Решение по дело №5942/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.06.2019 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 07 май 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 5942 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Д.В.В. твърди в исковата си молба, че на 16.01.2017г. между него в качеството му на работник/служител и „ЮСИС СЕКЮРИТИ” ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, община „Възраждане”, ул. „Бегалница” № 43, представлявано от Петър Димитров Тотев – Управител и Живко Минчев Минчев – Управител - поотделно в качеството му на работодател, беше сключен безсрочен трудов договор с шестмесечен срок за изпитване № 017/7 от 16.01.2007 год. на основание чл.67, ал. 1,т. 1 във вр.с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно сключеният трудов договор му било възложено да изпълнява работа на длъжност „Портиер” с място на работа гр. Стара Загора – частна охранителна дейност, пълно работно време с продължителност 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време съгласно ежемесечен график като продължителността на работната смяна била до 12 часа, а на работна седмица не повече от 56 часа. Определено му било трудово възнаграждение в размер на 460.00 лева, допълнително възнаграждение за нощен труд, както и допълнително материално стимулиране по преценка на работодателя. Трудовото му възнаграждение следвало да се изплаща до 20 число на текущия месец за предходния. Съгласно описания трудов договор следвало да постъпи на работа от 18.01.2017 год.

Твърди, че на 27.02.2017г. между него и работодателя се сключил нов договор № 17/47 за срок от шест месеца, считан като срок на изпитване. С този договор бил назначен, като „ОХРАНИТЕЛ” на пълно работно време с продължителност 8 часа. Предвидено било, че изпълнението от негова страна на възложената му работа се извършвала по ежемесечен график за дежурства при сумирано изчисляване на работното време, като отново работната смяна била до 12 часа, а работната седмица била не повече от 56 часа, с местоизпълнение гр. Стара Загора. Месечното му трудово възнаграждение било в размер на 460,00 лева допълнително възнаграждение за нощен труд, както и допълнително материално стимулиране по преценка на работодателя. Трудовото му възнаграждение следвало да се изплаща до 20 число на текущия месец за предходния. Съгласно описания трудов договор следвало да постъпи на работа от 01.03.2017г.

Въпреки сключените два договора с различни трудови задължения, следвало да се отбележи, че престирах труд като „ОХРАНИТЕЛ” – подвижен наряд при охрана на обектите, чрез технически системи за сигурност /СОТ/ от началото на месец февруари 2017г. - приложен график.

Действително в трудовия му договор № 17/47 от 27.02.2017г. било описано, че същия се сключвал за срок от шест месеца, който срок се приемал и като такъв за изпитване, но не бил в състояние да посочи причината затова, а и след изтичането на този срок бил продължил да престира труд и договора се е трансформирал в безсрочен.

На 25.09.2018г. депозирал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от същата дата, което не е прието от работодателя и съответно има характер на предизвестие в предвидения по Трудовия договор срок от 30 дни.

Със Заповед № 507 от 17.10.2018г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал.1 и ал.2 от КТ, считано от 26.10.2018г.

През целият период на съществуване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, бил полагал нормиран труд, на смени с продължителност 12 часа по график със знанието и съгласието на работодателя. Видно от трудовите договори, от страна на работодателят му е осъществявано на сумирано отчитане на положеният от него труд на месечен период.

При прекратяването на трудовото му правоотношение, претендирал изплащане на трудово възнаграждение за положен от него труд над установеното работно време, но от страна на работодателя му било отказано. Следвало да се отбележи, че при сумирано изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за един по продължителен от деня и седмицата период от време. Продължителността на работното време, през отделните дни можела да надвишава нормалната, като работата в повече се компенсирала с допълнителни почивки в границите на отчетния период с цел спазване на баланса на работно време и почивно време. Това не било извършвано от страна на работодателите ми. Не му е предоставян и допълнителен платен годишен отпуск. В следствие на това в края на отчетните периоди, било налице превишаване на нормата на работното време т.е. счита, че е налице полагане от негова страна на извънреден труд.

И до настоящият момент от страна на работодателите му не е изплатено дължимото възнаграждение за положен извънреден труд в размер съобразно договореното в трудовия договор, след съответното увеличение, но с не по малко от 50 % на сто/чл.262 от КТ/, както и за труд положен в официални празнични дни.

В предвид, че периодичността на изплащането на трудовото му възнаграждение било до двадесето число на месеца следващ месеца, за който се дължи, счита че работодателят е изпаднал и в забава, като му дължи и съответната мораторна лихва, а именно:

2017 год.

1. Работните дни, през месец февруари 2017 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период бил престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 8 часа или един работен ден. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500.00 лева т.е. дневното ми възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 37.50 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец март и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 06.28 лева.

2. Работните дни, през месец март 2017 год. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период бил престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 16 часа или два работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500.00 лева т.е. дневното му възнаграждение възлизало в размер на 22.72 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 34.08 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец март и работодателят е изпаднал в забава,, считано от 21.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 05.96 лева.

3. Работните дни, през месец април 2018 год. са 18, т.е. основата е 144 часа. За визирания период бил престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 48 часа или пет дни и половин работен ден. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното му възнаграждение възлизало в размер на 27.70 лева, а за пет дни и 4 часа в размер на 124.66 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 187.44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец май и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 28.22 лева.

4. Работните дни, през месец май 2017 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период бил престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 32 часа или четири работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 00 лева т.е дневното му възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева, а за четири работни дни в размер на 100.00 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 150.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юни и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 21.29 лева.

5. Работните дни, през месец юни 2017 год. са 22 т.е. основата е 176 часа. За визирания период бил престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 16 часа или два работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 лева т.е. дневното му възнаграждение възлизало в размер на 22.70 лева, а за два работни дни в размер на 45.40 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 % , дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 68.10 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.07.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 09.10 лева.

6. Работните дни, през месец юли 2017 год. са 21 т.е. основата е 168 часа. За визирания период бил престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 лева т.е дневното му възнаграждение възлизало в размер на 35.70 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 % , дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 157.86 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 17.05 лева.

7. Работните дни, през месец септември 2017 год. са 19, през месеца ползвал пет дни платен годишен отпуск, т.е. основата е 112 часа. За визирания период бил престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 32 часа или четири работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 лева т.е дневното му възнаграждение възлизало в размер на 26.31 лева, а за четири работни дни в размер на 105.24 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 % , дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 157.86 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 17.05 лева.

8. Работните дни, през месец ноември 2017г. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период бил престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 лева, т.е. дневното му възнаграждение възлизало в размер на 22.72 лева, а за половин работен ден в размер на 11.36 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 % , дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 17.04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 01.55 лева.

9. Работните дни, през месец декември 2017 год. са 18, т.е. основата е 144 часа, през месеца е ползвал пет дни платен годишен отпуск т.е основата е 104 часа. За визирания период бил престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 40 часа или пет работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца било в размер на 500 лева т.е дневното му възнаграждение възлизало в размер на 27.77 лева, а за пет работни дни в размер на 138.88 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 208.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 17.16 лева.

2018 год.

1. Работните дни, през месец февруари 2018 год. са 20, през месеца съм ползвал два дни платен годишен отпуск т.е. основата е 144 часа. За визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното му възнаграждение възлиза в размер на 27.50 лева, а за един работен ден и половина в размер на 39.45 лева. След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 59.17 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 03.90 лева.

2. Работните дни, през месец март 2018 год. са 21, т.е. основата е 168 часа. За визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 20 часа или два работни дни и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева т.е. дневното му възнаграждение възлиза в размер на 26.19 лева, а за два дни и половина в размер на 65.47 лева . След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 98.20 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец април и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 05.63 лева.

3. Работните дни, през месец април 2018 год. са 19, т.е. основата е 152 часа. За визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 28 часа или три работни дни и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева т.е. дневното ми възнаграждение възлиза в размер на 28.94 лева, а за три дни и половина в размер на 101.29 лева . След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 151.93 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец май и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.44 лева.

4. Работните дни, през месец май 2018 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 20 часа или два работни дни и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева т.е. дневното ми възнаграждение възлиза в размер на 27.50 лева, а за три дни и половина в размер на 68,75 лева . След увеличението за извънреден труд от 50 %, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 103.12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юни и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.06.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 04.16 лева.

