№ 25
гр. гр.Велинград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200023 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление 2024-367-06-78/16.07.2024 г. на Старши
инспектор Борис Георгиев Тетимов, на длъжност ВПД Началник група в РУ
Велинград, при ОД на МВР Пазарджик, упълномощен с Iз-1371/2015 на
Министъра на вътрешните работи , е наложено на А. Р. А. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Сърница, ул. „Свобода“ № 17, наказание, както следва: по чл. 38,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 – глоба в размер на 2000 лв.
Срещу НП е подадена жалба от А. Р. А., чрез адв. И. Й., в която се
навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати
съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменено. Излага
съображения, че жалбата е подадена в срок. Намира, че в АУАН и НП липсват
задължителни реквизити, сред които се описание на нарушението – дата,
място и обстоятелства, при които се твърди да е извършено. Намира, че не е
извършил административното нарушение. Признава за направените
телефонни обаждания, но заявява, че същите са извършени с ясно съзнание,
че синът му е в опасност и е искал да го защити.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния
си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.
Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.05.2024 год. в 00,40 часа, оператор в Районен център 112 –
КърджА. регистрирал сигнал от телефон с № **********. Обаждащият се
представил с имената А. Р. А. и съобщил, че полицейски служител мл. и-р К.
Т., упражнява тормоз върху синовете му, изразяващ се в постоянно спиране и
извършване на проверки. Била извършена проверка по повод обаждането,
като било установено, че в посоченото време сочения полицейски служител не
е бил на работа.
След приключване на проверката на 02.07.2024 г. е бил съставен и
АУАН № 78/03.07.2024 г., за което не бил призоваван нарушителя. След
съставянето му същият е връчен при отказ на А. А., в присъствието на
свидетеля на отказа М. С..
На 16.07.2024 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на А. Р. А. е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв., за нарушаване на чл. 28, ал. 1 от Закона за национална система за
спешни повиквания с ЕЕН 112, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а
именно: че на 01.05.2024 г. около 00,40 часа от мобилен номер **********, е
извършил обаждане към ЕЕН 112, като е заявил, че полицейски служител мл.
и-р К. Т., упражнява тормоз върху синовете му, изразяващ се в постоянно
спиране и извършване на проверки, твърдейки, че е половин час преди
обаждането мл. и-р Т. три пъти е спирал за проверка сина му. При извършване
на проверка по преписка в св. № 367р-7550/02.05.2024 г. образувана във
връзка с направеното обаждане към ЕЕН 112, се установило, че по време на
обаждането посоченият полицейски служител не е бил на работа, видно от
график с вх. № 367р-6906/16.04.2024 г. и информационна карта за дейността
на наряда с бланков № 511232/30.04.2024 г. Прието е, че с действията си А.
използва Национална система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112, за да предава неверни и заблуждаващи съобщения, заради което е
бил санкциониран.
Върху наказателното постановление е отбелязано, че А. е отказал да го
получи на 13.10.2024 г., пред свидетел С. Д., и е написано, че влиза в сила на
същата дата – 13.010.2024 г.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели полицейските
служители Б., Д. и С., както и от писмените доказателства представени по
делото, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
От показанията на свидетеля А. А. А., син на жалбоподателя, съдът
намира за установено, че на посочената дата 01.05.2024 г. свидетелят се е
обадил на баща му, като му е заявил, че е спиран многократно от полицейски
служител Т., че последният го тормози и заплашва. В останалата част, касаеща
факта на неоснователни проверки от полицейските служители, съдът намира,
2
че не следва да се даде вяра, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят
от нито едно друго доказателствено средство.
Въз основа на изложеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Съдът прие, че същата е подадена в срока
по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на НП като неизгодно за нея и следва да бъде разгледана по
същество. Мотивите за срочност на жалбата се извеждат от нА.чието на
процесуален пропуск при връчване на НП при отказ. На основание чл. 84
ЗАНН субсидиарно приложение при връчване следва да намерят правилата
на НПК. Съгласно чл. 180, ал. 4 от НПК ако получателят на книжата откаже
да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно
лице, което се подписва. Видно от разписката върху НП, не е посочено лицето,
което извършва връчването, което прави последното нередовно и заради което
съдът прие жалбата за редовна.
За да се произнесе по същество на правния спор, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно – наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, за които
съдът следи служебно.
Като прецени изложената фактическа обстановка съдът, приема по
делото /а същото не се и оспорва от жалбоподателя/ за безспорно установено,
че жалбоподателят е извършил обаждане на телефонен номер 112, като е
съобщил, че полицай Т. извършва тормоз над сина му чрез множество
проверки. При цялостна служебна проверка на акта обаче съдът констатира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на
АУАН, така и при издаване на наказателното постановление, които са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство, които неизбежно водят до незаконосъобразност и
са абсолютно основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 7, т. 5 от ЗАНН, наказателното
постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП липсва посочване на
мястото на извършване на нарушението. Действително съдържанието на
3
неверния и заблуждаващ сигнал бил относно проверки в гр. Сърница, но това
не обосновава извод, че именно там е и мястото на извършване на настоящото
нарушение. Предвид санкционния характер на производство, описанието на
нарушението, времето и мястото на извършване не може да се извлича по
тълкувателен път от данните по преписката или от събраните пред съда
доказателства, а извеждането на обективните и субективните признаци на
нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите,
обективирани в АУАН и НП.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на
АУАН и НП, същото индивидуА.зира пряко нарушението като такова, като
непосочването му по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуланите правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя.
Освен, че ограничават възможността на нарушителя да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен, то непосочването на
мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП ограничава
възможността на съда да прецени дА. същият е издаден от компетентен орган.
С оглед на горното жалбата се явява основателна и съдът следва да
отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото е представена разписка за платената сума. Ответникът по жалбата е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Като се съобрази действителната фактическа
и правна сложност на делото, която не се отличава от типичната за подобен
род нарушения; материалния интерес от водене на делото - 2000 лева; вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне
на жалбата, но и реално представителство в две открити заседания, протекло
със събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели, намира, че
заплатения размер на адвокатски хонорар се явява справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъден изцяло.
Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Пазарджик, в
структурата на което е РУ – Велинград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2024-367-06-
78/16.07.2024 г., издадено от Старши инспектор Борис Тетимов, на длъжност
ВПД Началник група в РУ Велинград при ОД МВР Пазарджик, с което на А. Р.
4
А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. „Свобода“ № 17 на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв., за нарушаване на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на А. Р. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. „Свобода“ № 17, сумата от общо 500 лв.
/петстотин лева/ разноски за процесуално представителство по АНД 23/2025 г.
по описа на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5