№ 13071
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110156780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Й. Г. с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59,
ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Й. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 4800,16 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди,
ползвана без основание, за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно
със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер
на 974,29 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г., сумата от 26,77 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 5,87 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 58552/2020 г. по описа на СРС. Твърди се, че ответникът e потребител на
топлинна енергия за стопански нужди на посочения имот. Според Закон за енергетиката се
изисквало сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия, което задължение
ответникът не изпълнил. Поддържа се, че поради липсата на облигационна връзка през
процесния период ответникът се обогатил неоснователно и дължи да върне това, с което за
сметка на ищеца се обогатил-стойност на доставена топлинна енергия. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва доставената до процесния имот топлинна енергия да е
ползвана за стопански нужди. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
сключения между ищеца и ФДР договор, като навежда твърдение за наличие на
неравноправни клаузи.
Третото лице-помагача „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот №16 по нот.дело
№№/05.11.2004г. на Нотариус с рег. №№ на НК, съгласно който на ответникът придобива
правото на собственост върху магазин 11, находящ се в (адрес). Прието е заключение на
съдебна техническа и съдебна счетоводна експертиза. Третото лице-помагач представя
главни отчети и индивидуални справки за реално доставеното количество топлинна енергия
до имот в (адрес).
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на обедняване за ищцовото дружество,
изразяващо се в количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия до имот собствен и ползван от ответника; с която ответникът се е обогатил, тъй като
се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период, причинна връзка
между обогатяването и обедняването; доставката на топлинна енергия до имота на
ответника е при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в
отношенията между двата субекта; ищецът няма друг иск, с който може да се защити по арг.
от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, както и правото
на обезщетение, като установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава
при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от ответника.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения, счита исковете за
недоказани и неоснователни. Не се установява пълно и главно, че ответникът е ползвал
имота през исковия период. Основателно ответникът поддържа, че правото на собственост
върху самостоятелен обект в сградата- магазин №11 не презумира неговото функциониране
като търговски обект и доставката на топлинна енергия за стопански нужди. За разлика от
правото на парично вземане за неплатена цена на доставка на топлинна енергия по договор,
за така предявеното на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД е релевантно дали фактически
ответникът е обитавал имота. Този извод се подкрепя и от косвени доказателства относно
обстоятелството, че индивидуалните отчети касаят ап. 1, като е ирелевантно под кой
абонатен номер се числи. Ето защо искът за главница следва да се отхвърли, а с оглед изхода
на спора по него подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за лихва.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на
управление: (адрес), срещу Г. Й. Г., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес: (адрес), искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че по Г. Й. Г., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
..............., сумата 4800,16 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за стопански нужди, ползвана без основание, за имот в (адрес), за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 974,29 лв. за периода от 01.12.2017 г. до
19.11.2020 г., сумата 26,77 лв. за главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 5,87 лв. за
периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 58552/2020 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
2
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3