РЕШЕНИЕ
№
260513
гр. Пловдив, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1684 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Н.А.Г., чрез пълномощника ѝ адвокат Р.,
против Решение № 4759 от 12.12.2019 г., постановено по гр. дело № 6851 по описа
на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен предявения против „ИТАЛИАН
БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД, И.К.Ф. и К.Н.Ф. иск за обявяване на относително
недействителен по отношение на жалбоподателката на договор, сключен във формата
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ***, рег.
№ ****, н. д. № **** от **** г. на Нотариус М. С., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 473, вписан в Служба по вписванията с вх. № 29314/12.09.2016
г., Акт 25, том 79, дело № 15327/2016 г. в частта му, в която „ИТАЛИАН БИЛДИНГ
ПРЕСТИЖ“ ООД продава на И.К.Ф., който към 12.09.2016 г. е в граждански брак с К.Н.Ф.,
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 47295.43.574, находящ се в с. ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ****,
с площ по скица от 4 755 кв. м., по документ за собственост 4754 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 043445, при граници и съседи:
47295.43.41, 47295.43.42, 47295.43.1709, 47295.43.1618, 47295.43.1619,
47295.43.1613, 47395.43.1621, 47295.43.573, 47295.43.5, който недвижим имот по
документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
****, том **** от 29.01.2008 г. на Служба по вписванията – ****, представлява
имот № 043574, отреден за жилищно строителство, находящ се в землището на с. ****,
местност „Захариево”, с площ 4 754 дка., съставляващ УПИ 043445 – жил. сгр.,
при граници и съседи: имот № 043573 – полски път на А. Х. Г., имот № 043446 -
нива на С. А. Г. и др., имот № 043513 – нива на „БГ Пропъртис" ООД, имот №
043042 – нива на В. Г. Л. и др., имот № 043041 - нива на насл. на Е. П. А.,
имот № 043005 – нива на С. Д. З.
В жалбата са изложени
подробни съображения за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че вземанията, за които ищцата – въззивник в настоящото
производство, се е снабдила с изпълнителни листове по ч. гр. д. №№ 16736/16 г.
и 16873/16 г., са отречени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 2194/11
г. на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката счита за неправилен и извода на
съда, че у приобретателя по процесния договор за покупко-продажба не е било
налице знание относно увреждането на кредитора на прехвърлителя. Поддържа, че
знанието за увредата е било налично, тъй като приобретателят е знаел за
вписаната върху имота възбрана и поради това уговорената продажна цена е била
тридесет пъти под пазарната. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с
което предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендирани
са разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция,
Пловдивският окръжен съд прие следното:
Производството пред първата
инстанция е образувано по предявен от ищцата Н.А.Г. против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ
ПРЕСТИЖ“ ООД, И.К.Ф. и К.Н.Ф. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване
относителната недействителност на договор, сключен във формата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ****, рег. № ****, н. д.
№ **** от **** г. на Нотариус М. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № ****, вписан в Служба по вписванията с вх. № 29314/12.09.2016 г., Акт ****,
том ****, дело № ****/**** г. в частта му, в която ответнотно дружество продава
на останалите ответници следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
47295.43.574, находящ се в с. ****, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: с. ****, местност „Захаридево”, с площ по
скица от 4 755 кв. м., по документ за собственост 4754 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 043445, при граници и съседи:
47295.43.41, 47295.43.42, 47295.43.1709, 47295.43.1618, 47295.43.1619,
47295.43.1613, 47395.43.1621, 47295.43.573, 47295.43.5, който недвижим имот по
документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
****, том **** от 29.01.2008 г. на Служба по вписванията – ****, представлява
имот № 043574, отреден за жилищно строителство, находящ се в землището на с. ****,
местност „Захариево”, с площ 4 754 дка., съставляващ УПИ 043445 – жил. сгр.,
при граници и съседи: имот № 043573 – полски път на А. Х. Г., имот № 043446 -
нива на С. А. Г. и др., имот № 043513 – нива на „БГ Пропъртис“ ООД, имот №
043042 – нива на В. Г. Л. и др., имот № 043041 - нива на насл. на Е. П. А.,
имот № 043005 – нива на С. Д. З.
