КТ. Това е субективно право, което може да бъде упражнено само
по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за
прекратяване на трудовия договор на това основание. Същият не е длъжен да
мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че
едностранно прекратява трудовия договор на посоченото по-горе основание. При
прекратяване на трудовия договор по чл. 326 ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до
работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да
изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на
закона, с изтичане на срока на предизвестието – в тази насока е изричната
разпоредба на чл. 335, ал.
2, т. 1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го
прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 от КТ
законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В тази насока е
задължителната съдебна практика - Решение № 34/24.03.2017
г. по гр. дело № 2962/2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
В настоящия случай работодателят е издал заповед № *** г. за налагане на ищцата на *** на *** на основание чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 188, т.
3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
(поради наложено наказание „***”), поради „*** Издадена е и заповед № *** г., с
която трудовото правоотношение с ищцата, е прекратено.
Съдържанието на правото на уволнение, в качеството му
на субективно и преобразуващо правомощие, е това, с което работодателят
разполага, за да измени радикално съществуващото между него и работника или
служителя трудово правоотношение, създадено с трудовия договор, като го
прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и от
една година от извършването му. Установените с тази разпоредба срокове са
преклузивни, т. е. с изтичането им се погасява дисциплинарната отговорност на
работника или служителя, съответно се преклудира правото на работодателя да
наложи ***. Цитираната норма има императивен характер и неспазването й е
абсолютно нарушение, водещо до незаконосъобразност на наложеното наказание и
основание за отмяна на заповедта за налагане на ***. Уредените два вида срокове
в чл. 194, ал. 1 от ГПК, се различават освен по своята продължителност, но и по
своя начален момент. Този на двумесечния срок е датата на откриване на
нарушението, т. е. момента, в който субектът на дисциплинарна власт е установил
съществените признаци на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, а именно:
установяване субекта на нарушението, времето и мястото на извършването им и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна.
По своята правна природа заповедта за налагане на ***
представлява едностранно волеизявление на субекта на дисциплинарна власт, чрез
което се упражнява неговото субективно право по трудовото правоотношение да
санкционира работника или служителя за извършено нарушение на трудовата
дисциплина. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ законодателят е указал какво
трябва да бъде нейното съдържание. Като абсолютна предпоставка за нейната
законосъобразност е предвидено същата да бъда писмена, с посочване на
нарушителя, описание на нарушението и кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага. Липсата на посочване от страна на
работодателя на тези задължителни реквизити накърнява правото на защита на
работника или служителя срещу дисциплинарното наказание, а от друга страна
прави невъзможна проверката от страна на съда на законосъобразността на
наложеното наказание. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и за
нейното прилагане съдът е длъжен да следи служебно, дори и да не е налице
позоваване от страна на ищеца на допуснати от работодателя нарушения в тази
насока.
Касателно поддържано основание за незаконосъобразност
на заповедта, а именно наличието на нарушение на изискванията на чл. 193, ал. 1
от КТ, същото е основателно по следните съображения:
Процедурата по осъществяване на дисциплинарната
отговорност, респективно налагането на дисциплинарно наказания, като поредица
от предвидени в закона правни действия, осъществявани от субекта на
дисциплинарна власт, с оглед налагането на справедливо дисциплинарно наказания
за извършено нарушение на трудовата дисциплина, следва да включва няколко
елемента. На първо място във връзка с възнамеряваното дисциплинарно наказания
работодателят следва да се запознае с обясненията на работника или служителя
относно извършеното от него нарушение. В тази връзка законодателят е предвидел
две форми на фактическото осъществяване на тази процедура – писмена и устна. По
какъв начин съответният работник или служител ще даде обясненията си е негово
право, съобразно преценката му как най-добре ще защити позицията си по повод
налагането на дисциплинарното наказания, като най-важното изискване, поставено
от закона, същите да бъдат получени от субекта на дисциплинарна власт преди
налагане на наказанието. Депозираните след това обяснения нямат правно значение
и не валидират заповедта на работодателя. Правното значение на обясненията на
работника или служителя, относно извършеното нарушение на трудовата дисциплина
е твърде съществено, като то е издигнато в абсолютна предпоставка за
законосъобразност на наложеното наказание. На следващо място за работодателя
съществува задължение да събере доказателства за нарушението на трудовата
дисциплина и обстоятелствата, при които е извършено /чл. 193, ал. 1 от КТ/.
След осъществяване на описаната процедура работодателят пристъпва към
фактическото налагане на дисциплинарното наказания чрез издаване на заповед по
чл. 195 от КТ.
В настоящата хипотеза безспорно е установено, че
ищцата е била лишена от възможността да даде обяснения във връзка с
предстоящото налагане на ***. Съдържащото се в трудовото досие обяснение от ***,
адресирано до управителя на ***, е от датата *** г., като
в по-късен от този момент по делото не са представени доказателства ищцата е
дала обяснения по повод вмененото й дисциплинарно нарушение. Депозираните от свидетелката
на ответника *** показания в тази връзка, че ищцата е дала „обяснения” по
„телефона на 03.10.2017 г. и на 04.10.2017 г.” не намират подкрепа в останалите
събрани по делото доказателства. На следващо място тези данни се изнасят от
лице, което се намира в трудово правни отношения с ответника. Не на последно
място, при преценка достоверността на тези показания, следва да се има предвид
и обстоятелството, че св. *** има изрично издадено пълномощно от управителя на ***,
с което й са предоставени широк кръг права, във връзка с организирането и
контролирането на работния процес в предприятието на ответника, включително и с
правомощия по набиране на персонал, сключване на трудови договори и освобождаването
на работници и служители по преценка на свидетелката. Т.е. касае за лице,
разполагащо с висок кредит на доверие от страна на работодателя, което обстоятелство
обосновава извода, че с показанията си *** се стреми да осигури „подкрепа”
процесуалната позиция на ответника по делото, което дискредитира достоверността
на тези показания.
Изложените
по-горе съображения мотивират настоящият състав да приеме, че в случая не се касае до депозирани обяснения, по
смисъла на чл. 193, ал. 1 от КТ, пред субекта на дисциплинарна власт във връзка
с предстоящото ***. При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че са налице визираните от ищцовата страна основания за незаконосъобразност на
атакувната заповед. Предявеният иск за нейната отмяна е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Поради уважаването на предявения иск и на основание на
чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът трябва да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса в
размер, по предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – в размер на 50 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
на адвокат *** ***, в качеството й на пълномощник на ищцата, следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. /петстотин и десет
лева/. Посочената сума е изчислена съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която дължимото минимално възнаграждение за една
инстанция по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ/ е не по-малко от размера на
минималната работна заплата за страната към момента. Съгласно Постановление № 316/20.12.2017 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата на Министерски съвет (Обн., ДВ бр. 102 от
22.12.2017 г.) от 01.01.2018 г. минималната месечна работна заплата за страната
е в размер на 510 лв.
С оглед гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на *** с
ЕГН *** ***, извършено със заповед
№ *** г. за налагане на *** и заповед № *** г., и двете на управителя на ***, с които трудовото правоотношение между страните, на
основание чл. 187, т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2
от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, (поради наложено наказание „***”), е
прекратено.
ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат *** от Адвокатска колегия – гр.
Добрич, в качеството й на процесуален представител на ищцата по делото, сумата
от 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща дължимо възнаграждение за упълномощения адвокат, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка
на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от обявяването му (от 21.03.2018 г.).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: