Решение по дело №652/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 86
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 25 март 2023 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20227170700652
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  86/  24. Февруари 2023г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 652/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Н.П.Р. ***, чрез адв. К. *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1283 от 10.03.2022г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. по: СЕПП -512.08лв., СПП -363.43лв., СП/други/ - 2553.42лв., ЗДП – 322,51 лв., МЗС – 256.04лв. и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СП (други) – 2553,42 лв., СЕПП-471,71 лв., СПП – 334,78лв. 

Жалбоподателката оспорва акта като незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Посочва, че е обжалвала УП по административен ред пред по-горестоящия орган Министъра на земеделието, който до момента не се е произнесъл и затова счита, че е налице мълчалив отказ на министъра да отмени административния акт. УП е бланкетно, липсват мотиви. Не са посочени парцели, нито конкретните основания за намаляване на площи и не може да се установи на какво се дължи отказа от субсидия – на резултатите от ПнМ, на двойно заявени площи, на попадане на конкретни БЗС-та извън допустимия слой за кампания 2020г. Счита, че само на това основание УП следва да бъде отменено. На следващо място, ако УП се основава на резултатите от теренна проверка, според която две БЗС-та са останали извън допустимия слой, то е преждевременно издадено преди влизането в сила на Заповед № РД 09-155/23.02.2021г. на МЗ за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ и „Физически блокове“ за кампания 2020г., предмет на неприключило съдебно производство по АД № 213/2021г. по описа на АдмС – Плевен, чието решение е предмет на оспорване по КАД № 4627/2022г., насрочено за 07.12.2022г. До приключването на съдебното дирене с Решение № 11995/22.12.2022г. ВАС е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Счита, че ДФЗ не разполага с валидно законово основание да издаде оспореното УП за отказ за субсидиране, нито има основание да наложи санкции за бъдещ период, след като изключените два парцела след решението на ВАС следва да се включат в допустимия слой и така заявената площ отговаря на изискванията за подпомагане. По отношение на схемата за подпомагане на млади земеделски стопани също няма мотиви в уведомителното писмо. В становището си ответникът счита, че първата година, когато жалбоподателката е получила субсидия е 2015г. и 5 години са до 2019г., само че субсидията за 2019г. се изплаща за кампания 2020г. Жалбоподателката твърди, че е регистрирана през 2015г. като земеделски стопанин, но плащането се извършва на следващата година и първото плащане е получила за кампания 2016г. По тази схема е получила подпомагане само за четири години и счита, че й се дължи подпомагане и за петата година, която се изплаща през кампания 2020г. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ– София, чрез юрк. Х., изразява становище, че  жалбата е частично основателна. В приложеното писмено становище се сочи, че не са извършвани проверки на място, а отказът е мотивиран с резултатите от извършените административни проверки  на заявлението, въз основа на които установената допустима площ е 0,19ха, като  от заявените 2,41 ха са изключени като недопустими два парцела с обща площ – 2,22 ха, така наддекларираната площ е над 100%.  Затова са наложени и съответните санкции по мерките. Съдът междувременно е отменил заповедта за недопустимия слой по отношение на заявените два парцела, затова по отношение на мерките за директни плащания на площ признава жалбата за основателна и счита, че следва да бъде уважена. Но по отношение на схемата за подпомагане на млади земеделски стопани счита, че не се дължи плащане, тъй като съгласно чл. 15 от Наредба № 3/17.02.2015г. субсидия се отпуска за максимум 5 години, считано от първото кандидатстване. В конкретния случай това е 2015г. и това не е относимо към датата на плащане на самата субсидия по мярката. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ДФЗ, прави и възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Като съобрази относимите доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 12 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

 Уведомителното писмо е връчено на  28.05.2022г. На 09.06.2022г. в законния 14-дневен срок е подадена жалба до горестоящия административен орган – МЗ. Цялата административна преписка, ведно със становище на Зам.Изп.Директор на ДФЗ е изпратена на 14.06.2022г. и постъпила на 15.06.2022г. в МЗ. Министъра на земеделието е едноличен орган и срокът за произнасяне по жалбата съгласно чл. 97 ал.1 АПК е 14-дневен от получаването на преписката, считано от 15.06.2022г. В този срок - до 29.06.2022г. вкл. липсва произнасяне по административен ред. Срокът за обжалване на уведомителното писмо по съдебен ред е 14-дневен и започва да тече от крайната дата, на която горестоящият административен орган е следвало да се произнесе съгласно чл. 149 ал.1 и ал.3 АПК. А съгласно чл. 97 ал.1 изр.последно от АПК, компетентният орган при административното обжалване е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Спазването на това изискване е свързано с възможността жалбоподателят да прецени кога изтича срока за произнасяне и да упражни своевременно правото си на жалба. В случая липсват данни за изпълнението на това задължение.

Жалбата до съда е подадена на 14.07.2022г. и с оглед неспазване на цитираното изискване за уведомяване на жалбоподателката за датата на получаване на преписката за произнасяне от горестоящия орган, от който момент се брои срока за произнасяне, а след изтичането му – срока за обжалване, следва да се приеме, че 14-дневният срок за съдебно обжалване на УП е спазен.

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 ал.3 вр. ал.1 АПК, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Н.П.Р. *** е регистрирана като земеделски производител с УРН 639769. За кампания 2020г. е подала заявление за подпомагане по различни схеми и мерки, базирани на площ със средства от европейските фондове и националния бюджет, като е заявила три парцела за подпомагане 20314-32-2-1 от 0,19 ха - царевица за зърно, 20314-335-1-1 от 0,99ха - сливи и 20314-335-2-1 от 1,23 ха - сливи, находящи се в землището на с. Дебово. По схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) СП е декларирала и представила стокови разписки за реализирания добив от двата парцела.

С процесното Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/1283 от 10.03.2022г.  на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. по: СЕПП -512.08лв., СПП -363.43лв., СП(други)- 2553.42лв., ЗДП – 322,51 лв., МЗС – 256.04лв. и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СП (други) – 2553,42 лв., СЕПП-471,71 лв., СПП – 334,78лв. 

Бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез интегрираната система за административен контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. И въз основа на това е изчислен размера на финансово подпомагане по схемите и мерките, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане, който според приложената таблица е 0 лв.  В колона 1 е посочена схемата/мярката, за която е подадено заявление за подпомагане.  В колона 2 – исканата сума за всяка схема/мярка. В колона 3 „намаления“ е посочена същата сума. В колона 6 – оторизираната сума – 0 лв.

В поясненията към таблица 1 е посочено, че в колона 3 „Намаления“ се отчитат:

-намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

-намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

-наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192%;

-линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;

-линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; За кампания 2020 не е налагано такова;

В таблица 2 няма посочена оторизирана сума, сума за прихващане или изплатен размер на субсидия.

Отделно са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, но не е посочено какво е фактическото основание за това прихващане, а посочените правни норми от регламента съдържат няколко различни хипотези, поради което е необходимо да се посочи коя е приложимата според органа и как е изчислен размера на санкцията, за да може да се провери законосъобразността и правилността на наложената по този ред санкция.

По схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС)№ 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: 2553,42 лв. по СП (други).

По схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на: 471,71 лв. по СЕПП и  334,78лв.  по СПП.

В забележка е отразено, че посочените суми се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

Съгласно чл. 20а ал.1 ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. На осн. чл. 20а ал.3 ЗПЗП той е делегирал правомощията си на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Славчева с ресор „Директни плащания на площ“ да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Уведомителното писмо е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Славчева в рамките на делегираните от изпълнителния директор на фонда правомощия съобразно посочените законови разпоредби. В този смисъл е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 12 ал.7 от ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове. Уведомителното писмо за отказано плащане на субсидия представлява индивидуален административен акт и затова изискванията за форма, компетентност и за административното  производство по издаването му се подчиняват на общите правила на АПК.

Основателни са доводите на жалбоподателката, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията за мотивиране на административните актове. То е бланкетно и не съдържа фактическите и правни основания за отказаното финансиране. Позоваването на извършени задължителни административни проверки и проверки на място също е общо, без посочване кога са извършени проверките и какви са техните констатации. От съдържанието на акта не може да се установи защо е извършено намаление на сумата по съответната мярка/схема. Такава обосновка изцяло липсва.

В пояснението за колона 3 „Намаления“ са изброени пет възможни правни основания, съдържащи множество хипотези, без да са посочени фактическите основания, като по никакъв начин не става ясно кое от тях е относимо към конкретния случай на намаление на субсидията за всяка една мярка/схема за плащане на площ.

В него не е посочена заявената по схемата площ и каква част от нея е приета за недопустима  - по каква причина и на какво правно основание. Не е посочено какви конкретни проверки са извършени по подаденото заявление и на какви констатации се базира извода за недопустимост и на какво правно основание.

В депозираното писмено становище от ответника по повод подадената по административен ред жалба за първи път се прави опит за по-подробна обосновка на административното решение, което се генерира автоматично от информационната система за администриране и контрол, но това не е извинение за неизлагането на мотиви според законовите изисквания за мотивиране на административните актове. В становището се посочва най-общо, че в резултат на извършени административни проверки не е  установено застъпване на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2020, както и че заявлението на бенефициента не е избрано за извършване на проверка на място за кампания 2020. Извършени са единствено административни проверки въз основа на предоставената база данни „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020, при която е установено, че от заявените площи  - 2,41 ха, само 0,19ха, представляващи парцел 20314-32-2-1 са допустими за подпомагане, а останалите 2,22 ха, представляващи парцел 20314-335-1-1 от 0,99ха и парцел 20314-335-2-1 от 1,23 ха са наддекларирани и процентът на наддеклариране е над 100 %. Тези парцели не са посочени в УП, не са ясни причините за този извод – нито фактически, нито правните основания за приемането й като недопустима за подпомагане, дори и след даденото уточнение. По отношение на схема Млад земеделски стопанин извън проверките за допустимост на площите за дата на започване на дейността по чл. 45 от ЗПЗП и чл. 15 ал.3 от Наредба № 3/17.02.2015г. е посочена датата 02.04.2015г., която е датата на регистрация за първи път като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999г. Посочва се, че плащането по схемата се отпуска за срок от 5 години, от установяването на стопанството и при условие, че земеделският стопанин отговаря на условията за допустимост по схемата и затова кандидатът не е допустим за подпомагане. Конкретни правни и фактически основания и доказателства в тази връзка не са ангажирани. По схема ЗДП е пояснено, че след проверка на размера на стопанството следва, че стопанството на кандидата не е допустимо за подпомагане по схемата. По СПП пояснението е неясно. По СП (други) е посочено, че е декларирана площ от 2,22 ха, а установената площ след проверка в слой „Площи, допустими за подпомагане“ е 0 ха, наддекларираната площ е в размер на 2,22 ха или процентът на наддеклариране е 100%. Не е посочено правно основание.  По отношение на санкциите за бъдещ период е възпроизведено съдържанието на УП, но отново не става ясно как са формирани тези суми и при какви фактически основания.

В уведомителното писмо не се съдържа позоваване на посочените в становището наредби. Не е посочена конкретната разпоредба, на която се основава извода за недопустимост на площите за всяка от мерките, нито е посочено фактическото основание за преценката им като недопустими. Чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 съдържат множество препратки за относимите схеми/мерки, за които са приложими, както и различни хипотези на намаления, поради което и от изложението в становището не става ясно каква е  конкретната причина за наложените санкции в УП и как са изчислени санкциите.

Сочените в становището правни основания не се съдържат сред изброените в поясненията към колона 3 от таблицата, а каквито и да било фактически основания не се съдържат в уведомителното писмо, нито в друг документ по преписката преди издаването на акта.

В уведомителното писмо по същество липсва посочване на конкретните фактически и правни основания за отказаното плащане по всяка от схемите/мерките за директно плащане на площ в посочения размер – налице е пълна липса на фактическо основание и непосочено конкретно правно основание, предвид което оспореният акт не съдържа мотиви и не отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание. Липсата на мотиви е особено съществен порок, който не дава възможност на страната да разбере каква е конкретната причина за отказаното финансиране и да представи доказателства и аргументи, за да я обори. А от друга страна препятства съдебната проверка на акта относно неговата материална законосъобразност и е достатъчно основание за отмяната му. Допустимо е мотивите да бъдат изложени и отделно от самия акт, но следва да се съдържат в административната преписка в документ, указан в акта и да предхождат издаването на акта, а страната да е запозната с него, но не и да се излагат впоследствие в хода на заведено съдебно производство. Развити на този етап имат характер само на становище на ответника  по подадената жалба.

Ответникът се позовава в уведомителното писмо само бланкетно, на резултати от автоматични проверки и извършени проверки на място, а в становището заявява, че заявлението не е било избрано за проверки на място, а отказа се основава само на извършените административни проверки, с което сам си противоречи.

