Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
29.06.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Валентина Радева -
Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №224 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Началника на Районно управление (РУ) – Димитровград към ОДМВР – Хасково против Решение №17/11.02.2022 г.,
постановено по АНД №642 по описа на Димитровградския районен съд за 2021
година.
В
касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно поради
неправилно тълкуване на материалния закон. Излагат се съображения, че
некоректното посочване в наказателното постановление на вида на управляваното
МПС не следвало да играе съществена роля по отношение извършеното нарушение. В
случая се имало предвид явно нарушение, извършено от водача с МПС,
предназначено само за превоз на пътници – автобус. Сочи се, че нарушението и
видът на превозното средство били надлежно, детайлно и точно описани в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, като видът на МПС се виждал от направената справка от базата
данни на МВР чрез ИИИС „Справки“, а именно автобус категория М2 с брой места
14+1, съгласно приложената разпечатка.
Претендира
се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление –
потвърдено.
Ответникът, К.П.С.,
чрез пълномощника си, изразява писмено становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение на Районен съд –
Димитровград да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е основателна.
С проверяваното решение
Димитровградският районен съд е отменил оспореното пред него Наказателно
постановление (НП) №21-0254-000512 от 09.07.2021 г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, с което на К.П.С. ***, за
виновно нарушаване на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250 лв.
Съгласно отразеното в АУАН
и НП, наказанието е наложено на К.П.С. за това, че на 27.04.2021 г. около 07:25
часа в гр.Д. на бул.***като водач на лек автомобил – Мерцедес 312 Д
Спринтер с рег.№********, при следните обстоятелства: Д.,
по бул*** до *** управлява автобус с ДКН ********, като при извършена
проверка е установено, че не притежава съответната категория, към която спада
управляваното от него МПС.
Въз основа на събраните по
делото доказателства районният съд е възприел фактическа обстановка, според
която на 27.04.2021 г. свидетелите Боянов и Кирилов, служители на АНО, били
разположени в гр.Д. по бул.„***
до ***, и около 07:25 часа спрели МПС с ДКН ********, управляван
от К.П.С.. Същият притежавал СУМПС №*********, кат.С, В,
АМ, ТКТ. Свидетелите счели, че за съответното МПС била необходима категория D, каквато същият не притежавал и за това му съставили АУАН,
в който МПС-то било възприето като автобус.
За да отмени наказателното
постановление, съдът е констатирал нарушения при процеса по издаване на
наказателното постановление. Изложил е съображения, че не ставало ясно какво е
МПС-то, което в наказателното постановление първо било посочено като лек
автомобил, а след това като автобус. Мотивирал е извода, че макар единият от
двамата свидетели да си спомнял, че става въпрос за автобус, а другият да
потвърждавал написаното в АУАН, това не било достатъчно за да се приеме, че НП
е законосъобразно. Въпросът в случая бил съществен, тъй като жалбоподателят
имал право да управлява лек автомобил, но
нямал право да управлява автобус. Съдът е приел, че въпрос на доказване от
страна на АНО било дали колата е автобус, а доказването в случая било
непълно.
Касационният съд намира, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, представляващо
основание за неговата отмяна.
Районният съд е установил и
подробно описал фактическата обстановка по делото, въз основа на която
настоящата инстанция не възприема съображението, поради което е отменено
Наказателното постановление.
Безспорно е, че видът на управляваното от К.П.С. на 27.04.2021 г. моторно превозно средство е съществен елемент от фактическото описание на административното нарушение, възприето като такова на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, според която разпоредба за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Ето защо видът на моторното превозно средство следва да е посочен както в АУАН, така и в НП. Неправилно обаче районният съд е приел, че от съдържанието на Наказателното постановление не може да се установи какъв е видът на управляваното от С. моторно превозно средство, само поради това, че на едно място в този акт последният е посочен като „водач на лек автомобил“. В случая при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение липсва подобно посочване, а е описано, че К.П.С. притежава СУМПС за категория „С“ на отчет в КАТ Стара Загора и на 27.04.2021 г., на конкретно място в гр.Д., управлява автобус с ДКН ********, като при извършената проверка се установява, че не притежава съответната категория, към която спада управляваното от него моторното превозно средство. В Наказателното постановление също, при посочване на установените обстоятелства, е вписано, че С. управлява автобус с ДКН ********, при което не може да се сподели тезата, че на водача на моторното превозно средство не му е било ясно какво административно нарушение му е вменено да е извършил, предвид неустановяване вида на управляваното МПС – лек автомобил или автобус. В НП административното нарушение е описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно защитата си, поради което настоящата инстанция намира, че не е допусната такава непрецизност, представляваща съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Правилно въззивният съд е преценил, че видът на моторното превозно средство е въпрос на доказване, а настоящата съдебна инстанция намира, че административнонаказващият орган се е справил с доказателствената тежест, като събраните пред районния съд гласни доказателства относно това, че управляваното МПС е автобус, се подкрепят изцяло и от представената пред касационната инстанция разпечатка от национална база данни за регистрацията на МПС с рег.номер ********, в която същото е вписано като „вид: автобус“.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на решението си районният съд не е изградил адекватни на доказателствата правни изводи, което води до неправилност на акта му, и като незаконосъобразно оспореното решение следва да бъде отменено.
От фактическа страна по безспорен начин е установено по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, че К.П.С. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, изразяващо се в управление на автобус, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на това МПС, а именно категория D. Това обуславя и прилагането на санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, в нейното предложение второ, предвиждащо да се наказва се с глоба от 100 до 300 лв. този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая от АНО е наложена глоба в размер на 250 лв., т.е. близък до максималния, без да са изложени мотиви и без да са събрани доказателства за отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.3, предл.второ от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си, предвидено в чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът намира, че размерът на наложената на С. глоба следва да бъде намален на предвидения в закона минимум от 100 лева и наказателното постановление, с което му е наложено административното наказание следва да бъде изменено в тази му част.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №17/11.02.2022 г., постановено по АНД №642 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година, вместо което
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0254-000512 от 09.07.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, като намалява размера на наложената на К.П.С. „глоба“ от 250 лева на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.