5. Работните дни, през месец юли 2018 год. са 21, т.е. основата е 168 часа. За визирания период престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното ми възнаграждение възлиза в размер на 26.19 лева, а за един ден и половина в размер на 39.28 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.92 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец август и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 01.36 лева.

6. Работните дни, през месец август 2018 год. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен ден. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното му възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева, а за половин работен ден в размер на 12.50 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец август и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.09.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 00.37 лева.

Труд в празнични дни за 2017г.

1.През месец април 2017г. положил труд през празничен ден, а именно 14.04.2017г. като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение, увеличено със 100%, дневното му трудово възнаграждение е в размер на 27.70 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 27.70 лева.

2.През месец май 2017 год. положил труд през три официални празнични дни, а именно 01.05.2017 год.; 08.05.2017 год. и 24.05.2017 год. като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното ми трудово възнаграждение е в размер на 25.00 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 75.00 лева.

3.През месец септември 2017год. положил труд през два официални празнични дни, а именно 06.09.2017 год. и 22.09.2017 год., като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното ми трудово възнаграждение е в размер на 25.00 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 50.00 лева.

4.През месец декември 2017 год. положил труд през празничен ден, а именно 25.12.2017 год. като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното му трудово възнаграждение е в размер на 27.70 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 27.70 лева.

2018 год.

1.През месец януари 2018 год. положил труд през празничен ден, а именно 01.01.2018год., като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение, увеличено със 100%, дневното му трудово възнаграждение е в размер на 23.97 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 23.97 лева.

2.През месец май 2018 год. положил труд през празничен ден, а именно 24.05.2018 год., като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение, увеличено със 100%, дневното му трудово възнаграждение е в размер на 27.50 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 27.50 лева.

Моли съда да осъди работодателя „ЮСИС СЕИОРИТИ” ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, община „Възраждане”, ул. Бегалница № 43, представлявано от Петър Димитров Тотев - Управител и Живко Минчев Минчев - Управител - поотделно, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

1. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. 37.50 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. 34.08 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04,2017 год. до 30.04.2017 год. 187.44 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. 150.00 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. 68.10 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. 53.55 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. 157.86 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. 17.04 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от

01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. 17.16 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от

01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. 59.17 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. 98.20 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. 151.93 лева.

13. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. 103.12 лева.

14. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. 58.92 лева.

15. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. 25.00 лева.

Претендираното общо неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.02.2017 год. до 31.08.2017 год. е в размер: 1219.07 лева.

Мораторна лихва за следното неизплатено възнаграждение за положен труд над установеното работно време:

1. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 21.03.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 06.28 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 21.04.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.96 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 21.05.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 28.22 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 21.06.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 21.29 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 21.07.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на. 09.10 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 21.08.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 06.69 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год - мораторна лихва от 21.10.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 17.05 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. - мораторна лихва от 21.12.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.55 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 21.01.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 17.16 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 21.03.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 03.90 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 21.04.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.63 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 21.05.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 07.44 лева.

13. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 21.06.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 04.16 лева.

14. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 21.08.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.38 лева.

15. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 21.09.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 00.37 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 год. до 31.08.2018 год.: 132.28лева.

Моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатено възнаграждение в нормативно определените размери за положен труд в празнични дни, а именно:

Неизплатено възнаграждение за положен труд в празнични дни за периода 01.02.2017 год. до 31.08.2018 год., както следва:

2017 год.

За положен труд през празничен ден, а именно месец април,а именно: 14.04.2017 год. в размер на 27.70 лева;

През месец май 2017 год., а именно: 01.05.2017 год.; 08.05.2017 год. и 24.05.2017 год. в размер на 75.00 лева;

През месец септември 2017 год., а именно: 06.09.2017 год. и 22.09.2017 год. в размер на 50.00 лева.

През месец декември 2017 год., а именно: 25.12.2017 год. в размер на 27.70 лева.

2018 год.

През месец януари 2018 год., а именно 01.01.2018 год. в размер на 23.97 лева.

През месец май 2018 год., а именно 24.05.2018 год. в размер на 27.50 лева

Общо неизплатено възнаграждение за положен труд в празнични дни за периода от 01.02.2017 год. до 31.08.2018 год. 231.87 лева.

Претендира адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че исковата молба е допустима, но я оспорва по следните обстоятелства:

Заявява, че в действителност на 16.01.2017 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор № 017/7, със шестмесечен срок на изпитване, като работникът бил постъпил на работа на 18.01.2017 г. Ищецът бил назначен на длъжност „Портиер” с място на работа гр. Стара Загора, пълно работно време с продължителност 8 часа, като времето за осъществяване на задълженията по договора се определяло съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно като продължителността на работната смяна е до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа. Месечното възнаграждение било уговорено в размер на 460.00 лева. Със Заповед № 80 от 07.02.2017 г. трудовия договор е прекратен, считано от 01.03.2017 г.

На 27.02.2017 г. между ищеца и „ЮСИС” ООД с ЕИК:********* бил сключен нов трудов договор № 17/47, със шестмесечен срок на изпитване, като работникът е постъпил на работа на 01.03.2017г.. С новия договор ищецът е назначен на длъжност „Охранител” с място на работа гр.Стара Загора, пълно работно време с продължителност 8 часа, като времето за осъществяване на задълженията по договора се определя съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно като продължителността на работната смяна е до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа. Месечното възнаграждение е уговорено в размер на 460.00 лева.

Със Заповеди през времето на осъществяване на трудовите задължения от ищеца трудовото му възнаграждение е увеличавано.

Със Заповед № 507/17.10.2018 год., считано от 26.10.2018 г. год. на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение между страните.

В действителност ищецът е полагал труд при сумирано изчисление на работното време при законовоустановено 8 часово работно време.

В действителност трудовото възнаграждение се заплаща до 20 число на месеца следващ месеца, в който е положен труда.

II. Относно основателността на исковите претенции, от името на доверителя ми заявявам, че оспорвам исковите претенции и считам исковата молба за неоснователна. Мотивите ми за това са следните:

Оспорваме твърдението, че ищецът е полагал труд само на дванадесет часови смени. Полагания от него труд се осъществявал съобразно графици както следва: дневна/12 часа/, нощна /12 часа/ и редовна смяна /8 часа/.

Мотиви относно исковите претенции по периоди:

За положен извънреден труд през 2017 год.

През м.февруари 2017 г. ищецът е полагал труд на длъжност ПОРТИЕР и осъществявал трудовите си задължение на дванадесет часови смени. Ищецът има отработени 14 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение за извънреден труд.

При прекратяването на трудов договор № 016/98 от 16.08.2016 год. в Заповед №245 от 31.05.2017 г. трудовия договор е прекратен, считано от 01.06.2017 г. ищецът е декларирал, че няма финансови и други претенции към ответното дружество.

В този смисъл оспорва изцяло дължимостта на възнаграждение за положен извънреден труд за месец февруари 2017 г.

През м. март 2017 г. ищецът полагал труд на длъжност ОХРАНИТЕЛ и е осъществявал трудовите си задължения на дванадесет часови смени. Ищецът имал отработени 16 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

През м.април 2017 г. ищецът полагал труд на длъжност ОХРАНИТЕЛ и е осъществявал трудовите си задължения на дванадесет часови смени. Ищецът имал отработени 16 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец май 2017 г. ищецът полагал труд на длъжност ОХРАНИТЕЛ и е осъществявал трудовите си задължения на дванадесет часови смени. Ищецът имал отработени 16 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

От средата на 2017 година, след приключване на месеца се правила справка в книгата за отчитане на дежурствата, каквато ответното дружество водило от тогава и се подавала информация до счетоводството за броя на отработените дни, продължителността на смените, дневните и нощни смени с оглед изчисляване на полагащото се възнаграждение.

За месец юни 2017 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 15 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец юли 2017 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 12 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец септември 2017 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 13 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец ноември 2017 г. реално изработените смени не се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 15 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение извънреден труд.

