Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 15.11.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 662/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „А. С.на В.” АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № … офис сграда Л., ет. 2, офис 4 срещу Р.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че на 05.05.2015 г. между „И. А.М.” АД, ЕИК…… и Р.Ц.Д., ЕГН **********, е сключен договор за паричен заем с № 2301424, въз основа на който заемодателят предоставил сумата от 1400 лева, а последният се задължил да върне предоставен паричен заем до 02.09.2014 г. на 4 равни месечни погасителни вноски в размер на 379,64 лева с падежи от 04.06.2015 г. до 02.09.2015 г. Вземането е прехвърлено по силата на приложение № 1/ 01.01.2016 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза на кредитора „А. ЗА С. НА В. ООД /правоприемник на който е „А. ЗА С. НА В.” АД/, за което е длъжникът е уведомен от ищеца за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено с известия за доставяне, респ. с получаване на копие от исковата молба. По ч. г. д. № 281/2018 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК. Иска се признаването за установено вземането на ищеца в размер на: 374,28 лева главница; 529,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 04.07.2015 г. до 02.09.2015 г.; 45,00 лева, такса разходи; 256,73 лева, лихва за забава от 05.07.2015 г. до  подаване на заявлението, ведно със закона лихва от подаване на исковата молба. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.Ц.Д., в който се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковата молба е недопустима, защото не била съобщена цесията. Ответникът твърди, че предложението за сключване на договор за паричен заем и договора за паричен заем от 05.05.2015 г. са неистински, като подписите не са положени от него.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез процесуалния си представител юриск. Р. представя писмени становища.

В съдебно заседание ответникът Р.Ц.Д. оспорва исковете с твърдения, че не е подписвал договора за паричен заем и предложението.

            Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено е предложение за сключване на договор за паричен заем от 04.05.2015 г. за Р.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: *** със заявен размер от 1400 лева.

Видно е от договор за паричен заем № 2301424 от 05.05.2015 г., че същият е сключен между „И. А. М.” АД-заемодател и Р.Ц.Д., ЕГН **********– заемател. Според чл. 2 от договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1400 лева, наричана в този договор заемна сума, а заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя, при следните условия: 1.    Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем но продукт: EasyMonth24; 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева 379.64 лв.; 3. Срок на заема в месеца: 4; 4. Брой вноски: 4; 5. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: 04.06.2015, 04.07.2015. 03.08,2015, 02.09.2015; 6. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 %; 6.1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.11 %; 7. Общ размер на всички плащания 1 518.56 лв.; 8. Годишен процент на разходите на заема: 49.02 %; В чл. 3 от договора е отразено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в брой, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Според чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетни размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител ло друг договор за паричен заем, сключен с „И.А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 1, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 706.44 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 176.61 лева (чл. 4, ал. 2 от договора). Според чл. 8, ал. 1 от договора заемателят и заемодателят се споразумяват, че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни. Заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес. Страните се съгласяват, че в тези случаи, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9 лв. Тези разходите се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лева. При забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на Заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава (чл. 8, ал. 2 от договора).

На 16.11.2010 г. между И. А. М. АД в качеството на продавач – цедент и праводателя на  ищцовото дружество (А. ЗА С.НА В. ООД) в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.

Приложено е пълномощно от 09.09.2015 г. в полза на „А. ЗА С.НА В.” ООД /правоприемник на който е „А. ЗА С. НА В.” АД/ с правата от името на „И. А. М.” АД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията.

Представено е препис извлечение от приложение № 1/ 01.01.2016 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

На 05.01.2016 г. е изготвено от цедента чрез цесионера уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне с печат от 05.02.2016 г., че уведомлението е изпратено на адреса, посочен от ответника в предложение за сключване на договор за заем, като е върнато, тъй като е „пратката не е потърсена от получателя“.

На 18.06.2018 г. е изготвено от цедента чрез цесионера уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне е отбелязано, че клиентът е отказал пратката по телефона.

Препис на уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на ответника по настоящето дело.

