РЕШЕНИЕ
№ 3748
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330108790 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът М. К. П. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***************г.
е недействителен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 2
ЗПК, чл. 5 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство № ************** г.
е недействителен, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в
ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава
недействителен договор за паричен заем.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор
за паричен заем № ****************** г. Твърди, че с установения в договора годишен
лихвен процент от 40 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между
правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава
трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната
инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица
1
недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 47, 18 % не
отговаря на действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата –
поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на
възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не
съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до
нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното
правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5
ЗПК. Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2020 г.,
като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди,
че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния
спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на
длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и
непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на
кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Счита, че клауза, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в пряко
противоречие с целта на Директивата, доколкото задължение на кредитодателя е да направи
оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит.
Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора
са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по слабата
страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ГПК. Твърди, че
задължавайки потребителят да сключи договор за поръчителство, кредитодателят е
договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД, като ако ищцата би изразила
воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение
към кредитодателя, а единственият й мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл
сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да
престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай
възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Поддържа, че
предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен,
поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни
съображения за нейната неоснователност. Счита, че не е налице соченото от ищеца
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е установен
в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер
на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други
допускания, свързани с договора за потребителски кредит, а възнаграждението за
2
поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в
договора ГПР, който е фиксиран. Сочи, че в договорът за поръчителство изрично е
предвидено, че последният влиза в сила единствено ако заемополучателят не изпълни
задължението си за предоставяне на обезпечение в установения тридневен срок. Твърди, че
съгласно клаузите на ЗПК годишният процент на разходите се определя към датата на
сключване на договора за паричен заем, поради което към този момент не е известно дали
заемополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на поръчителство. Сочи, че
не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като поръчителят се задължава да
отговаря с цялото си имущество солидарно с длъжника за изпълнение на неговите
задължения. Поддържа, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, тъй
като ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на другите две обезпечения по
договора за заем, последният дължи възнаграждение на поръчителя. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл
България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от
Договора, е потърсило неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от
страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така
изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че договорът за
поръчителство е лишен от правно основание. Твърди, че договорът за поръчителство не е
установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна
нееквивалентност на престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да
отговаря с цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите
задължения. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е второ, акцесорно
облигационно правоотношение, поради което не следва дължимата по него такса за
възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по
договора за кредит.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр.
с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, че между М. К. П. и „Изи Асет
Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***************** г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300 лв. срещу насрещното задължение
на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс на шестнайсет седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 20 лв.
Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47, 18 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
3
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за
заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция №
********************* г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и М. К. П. – потребител. По силата на така
сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да
сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по
силата на договор за паричен заем № ***************, а именно – задължение за връщане
на заемната сума от 300 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в
указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство
е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 128 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 8,00 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 47, 18 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено
в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът
за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т.1 и т. 2, а именно да предостави някое от следните обезпечения –
две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или
банкова гаранция за сумата от 320 лв. Изискванията, които посочената клауза от договора
възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
4
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица - поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си
осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по
който договор се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия
имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за
кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да
е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай,
това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора като обща
сума за заплащане от потребителя е посочена 320 лв. В тази величина, обаче, не е включена
дължимото по Договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 128 лв.
Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем
№************* от ************ г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което не следва да се пристъпва към изследване и на останалите
сочени от ищеца основания за недействителност на договора.
По предявеният установителен иск против „Файненшъл България“ ЕООД, съдът
намира следното:
При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на
основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу
възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с
месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от
поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради
която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ.
допълнително възнаграждение за кредитодателя.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора
за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на
вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора
– заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем.
На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото
5
чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е
така, тъй като кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл
България” ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в
Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е
кредиторът по договора за кредит “Изи Асет Мениджмънт” АД. По този начин, в разрез с
нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя. В случая търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил
допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
възнаграждение.
Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за предоставяне на
поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно с
месечните погасителни вноски чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който да се счита
овластен да приема изпълнение на задължението.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото
по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от
още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е
установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения
кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва да се приеме
за сключено в разрез с добрите нрави.
Поради така изложените съображения и доколкото договорът за поръчителство е
сключен единствено с цел, в разрез с нормите на добросъвестността, да се установи
допълнително възнаграждение за кредитодателя предявеният против „Файненшъл България“
ЕООД иск следва да бъде уважен, поради сключване на договора в противоречие с добрите
нрави.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 100 лв.,
представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на делото. Разноските за банкови
преводи не следва да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител – адв. С. Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие – ДВ, бр.7 от 22.01.2019 г.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46 по предявения от М. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между
страните договор за паричен заем № ***************** г. е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. К. П., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 8790/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. Н., АК – П., с адрес
**********************, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр. д. № 8790/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
“Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, по предявения от М. К. П., ЕГН **********, с
адрес *************************, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният
между страните договор за предоставяне на гаранция № ********************* г. е
недействителен поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. К. П., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 8790/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. Н., АК – Пловдив, с адрес гр.
***********************, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр. д. № 8790/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7