За месец декември 2017 г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът има отработени 12 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение извънреден труд.

За положен извънреден труд през 2018 год.

За месец февруари 2018 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 1,71 часа извънреден труд.

За месец март 2018 г. реално изработените смени съвпадали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 1,14 часа извънреден труд.

За месец април 2018 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение извънреден труд.

За месец май 2018 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати не било начислявано възнаграждение извънреден труд.

За месец юли 2018 г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Последното 12 часово дежурство на автопатрул, което е работил ищецът е на 14.07.2018 г. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 1,14 часа извънреден труд.

За месец август 2018 г. ищецът е работил редовна смяна 8 дни и 15 дни е бил в платен отпуск. Във ведомостта за заплати не било начислено възнаграждение за извънреден труд и такова не му се дължало.

Предвид посоченото по-горе изрично оспорва размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд за посочените периоди и дължимата мораторна лихва.

През 2017 г. на 14 април, 01 и 24 май, 06 и 22 септември и 25 декември ищецът работил, за които не е начислено възнаграждение труд в празнични дни. През месец декември ищецът е работил на 25 и 26.12., като във ведомостта за заплати му било начислено и изплатено възнаграждение за работа в празничен ден. Заявява, че претендираното възнаграждение за 08.05.2017 г. не е основателно, тъй като деня не бил празничен, а неприсъствен.

През 2018 г. на 01 януари и на 24 май ищецът не бил полагал труд и не му се дължало възнаграждение. Тъй като на 23 май е бил нощна смяна, работодателят му бил начислил труд в празнични дни и ги е начислил във ведомостта за заплати и изплатил.

Предвид посоченото по-горе изрично оспорва размера на дължимото възнаграждение за труд в празнични дни за посочените в исковата молба дати.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В хода на делото на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 07.05.2019г. е допуснато изменение на обективно съединените искове за главница, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд и за лихва за забава, като същите да се считат заведени за сумите за главница и лихви за забава, както следва: трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. 29.24 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. 52.28 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. 194.97 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. 116.99 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. 13.29 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. 61.56 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 3 0.11.2017 год. 13.29 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. 162.48 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. 80.78 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. - 109.35 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. 118.74 лева; Мораторна лихва за следното неизплатено възнаграждение за положен труд над установеното работно време: Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 21.03.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.00 лева; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 21.04.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 08.50 лева; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 21.05.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 30.06 лева.; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 21.06.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 17.03 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 21.07.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.82 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 21.10.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 06.87 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. - мораторна лихва от 21.12.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.26 лева; трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 21.01.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 13.99 лева; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 21.04.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 04.94 лева; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 21.05.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.77 лева; Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 21.06.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.24 лева.Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 год. до 31.08.2018 год.: 100.48 лева. За неизплатено възнаграждение за положен труд в празнични дни за периода от 01.02.2017г. до 31.08.2018г. в размер на 124,50 лева.

Допуснат е отказ от предявените искове за възнаграждение за извънреден труд за м.07.2017г., м.02.2018г., м.07.2018г. и м.08.2018г., както и за положен труд в празнични дни за 2018г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установя от представените писмени доказателства, че ищецът Д.В.В. в процесния период от 01.02.2017г. до 31.08.2018г. е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на трудов договор №17/7 от 16.01.2017г. е приел да изпълнява длъжността „портиер”, при пълно работно време с продължителност 8 часа, като е уговорено, че времето за осъществяване на задълженията по договора се определя съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно, при продължителност на работната смяна до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечно възнаграждение 460лв. и с право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина и др., съгласно действащата нормативна уредба. Уговорено е също трудовото възнаграждение да се изплаща до 20-то число на текущия месец за предходния. На 27.02.2017г. между страните е сключен нов трудов договор №17/47 от 27.02.2017г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Охранител" с място на работа гр.Стара Загора, при пълно работно време с продължителност 8 часа, като е уговорено, че времето за осъществяване на задълженията по договора се определя съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно, при продължителност на работната смяна до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечното възнаграждение в размер на 460.00 лева. и с право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина. Уговорено е трудовото възнаграждение да се изплаща до 20-то число на текущия месец за предходния.Със заповед № 507 от 17.10.2018г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326 ал.1 и ал.2 КТ, считано от 26.10.2018г. Със Заповед №506/17.10.2018г., считано от 26.10.2018г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ.