Според заключението на вещото лице Л.Р. по изслушаната съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно, подписите в договор за паричен заем № 2301424 от 05.05.2015 г. и предложение за сключване на паричен заем от 04.05.2015 г. са положени от ответника Р.Ц.Д., както и подписите под печатния текст в текст в дясната част на бялото поле на всяка страница от договор за паричен заем от 05.05.2015 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора и е било връчено на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. В тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на предявените искове – наличието на договорни отношения между страните по договор за паричен заем от 05.05.2015 г., изпълнение на задълженията на ищеца по договора, изискуемостта на задълженията на ответника, наличието на уговорена неустойка и размера на дължимите суми. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за неистинност на предложение за сключване на договор за паричен заем и договор за паричен заем от 05.05.2015 г. в частта за автентичността на положения от него подпис.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.05.2015 г. в гр. Е. П. между „И. А. М.” АД и ответника, като клиент е сключен договор за паричен заем № 2301424, въз основа на който на същата дата на ответника е предадена сумата от 1400 лева. Договор за паричен заем е с характер на разписка за получената сума по него съгласно чл. 3 от договора. Ответникът се е задължил да върне сумата на четири месечни вноски в размер на 379,64 лв. с падежи на 04.06.2015 г., 04.07.2015 г. 03.08.2015 г. и  02.09.2015 г. В чл. 8, ал. 1 от договора ответникът се е задължил да заплати сума до 45 лева при забава на вноски. При установено наличие на договор за заем между страните, искът би бил основателен за пълния размер на заема, освен ако ответникът докаже погасяването му (изцяло или частично) или ищецът признае такова погасяване до определен размер и не претендира остатъка, какъвто е и настоящият случай.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е подписвал такъв договор. Според заключението на вещото лице Л.Р. подписите в договор за паричен заем № 2301424 от 05.05.2015 г. и предложение за сключване на паричен заем от 04.05.2015 г. са положени от ответника Р.Ц.Д., както и подписите под печатния текст в текст в дясната част на бялото поле на всяка страница от договор за паричен заем от 05.05.2015 г. С оглед това на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 193, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че не е доказано направеното оспорване от ответника Р.Ц.Д. на автентичността на подписа му върху договор за паричен заем № 2301424 от 05.05.2015 г. и предложение за сключване на паричен заем от 04.05.2015 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, че исковата молба е недопустима, защото не била съобщена цесията. Вземането е прехвърлено по силата на приложение № 1/ 01.01.2016 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза на кредитора „А. ЗА С. НА В.” ООД /правоприемник на който е „А. ЗА С. НА В.” АД/, който е валидно сключен между кредитодателя и ищеца, поради което той като купувач /цесионер/ има всички права на кредитор. С оглед практиката на ВКС (Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) следва да се приеме, че ответникът като длъжник е уведомен за извършената цесия с приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 ГПК. Депозирането на искова молба от цесионера придружена с документи, обективиращи цесията, вкл. и уведомление до длъжника, следва да се счита за валидна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Уведомлението е направено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и в този смисъл е действащата съдебна практика.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Съдът може служебно, т. е. без въведено възражение от страната, да констатира неравноправния характер на договорна клауза, без това да представлява нарушение на диспозитивното начало. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. Сключеният договор между „И. А. М.” АД и ответника Р.Ц.Д. представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 16 от същия закон преддоговорно задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на кредитора си обезпечение, след като е отпуснат и усвоен кредита и без настъпването на нов юридически факт реално финансовата институция е прехвърлила задължението си за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата. След неизпълнението едностранно е увеличала задължението му, като е разсрочила неустойката на равни части и я е включил във всяка месечна погасителна вноска.

При сключването на договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора си обезпечение – 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетни размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител ло друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 1, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, а неизпълнението му е скрепено със санкция – неустойка, начислен, в размер на неустойка в размер на 706.44 лева. Целта на неустойката като вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора, както е изложено в частната жалба, са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване, разходите по събиране и др. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 706.44 лева излиза, извън присъщите функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като надхвърля гаранциите за изпълнение на договора, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира тежко кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят да се обогати неоснователно за негова сметка, поради което неустойката накърнява добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Предвид гореизложеното, договорната клауза за неустойка е нищожна, поради което следва да се отхвърли претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 04.07.2015 г. до 02.09.2015 г. в размер на 529,73 лева,

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК,  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 8, ал. 2 от процесния договор, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава. Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху претендираната в настоящото производство главница (374,28 лв.) за посочения от ищеца период (от 05.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2018 г.) е 103,96 лева. До този размер искът по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 256,73 лева – отхвърлен.

С оглед изложеното предявените исковете са частично основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 374,28 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до плащане на вземането; 45,00 лева, такса разходи; 103,96 лева, лихва за забава от 05.07.2015 г. до подаване на заявлението на 30.03.2018 г., като се отхвърли за разликата от 103,96 лева до предявения размер от 256,73 лева, както и следва да се отхвърли като неоснователен искът за сумата от: 529,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 04.07.2015 г. до 02.09.2015 г.

Относно разноските:

С оглед направеното искане от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати съразмерно с уважената част от исковете част от направените от него. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (чл. 78, ал. 1 ГПК). За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. (чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). За защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. (чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Предвид изложеното направените от ищеца разноски са в общ размер от 350 лева, от които: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 175 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски сумата от 155,88 лева.

Ответникът не е претендирал разноски до приключване на устните състезания по делото.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „А. ЗА С. НА В.” АД, ЕИК………, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет…, офис… по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 321 от 02.04.2018 г. по ч. г. д. № 281/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 374,28 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 30.03.2018 г. до плащане на вземането; 45,00 лева, такса разходи; 103,96 лева, лихва за забава от 05.07.2015 г. до подаване на заявлението на 30.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава за разликата до пълния претендиран размер от 256,73 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на „А. ЗА С. НА В.” АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет…. офис ..срещу Р.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че дължи по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 321 от 02.04.2018 г. по ч. г. д. № 281/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 529,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 04.07.2015 г. до 02.09.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 193, ал. 1 ГПК направеното оспорване от ответника Р.Ц.Д. на автентичността на подписа му върху договор за паричен заем № 2301424 от 05.05.2015 г. и предложение за сключване на паричен заем от 04.05.2015 г.

ОСЪЖДА Р.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А. ЗА С. НА В.” АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” №… офис сграда Л., ет…, офис 4, сумата от 155,88 лева, представляващи разноските съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: