Решение по дело №50728/2006 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                             гр. С.,         

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:                    

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Мария  Яначкова

                                                      мл. съдия  Елена  Шипковенска

при участието на секретаря Н.М., като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 728 по описа за 2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.

С Решение от 3.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 8500/ 2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 54 състав, по иск на Д.Н.Ф. на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено с 1/3 извършеното на 14.12.1994 г. с Нотариален акт № 129, т.LLХХХVІІІ, нот. дело № 27810/ 1994 г. от В. И. Ш.а в полза на С.Ц.Ш. дарение на АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. С., жк "С.", ул."Т.В.", бл.**, вх.*, ет.*, състоящ от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, ап.№ 8, двор и двор, заедно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, мазе № 8, мазе № 10 и двор, и заедно с 3.769 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като е възстановена запазената част на Д.Н.Ф. /ЕГН **********/ в размер на 1/3 от наследството на В. И. Ш.а.

Постъпила е въззивна жалба от С.Ц.Ш. и С.С.Ш./ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС, 54 състав решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, поради обстоятелството, че наследодателката В. Ш. притежавала и друго имущество, от което ищцата Ф. получила наследствена квота на общо основание, в следствие на което не било налице накърняване на запазената й част от посоченото наследство.

Въззиваемата страна Д.Н.Ф. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС, 54 състав решение да бъде оставено в сила, като претендира разноски за въззивното производство.

 

Предявен e иск с правно основание чл.30 ЗН.

Ищцата Д.Н.Ф. твърди в исковата си молба, че на 17.12.2004 г. починала наследодателката В. И. Ш., като оставила за законни наследници нея /внучка на наследодателката/ и ответника С.Ц.Ш. /син на наследодателката/. Приживе, с Нотариален акт № 129, том LLХХХVІІІ, нот. дело № 27810/ 1994 г. на 14.12.1994 г. наследодателката дарила на ответника собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр.С., жк "С.", ул. "Т.В.", бл.87, вх.А, ет.3, състоящ от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, ап.№ 8, двор и двор, заедно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, мазе № 8, мазе № 10 и двор, и заедно с 3.769 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Тъй като с така извършения дарствен акт била накърнена запазената й част от наследството на дарителката В. Ш., която не оставила друго наследствено имущество, ищцата Д.Ф. моли по делото да бъде постановено решение за намаляване на дарственото разпореждане с 1/3 част, необходима за възстановяване на накърнената й запазена част от това наследство.

Ответникът С.Ц.Ш. оспорва иска. В производството пред СРС заявява, че към момента на откриване на наследството общата наследодателка В. Ш. не е притежавала друго имущество, освен имота- предмет на атакуваното дарствено разпореждане.

Ответникът С.С.Ш., по отношение на когото производството по делото не е прекратено от СРС след разделяне на производството по предявения срещу него иск по чл.37 ЗН от производството по иска с правно основание чл.30 ЗН, предявен срещу ответника С.Ц.Ш., поддържа становището на последния и моли да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.30 ЗН.   

 

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.197 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.29, ал.1, изр.2 ЗН запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях, е 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно запазените части на сина и внучката на наследодателката В. Ш. са в размер на по 1/3 част от нейното наследствено имущество, а разполагаемата част- съответно 1/3 от това наследство. 

Според чл.31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са  принадлежали  на  наследодателя  в  момента  на  смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2; след това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване- за движимите.

Съвкупният анализ на събрания в процеса /предимно във въззивното производство/ доказателствен материал /писмени доказателства- нотариални актове, реституционни решения по ЗСПЗЗ, скици, удостоверения, заповед, спогодителен протокол и др./, обосновава извод на настоящия въззивен съд, че във формираната по делото наследствена маса по чл.31 ЗН следва да бъдат включени следните недвижими имоти и вещни права:

 

                                            Л.2 на Реш. по гр.д.№ 728/ 2006 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

 

А. Включените в наследственото имущество на В. Ш. при откриване на наследството й на 17.12.2004 г. недвижими имоти, а именно:

1. 4/6 идеални части от поземлен имот с площ от 500 кв.м. /част от бивша нива/- част от имот пл.№ 1224, находящ се в кв. П.- С., м. „Г.” /бивша м.„П. С."/;

2. 1/9 идеална част от бивша НИВА в землището на гр. П., местността „С.”, с площ от 3 264 кв.м., понастоящем находяща се в строителните граници на гр. П., кв."С.”, и включваща 6 бр. УПИ в кв.21 по плана на гр. П., както следва: УПИ ІІ- 283 с площ от 477 кв.м., УПИ III- 283 с площ от 515 кв.м., УПИ IV- 283 с площ от 478 кв.м., УПИ V- 283 с площ от 480 кв.м., УПИ VI- 283 с площ от 495 кв.м. и УПИ VII- 283 с площ от 489 кв.м.;

3. 1/9 идеална част от НИВА с площ 1.569 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „Е.";

4. 1/9 идеална част от НИВА с площ 1.245 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „Д. п.", имот № 069034 по плана за земе-разделяне на гр. П.;

5. 1/9 идеална част от НИВА с площ 1.660 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „Б.", имот № 066050 по плана за земеразделяне на гр. П.; и       

6. 1/9 идеална част от ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „Димитров дол", имот № 108002 по КВС на землището, и

Б. Извършените от наследодателката В. Ш. ДАРЕНИЯ на:

1. АПАРТАМЕНТ № 9 на ІІІ ет. в бл.**, вх.А на ул."Т.в.” в жк "С."- гр. С. /процесният апартамент- предмет на атакуваното по чл.30 ЗН дарение/, обременен с пожизнено вещно право на ползване за наследодателката В. Ш., и

2. ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, съставляващо имот пл.№ 6 от квартал 105 /стар кв.106/ по плана на гр. С., местността "Красно село- Боянско” /бл.32/, състоящ се от стая- вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на 63 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, без дворното място, който имот е дарен на Н.Ф. /от която ищцата- нейна дъщеря, черпи права/ с Нотариален акт № 15/ 4.08.1975 г. на софийски нотариус.

 Относно имота в кв. П.- С. е представен Нотариален акт № 169/ 29.06.1957 г. на софийски нотариус, от който се установява, че е придобит по силата на покупка от Ц. С.Ш. през времетраенето на брака му с наследодателката В. Ш., който бил сключен през 1949 г. /видно от приложения препис- извлечение от Акт за женитба от 28.04.1949 г./. След смъртта на Ц. Ш. през 1986 г. права върху този имот са притежавали тримата му законни наследници- съпруга В. Ш., притежаваща 1/2 идеална част- като част от прекратената СИО, и 1/6 идеална част- по наследяване от починалия си съпруг /или общо 4/6 идеални части/, дъщеря Н.Ф.- наследник на 1/6 идеална част от имота, и син С. Ц. Ш.- наследник на останалата 1/6 идеална част от имота. 

Относно принадлежността на описаните по- горе в п.2- п.6 имоти- бивши земеделски земи, са представени по делото решения за възстановяването им на наследниците на С.Ц.Ш. /баща на Ц. С. Ш./ по реда на ЗСПЗЗ, а именно Решение № 01/ 2.07.1999 г., Решение № 3945/ 3.07.1999 г., Решение № 2А/ 20.07.2000 г., Решение № 1А/ 8.11.2000 г. /с което е поправено Решение № 3945/ 3.07.1999 г./, придружени със заверени от общинската администрация скици, които са породили валидни правни последици с възстановяване на посочените имоти в полза на наследниците на С. Ц. Ш., починал през 1979 г. Този наследодател е оставил трима законни наследници- дъщери и син, последният от които- Ц. С. Ш.- съпруг на наследодателката В. Ш. и наследодател на страните по делото, е получил по 1/3 идеална част от реституираните имоти. Преживялата му съпруга В. Ш. е получила по 1/3 идеална част от това негово наследствено имущество или по 1/9 идеална част от описаните бивши земеделски земи. На самостоятелно основание Н.Ф., заместена съгласно чл.10, ал.1 ЗН от дъщеря си Д.Ф. /ищцата/, и С. Ц. Ш. /ответник по делото/ са получили също по 1/9 идеална част от тези имоти.