В исковата си молба
ищцата навежда твърдения, че е в договорни отношения с ответното дружество и че
в качеството си на кредитор на последното се е снабдила с изпълнителни листове,
издадени съответно на 31.01.2017 г. по ч. гр. д. № 16736 по описа на Районен
съд – Пловдив за 2016 г. за сумата от 12782,20 евро и на 02.02.2017 г. по ч.
гр. д. № 16873 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г. за сумата от 12782,20
евро, дължими по силата на чл. 4 от Анекс № 1/02.04.2009 г. към Договор от
04.03.2008 г. Посочва, че с Определение № 1808 от 05.07.2011 г., постановено по
гр. д. № 1861 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2011 г., е допуснато
обезпечение на бъдещ иск срещу ответното дружество чрез налагане на възбрана
върху гореописания недвижим имот, като в нейна полза е била издадена
обезпечителна заповед, вписана в Служба по вписванията под № ****/**** с Акт № ****,
том. ****. Твърди още, че на 12.09.2016 г. ответното дружество е продало
гореописания имот на И.К.Ф. и К.Н.Ф., които го придобили в режим на съпружеска
имуществена общност. Поддържа, че тази сделка е целяла увреждането ѝ,
като видно от записаното в т. 2 от договора, на приобретателите е било известно
това обстоятелство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И.К.Ф. и К.Н.Ф. са подали писмен отговор, в който оспорват
предявения иск по основание и размер. Посочват, че им е било известно, че върху
процесния недвижим имот е била вписана възбрана като обезпечение на бъдещ иск,
но също така им е било известно, че тази обезпечителна мярка се е явявала неоправдана,
тъй като искът, чието обезпечаване е било допуснато, е бил отхвърлен с влязло в
сила на 20.11.2013 г. решение, поради което обезпечението е следвало да бъде
отменено, тъй като противозаконно е ограничавало правната сфера на ответното
дружество – продавач. Твърдят, че в деня на сключване на договора за
покупко-продажба същото е подало молба за отмяна на обезпечението, като с Определение
№ 2329 от 18.10.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1861 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2011 г., обезпечението е било отменено, а впоследствие е била
заличена и вписаната възбрана.
От страна на ответника „ИТАЛИАН
БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД не е подаден писмен отговор.
С обжалваното решение районният
съд е отхвърлил предявения иск. В същото са изложени съображения, че
вземанията, за които са издадени заповеди за изпълнение по ч. гр. д. №№ 16736/2016
г. и 16873/2016 г. по описа на РС – Пловдив, представляват част от едно вземане
в размер от 130 000 евро, произтичащо от чл. 7, ал. 1 от сключен между
ищцата и ответното дружество на 04.03.2008 г. договор, което вземане е отречено
с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2194/2011 г. на Окръжен съд –
Пловдив. По тази причина според съда снабдяването на ищцата с изпълнителни листи
въз основа на влезлите в сила заповеди за изпълнение по горепосочените частни
граждански дела не може да има за последица признаване на ищцата на качеството кредитор
по отношение на ответното дружество. В допълнение, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че извод за наличието на знание у приобретателя не може да
бъде направен единствено въз основа на на съдържащото се в т. 2 от нотариалния
акт декларативно изявление на ответното дружество – продавач, доколкото
обезпеченият иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение на 20.11.2013 г., т.е.
преди сключване на атакуваната сделка, и поради това още към тази дата е
отпаднала обезпечителната нужда.
От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна:
С Определение № 1808 от
05.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1861/2011 г. на Окръжен съд –
Пловдив, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на ищцата Г. против ответното дружество за заплащане на
сума в размер на 40000 евро, представляваща частична претенция от 60000 евро,
дължимо, но неплатено възнаграждение на ищцата съгласно чл. 7 от сключен между
нея и дружеството на 04.03.2008 г. договор за поръчка чрез налагане на възбрана
върху описания по-горе поземлен имот. Въз основа на това определение е издадена
обезпечителна заповед, вписана в Служба по вписванията – ****. В указания в
определението срок ищцата е подала до Окръжен съд – Пловдив искова молба, с
която е предявила иска си против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД. По така
подадената искова молба е образувано гр. д. № 2194 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2011 г., приложено за послужване по делото. С постановеното по горепосоченото
дело решение, влязло в сила на 20.11.2013 г., претенцията на ищцата е
отхвърлена като неоснователна.
По делото не се спори, а
и се установява от приложения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ****, рег. № ****, н. д. № ****
от **** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ****, че на 12.09.2016
г. е сключен и договор за покупко-продажба, по силата на който ответното
дружество е продало на ответника И.Ф. два недвижими имота, между които и процесният,
за сумата от 9900 лв. Между страните не е спорно, че към горепосочената дата
ответниците И.Ф. и К.Ф. са в граждански брак.
На 12.09.2016 г. от
ответника „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД е подадена молба до ОС – Пловдив за
отмяна на допуснатото по ч. гр. д. № 1861 по описа на Окръжен съд – Пловдив за
2011 г. обезпечение на бъдещ иск, като с влязло в сила на 03.02.2017 г.
Определение № 2329 от 18.10.2016 г., постановено по същото дело, допуснатото
обезпечение е отменено. Видно от направеното върху определението отбелязване,
същото е вписано в Служба по вписванията – **** с вх. рег. № 26767/09.08.2018
г., Акт № ***, том ****.
Въз основа на подадено от
ищцата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
образувано ч. гр. д. № 16736 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., по което на
07.12.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът
„ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД да заплати на кредитора Н.Г. сумата от 12782,20
евро – главница, представляваща част от общо дължима главница от 130 000 евро –
неизпълнено задължение по чл. 4 от Анекс № 1 от 02.04.2009 г. към Договор от
04.03.2008 г., което съгласно чл. 6, ал. 2 от Анекса е основание за възникване
на задължение по чл. 7, ал. 1 от Договор от 04.03.2008 г., ведно със законната
лихва от 05.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК – чрез залепване на
уведомление, като след влизането ѝ в сила, въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
Въз основа на подадено от
ищцата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
образувано ч. гр. д. № 16873 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., по което на
20.12.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът
„ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД да заплати на кредитора Н.Г. сумата от 12782,20
евро – главница, представляваща дължима сума по чл. 4 от Анекс № 1 от
02.04.2009 г. към Договор от 04.03.2008 г., ведно със законната лихва от
07.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК – чрез залепване на уведомление, като след
влизането ѝ в сила, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.
Горепосочените ч. гр. д. № 16736 по описа
на Районен съд – Пловдив за 2016 г. и ч. гр. д. № 16873 по описа на Районен съд
– Пловдив за 2016 г. са приложени за послужване по настоящото дело.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
С предявения иск се
претендира обявяването на относителната недействителност по отношение на ищцата
на извършената от ответното дружество разпоредителна сделка поради увреждане на
правата ѝ като кредитор. Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД урежда
потестативното право на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването
им е знаел за увреждането, а ако увреждащото действие е възмездно, при наличие
на знание за това и у лицето, с което длъжникът е договарял. Предпоставките,
обуславящи успешното провеждане на иска, са: 1/ валидно възникнало и непогасено
вземане срещу длъжника, което съществува към момента на атакуваното действие;
2/ извършено от длъжника увреждащо спрямо кредитора действие след възникване на
кредиторовото вземане; 3/ знание за увреждането от страна на длъжника, а за
възмездни действия – и от страна на третото лице. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване елементите от посочения фактически
състав.
Съгласно разясненията,
дадени в т. 2 от ТР № 2/2017 от 9.07.2019 г., т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно.
Не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е
самото вземане на кредитора, а потестативното право на последния да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда. Той може да приеме обратното само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай ищцата
по делото обосновава качеството си кредитор на ответника „ИТАЛИАН БИЛДИНГ
ПРЕСТИЖ“ ООД с вземания, за които въз основа на влезли в сила заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК са издадени изпълнителни листи. От заявленията е
видно, че с тях се претендират части от едно вземане в размер на 130 000
евро. Като обстоятелство, от което произтича вземането, в подадените заявления
ищцата е посочила неизпълнението на задължение по чл. 4 от Анекс от 02.04.2009
г. към Договор от 04.03.2008 г., сключен между нея и ответното дружество, което
неизпълнение съгласно чл. 6, ал. 2 от Анекса е основание за възникване на
задължение по чл. 7, ал. 1 от Договор от 04.03.2008 г. По силата на този договор ответното
дружество е възложило на ищцата да го представлява при воденето на преговори за
закупуване на конкретно описан в чл. 1 от договора недвижим имот, да посредничи
при сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажбата на
същия имот, да намери компетентни лица за изготвянето на проект за застрояване
на закупения имот, да осъществява пряк контрол върху реализирането на
строителството, да търси други имоти в района на гр. Пловдив, върху които може
да се реализира строителство, да съдейства за финансиране на проекта от страна
на кредитна институция, да извършва действия от името на търговското дружество,
свързани с обикновената му търговска дейност по смисъла на чл. 26 и следващите ТЗ и в този смисъл да действа като търговски пълномощник. Уговореното по
договора възнаграждение се изразява в прехвърляне на правото на собственост
върху един от обектите, предвидени за застрояване в недвижимия имот. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора от 04.03.2008 г. индивидуализацията на самия обект, сроковете
за реализацията на строителството и за прехвърлянето на правото на собственост,
както и правата и задълженията на страните, ще бъдат договорени в допълнителен
анекс. Видно от материалите по делото, такъв е сключен на 02.04.2009 г. В чл.