Но нито в уведомителното писмо, нито в административната преписка е посочено правното основание за недопустимост на площите, изцяло липсват фактически основания за недопустимост на площите за подпомагане по всяка от мерките/схемите в уведомителното писмо и в преписката.

         Липсата на мотиви за отказаното право на подпомагане е основание за отмяна на акта, защото не позволява на съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо за отказаното подпомагане по всяка една от посочените мерки/схеми и съответствието му с целта на закона, в това число и по отношение на схемата за подпомагане на МЗС.

Може само да се предполага, че парцелите са недопустими за подпомагане, тъй като са останали извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020г., одобрен със Заповед № РД-09-155/23.02.2021г. на МЗ.

В УП липсва позоваване на посочената заповед за одобряване на окончателния специализиран слой. Одобреният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ е информационната основа /базата данни/ в Интегрираната система за администриране и контрол, въз основа на които РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година като на осн. чл. 43 ал.3 т.6 от ЗПЗП намалява размера или отказва плащане по схемите за директни плащания на площ, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой. В становището си ответникът се позовава на това обстоятелство, както и на Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020г. за одобряване на специализирания слой и на Заповед № РД 09-155/23.02.2021г. на МЗХГ за окончателното одобряване на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“.

Последната заповед е обжалвана от земеделския производител и към момента на издаване на УП не е била влязла в сила в частта по отношение на парцели 20314-335-1-1 с площ 0,99 ха и 20314-335-2-1 с площ 1,23 ха, находящи се в землището на с. Дебово, общ. Никопол, обл. Плевен. С Решение № 106/11.03.2022г., постановено по адм.д. № 213/2021г. по описа на Административен съд – Плевен Заповед № РД 09-155/23.02.2021г. на МЗХГ за одобряване на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ в частта за посочените два парцела е отменена от съда. С Решение № 11995/22.12.2022г., постановено по адм.д. № 4627/2022г. ВАС е оставил в сила решението на Административен съд – Плевен. Затова в хода по същество ответникът е изразил становище, че жалбата е основателна и следва да се уважи, с изключение на частта относно отказаната субсидия по схемата за подпомагане на млади земеделски стопани.

Но към момента на издаване на УП от 10.03.2022г. тази заповед в частта за заявените от земеделския производител парцели е била обжалвана и в тази част допустимия слой не е влязъл в сила. Наличието на образувано  друго административно или съдебно производство съгласно чл. 54 ал.1 т.5 от АПК е основание за спиране на административното производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Затова в случая наличието на оспорване на заповедта за определяне на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ в частта за заявените от земеделския производител два парцела, която е от съществено значение за подпомагането по схемите за директни плащания на площ е пречка за издаването на УП, преди приключване на съдебния спор относно въпроса дали правилно са били изключени тези парцели от слоя, респективно допустими ли са те за подпомагане.  

         Затова административният орган е следвало да спре административното производство на осн. чл. 54 ал.1 т.5 АПК до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. УП е издадено преди влизането в сила на заповедта и изясняването на съществени обстоятелства, с което е допуснато съществено процесуално нарушение от ключово значение за правото на подпомагане, което е още едно основание за отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен. След като съдът е установил с влязло в сила съдебно решение, че заявените парцели са допустими за подпомагане и неправилно са изключени от слоя и отменил заповедта в тази част, не е налице основание да се откаже субсидия на земеделския производител по схемите за директни плащания на площ.

По тези съображения постановеният отказ за финансиране е незаконосъобразен и следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски общо в размер на 1314 лв., от които д.т. – 32 лв. и адвокатско възнаграждение – 1282 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като е определено съгласно чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл.8 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения според защитавания материален интерес и съобразно фактическата и правна сложност на делото и не надхвърля съществено установения от наредбата минимум.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2  и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1283 от 10.03.2022г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител на Н.П.Р. *** по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. по: СЕПП -512.08лв., СПП -363.43лв., СП/други/ - 2553.42лв., ЗДП – 322,51 лв., МЗС – 256.04лв. и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СП (други) – 2553,42 лв., СЕПП-471,71 лв., СПП – 334,78лв. 

ВРЪЩА преписката на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н.П.Р. ***, деловодни разноски общо в размер на 1314 лв., от които д.т. – 32 лв. и адвокатско възнаграждение – 1282 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/