№ 254
гр. Враца, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20241420103750 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща молба от Ц. Г. П.,
ЕГН ********** чрез адв. Ц. С., против Община Враца, ****, представлявана от Калин
Каменов - кмет.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2024 год., около 13:00 часа, в близост до входа на
централното управление на "Водоснабдяване и канализация" ООД в гр. Враца, на ул.
"Александър Стамболийски" № 2 ищцата била нападната и ухапана от безстопанствено
куче. Твърди се, че кучето ухапало ищцата без причина и без да е било провокирано от нея.
Сочи се, че в момента на инцидента ищцата била придружавана от своя син, а помощ й
оказал и непознат за нея мъж, като и тримата забелязали, че кучето има маркировка на
ухото, каквито били поставяни на безстопанствените кучета от Общината. Поддържа се, че
след инцидента, с помощта на своя син ищата потърсила медицинска помощ в "Първа
частна МБАЛ - Враца", където в 13:45 часа постъпила по спешност за лечение. Твърди се, че
ищцата била изписана от болничното заведение на 16.07.2024 год. Излага се в исковата
молба, че ищцата била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено съдебно
медицинско удостоверение.
Сочи се, че ищцата Ц. П. е на 61 години и към момента на инцидента е работила като учител
по математика в ОУ "Св. Климент Охридски", с. Тишевица, а нейният съпруг Ивайло
Паралюзов е на 62 години, с ТПР - 100% с чужда помощ, със срок - пожизнен и разчита на
грижите на своята съпруга. Сочи се, че след инцидента ищцата изпратила до Община Враца
нотариална покана чрез нотариус Светла Бошнакова, рег. № 482 НК, с която поканила
Община Враца да я обезщети за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 86,39
1
лева и да и изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лева,
изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие на ухапването от
безстопанствено куче на 13.07.2024 год. Нотариалната покана била връчена на ответника на
26.08.2024 год. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба представител на
Община Враца не се е свързал с ищцата.
По-нататък в исковата молба се твърди, че ищцата се пенсионирала преждевременно, тъй
като след инцидента търпи ежедневен дискомфорт причинен от ухапването, което й пречи да
изпълня учителската професия. Отделно от това белезите от ухапването останали видими и
се налага ищцата да ги прикрива от учениците, тъй като всеки който ги забелязвал започвал
да й задава въпроси.
Поддържа се, че ищцата все още преживява ужаса от случилото се, а всеки път когато
приближава района на инцидента, независимо дали се придвижва пеша или с някакъв вид
транспорт се връща към случая, което е изключително болезнено изживяване за нея.
Поддържа се, че пасивно легитимирана да отговаря по така предявените от ищцата искове е
Община Враца, с оглед разпоредбата на чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните, като в
настоящия случай не е предприела съответните действия в изпълнение на задълженията
предвидени в съответните разпоредби по овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на гр. Враца, в т. ч. и в района на ул. "Александър Стамболийски".
Излага се, че в конкретния случай, при който безстопанствено куче е проявило
непредизвикана агресия и е наранило ищцата води на извод, че Община Враца, че своите
органи не е изпълнила вменените й задължения по надзор и контрол на популацията на
безстопанствени кучета съгласно Закона за защита на животните, което бездействие е довело
до настъпването на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че
с оглед извършените разходи, представляващи разноски за лечение и медицински
консултации, искът за имуществени вреди възлиза на 102,07 лева. Що се касае до иска за
неимуществени вреди, вследствие на инцидента се твърди, че след него ищцата се
променила станала емоционално и волево лабилна, разплаквала се винаги, когато ставало
дума за инцидента, изолирала се, не се среща с приятели, не посещава културни и спортни
събития, изоставила и хобитата си. Излага се твърдение, че нейните близки наблюдават у нея
емоционална притъпеност, отчужденост, тревожност и изразена склонност към депресивни
състояния. Твърди се, че при ищцата е налице травматичен стрес и анхедония - неспособност
да се влезе в приятно състояние или да се усети удоволствие, както и загуба на интерес към
всички области на дейности, които обикновено носят чувство на удоволствие. Сочи се в
исковата молба, че синът на ищцата наблюдава у нея вариране в емоционалното състояние
от понижено настроение до тежки състояния на потиснатост, придружени със соматични
оплаквания, страхува се да излиза навън сама, а срещата с куче или чуването на кучешки лай
представляват стресиращ фактор. Сочи се, че сериозно е нарушена мотивационната й сфера,
развила е вялост, апатия, безволие, неустойчивост на поставените цели, отказ от активни
действия и чувство за малоценност.
Поддържа се, че след инцидента ищцата вече не може да полага необходимите грижи за своя
съпруг в същия обем и интензитет, близките й не усещат фигурата й като стожер на
2
семейството, загубила е енергичността и борбеността, които са били присъщи за нея.
При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Община Враца да заплати на ищцата Ц. Г. П. сумата от 10 102,07 лева, от които
102,07 лева имуществени вреди и 10 000,00 лева неимуществени вреди, в резултата на
инцидент, при който на 13.07.2024 год., около 13:00 часа, в близост до входa на централното
управление на "Водоснабдяване и канализация" ООД в гр. Враца, на ул. "Александър
Стамболийски" № 2 ищцата била нападната и ухапана от безстопанствено куче, както и за
сумата от 523,99 лева, лихва за забава, считано от 13.07.2024 год. до 26.11.2024 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Община Враца е постъпил писмен отговор, с който
поддържа становище за недопустимост на исковата молба. Поддържа, че в
обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат никакви данни относно описание
на кучето, което се твърди да е ухапало ищцата - отличителни белези - цвят на козината,
размери, порода и т.н. Излага, че единствени свидетели на инцидента били нейния син и
неидентифицирано лице. Застъпва становище, че единият от свидетелите на инцидента -
синът на ищцата не може да бъде разпитан по делото, с оглед на което поддържа, че не може
да се направи обосновано предположение, че действително е налице нападение и ухапване
от безстопанствено куче на посочените в исковата молба дата и място. Счита исковата
претенция за неоснователна. Поддържа, че в изпълнение на вменените й с относимите
разпоредби от Закона за защита на животните, Община Враца е предприела мерки за
ограничаване на популацията на безстопанствените кучета, включително е приета Наредба
за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Враца (приета с Решение №
1050/30.06.2015 год. на Общински съвет Враца и публично оповестена чрез публикуването й
на интернет сайта на Община Враца), а с Решение № 583/29.03.2022 год. на Общински съвет
Враца, публикувано на интернет сайта на Община Враца е приета програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Враца за периода 2022-
2026 година.
Сочи се, че Община Враца ежегодно сключва договори с компетентни лица за осъществяване
на ветеринарномедицински услуги и манипулации на безстопанствени животни, като към
датата на твърдяния инцидент - 13.07.2024 год. е действал Договор № У-24/16.02.2024 год.,
сключен между Община Враца и "Ветеринарни практики ЗД" ООД, което води на извод, че
Община Враца е ангажирана и е предприела конкретни действия във връзка с третирането на
безстопанствените животни на територията на общината. Поддържа становище, че Законът
за защита на животните не разграничава по категоричен начин кому се възлагат задължения
във връзка с надзора и грижите относно популациите от безстопанствени кучета - на
общините или на организациите за защита на животните или други лица, подписали
декларация за спазване на изискванията на чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ (чл. 47, ал. 3, изр. второ от
ЗЗЖ).
Оспорва представените от ищцата разходооправдателни документи, касаещи
3
претендираните имуществени вреди. Поддържа, че не са налице данни за необходимостта от
закупените лекарства и медикаменти. Поддържа се, че исковата претенция в частта за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева
е неоснователна. Сочи се, че въпреки твърденията за продължителни болки и страдания
изпитвани от ищцата не кореспондират с представената с исковата молба епикриза, от която
се установява, че ищцата е изписана ПЧМБАЛ - Враца без оплаквания, в добро общо
състояние и без необходимост от терапия след изписването, а в съдебно медицинското
удостоверение, се съдържали данни за временно разстройство на здравето на ищцата, което е
неопасно за живота, с оздравителен период от три седмици.
При тези фактически твърдения се иска от съда да отхвърли предявените от ищцата Ц. Г. П.