6, ал. 2 от анекса е предвидено, че в случай че доверителят не изпълни
задълженията си по чл. 4, то се прилага уговореното в чл. 7, ал. 1 от договора
от 04.03.2008 г. От тази
клауза е видно, че заплащането на сумата от 130 000 евро е уговорено да се
дължи в няколко хипотези: в случай че доверителят не сключи с довереника
договор, който да индивидуализира дължимата по чл. 2 престация, в случай че
сключи такъв договор, но откаже или не престира уговореното в него в
съответните срокове, както и в случай на едностранно прекратяване на договора, без
да е налице виновно поведение от страна на довереника. Анализът на посочените по-горе
клаузи води до извод, че клаузите на анекса конкретизират и доразвиват
постигнатите с договора уговорки. С клаузата на чл. 6, ал. 2 от анекса не се
предвижда ново задължение за доверителя, а се конкретизира вече уговореното в
чл. 7, ал. 1 от договора. По тази причина не могат да бъдат споделени доводите
на ищцата, че са налице различни претенции, предявени на различно основание, между
същите страни. По делото се установи, че част от това вземане на ищцата е предявена
с иск, въз основа на който е образувано гр. д. № 2194 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2011 г., като с постановеното по делото решение,
влязло в сила на 20.11.2013 г., предявеният частичен иск е отхвърлен. В тази връзка следва да се има
отбележи, че с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се
отрича цялото спорно право. Отричането на вземането на ищцата със сила на
пресъдено нещо несъмнено рефлектира върху преценката дали същата притежава
качеството кредитор, поради което правилен се явява изводът на първоинстанционния
съд, че ищцата не се легитимира като кредитор на ответника „ИТАЛИАН БИЛДИНГ
ПРЕСТИЖ“ ООД.
На следващо място,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените във въззивната
жалба оплаквания досежно изводите на районния съд за липса на знание у
приобретателите по сключената с ответното дружество възмездна сделка. Знанието
по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД се изразява в знание, че контрахентът има
дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Не е
необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, съдържанието на
техните насрещни права и задължения или конкретните характеристики на
задълженията на длъжника – прехвърлител. Достатъчно за извода за
недобросъвестност на приобретателя е да се установи, че нему е било известно,
че праводателят му има дълг, респ. обстоятелствата, от които произтича. В
случая по делото действително се установи, че в процесния нотариален акт се
съдържа изявление на ответника „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД – продавач по
договора за покупко-продажба, че върху поземлен имот с идентификатор 47295.43.574
е вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск по ч. гр. д. 1861/2011 г. на ОС
– Пловдив. От наличието на такова изрично изявление несъмнено може да се
заключи, а и не се спори по делото, че към момента на сключване на договора
ответниците – приобретатели по същия, са знаели за вписаната върху закупувания
от тях имот възбрана. В конкретния случай обаче знанието за нея не може да се
приеме за равнозначно на знание за увреждащия характер на продажбата, тъй като към
датата на сключване на договора вече не е съществувала причината, поради която
е била наложената тази обезпечителна мярка, доколкото обезпеченият иск е бил
отхвърлен с влязло в сила решение. Не е бил налице дълг, знанието за който да
обуславя недобросъвестността на ответниците – приобретатели.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че подадената възззивна жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
При този
изход на спора и предвид неоснователността на подадената въззивна жалба в полза
на жалбоподателката Г. разноски не следва да се присъждат. Въззиваемите не са
претендирали разноски.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4759 от 12.12.2019 г., постановено по гр. дело № 6851 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: