Р Е Ш Е Н И Е №38/07.06.2019г.
Гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на 08.05.2019 г. , в състав :
Председател : Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Иван Воденичаров
Секретар : Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр.дело № 101/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Б“ ООД, ЕИК *, чрез адв. Г. , против решение № 20/07.02.2019 г. по гр.дело № 1191/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част с искане за отмяна като неправилно поради недопустимост, а евентуално по отношение на претецията за недължимост на 90 евро се иска отмяна на решението като неправилно.
И. Л. , гражданка на Л. чрез адв. П. е подала в срок отговор на въззивната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Бургаски апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение окръжният
съд е осъдил въззивника да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на И. Л. – гражданка на Л. , с адрес в
Л. , гр. В., П. , 14-19, притежаваща паспорт №*, да упражнява правото си на собственост
върху апартамент № * на ет.*,
блок*на комплекс „М“, находящ се в к.к.“С“, община Н., област Б. , който имот
представлява самостоятелен обект в сграда с пълен кадастрален идентификатор №
5* изразяващи се в недопускане до собствения на ищцата апартамент на нейни
гости и посетители ако не бъде заплатена такса от 45 евро на ден и поставяне на
условие за достъп до апартамента, изразяващо се в заплащане на такса от 45 евро
на ден. На следващо място съдът е приел за установено, че ищцата И. не дължи на
ответника сумата от 1215 €, претендирана от ответното
дружество като дължима сума за ползване на общи части от гости на ищцата както
следва: за периода 23.07-04.08.2015 г. 12 дни по 45 € общо 540 € (за гост на
име Д. Ф. ); за периода 14.08-29.08.2015 г. 15 дни по 45 € общо 675 € (за гост
на име А. Х. ), както и не дължи неустойка в размер на по 2600 € за забавено
плащане на таксата за поддръжка за
Възражението за недопустимост на съдебното решение се основава на твърдението, че окръжният съд е разгледал съединените искове, без да са му родово подсъдни.
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за преустановяване на незаконно пречене за упражняване на право на собственост по чл. 109 ЗС, за недължимост на поискани суми за ползване на общи части на основание чл. 124, ал.1 ГПК и за нищожност на договорна клауза по чл.13.1 от договора за стопанисване и поддръжка на M. от 01.01.2009 г. с правно основание чл. 26,ал.1, предл.ІІІ, ЗЗД. Окръжният съд е съобразил, че по цената на иска, определена по представената данъчна оценка, искът по чл. 109 ЗС му е родово подсъден на основание чл. 104, т.3 ГПК, а на основание чл. 210, ал.2 ГПК не се допуска разделяне на съединените искова, намиращи се във връзка с предмета на делото. Въззивната инстанция споделя съображенията на окръжния съд още повече, че на основание чл. 270, ал.4 ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено на това основание.
Направено е възражение за недопустимост на решението в частта, в която е разгледан искът за недължимост на сумата от 1215 евро. Според страната порокът се дължи на обстоятелството, че съдът е разгледал предявения отрицателен установителен иск на ищцата, че не дължи такава сума, след като в първото по делото заседание не е приел за разглеждане и е отделил производството по предявения насрещен иск на ответника да бъде осъдена ищцата да заплати същата сума.
С отговора по чл. 131 ГПК ответникът и настоящ въззивник е предявил насрещен иск против ищцата с искане за осъждането й да заплати различни суми както и сумата от 1215 евро, представляващи стойност на допълнителни услуги през 2015г., ведно със законната лихва от 30.08.2015г. до пълното изплащане. Окръжният съд е постановил на основание чл. 211, ал.2 ГПК разделянето на насрещния иск и изпращането му по подсъдност на Районен съд гр. В.. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по отрицателния установителен иск на ищцата като е приел, че тя не дължи на ответника сумата от 1215 евро, претендирана от ответното дружество като дължима за ползване на общи части от гостите на ищцата за два периода през 2015г.
След като е разгледал предявен иск на предявеното в исковата молба основание съдът не е допуснал произнасяне на недопустим съдебен акт. Съображенията на въззивника че с отделянето на осъдителния иск съдът практически „иманентно“ е отделил и отрицателния установителен иск от предмета на делото не намират опора в закона.
На последно място като неправилно е атакувано решението в частта в която ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 90 евро.
По делото е установено, че на 28.07.2016г. ищцата е заплатила сумата 90 евро на ответника за нощувки в апартамент D8-15. За да приеме, че сумата е заплатена два пъти за едно и също нещо съдът е приел, че същата сума освен от ищцата е заплатена и от А. Г. собственика на имота, в който тя е гостувала по времето, през което в нейния апартамент са били прекъснати ел. и ВиК снабдяване, поради твърдяната от ответника нейна неизправност. По делото са представени писмени доказателства – фактура и касов бон за двете плащания. Не се потвърждава твърдението на ответното дружество, че сумата от 90 евро ищцата е заплатила за свои гости, които били съгласни с размера на задължението, т.е. тя е заплатила чужд дълг.
Въззивният съд по изложените съображения достига ко крайни изводи, съвпадащи с изложените в обжалваното решение поради неоснователност на въззивните оплаквания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна, предвид крайния изход на делото би следвало да се присъдят разноски за воденето му в настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е възражение от въззивника, че същите не са доказани, поради липса на данни да са платени и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С молба от 03.05.19г. процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния адвокат, като е приложил към нея списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който е вписано 2 100лв. възнаграждение, платено в брой. Договорът не носи подписа на клиента и по този начин не може да послужи за доказателство, от което да се установи по несъмнен начин плащането на сумата. При това положение след като страната не е могла да докаже понесени разноски в размер, посочен в списъка по чл. 80 ГПК, такива не следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/07.02.2019 г. по гр.дело № 1191/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