искове за сумата от 10 102,07 лева, от които 102,07 лева имуществени вреди и 10 000,00 лева
неимуществени вреди, в резултата на инцидент, при който на 13.07.2024 год., около 13:00
часа, в близост до входа на централното управление на "Водоснабдяване и канализация"
ООД в гр. Враца, на ул. "Александър Стамболийски" № 2 ищцата била нападната и ухапана
от безстопанствено куче, както и за сумата от 523,99 лева, лихва за забава, считано от
13.07.2024 год. до 26.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
И двете страни претендират присъждане на сторените в производството разноски.
Производството по делото е образувано по предявен от Ц. Г. П., ЕГН ********** против
Община Враца обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 102,70 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане - инцидент, при който
на 13.07.2024 год., около 13:00 часа, в близост до входа на централното управление на
"Водоснабдяване и канализация" ООД в гр. Враца, на ул. "Александър Стамболийски" № 2
ищцата била нападната и ухапана от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението и за сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултата на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и за сумата от 523,99 лева, представляваща лихва за забава, считано от 13.07.2024
год. - дата на инцидента до 26.11.2024 год.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения
деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да
бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени, последните под
формата на направени разходи за лечение, за извършване на прегледи, за заплащане на
паркинг; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на
обезщетенията. В случая следва да се установи и дали ответникът е имал задължение за
надзор над безстопанствените кучета на територията на гр. Враца, което да е останало
неизпълнено и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение, като при
4
доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване
на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае
твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав,
пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа
исковата молба.
Ответникът Община Враца, в проведеното открито съдебно заседание по делото, чрез
процесуален представител гл. юрк. Стаменова поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърлянето на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
От представена по делото Епикриза на Цветанка П. от "Първа частна МБАЛ - Враца" ЕООД,
Ортопедо-травматологично отделение се установява, че лицето е постъпило в болничното
заведение на 13.07.2024 год. в 13:45 часа. Посочени е, че лицето е постъпило по спешност за
лечение по повод на рана от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица, когато около
13:00 часа на същата дата била нападната и ухапана от бездомно куче, като след преглед в
спешно отделение е насочена за лечение. Установява се, че при огледа лявата подбредица е с
наложена хирургическа превръзка пропита с кръв, като след снемане на превръзката се
установява рана от ухапване с размери 4/3 см по латерална повърхност на лявата подбедрица
в дистална трета с умерено кървене от дълбочина. Констатиран е нормален невро-
васкуларен статус на изследвано ЛДК, а след извършена рентгенография не са установени
данни за увреда на костни структури. Препоръчана е консултация с ортопед след изтичане на
посочения в епикризата срок от 30 дни. Установява се, извършено оперативно лечение.
По делото е представено съдебно медицинско удостоверение № 253/2024 год., от което се
установява, че на 16.07.2024 год. ищцата Ц. П. е прегледана по нейно желание от съдебен
лекар д-р Румен Ангелов. От прегледа се установява се, че на долен ляв крайник е наложена
стерилна превръзка - циркулярна с дължина 17 см, поради опасност от замърсяване по време
на прегледа превръзката не е свалена. Посочено е, че раната ще бъде описана на по-късен
етап. По-нататък в съдебно медицинското удостоверение е посочено, че на 22.07.2024 год.
по време на извършения преглед, на лявата подбредица в долна трета по външната
повърхност е установена дъговидна хирургически обработена рана зашита с 5 конеца. с
дължина 3,5 см, като същата частично е покрита с червено-кафява коричка и около раната
има седем на брой хлътнали червеникави охлузвания с диаметър до 0,7 см и подлежащите
меки тъкани са обхванати от леко изразен оток и кръвонасядане. Установено е, че зад раната
по задната повърхност на подбедрицата има 5 на брой хлътнали червено-кафяви охлузвания
подредени под една линия успоредни едно над друго и размери на най-голямото 1,7/0,9 см.
Посочва се, че в областта на ахилесовото сухожилие се установява надлъжно разположена
рана с неправилна форма покрита с частично отпаданала коричка, розово-червен вал по
периферията и леко изразен оток с размери на раната 4,5/1,9 см, а на отока 6/3,5. Установява
се от заключението на съдебния лекар извършил прегледа, че ищцата е получила рани и
5
охлузвания от ухапване с местно възпаление на меките тъкани.
По делото са представени пет броя фискални бонове, както следва: от дата 13.07.2024 год.
на стойност 1,74 лева, от дата 22.07.2024 год. на стойност 1,37 лева, от дата 29.07.2024 год.
на стойност 12,88 лева, от дата 15.08.2024 год. на стойност 8,29 лева и от същата дата -
15.08.2024 год. на стойност 7,39 лева.
Представена по делото е фактура от 16.07.2024 год. на стойност 20,40 лева, издадена от
Първа частна МБАЛ - Враца ЕООД за потребителска такса за един ден болнично лечение и
такса телевизия.
По делото е представена и фактура от 16.07.2024 год. на стойност 50,00 лева, издадена от
МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца за съдебно медицинско удостоверение.
По делото е представена нотариална покана от ищцата до Община Враца за извънсъдебно
уреждане на претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на ухапване от безстопанствено куче на 13.07.2024 год. в гр. Враца, на ул. "Александър
Стамболийски" № 2, на нотариус Светла Бошнакова, с район на действие - Районен съд -
Враца, рег. № 482 на НК от 15.08.2024 год. за сумата от 15 086,39 лева, от които 15 000,00
лева - обезщетение за претърпени вследствие на инцидента неимуществени вреди и 86,39
лева - имуществени вреди.
От представено по делото Експертно решение № 91260 от 50 от 12.03.2024 год. на ТЕЛК
при МБАЛ - Христо Ботев АД, гр. Враца, се установява, че Ивайло Кирилов Паралюзов,
съпруг на ищцата Ц. Г. П. е с 100% ТНР с чужда помощ, вследствие на мозъчно съдова
болест.
Представено по делото е и Удостоверение за сключен граждански брак № 080759, съставено
въз основа на акт за граждански брак № 444 от 01.09.1990 год., от което се установява, че
ищцата Ц. Г. П. и Ивайло Кирилов Паралюзов са съпрузи, сключили брак на 01.09.1990 год.
в гр. Враца.
По делото е представен Договор № У-24/16.02.2024 год., сключен между Община Враца и
Ветеринарни практики ЗД ООД, ЕИК *********, със срок на действие - 12 месеца или до
изчерпване стойността на договора, считано от датата на регистрирането му в деловодната
система на възложителя - Община Враца, с предмет: Овладяване популацията на бездомните
кучета на територията на Община Враца. Към договора е приложена техническа
спецификация и ценово предложение.
Представена по делото е й Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета 2022 - 2026 г.
От представен по делото Трудов договор № 324 от 29.03.2024 год., сключен между Община
Враца за работодател и Людмила Кирилова Т.а - работник, че същата приема да изпълнява
длъжността личен асистент на Ивайло Кирилов Паралюзов, на пълно работно време /8 часа/.
По делото е представена Заповед № 2439 от 29.01.2025 год. за прекратяване на трудовото
правоотношение между между Община Враца и Людмила Кирилова Т.а, изпълняваща
длъжността личен асистент на Ивайло Кирилов Паралюзов , считано от 01.02.2025 год., по
взаимно съгласие на страните.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата,
6
съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице посочва в заключението си, че от
приложената медицинска документация се установява, че ищцата е получила рана от
ухапване от куче в областта на лявата подбедрица, като посоченото увреждане е причинило
на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва, че
болките и страданията, които е изпитвала ищцата към момента на травмата са били
значителни, като постепенно са отзвучавали по време на болничния й престой, като боката
при операцията е била купирана с локален анестетик и към момента ищцата не изпитва
болки. Посочено е в заключението, че уврежданията са от такова естество, че не е
необходимо провеждане на рехабилитация или физиотерапия за възстановяване, а
продължителността на разстройството на здравето е траяла около 3-4 седмици. Вещото лице
е посочило, че такъв е срока на очакваната продължителност до пълно възстановяване на
ищцата. В съдебно заседание вещото лице прави уточнение относно използвани от него в
заключението медицински съкращения, като посочва, че "ЛДК без СНД" означава ляв долен
крайник без съдово неврологичен дефицит.
По искане на ищцата, съдът назначи и изслуша съдебно-психологична експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи в
заключението си, че ищцата Ц. П. е психично здрава личност, има запазена самооценка за
добро психично здраве, като не се установяват признаци на психично разстройство, което да
налага консултация или лечение с психиатър или психолог. Посочва се, че непосредствено
след инцидента ищцата е развила реакция на Остър стрес с кратка продължителност, а към
момента има изградена защита по отношение на травменото събитие и не се установяват
признаци на промяна на личността. В съдебно заседание вещото лице допълва, че по време
на психологическото изследване ищцата е споделила, че не изпитва страх да се движи сама
навън, в т.ч. и в района на инцидента, което говори за изградена защита. Вещото лице
изразява становище, че след такова травматично изживяване е нормално човек да изпитва
страх от причинителя на травмата - кучета, с цел самозащита и самосъхранение.
По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Кирил Ивайлов Паралюзов, син на ищцата и Димитра Вачова Димитрова,
съседка на ищцата. Свидетелят Кирил Паралюзов посочва, че на 13.07.2024 год. спрял
управлявания от него автомобил на паркинга срещу аптека, находяща се до Областна
администрация, след което ищцата слязла от автомобила, за да пресече улицата, като в този
момент куче, което според свидетеля се намирало под съседно паркирала кола се спуснало
към нея и я захапало за левия крак, отзад, близо до глезена. Свидетелят сочи, че ищцата
изпищяла и изпаднала в шок, но продължила да се движи в посока към аптеката, въпреки че
от крака и текла кръв. Свидетелят, сочи че слязъл от автомобила и се притекъл на помощ на
майка си, а кучето се отдалечило. Свидетелят заявява, че на помощ им се притекъл непознат
за тях мъж. Свидетелят посочва, че двамата с ищцата предпочели да не чакат идването на
автомобил на Бърза помощ, като свидетелят сам откарал ищцата в болница. Свидетелят
сочи, че кучето било бездомно и имало маркировка на дясното ухо, представляваща малка
пластмасова табелка. Свидетелят описва кучето като светло на цвят, голямо, слабо и
7
кльощаво. Свидетелят заявява, че ищцата по никакъв начин не е предизвикала кучето. По-
нататък от разпита на свидетеля Кирил Паралюзов се установява, че същият закарал ищцата
в Спешен център, където й направили няколко шева, след което ищцата останала на
болнично лечение до 16.07.2024 год. Свидетелят заявява, че след инцидента ищцата
първоначално се притеснявала да преминава по по същата улица, където била ухапана, тъй
като същото куче продължавало да бъде там. Свидетелят уточнява, че ищцата живее
наблизо. Свидетелят сочи, че живее заедно с родителите си и знае, че след инцидента
ищцата имала проблеми със съня, ставала през нощта. Сочи, че ищцата след инцидента
ищцата взимала лекарства за това, които сама си закупила от аптека. Свидетелят посочва, че
работи извън града, но вечерите си е вкъщи и затова има наблюдения относно смущенията в
съня, които имала ищцата след инцидента. Посочва, че ищцата не можела да се къпе сама,
често си спомняла за случилото се, изпитвала болки в глезена, но не може да си спомни дали
е взимала обезболяващи лекарства. Свидетелят заявява, че ищцата е възстановена физическа
от случилото се, но психически травмата не е отшумяла, изпитва страх при среща с куче на
улицата или около жилищния блок, в който живеят, а инцидентът станал една от причините
ищцата, като учител да се пенсионира по-рано. Свидетелят сочи, че за неговия баща се
грижела неговата леля Людмила Кирилова Т.а, която била негов личен асистент, а извън
работното й време, за него се грижела ищцата. Свидетелят сочи, че е виждал кучето на това
място и преди инцидента с ищцата, но не го е виждал да напада или хапе други хора.
Свидетелката Димитра Вачова Димитрова посочва, че на 13.07.2024 год., събота отивала към
спирката на площад "Благоев", като срещу сградата на "ВиК", на паркинга имало спрели
автомобили, а пред знака, означаващ предвидено място за паркиране на автомобили на лица
инвалиди видяла спрян автомобила на ищцата. Свидетелката сочи, че когато наближила
аптеката видяла ищцата да пресича улицата, за да отиде към аптеката. Свидетелката се
намирала от страната на улицата, на която се намира аптеката, затова видяла ищцата да се
приближава. От разпита на свидетелката се установява, че същата била на разстояние около
2-3 метра от ищцата, когато видяла как кучето, което се намирало под някой от паркираните
автомобили се спунало и ухапала ищцата по левия крак, долу в областта на глезена.
Свидетелката заявява, че ищцата изпищяла, а в този момент нейният син слязъл от
паркирания автомобил и се отправил към нея. На помощ им се притекъл непознат мъж.
Свидетелката сочи, че не се спряла при тях тъй като бързала за автобуса. Свидетелката
описва кучето като голямо, мръсно бяло с петка. Сочи, че често е виждала това куче в
района. Свидетелката посочва, че на ухото си кучето имало жълт знак. От разпита на
свидетелката се установява, че същата посетила дома на ищцата два дни след инцидента,
врата на жилището отворил съпруга на ищцата, който й казал, че е в болница, че кракът и е
шит, не говори, стои и гледа в една точка. Свидетелката заявява, че след като ищцата била
изписана от болница я посетила вкъщи, като я заварила да лежи в спалнята трепереща.
Свидетелката посочва, че ищцата й споделила, че изпитва болки в крака, както и че
непрекъснато мисли за инцидента. След още два дни свидетелката отново посетила ищцата в
дома й, която седяла в кухнята с изпънат ляв крак върху разположения там диван, а на
въпроса дали я били, свидетелката отговорила положителнпо. Свидетелката сочи, че ищцата
8
и направила забележка да не я разпитва за инцидента. Свидетелката заявява, че многократно
след инцидента посещава ищцата. Сочи, че попитала ищата как ще ходи на работа, като й се
налага да стои права. От разпита на свидетелката се установява, че след инцидента двете с
ищцата излизали на разходка пред блока, като всеки път при среща с куче, колкото й малко
да било то, ищцата се притеснявала. Свидетелката сочи, че от разговори със съпруга на
ищцата знае, че ищцата пиела лекарства за сън и често през нощта ритала и преживявала
случилото се на сън. Свидетелката посочва, че ищцата взимала освен хапчета за сън и други
добавки за успокоение. Сочи, че след инцидента ищцата се променила, преди това била
весел и усмихнат човек, а след случилото се било унила, а всеки път когато свидетелката я
канела на разходка, ищцата се съгласявала при условие, че разходката е на място, където
няма кучета. Свидетелката посочва, че семейството на ищцата отглеждало домашно куче в с.
Баница, но след инцидента се принудили да го подарят, за да не се страхува ищцата.
Свидетелката посочва, че не знае каква е била раната от ухапването, не знае колко шева са
направени на ищцата, виждала е белега след като превръзката върху раната била
премахната. Посочва, че и на път за съда отново видяла кучето, което ухапало ищцата да
стои на същото място. Ищцата сочи, че е виждала това куче и в района на жилищния блок, в
който живеят с ищцата. Посочва, че след инцидента инцидента ищцата ходи само с
панталони, върнала се на работа за около месец и половина.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи
по основателността на предявения иск:
По допустимостта на исковете: При извършената проверка относно допустимостта, съдът е
установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното
упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това.
Поради което е приел, че исковата молба е допустима
По основателността на исковете: Настоящия съдебен състав счита, че в исковата молба
ищецът е изложил твърдения, съобразно които предявените искове следва да се
квалифицират по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа и осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от изпълнителя на работата, а именно: деяние (действие
или бездействие); вреда; противоправност на деянието; вина и причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от
ЗЗД), като в тежест на ответника, в случая Община Враца, е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
9
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да
намери проявление предвидената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност
на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са
причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод
нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки,
обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно:
действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на
определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка
между деянието и настъпилото увреждане.Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д.
№ 2005/2008год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители
се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се
дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай ответникът Община Враца не оспорва обстоятелството, че е носител на
правното задължение да полага грижи и ограничава популацията на
безстопанствените кучета на територията на гр. Враца и общината, изпълнението на което е
възложил на трето за спора лице – Ветеринарни практики ЗД ООД, ЕИК *********, въз
основа на Договор № У-24/16.02.2024 год., със срок на действие - 12 месеца или до
изчерпване стойността на договора, считано от датата на регистрирането му в деловодната
система на възложителя - Община Враца, който договор е с предмет: Овладяване
популацията на бездомните кучета на територията на Община Враца.
В настоящия случай доколкото се твърди, че вредите са причинени от бездействието на
ответника, за да е противоправно бездействието, то следва да е предписано нормативно
задължение за действие. В Глава Пета от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се
намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето
на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат
под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл.41 – чл.47 от ЗЗЖ), като целта на закона е подобни кучета
да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и
здравето на хората.
В настоящия случай безспорно се установи, че ищцата е нападната и ухапана от куче, което
е било подложено на съответно необходимите манипулации, което се установява от
събраните по делото гласни доказателствени средства на допуснатите двама свидетели,
които заявяват, че кучето е било с поставена маркировка. Освен това се установи, че
свидетелите са наблюдавали присъствието на кучето в същия район и преди инцидента. В
случая обаче кастрирането и чипирането на кучето не е било достатъчно, за да се приеме, че
ответника е изпълнил нормативните си задължения въведени от Закона за защита на
животните. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка
10
за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл.41, ал.1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47,
ал.3 от ЗЗЖ. В Решение № 488 от 07.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 988/2010г., IV г.о. се
приема, че когато общината не предприеме предписаното от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи
обезщетение. В този смисъл е и Решение № 383 от 27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 424/2009
г. IV г.о. В случая, от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св.
Димитра Вачова Димитрова се установи по делото, че безстопанственото куче се намира в
района на инцидента и към настоящия момент.
Общината е следвало да предприеме мерки за ограничаване на популацията на
безстопанствените кучета или настаняването им в приют, предвид, че района на инцидента е
оживен, характеризира се с преминаване на много хора, а наличието на две аптеки и сграда
на комунално дружество /ВиК/ предполага на допълнителен поток от хора.
С оглед на изложеното, съдът намира, че към 13.07.2024 год., когато е пострадала ищцата, е
налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или други животни. Задължението за настаняване в приюти на
безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на
общината, на която законът е вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с
изпълнение на това задължение, ангажира нейната обективна отговорност спрямо ищцата за
причинените й вреди.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за
щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
на ищцата са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото доказателства се
установява, че те са свързани с изпитването на болки и физическия дискомфорт.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, поради което не предпоставя хипотетичен размер
на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а
всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства.
Размерът на обезщетението за претърпените от деликт неимуществени вреди трябва да е
съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
В настоящия случай причинените на ищцата телесни увреждания не са опасни за живота, а
според приетото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза се касае за
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От представеното по делото
11
съдебно медицинско удостоверение се установи, че по време на извършения преглед на
16.07.2024 год. ищцата все още е била с поставена стерилна превръзка върху раната, която
не е била свалена, поради опасност от замърсяване. На 22.07.2024 год. по време на
извършения повторен преглед от съдебния лекар върху раната вече няма стерилна
превръзка, което е позволило на съдебния лекар да извърши обстоен преглед. Видно от
представената по делото епикриза вследствие на инцидента ищцата е постъпила по
спешност в болнично заведение, където е извършена оперативна интервенция и същата е
изписана на 16.07.2024 год., като са предвидени два контролни прегледа на 23.07.2024 год. и
30.07.2024 год. Установи се от представената по делото епикриза, че на ищцата са дадени
препоръки и същата е насочена към лекуващия ортопед за проследяване, дадени са й
указания да не се натоварва активно пострадалия крайник за срок от 30 дни, като ищцата се
придвижва с помощни средства - патерици. По делото не се доказа през време на
възстановителния период ищцата да се е предвижвала с патерици.
В случая причинените телесни увреждания действително не са съвсем сериозни и опасни за
живота, а според съдебно медицинското удостоверение при повторното посещение на
ищцата на 22.07.2024 год. за преглед от съдебния лекар, т. е. малко повече от една седмица
след инцидента, се касае вече за една заздравяваща разкъсноконтузна рана, с леко изразен
оток. Такова е заключението на съдебния лекар и по отношение на раната в областта на
ахилесовото сухожилие, предвид което следва да се приеме, че възстановяването на ищцата е
протичало успешно в рамките на този кратък период от време.
От друга страна от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-психологична
експертиза се установява, че се касае за остра реакция на стрес от преживяното, с
продължителност от около 10-15 дни. Няма данни за провеждане на специфично лечение на
психично разстройство вследствие на инцидента и такова не е диагностицирано. Според
заключението на вещото лице към момента ищцата има изградена защита по отношение на
фрустриращото събитие, като не се установяват и признаци на промяна на личността в
резултат на инцидента. Не се установява от заключението на вещото лице и наличие на
характеристики на генерализирано тревожно разстройство. Ищцата споделила, че за
определен период сънувала кошмарни сънища. Не се доказа по делото, ищцата да е
консултирала този проблем с медицинско лице, както и да й е било назначено лечение. Не се
представиха и доказателства за закупуване на лекарства и медикаменти за преодоляване на
твърдяните смущения в съня, които изпитвала ищцата.
Що се касае до грижите, които ищцата била в невъзможност да предоставя на болния си
съпруг вследствие на инцидента, по делото се доказа, че съпругът на ищцата Ивайло
Паралюзов е ползвал услугата "социален асистент" ежедневно, в рамките на осем часа, като
не се установи по делото същият да е бил в обездвижено състояние, да е бил лежащо болен
или да не е бил в състояние да се обслужва сам. От разпита на св. Димитра Вачова
Димитрова се установи, че при посещението й в дома на ищцата два дни след инцидента,
същата била посрещната на входната врата от нейния съпруг, с когото провела кратък
разговор относно състоянието й.
По делото са представени следните доказателства относно извършени разходи за болнично и
12
след болнично лечение на ищцата, както следва: пет броя фискални бонове: от дата
13.07.2024 год. на стойност 1,74 лева, от дата 22.07.2024 год. на стойност 1,37 лева, от дата
29.07.2024 год. на стойност 12,88 лева, от дата 15.08.2024 год. на стойност 8,29 лева и от
същата дата - 15.08.2024 год. на стойност 7,39 лева, които съдът не кредитира като годни да
установят извършен разход от ищцата. Действително фискалните бонове удостоверяват
закупуване на консумативи, които по своето предназначение /стерилни марли, спринцовка/
са приложими в случаи като на този на ищцата, но не доказват по безспорен начин, че
разходът е извършен от ищцата. Представената по делото фактура от 16.07.2024 год. на
стойност 50,00 лева, издадена от МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца за съдебно медицинско
удостоверение не представлява разход за лечение, респективно за медицински материали
или консумативи, поради което съдът не я приема като доказваща твърдяните от ищцата
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение вследствие на процесния инцидент.
Представената по делото фактура от 16.07.2024 год. на стойност 20,40 лева, издадена от
Първа частна МБАЛ - Враца ЕООД за потребителска такса за един ден болнично лечение и
такса телевизия, съдът намира за доказваща извършен от ищцата разход, вследствие на
претърпения инцидент.
Предвид изложеното и степента на претърпените болки и страдания, негативни емоции,
техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че не са налице
остатъчни проявления от преживяното у ищцата, не е налице генерализирано тревожно
разстройство, както и признаци на промяна на личността в резултат на инцидента, съдът
намира за справедлив спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на
обезщетение възлизащ 2 000,00 лева. В останалата част, до претендирания размер от 10
000,00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до претенцията за имуществени вреди в размер на 102,07 лева, съдът намира
същата за доказана за сумата от 20,40 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, в
останалата част до пълния претендиран размер исковата претенция за претърпени
имуществени вреди възлизала на 102,07 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД, има акцесорен характер, като за
основателността му следва да се установи наличието на главен дълг, а на основание чл. 84,
ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от датата,
на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност - 13.07.2024
год.
Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от 513,82 лева/за адвокатско
възнаграждение, за внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице по допуснатите
съдебно медицинска и съдебно психологическа експертизи/.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 се следват разноски, съобразно отхвърлената част от
иска. В съдебно заседание прицесулания представител на страната е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00
13
лева, на основание чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, от които на страната се следват 120,00 лева,съобразно
отвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Враца, ****, представлявана от Калин Каменов - кмет, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. Г. П., ЕГН ********** сумата от 2 020,40 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на инцидент, при който на 13.07.2024 год.
около 13:00 часа, в близост до входа на централното управление на "Водоснабдяване и
канализация" ООД в гр. Враца, на ул. "Александър Стамболийски" № 2 била ухапана от
безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2024 год.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 10 102,07 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Враца, ****, представлявана от Калин Каменов - кмет, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. Г. П., ЕГН **********, сумата от 513,82 лева, представляваща направените разноски по
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. Г. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца, ****,
представлявана от Калин Каменов - кмет, сумата от 120,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14