По делото са представени: справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2017г. до 31.12.2018г. за ищеца; месечни графици; Копие от Книга за сдаване на дежурства; извлечение от банкова сметка; ***таж.

За установяване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства и назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно.

Разпитаните по делото свидетели Камен Паунов /автопатрул в „ЮСИС” в периода м.06.2017г. до м.03.2018г./ и Виктор Георгиев /автопатрул в „ЮСИС” в през 2017г./ заявяват в показанията, че работата в ответното дружество била организирана на 12 часови смени – дневна, нощна и два дни почивка по предварителен график, който график обаче търпял промени в случай на отсъствие при отпуск и болест. За промените служителите били уведомявани устно. През първия месец от започване на работа се провеждало обучение и работата била на осемчасови смени. Свидетеля Паунов сочи, че всеки работен ден се подписвали в тетрадка за инструктаж; в друга тетрадка попълвали рапорти какво се е случило през работното време, какви обекти са посетени. И двамата свидетели сочат, че трудовото възнаграждение било заплащано по банков път. Допълнително получавали купони за храна и други суми по преценка на работодателя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират и с представените писмени доказателства.

По делото са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи. В първоначалната експертиза вещото лице дава заключение в табличен вид за констатирания положен през процесния период извънреден труд по часове и съответно стойността му в брутен размер, както и за труда, положен в празнични дни.

В допълнителната експертиза вещото лице дава заключение отново в табличен вид във варианти за констатирания положен през процесния период извънреден труд по часове, с направени корекции по отношение на отработените часове през м.12.2017г., намалени с 4,5 часа, които са отработени от 19,30ч. до 24,00ч. на 30.11.2017г., както следва – в брутен размер с включено ДМС и без ДМС и в нетен размер с включено ДМС и без ДМС; дава варианти за положения в празнични дни труд в брутен размер с включено ДМС и в нетен размер с включено ДМС, съответно в брутен и нетен размер без включено ДМС.

Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че през част от процесния период ищецът е полагал извънреден труд и труд в празнични дни. От представените и посочени по-горе писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че ищецът не е получил възнаграждение за положен извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер по чл.262 КТ. Съобразно установеното в чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата разпоредба. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор /чл.262 ал.2 КТ/.

В разпоредбата на чл.143 КТ е дадено легално определение на понятието "извънреден труд", а именно: извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно изискванията на чл.149 КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 КТ. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, а в тежест на работодател е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв действително е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебни експертизи.

Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи обосновават извод, че през процесния период от м.02.2017г. до м.08.2018г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция като „портиер” до 27.02.2017г. и считано от 27.02.2017г. до прекратяване на трудовото правоотношение като "охранител", при сумирано месечно отчитане и изчисляване на работното време.

Съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2 КТ, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Видно от представените по делото трудови договори, в същите е било уговорено месечно възнаграждение 460лв. и допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя. Видно от представените по делото фишове за заплати за периода от м.02.2017г. до м.08.2018г. съобразно уговореното в трудовите договори всеки месец на ищеца е била начислявана сума за ДМС в различен размер.

По въпроса при изчисляване на дължимите суми за трудово възнаграждение за извънреден труд по реда на чл.262 ал.2 КТ следва ли да се вземе предвид освен трудовото възнаграждение, уговорено в трудовия договор и уговореното в същия възнаграждение за ДСМ, съдът приема следното:

Видовете допълнителни и други трудови възнаграждения са регламентирани в КТ и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Съгласно чл.7 от НСОРЗ за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл.262 от КТ. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Разпоредбата на чл.6 от НСОРЗ предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

Чл.15 от Наредбата предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения за образователна или за научна степен по чл.11 и за придобит трудов стаж и професионален опит по чл.12 са с постоянен характер, а за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В настоящия случая в трудовия договор между страните е предвидено право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина. Анализът на тази договорка налага извода, че това допълнително възнаграждение има характера на допълнително възнаграждение по чл.13, ал.1 т.1 от НСОРЗ. Заплащането му не е задължение за работодателя, а е поставено е в зависимост от субективната преценката на работодателя във връзка с изпълнение на трудовите задължения от страна на работника и спазването на трудовата дисциплина и не е основано на обективни критерии, отнасящи се до обема /количеството/ на извършената работа. Макар и да е начислявано и изплащано всеки месец в различен размер, това допълнително възнаграждение не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд, поради което не може да се приеме, че има постоянен характер по смисъла на чл.15 ал.2 от НСОРЗ. /решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д.№ 4256/2013 г. на ВКС, ІV-то г.о./. След като това допълнително възнаграждение не е възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда или допълнително възнаграждение с постоянен характер, то същото не следва да бъде включвано при изчисление на извънредния труд.

Дължимото на ищеца трудово възнаграждение за извънреден труд следва да бъде присъдено като чиста сума, а не като БТВ, тъй като удръжките, които работодателя следва да направи за ДОД и ДОО са публично – правно задължение към държавата и следователно размера им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, т.е. тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 КТ на работника /в т.см. решение № 1715/05.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2002 г., III г.о/.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.262 КТ, съдът намира, че ответникът – работодател дължи заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за положения извънреден труд в размера, установен от заключението на назначената експертиза – по нетно възнаграждение, изчислено без ДМС, както следва:

Общо сумата от 902,26 лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд без ДМС, нетен размер, за периода м.02.2017г. до м.05.2018г., или по месеци:

- 26,91лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.02.2017г.;

- 48,93лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.03.2017г.;

-179,36лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2017г.;

-107,62лв. трудово възнаграждение зa извънреден труд за м.05.2017г.;

- 12,23г. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.06.2017г.;

- 56,64лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.09.2017г.;

-12,24лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.11.2017г.;

-149,46лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.12.2017г.;

-80,78лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.03.2018г.;

-109,35лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2018г.;

- 118,74лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.05.2018г.

По отношение на претенциите на ищеца за лихва за забава в изплащането на трудово възнаграждение за извънреден труд съдът счита, че същата е основателна. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца лихва за забава, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай ответникът изпада в забава на 20-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася възнаграждението. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че

Лихвата за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 2017г. и 2018г. е общо в размер на 100,48лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода м.01.01.2017г. до м.09.2018г., както и за заплащане на лихва за забава се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размерите, установени от експертизата и претендирани от ищеца, посочени по-горе.

По отношение на претенцията на ищеца по чл.264 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд през официални празници съдът намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, заключението на назначената експертиза /Справка-приложение №1 към първоначалното заключение/ се установява и не се оспорва от ответника, че ищецът е полагал труд през официални празници през процесния период.

Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.264 КТ съдът намира, че ответникът – работодател дължи на ищеца възнаграждение за положен труд през официални празници. Възнаграждението за положения труд през официални празници, с оглед приетото по-горе по отношение на характера на ДМС, следва да бъде присъдено в размера, установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза – нетно възнаграждение, посочено в колона 7 на стр.3 умножено по отработени часове, посочени в колона 4 от таблицата на стр.3, изчислено без ДМС, както следва:

- 29,90лв. за положен труд в празнични дни през м.04.2017г.;

- 35,88лв. за положен труд в празнични дни през м.05.2017г.;

- 18,88лв. за положен труд в празнични дни през м.09.2017г.;

- 29,90лв. за положен труд в празнични дни през м.12.2017г., или общо за процесния период 114,56лв.

В останалата част до претендирания размер от 124,50 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Лихва за забава в плащането на възнаграждение за положен труд през официални празници не следва да се присъжда, тъй като такава претенция не е заявена с исковата молба.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 400,00 лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 111,00 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 50,00 лв. държавна такса , както и сумата от 250,00лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЮСИС” ООД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.Брегалница №43, представлявано от Петър Димитров Тотев и Живко Минчев Минчев, ЕИК **********, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********,***, следните суми:

Сумата от общо 902,26 лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд без ДМС, нетен размер, за периода м.02.2017г. до м.05.2018г., или по месеци: