Р Е Ш Е Н И Е
№
05.12.2017г.., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1663/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 52, ал.1, вр
чл.45, ал.1 от ЗЗД., вр. чл. 51 ЗАдв.
Депозирана е искова молба от И.Й.Г.,
чрез адв. И.Н.-назначен от съда за негов процесуален
представител, по реда на ЗПрП, против С.И. С, с която се твърди, че ответникът- като адвокат от АК-
Троян, е бил назначен за процесуален представител на ищеца И.Г., по
гр.д.№110/2016г по описа на РС- Троян. Твърди се, че ИМ по посоченото гр. дело,
е била многократно оставяна без движение от съда, с указания за отстраняване на
нередовности, част от които са били отстранени от адв. С. Поради неотстраняване на всички констатирани от
съда нередовности на ИМ, обаче, производството по
делото е прекратено и ИМ върната на ищеца Г.. Твърди се, че адв.
С не е обжалвал определението за прекратяване на производството по делото.
Твърди се, че прекратяване на производството по делото и връщането на ИМ, е
станало по вина на процесуалният му представител по делото- адв.
Ст. С. Твърди се, че по този начин, адв. С е нарушил
служебните си задължения, и е причинил на ищеца И.Й., неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, депресия, социално отдръпване, чувство за незащитеност,
които ищеца Г. оценява в размер на 1400лв. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди отв. С.И. С, да заплати сумата от
1400лв, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в
резултат на прекратяване на
производството по гр.д.-№ 110/2016г по описа на РС-Троян, поради
неизпълнение на указанията на съда, и необжалване на разпореждането за
прекратяване на делото и връщане на ИМ, ведно със законната лихва, считано от
03.11.2015г, до окончателното й изплащане .
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът С.И. С, изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Посочва се също, че ищецът не сочи доказателства за
твърденията си.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното по настоящето дело- гр.д.№ 110/2016г
по описа на РС- Троян, се установява, че същото е образувано по искова молба от
И.Й.Г., против Надзорно- охранителния състав на Затвора-гр. Ловеч, в частност-
против а.т- гр. надзирател и М.К- директор на Затвора. По гр.д. № 110/2016г по описа на РС- Троян, с
определение №107/14.01.2016г, на ищеца Г., е предоставена правна помощ. След
посочване на адвокат от АК- гр. Ловеч, с определение № 151/20.01.2016г., за процесуален
представител на ищеца, е назначен адв. С. С. Съдът
констатира, че по делото, от страна на адв. Ст. С, е
депозирана искова молба от 28.01.2016г., оставена без движение, с резолюция на
съдията- докладчик от 12.02.2016г, с указание за посочване на трите имена и
адресите на ответниците. Съобщението, с даденото указание до ищеца Г., чрез адв. С, е връчено на последния на 15.02.2016г. По делото,
от страна на адв. С е депозирана молба, от
16.02.2016г. С разпореждане №385/24.02.2016г, съдът отново е оставил без
движение исковата молба, и е дал указания до адв. С,
да отстрани констатираните нередовности и посочи
трите имена и адресите за призоваване на ответниците по делото, с
предупреждението, че при неизпълнение на указанието в едноседмичен срок от
съобщението, ИМ ще бъде върната. Съобщението, с дадените указания, е връчено на
адв. С, на 07.03.2016г. Установява се, че по делото е
депозирана нова искова молба от страна на адв. С, на
09.03.2016г. Установява се също, че с определение №129/10.03.2016г,
производството по гр.д.№110/2016г по описа на РС- Троян, е прекратено, а
исковата молба- върната на ищеца И.Г., поради неотстраняване на констатираните от
съда нередовности, в указания срок. Съобщението за
постановеното прекратяване
производството по делото, е връчено на адв. С, на
17.03.2016г. Определението е влязло в сила, тъй като същото не е обжалвано в законовия
срок.
По делото е представена- служебно изискана- медицинска справка, за
здравословното състояние на ищеца И.Г., от която се установява, че същият е с
поставени диагнози- характеропатия- смесен тип у дисоциална личност, трайна нервотична
декомпенсация и диабет- инзт.
В справката е посочено, че лицето Г., провежда съответното му лечение с
медикаменти, предписани му от лекар- както следва: през 2013г., на Г. е
поставена диагноза „новооткрит диабет ИНЗТ” и е започнало лечение с метфоргамма и диапрел МР; през м.
март 2015г, след консултация с ендокринолог, поради
неспазване на ХДР, Г. е започнал лечение с инсулин актрапид
и инсулатард; през м. март 2017г, след консултация с
психиатър, на И.Г., е предписана терапия с клонапекс,
за 1 месец. В справката е посочено също, че цялата медицинска документация на И.Г.,
се намира в съд в гр. София и не е върната.
По делото, като свидетел, и
изслушан Х.А.Х., от показанията на който се установява следното: св. Х. посочва,
че знае, че във връзка с инцидент, ищецът И.Г., е водил дело срещу директора и
срещу главния надзирател на Затвора гр. Ловеч, което дело е било прекратено.
Свидетелят посочва, че си спомня, че тогава Г. се ядосвал, че адвокатът му не
си е свършил работата и не е издирил имената на главния надзирател и на
директора и поради това, делото е прекратено. Св. Х. посочва също, че до м.
септември 2016г, е бил заедно с ищеца и двамата са излизали на открито, като от
тогава, до настоящия момент, е на специален режим и няма срещи с ищеца. Свидетелят
посочва, че тогава И.Г., е започнал да отказва храна, и доктора е идвал често,
защото страда от диабет. Посочва също, че И. му е казал, в този период, са му
изписали инсулин. Св. Х. посочва също, че ищеца освен, че е бил ядосан, е бил и
тревожен, и му е било „някак си по- тежко”. Свидетелят посочва също, че когато
на ищеца И.Г., са били изписали хапчетата инсулин, е започнала да му пада
косата и са му се появили петна по главата, като останалите лишени от свобода
са му се присмивали. Св. Х. посочва също, че по времето на престоя на открито,
когато е бил с ищеца, е забелязал, че той има душевни терзания, но не може да
посочи с какъв интензитет. Посочва също, че в този период е забелязал, че ищеца
е станал по-избухлив и сприхав. Допълнително, св. Х. посочва, че е забелязал
нервни изблици у ищеца Г., откакто е дошъл в Ловешкия затвор- от м. август
2015година.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, от правно страна следното:
Съобразно общият състав по чл.45,
ал.1 от ЗЗД, установяващ деликтната отговорност, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съобразно
нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост. За да бъде ангажирана обаче деликтната отговорност на ответника, следва да бъде
установен необходимият фактическият състав–или факта на извършване на деяние- в
случая твърдяното от страна на ищеца бездействие, в рамките на гр.д.№110/2016г
по описа на РС- Троян, изразяващи се неизпълнение на дадените от съда указания, за отстраняване
на нередовности на исковата молба, в резултат на
което, производството по делото е прекратено и необжалване на разпореждането за
прекратяване; противоправност, наличието на вина у
ответника, настъпването на вреда- описаните в исковата молба състояния на стрес,
депресия, социално отдръпване, чувство за незащитеност и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и вредата. Съдът, в определение №3371/01.09.2017г., с
което е изготвен проекто- доклад по делото, е дал подробни
указания в тази насока, като е посочил, че ищецът не сочи доказателства за подлежащите
на доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, факти.
Съдът намира за установен факта, че
производство по гр.д.№110/2016г по описа на РС- Троян, е прекратено, на
основание чл. 129, ал.3 от ГПК, с влязло в сила определение, поради
неизпълнение на указанията на съда, от страна на назначеният за процесуален
представител, реда на ЗПрП, на ищеца И.Й.Г., адв. С. ***. Нормата на чл. 44 ЗАдв.
предвижда, че адвокат или адвокат от Европейския
съюз, който е вписан в Националния регистър за правна
помощ, е длъжен да осъществява правна
помощ по реда на Закона за правната помощ,
когато е определен за това и е длъжен да води
възложеното дело, по което осъществява правна
помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
При упражняване на професията си, адвокатът е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет отговаря за причинените на клиента
вреди, по реда на чл. 51 от ЗА.
Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Адвокат
не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. В
настоящата хипотеза, и съобразно изложеното по- горе, съдът намира, че е налице
хипотезата по чл. 51 от ЗАдв, за ангажиране
отговорността на ответника- в качеството му на адвокат, назначен от съда за
осъществяване на правна помощ.
Спорни
по делото са въпросите, настъпили ли са описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинно- следствена връзка между бездействието на адв.
С и вредите.
Съдът намира, че по делото,
съобразно събраните доказателства, не се установи наличието в цялост на описаният
по- горе фактически състав на деликта, въз основа на
който да се ангажира отговорността на ответника С, за вреди, въпреки наличието
на виновно неизпълнение на задълженията му като адвокат, назначен по реда на ЗПрП. От събраните по делото доказателства- чрез разпита на
свидетеля Х.Х., не се установи наличието на твърдените в исковата молба вреди, както и на
съществуването на причинно– следствена връзка между бездействието на ответника
и настъпването на твърдените вреди за ищеца. Св. Х. посочва, че познава ищеца И.Г.,
от постъпването си в Затвора гр. Ловеч през м. август 2015г, и от тогава е
забелязал, че Г. е избухлив и нервен. Съдът не кредитира показанията на св. Х.,
в частта им досежно изложените твърдения, че именно в
този период от време- м. януари –м.март, когато гр.д.№110/2016г
по описа на РС- Троян, е било образувано и съответно прекратено, ищецът Г. е
започнал да приема инсулин на хапчета, тъй като е отказвал да приема храна, с
оглед на отразеното в медицинската справка, изготвена от Затвора- Ловеч, в
която е посочено, че Г. е преминал на лечение с инсулин, от м. март 2015г,
поради неспазване на хранителен режим. По делото не се събраха доказателства и
не се установи наличието на твърдените в исковата молба вреди- изразяващи се в стрес, депресия, социално
отдръпване и чувство за незащитеност у ищеца И.Г., които да са в резултат на
поведението на ответника, като негов процесуален представител по гр.д.№110/2016г
по описа на РС- Троян. Фактът, че ищецът Г. се е ядосвал, заради бездействието
на адв. С, както твърди св. Х., не може да обоснове и
от това не може да се направи категоричен извод за настъпването на описаните в
ИМ вреди. Доколкото не се установи
наличието на вреди, съдът намира че
въпросът за съществуването на причинно- следствена връзка, не подлежи на
изследване.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установи наличието
на фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД, вр чл. 51 от
ЗАдв., който да ангажира деликтната
отговорност на ответника, в качеството му на адвокат, осигуряващ правна помощ
по ЗПрП. Следва предявеният иск за заплащане на сумата
от 1400лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 01.04.2016г- датата на влизане в сила
на определението за прекратяване на гр.д.№110/2016г на РС-Троян, да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И.Й.Г. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, против С.И. С ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, иск с правно основание чл.52, вр.чл.45
от ЗЗД, вр. чл. 51 от ЗАдв.,
за заплащане на сумата от 1400лв., съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат бездействието на
ответника, в качеството му на процесуален представител, осигуряващ правна помощ
по ЗПрП, по гр.д.№ 110/2016г по описа на РС- Троян, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-01.04.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: