Р Е
Ш Е Н
И Е №260992
Гр. Пловдив, 22 10 2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти БРАЧЕН
състав, в публично заседание на 25 08
2020 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
Секретар: ИВАНКА БОЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2071/2019г. по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.
Производството е образувано
по искова молба на Д.Р.Р. ЕГН ********** против С.Д.Р. ЕГН ********** на основание чл 150 СК .
Съдът е
сезиран с молба от Д.Р. против неговата пълнолетна дъщеря С.Р.. Твърди се, че с
Решение №****/********г. по гр.д.№***/****г. по описа на **** състав на Районен
съд – Пловдив и Решение №****/******** г. по в.гр.д.№ ****/****г. по описа на *****
на ПОС, ищецът е осъден на основание чл.144 от СК, да заплаща на пълнолетната
си дъщеря С.Р., месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от ********г.
Твърди се , че към настоящия момент е
налице промяна в обстоятелствата и аргументите за това са следните: ищецът от ****г.
работи на постоянен трудов договор в „********“ гр. П. при нетно трудово
възнаграждение в размер на 395,75лв. Същевременно, с Решение №****/********г.
по гр.д.№****/****г. по описа на Районен съд – Пловдив, ****, е осъден да
заплаща на непълнолетния си син Р., месечна издръжка в размер на 135лв. От м.декември
2018г. изплаща потребителски кредит към „БНП Париба“ за закупен телевизор. Дължимата сума е в размер на 634,92лв., разделена на шест равни месечни
вноски по 105.82 лв. На следващо място, ищецът е с д. „*****“ и се налага да приема лекарства. Разходите му за
лечение на това заболяване са в размер на 32,31лв. месечно. Съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средно и висше учебно заведение за срока на обучение
до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно и до 25 годишна
възраст във висше учебно заведение и децата не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Твърди се,
че при настоящите обстоятелства, които са описани по-горе, плащането на
издръжка на ответницата – пълнолетна
дъщеря на ищеца ,представлява затруднение за последния . Твърди, че към момента
на завеждане на иска дъщерята С. не учи във висше учебно заведение, каквото е
императивното изискване на чл.144 от СК. По данни на бащата ,тя живее и работи
в А., където реализира много добри доходи. Не на последно място ,бащата не
дължи издръжка на дъщеря си, тъй като от ****г., от когато е разведен с нейната
майка, й е оказвал финансова подкрепа, търсил е контакт с нея, но детето
отказва да общува с него по всякакъв начин. С поведението си показва, че бащата
не я интересува и гледа на него само
като източник на финансова изгода.
От съда се
иска да прекрати определената с Решение №****/********г. по гр.д.№***/****г. по
описа на **** състав на Районен съд – Пловдив и Решение №****/******** г. по
в.гр.д.№ ****/****г. по описа на **** на ПОС издръжка по реда на чл.144 от СК,
в размер на 50лв., която ищецът Д.Р. е осъден да заплаща на пълнолетната си
дъщеря С.Р., тъй като бащата не е в състояние да я заплаща без особени
затруднения, а при условията на евентуалност - издръжката да бъде прекратена,
поради обстоятелството, че ответницата не учи във висше учебно заведение ,редовна
форма на обучение, каквото е императивното изискване на чл.144 от СК и при
условията на евентуалност -да бъде прекратена издръжката, тъй като ответницата
се е провинила тежко към своя баща,
проявявайки линия на поведение, изразяващо се в пълно дезинтересиране от него .
В срокът по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Твърди се, че исковата
претенция е неоснователна и се оспорва от ответницата. Твърди се, че ищецът
работи с постоянен трудов договор, като приложените доказателства не са
актуални към м.януари 2019г., когато работната заплата в нейният минимум е
увеличена. Трудовият договор е сключен за минимална работна заплата, но
средствата които получава ищецът са повече ,заради командировките, които има в
чужбина. Дейността на фирмата е свързана с работа в Р *****, за която се
получават командировъчни възнаграждения значително над заплата по трудов
договор. Твърди се, че професията на
ищеца е „*****“ и представлява най-високият трудов разряд,той е с изключително
висока квалификация и стаж, което предполага едно значително по размер трудово
възнаграждение. На второ място, от представените документи, удостоверяващи
сключени от ищеца договор за кредит е видно, че финансовото състояние на ищеца
се е подобрило, тъй като той си позволява закупуването на нови, луксозни вещи,
което е показател за по-висок стандарт на живот. На трето място, д. му „******“
е съществувала и към момента на определяне на първоначалната издръжка. Това е *****,
което се предава от родители на децата и е вид **** ,която не влошава качеството на живот, нито
ограничава социалните и трудовите функции на лицето. Разходите за лекарства не
са постоянни и значителни. Те се правят веднъж или 2 пъти годишно за витамини,
имуностимулатори. Не отговаря на истината твърдението, че ответницата не учи
във висше учебно заведение. Представя се копие от студентска книжка, от което
се установява, че към момента е ответницата е студентка във втори курс за придобиване
на ОКС „бакалавър“. Оспорва се твърдението, че ответницата е спряла комуникация
с баща си. Напротив, той е човекът, който отказва да поддържа връзка със своите
деца. През по-голямата част от годината пътува в командировка, а когато се
прибере, отказва срещи с тях. Ответницата до миналата година често е посещавала
баба си по бащина линия и е поддържала отношения с нея, но след делото за
издръжка, ищецът забранил на майка си да
допуска дъщеря му в техния дом. При последното посещение на ответницата ,баща й
е бил в жилището, но се скрил в мазето, за да избегне срещата с дъщеря си .
Моли, предвид изложените обстоятелства, да бъде отхвърли предявеният иск.
Представят се писмени доказателства в подкрепа на направените твърдения.
Квалификацията
на иска е чл.150,151 от СК във вр. с чл.144 от СК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, , че ищецът
е
баща на ответницата . Видно от представеното в копие решение№****/********г.
по гр.д.№***/****г. по описа на **** състав на Районен съд – Пловдив и Решение
№****/******** г. по в.гр.д.№ ****/****г. по описа на **** на ПОС бащата –Д.Р.Р.
, е осъден да заплаща на пълнолетната си
дъщеря – С.Д.Р. ,месечна издръжка в размер на 50лв,начиная от ******г .
От разпита на св.Р. / м. на
ищеца / се установява ,че към момента между бащата и дъщерята няма никаква
комуникация ,ответницата не общувала и със свидетелката .Контактите им били преустановени
през пролетта на 2018т .Б. на ответницата ги посещава ,но тя не .Ответницата се
обидила на баща си ,който отказал да и заплаща ползваните мобилни услуги .Това
си случило ,тъй като ответницата имала натрупана сметка от 89лв и баща и
отказал да я плати ,свидетелката я платила веднъж ,след това и тя отказала .Свидетелката
не знае дали бащата е търсил контакт с дъщеря си,но знае ,че дъщерята не иска да контактува с него .Не го
поканила и на празненството за абитуриентския си бал .Преди ,когато ответницата
посещавала б. си ,винаги питала дали баща и е там , и ако е в дома и ,не идвала
.В началото на 2018г. двамата се засекли ,прегърнали се ,разцелували се .Ищецът
не е забранявал на свидетелката да поддържа връзка с в. си .Той непрестанно
питал майка си дали децата са се обаждали .Ищецът живее при свидетелката ,но
работи в гр .П.Отношенията му с б. на С. са много добри .Момчето посещавало
дома на баща си и б. си ,те му давали дребни суми на всяко идване .Свидетелката
е запазила добри отношения и с майката на ответницата – бивша съпруга на ищеца
.Ищецът работи като ***** ,докато бил семеен работил в чужбина .Понастоящем
упражнява професията си в България ,свидетелката не знае какво трудово
възнаграждение получава .
Видно от приетите по делото
писмени доказателства ответницата е студентка ,редовна форма на обучение
във ВУЗ . Няма регистриран трудов договор,няма доходи или имущество , от
които да се издържа .
ОТ ИЗИСКАНАТА СПРАВКА
ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ НА ИЩЕЦА СЕ УСТАНОВЯВА
,ЧЕ ИЩЕЦЪТ РАБОТИ ,РЕАЛИЗИРА ОКОЛО 700ЛВ ОСНОВНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ,КАКТО И
КОМАНДИРОВЪЧНИ В РАЗМЕР ОТ 380 ДО 1000ЛВ МЕСЕЧНО .СЪЩИЯТ ПРИТЕЖАВА ДВА
НЕДВИЖИМИ ИМОТА И ЕДНО МПС. БАЩА Е НА
ОЩЕ ЕДНО ПЪЛНОЛЕТНО ДЕТЕ .
При така установената фактическа обстановка
съдът намира иска за допустим, като е на лице активна процесуална легитимация
на ищеца попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно чл.140,
ал.1, т.2 от СК и пасивна легитимация на ответника
За да бъде уважен искът по настоящото
производство ищецът следва да докаже по безспорен и несъмнен начин, че
възможностите НА ИЩЕЦА да заплаща издръжка в определения размер са
намалели и това намаляване е трайно обстоятелство или нуждите на правоимащото
лице са съществено и трайно намалени,или да се установят други обстоятелства
,водещи до прекратяване на определената издръжка . Ищецът в искова молба и не твърди
нуждите на ответната страна да са
намалени. От събраните доказателства се установява, че към момента на определяне на първоначалната издръжка
за дъщерята на ищеца ,съдът е обсъдил е взел
предвид повечето обстоятелства ,изтъкнати от ищеца като основания за прекратяването на издръжката ,нещо повече – при определяне на издръжката
ищецът е бил б. ,а понастоящем работи и реализира доход ,като няма задължения
за издръжка към непълнолетни лица .По делото не са събрани доказателства ищцата
да реализира доходи ,които и позволяват да се издържа сама ,установи се
безспорно ,че същата е студентка редовно обучение ,присъствието и на учебни
занятия е задължително ,възможностите и за работа са ограничени,предвид
редовната форма на обучение .
Действително издръжката по чл
144 СК не е безусловна , а същата се присъжда само ако не представлява затруднение
за родителя – този въпрос е подробно обсъден в решението ,с което съдът е
определил издръжка на ответницата . След определянето и обаче ,не са настъпили
обстоятелства,които да са влошили финансовото положение на ищеца – напротив
,понастоящем същият упражнява професията си и няма задължение за издръжка към
непълнолетни лица .Наведените твърдения за здравословен проблем не са промяна в
обстоятелствата ,тъй като се касае за заболяване което е било констатирано и
при определяне на издръжката , а и същото не се отразява на трудоспособността на лицето .Изтегленият от
ищеца кредит също не се взема предвид ,тъй като същият сам е поел ангажимент
към кредитна институция и изплащането на вещи ,които не са от първа
необходимост на родителя не може да обоснове отпадане на задължение за издръжка
.
ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО И ПРИ
ПРЕЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ ,СЪДЪТ НАМИРА ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ
ТАКАВА ПРОМЯНА В ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,НАЛАГАЩА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНАТА ИЗДРЪЖКА
НА ПЪЛНОЛЕТНО ЛИЦЕ В РАЗМЕР НА 50ЛВ МЕСЕЧНО.Доходът на ищеца ,установен със
справка от работодател,му позволява без затруднение да продължи да заплаща на
дъщеря си определената сума от 50лв ,която е пренебрежимо малка в сравнение с
нуждите на един студент редовно обучение .Ищецът е здрав и работоспособен човек
,с добра професия ,с добро заплащане за труда си и би могъл да осигурява и
по-голяма по размер издръжка на своята родна дъщеря , ако като баща сам
осъзнаваше ангажиментите си към децата ,които е създал .
По отношение на иска по чл 151
СК -съдът намира ,че събраните доказателства не обосноваха тежко провинение на
ответницата ,което да е силно морално
укоримо и което да прави получаването на издръжка противно на морала .Във
всички случаи провинението на лицето ,което законодателят е визирал в нормата
на чл 151 СК ,следва да е ТЕЖКО,като тази категория няма
легална дефиниция и се определя чрез
морални и житейски критерии с оглед тежестта на санкцията – изгубване на правото
на издръжка .Установиха се от разпита на свидетелката на ищеца неразбирателства
между баща и дъщеря,предизвикани двустранно ,с постъпки и на ищеца , и на
ответницата ,свързани с известно
отчуждение помежду им,но случаят по никакъв начин не може да бъде определен
като тежко провинение на дъщерята ,което по такъв начин засяга личността на
ищеца или изброените негово близки ,че даването на издръжка да е в разрез с
моралните принципи .
Ето защо съдът не
приема за доказано ,че е налице трайно изменение на обстоятелствата ,различни
от тези ,при които е постановено първоначалното решение ,и което да не позволява на ищецът да заплаща определената издръжка на
пълнолетната си дъщеря ,респективно – не е налице и тежко провинение на
последната ,което да бъде санкционирано с изгубване на правото на издръжка .
При така установеното от фактическа и правна страна, исковете са допустими, но разгледани по същество- неоснователени,
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на исковете, ищецът дължи на ответницата разноски по
приложения списък в размер на 300лв за адвокатско възнаграждение
Въз основа на изложените по-горе
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Р.Р. ЕГН ********** против С.Д.Р. ЕГН **********, на основание чл 150 ,151 СК,за прекратяване
на определената издръжка на последната с
решение по гр.д.№***/****г. по описа на ****
състав на Районен съд – Пловдив и Решение №****/******** г. по в.гр.д.№ ****/****г.
по описа на **** на ПОС, по реда на чл.144 от СК, в размер на 50лв., тъй като
бащата не е в състояние да я заплаща без особени затруднения, а при условията
на евентуалност - поради обстоятелството, че ответницата не учи във висше
учебно заведение,редовна форма на обучение, и при условията на евентуалност -
тъй като ответницата се е провинила тежко към своя баща, проявявайки линия на поведение,
изразяващо се в пълно дезинтересиране от него .
ОСЪЖДА на Д.Р.Р.
ЕГН ********** против С.Д.Р. ЕГН ********** сумата от 300лв / триста лева /
разноски по делото .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
14–дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.