Не е налице нищожност на оспорените от ищцата Ф.- чрез адв. Р., реституционни решения, тъй като същите не са били постановени в незаконен състав- в разрез с разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, какъвто е наведеният по делото довод.

Разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, респ. ОСЗГ, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл.60а ППЗСПЗЗ с изм., обн. в  ДВ- бр.31 от 2003 г./  определят  в  какъв  състав  поземлената  комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003 г. решения на ПК, каквито са всички процесни решения, следва да се приложат общите разпоредби на Закона за административното производство /отм./, съгласно чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията. В този смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна- съгласно т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика на ВКС, която следва да бъде съобразена в настоящия случай /Решение № 750 от 04.11. 2010 г. по гр.д. № 1794/ 2009 г. на ВКС, Първо ГО; Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/ 2009 г. на ВКС, Първо ГО; Решение № 460 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/ 2009 г. на ВКС, Първо ГО; Решение № 389 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 1362/ 2010 г. на ВКС, Първо ГО/.

В случая изискваното от закона мнозинство от членовете на ПК, в последствие ОСЗГ /а понастоящем ОСЗ/ е формирано, поради което и оспорените от ищцата Решение № 01/ 2.07.1999 г., Решение № 3945/ 3.07.1999 г., Решение № 2А/ 20.07.2000 г., Решение № 1А/ 8.11.2000 г. /с което е поправено Решение № 3945/ 3.07.1999 г./, подписани от Председател/ Началник, секретар/Зам.- Началник и четен брой членове, са валидни. Решенията отговарят и на изискването за надлежна индивидуализация на възстановените имоти, която е съществен елемент от съдържанието на властническото волеизявление на административния орган. Такава индивидуализация  е направена  както чрез  имотното /по ЗСПЗЗ/, а  в Решение

                                           Л.3 на Реш. по гр.д.№ 728/ 2006 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

 

№ 3945/ 3.07.1999 г.- и чрез регулационното обозначение на имотите, описани като УПИ, така и чрез графичното отразяване на границите на възстановените имоти- според приложените по делото заверени от общинската администрация скици по чл.13 ППЗСПЗЗ, заверени съобразно изискванията на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ /изм. ДВ- бр.45/ 16.05.1995 г./ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /изм. ДВ- бр.48/ 26.05.1995 г./. Поради тези съображения оспорените от ищцата реституционни решения по ЗСПЗЗ не са нищожни, а възстановените с тях имоти, респ. части от тях, следва да бъдат включени в масата по чл.31 ЗН.

Не следва да бъдат включени в наследствената маса по чл.31 ЗН продаденият от наследодателката В. Ш. на ответника С. Ц. Ш. с Нотариален акт № 16/ 4.08.1975 г. недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, съставляващо имот пл.№ 6 от квартал 105 /стар кв.106/ по плана на гр.С., местността "Красно село- Боянско” /бл.32/, състоящ се от стая- вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на 63 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, без дворното място, както и посоченото от ответниците ПРАВО НА СТРОЕЖ върху дворно място в гр. П., учредено през 1982 г. като имотно обезщетение за отчужден по реда на ЗТСУ недвижим имот.

По отношение на първия имот не е установено по делото да е бил предмет на извършено от наследодателката дарение, прикрито с покупко- продажба. Съгласно чл.26, ал.2, изр.5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Без значение е дали волята на страните е да не бъдат обвързани никак /абсолютна симулация/, или да бъдат обвързани по друг начин /относителна симулация/- и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността и за разкриване на симулацията имат различен предмет, единият има за предмет нищожността на явната сделка, а другият- обвързващата сила на прикритото съглашение. Прикрита или дисимулирана сделка е тази, която е сключена от страните със желание да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на трети лица.

В настоящия случай ищцата Ф. твърди, че сключената с Нотариален акт № 16/ 4.08.1975 г. продажбена сделка прикрива извършено от продавачката В. Ш. /наследодателката/ в полза на купувача С. Ц. Ш. /ответник по делото/ дарение на недвижим имот, тъй като била „безпарична”- купувачът не бил платил посочената в договора цена на придобития имот, т.е. сделката била насочена срещу наследодателката на ищцата- Н.Ф..

За да е налице относителна симулация, следва да са сключени между страните две сделки- едната оформена в нотариална форма, която е привидна, защото страните не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред третите лица, и втората- прикрита сделка, която отразява действителната им воля и желаните отношения между тях. За ищцата, като трето лице на тази сделка е открита възможността, съгласно чл.134, ал.2, изр.2 ГПК /отм./, с гласни доказателства да опровергае съдържанието на нотариалния акт, с който е оформена сделката. Нейна е доказателствената тежест да установи, че отразената в нотариалния акт воля не е действителната воля на страните по сделката, т.е. че същата не е била желана от тях, и тъй като твърди прикриването на дарение, нейна е доказателствената тежест да установи и прикритата дарствена сделка, респ. безвъзмездността на същата. При условията на пълно и главно доказване Ф. дължи да установи какви са били действителните волеизялвения на страните по атакуваната сделка и респ. че целените от тях правни последици са били за безвъзмездно придобиване на имота от С.Ш. по силата на извършено в негова полза от В. Ш. дарение, а също и да докаже твърдението, че по сделката не е била заплатена цена от купувача Ш.. Тъй като счита, че сделката е симулативна- поради липса на уговорена парична престация, тя трябва да докаже иска си, установявайки, че действителната воля на страните по договора е била различна от изявената в нотариалния акт, и опровергавайки даването на парична престация. В тази връзка следва да се отбележи, че само по себе си неизплащането на цената не води до нищожност, тъй като неизпълнението на един договор не означава, че е недействителен.

Доказателства за различна от посочената в нотариалния акт действителна воля на страните по договора, обаче, по делото не са ангажирани и събрани. Липсва и писмена уговорка помежду им /няма такъв текст в нотариалния акт/, че купувачът няма да плати цената на продаваемия имот, каквото е твърдението на ищцата. Не е представено и соченото от Ф. „обратно писмо”, което би могло да обоснове извод за действителна воля на страните, различаваща се от обективираната в съставения при изповядването на сделката документ. При тези данни и доказателства доводите за нищожност на посочената продажбена сделка и за включване на имота в наследствената маса по чл.31 ЗН като имот- предмет на извършено от наследодателката В. Ш. дарение, се явява неоснователен. 

Не следва да бъде включено в наследствената маса и учреденото през 1982 г. ПРАВО НА СТРОЕЖ върху дворно място в гр. П., тъй като същото е било погасено вследствие неупражняването му през предвидения от закона 5- годишен период /чл.67 ЗС/- обстоятелство, което е признато за безспорно между страните с определение по чл.109, ал.4 ГПК /отм./, постановено в о.с.з. на 22.10.2007 г. Това ограничено вещно право е учредено през 1982 г., а погасяването му във всички случаи е настъпило преди откриване наследството на В. Ш. през 2004 г., поради което и същото не може да бъде включено в наследственото й имущество.

С оглед приетите по- горе изводи относно обектите /имотите/, които следва да бъдат включени в наследствената маса, и при съобразяване на приетите по делото като неоспорени от страните експертни заключения на вещото лице М. К. за пазарните им оценки, определени към датата на откриване на наследството на наследодателката В. Ш.- 17.12.2004 г., се налага приемането на извод, че стойността на наследствената маса, определена по реда на чл.31 ЗН, е в размер на 121 824.33 лв. общо, от които:

- 5 215.33 лв.- за притежаваните от В. Ш. 4/6 идеални части от имота в кв. П.- С.;

- 15 859 лв.- за притежаваните от В. Ш. по 1/9 идеални части от реституираните на С. Ц. Ш. по реда на ЗСПЗЗ недвижими имоти в землището на гр. П.- бивши земеделски и горски земи /на обща стойност 142 731 лв. или: 107 140 лв.-  за 6 бр. УПИ в кв.”С.”; 9 806 лв.- за нива в м.

                                           Л.4 на Реш. по гр.д.№ 728/ 2006 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

 

„Е.”; 10 790 лв.- за нива в м.”Б.”; 7 495 лв.- за нива в м.”Долно полене”, и 7 500 лв.- за широколистна гора в м.”Д. д.”, всички в землището на гр. П./;

- 49 000 лв.- за дарения на С. Ц. Ш. с атакуваното по делото дарение АПАРТАМЕНТ № 9 на ІІІ ет. в бл.**, вх.А на ул."Т. в.” в жк "С."- гр. С., при отчитане на обстоятелството, че е обременен с вещно право на ползване, обосноваващо намаляване на цената му; и

- 51 750 лв.- за дарения на Н.Ф. с Нотариален акт № 15/ 1975 г. недвижим имот- ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в имот с пл.№ 6 от кв.105 /стар кв.106/ по плана на гр. С., местността "Красно село- Боянско” /бл.32/, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, без дворното място.

Съобразно приложимата норма на чл.29, ал.1, изр.3 ЗН следователно разполагаемата част и запазените части на двамата законни наследници /син и дъщеря, заместена от своята дъщеря по реда на чл.10, ал.1 ЗН/ от наследството на В. Ш., възлизащи на по 1/3 част, имат парична равностойност в размер на 40 608.11 лв. /121 824.33 лв. : 3 = 40 608.11 лв./. Тъй като при смъртта на В. Ш. през 2004 г. внучката й Д.Ф. /ищцата/ е получила по наследяване /чл.5, ал.1 вр. чл.10, ал.1 ЗН/ 1/2 от притежаваните от нея към този момент земеделски и горски земи и 1/2 от притежаваната от същата квота от имота в кв. П. или имущество на стойност 10 537.17 лв. /5 215.33 лв.: 2 = 2 607.67 лв. + 15 859 лв.: 2 = 7 929.50 лв./, то накърняването с извършеното през 1994 г. дарение би следвало да бъде определено на 30 070.94 лв. /40 608.11 лв.- 10 537.17 лв.= 30 070.94 лв./.

С оглед правилото на чл.30, ал.1 ЗН, обаче, възстановяване на накърнената запазена част от наследството на В. Ш. следва да бъде постановено след прихващане на извършеното от наследодателката в полза на Н.Ф. /в чиито наследствени права по право на заместване е встъпила ищцата Д.Ф./ дарение на недвижим имот, чиято стойност- според неоспореното заключение на вещото лице К., възлиза на 51 750 лв. Вследствие така извършеното прихващане се налага приемането на окончателен извод, че с извършеното през 1994 г. с Нотариален акт № 29/ 14.12.1994 г. от наследодателката В. Ш. в полза на ответника С. Ц. Ш. дарение на АПАРТАМЕНТ № 9 на ІІІ ет. в бл.**, вх.А на ул."Т. в.” в жк "С."- гр. С., ведно с принадлежности, не е била накърнена запазената част на внучката й Д.Ф., встъпила по право на заместване в правата на дъщеря й Н.Ф., от нейното наследство, което обосновава извод за неоснователност на предявения от ищцата Ф. иск по чл.30 ЗН. В случая правото на Д.Ф. да претендира възстановяване на накърнена запазена част от наследството на В. Ш. е производно на правото на нейната майка Н.Ф. да иска такова възстановяване, независимо от обстоятелството, че в конкретния случай първата упражнява правото на наследодателката си по заместване /т.е. пряко/, а не в качеството на законен наследник, придобил наследствено имущество, включващо такова право /т.е. непряко/. При тези съображения, по преценка на настоящия съд извършеното в полза на Н.Ф. с Нотариален акт № 15/ 1975 г. дарение на недвижим имот на стойност 51 750 лв. следва да бъде прихванато от определената по- горе запазена част от наследството на В. Н., което обосновава извод за ненакърняването й с извършеното през 1994 г. в полза на С. Ц. Ш. дарение, тъй като стойността на дарения на Н.Ф. имот надхвърля определената по настоящото дело запазена част от процесното наследство.

Дори в наследствената маса по чл.31 ЗН да бъде включена пазарната цена на процесния апартамент № 9 в размер на 76 500 лв., без отчитане на съществуващата върху него вещна тежест- пожизнено вещно право на ползване на дарителката, също не е налице накърняване на запазената част на Д.Ф. /която е производна на запазената част на майка й Н.Ф./ от наследството на В. Ш., тъй като стойността на наследствената маса би била в размер на 149 324.33 лв., а стойността на разполагаемата и запазените части от това наследство би била в размер на 49 774.78 лв. /149 324.33 лв.: 3 = 49 774.78 лв./, в който случай след прихващане на посоченото дарение на стойност 51 750 лв., дори без приспадане на реално полученото по наследяване имущество на стойност 10 537.17 лв. /както е прието по- горе/, отново се налага приемането на извод в посочения по- горе отрицателен за ищцата смисъл.   

При тези съображения искът на Д.Ф. по чл.30 вр. чл.29, ал.1 ЗН като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен, а поради несъвпадане на приетите от двете инстанции окончателни изводи по съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска.      

При този изход на спора ищцата- въззиваема страна по делото дължи да заплати на ответника- въззивник С.Ц.Ш. сумата 300 лв.- разноски за първоинстанционното производство /платено адв.възнаграждение/, на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, и сумата 1 055.50 лв.- разноски за въззивното производство /държ. такса и възнаграждения за вещо лице/, на основание чл.211 вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./. Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника Ш., тъй като приложеният договор за правна защита и съдействие не съдържа отбелязване за плащането на такива разноски от страната /съдържащата се в бланковия адв. договор разписка е непопълнена/.

Предвид постановеното по делото отхвърлително решение и подаденото от жалбоподателя С. Ц. Ш. на 8.03.2006 г. възражение, имащо характер на частна жалба, на отмяна подлежи и постановеното от СРС, 54 състав по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./ определение от 26.01.2006 г. за присъждането на разноски от 500 лв. в полза на ищцата Д.Ф.. 

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                   Р            Е            Ш            И     :     

 

 

ОТМЕНЯ Решение от 3.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 8500/ 2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 54 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Ф. с ЕГН ********** от гр. С., кв.”С.”, ул.”П. Ю. Т.”, бл.88, вх.Г, ет.6,

                                           Л.5 на Реш. по гр.д.№ 728/ 2006 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

 

ап.17, срещу С.Ц.Ш. ***, иск с правно основание чл.30, ал.1 вр. чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното с Нотариален акт № 129, т. LLХХХVІІІ, нот. дело № 27810/ 14.12.1994 г. на софийски нотариус от В. И. Ш. /починала на 17.12.2004 г./ в полза на С.Ц.Ш. /ЕГН **********/ дарение на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. С., жк "С.", ул."Т.В.", бл.**, вх.А, ет.3, състоящ от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, ап. № 8, двор и двор, заедно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, мазе № 8, мазе № 10 и двор, и заедно с 3.769 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, до размера, необходим за възстановяване накърнената запазена част на Д.Н.Ф. /ЕГН **********/, встъпила по право на заместване в наследствените права на своята майка Н. Ц.ва Ф. /починала на 12.12.1990 г./, от наследството на В. И. Ш., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Д.Н.Ф. с ЕГН ********** от гр. С., кв.”С.”, ул.”П. Ю. Т.”, бл.88, вх.Г, ет.6, ап.17, да заплати на С.Ц.Ш. ***, сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, и сумата 1 055.50 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 50 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.211 вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./.

 

ОТМЕНЯ Определение от 26.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 8500/ 2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 54 състав, с което по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./ на ищцата Д.Н.Ф. са присъдени разноски в размер на 500 лв., платими от С.Ц.Ш.. 

 

Решението е постановено при участието в производството по делото и на С.С.Ш. /ЕГН **********/- купувач на описания по- горе имот- съгласно Нотариален акт № 22/ 9.09.2003 г. на софийски нотариус.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

                                                                          2.