Р Е Ш Е Н И E
№ 47 05.03.2021
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
295 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по повод
исковата молба с посочено правно основание чл. 124, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 74
от ТЗ от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на съдружник в
„Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65,
вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от особения представител адв. Гергана
Иванова, с искане да бъде прогласена нищожността на решенията, обективирани в
протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД
от 07.06.2018 г., приложен към заявление по образец А4 с рег. № 20180607153751,
подадено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ТРРЮЛНЦ), а при условията на евентуалност да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
С определение № 587 от 26.06.2018г.,
съдът е конституирал по делото като трето лице-помагач на страната на
ответника, А.Р.М., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г.,
представляван от адв. Пламен Жоров Ченголов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Шишман“ № 20, ет.2, оф.7.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
съдружник в ответното дружество, притежаващ 32 001 дяла от капитала му, всеки с
номинална стойност 1 лв. На 13.06.2018 г. при справка по партидата на
дружеството в Търговския регистър А. установил, че е подадено заявление по
образец А4 с рег.№ 20180607153751, с което са заявени за вписване промени в
личността на управителя, седалището и адреса на управление и обявяване на
актуален дружествен договор. По този начин узнал за протокол от извънредно общо
събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 07.06.2018 г. Ищецът
твърди, че не е бил уведомяван за провеждането на такова общо събрание, не е
присъствал и такова не е провеждано. Предвид това счита всички решения,
обективирани в протокола от 07.06.2018 г., за нищожни, а в условията на евентуалност
за отменяеми като незаконосъобразни поради противоречие с повелителни
разпоредби на закона и на дружествения договор.
Излага твърдения за незаконосъобразност на всички решения поради
неспазване на повелителни разпоредби на закона за свикване, провеждане и
вземане на решения от общото събрание на съдружниците.
Относно процедурата по свикването твърди
нарушение на разпоредбите на чл. 138 и чл. 139 ал. 1 от ТЗ, тъй като поканата
за събранието изобщо не му е връчвана (нито като съдружник, нито като управител
с искане да свика събрание) и събранието не е свикано от надлежен орган.
Оспорва представената към заявлението
покана като документ с невярно съдържание, неистински, неавтентичен и
несъставен на отразената в него дата. Сочи, че посочените в поканата свидетели
на отказа да получи документа са удостоверили несъществуващи факти, тъй като не
ги познава и те не са се уверили в самоличността на лицето, което са считали за
адресат на поканата.
Твърди се още, че събранието не е
свикано от надлежен орган - управителя, а съдружникът не е имал право да свиква
ОС, тъй като не са спазени процедурата и срокът за това. Счита, че поради
противоречие на дружествения договор с повелителни норми на ТЗ, приложение
намират последните, като искането за свикване на ОС от съдружник следва първо
да бъде отправено до управителя на дружеството и само в случай, че в
двуседмичен срок от искането управителят не свика общото събрание, съдружникът
може да направи това лично. Твърди, че поканите не отговарят на изискванията на
чл. 139 ал. 1, изр. 2 от ТЗ, като посоченият дневен ред не съдържа конкретни
предложения за вземане на решения по включените в него въпроси. Това го лишава
като съдружник от възможността предварително да се запознае с предложенията за
решения и пълноценно да упражни правото си на глас.
Относно процедурата по провеждане на
събранието твърди следното:
На събранието са взети решения, които не
са включени в дневния ред, като сочи решенията, обективирани в точка 2 от
протокола, с които се дава съгласие на новоизбрания управител да извършва
определени сделки, да участва в дружества и да заема длъжности, когато се
извършва дейност, сходна с дейността на дружеството, и по точка 4 от протокола.
Сочи още, че на събранието не е присъствал нито един от съдружниците, а лицето Е.И.М.,
което се представяло за пълномощник на съдружника А.Р.М., не е надлежно
упълномощено да гласува за приетите решения и по начина, по който е гласувал и
пълномощното не е представено на управителя. Позовава се на разпоредбите на чл.
20 и 25 от дружествения договор, които въвеждат нарочно изискване за
конституиране на органи на събранието, при липсата на които не може да се
констатира наличие на валидно конституиран волеобразуващ орган на дружеството
(ОС). Липсва законен избор на секретар, който да води и подпише (удостовери)
протокола от събранието и взетите на него решения, а управителят не е участвал
и не е уведомен.
Оспорва факта, че на посочената дата и
час и на определеното място е проведено общо събрание. Твърди, че формално
протоколът е бил изготвен в по-ранен момент, като на датата единствено са
заверени подписите на лицата.
Представя доказателства. Претендира
разноски.
Особеният представител на ответното
дружество с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови
претенции като неоснователни. Счита, че поканата може да бъде връчена по всички
подходящи начини. Оспорва фактическите твърдения на ищеца. Позовава се на
тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС и проведеното там разграничение на пороците на решенията.
Третото лице - помагач на ответното
дружество е депозирало писмен отговор
чрез процесуалния си представител адв. Ченголов, в който оспорва предявените
искови претенции, излагайки становище за
неоснователността им. Счита, че съдружникът А. е редовно поканен за
процесното събрание по реда на чл. 22, ал. 1 от дружествения договор. Поканата
била връчена от пълномощника М.пред Мол „Галерия“, който бил упълномощен с
нотариално заверено за целта пълномощно, и който се познавал с ищеца от дълги
години. Сочи се, че М.дори представлявал А. като управител на няколко
дружества, сред които и ответното. Твърди се, че след като прочел поканата, в
дневния ред на която било включено освобождаването му като управител, А.
отказал да я получи, но я снимал с телефона си. Излага пространни съображения
за действията на ищеца с цел да увреди дружеството, укриването му и отказите да
получава документи. Представя пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, с което М.е изрично упълномощен да гласува по точките от дневния
ред. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която поддържа исковата си молба и взима отношение по отговора на
ответника и третото лице-помагач, като оспорва всички фактически твърдения на
последния, включително и тези за увреда на дружеството. Поддържа твърденията
си, че не е получавал покана за събранието по какъвто и да е начин, нито в
предвидения в закона срок. Оспорва това да се е случило на твърдяното от
помагача място и чрез М.. Твърди, че пълномощията му към последния били
оттеглени с декларация, нотариално заверена на 07.06.2018 г. Оспорва
твърдението, че общото събрание е проведено на осмия ден след връчване на
поканата до А. в качеството му на съдружник.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК,
особеният представител на ответното дружество депозира отговор на
допълнителната искова молба, с която поддържа възраженията си по
основателността на исковете и оспорва фактическите твърдения на ищеца. Счита,
че са налице нужните кворум и мнозинство за вземане на решение за освобождаване
на управителя, а овластяването му може да бъде оттеглено по всяко време.
В
предоставения срок по чл.373 от ГПК третото лице-помагач депозира допълнителен
писмен отговор. Счита претенциите по чл. 26 от ЗЗД за недопустими. Позовава се
на мотивите на т.1 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца и поддържа доказателствените си
искания.
В съдебно
заседание претенциите се поддържат от упълномощен адвокат.
Ответното
дружество чрез особения си представител и третото лице- помагач, поддържат
всички направени възражения. Ангажират свидетелски показания и
съдебно-почеркова експертиза.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, не се ангажират
доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на
страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
главен иск е за прогласяване нищожност на всички решения, обективирани в протокол от извънредно общо събрание на
съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 07.06.2018 г. и е с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК, а предявеният при
условията на евентуалност иск за отмяна на същите решения е с правно основание
в чл. 74 от ТЗ.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съобразно постановките
на т.1 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 год. на ОСГК, порочните
решения на общото събрание са отменяеми. Квалифицирането на решенията на общото
събрание като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ. В Търговският закон
като нищожни изрично квалифицирани решенията на общото събрание, посочени в чл.
75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ и 137, ал. 5. ВКС приема още, че нищожно е и липсващото
(невзето) решение на общото събрание, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на
дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и
решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите
органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и
учредителния акт. Когато са опорочени процедурата по свикването и провеждането
на Общото събрание, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията,
или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, тези
решения са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, а не нищожни.
От посочените
основания за нищожност на решението, ищецът твърди хипотезата на липсващо
(невзето) решение. Предвид това и с оглед твърденията на страните, спорен по
главния иск е въпросът за това дали процесното събрание действително е било
проведено и решенията са действително взети, а не само формално отразени в
протокола.
От представения
по делото протокол от извънредно общо събрание на съдружниците на „Цам Балкан
инвест“ ООД от 07.06.2018 г. се установява, че на същото е присъствало едно
единствено лице – Е.И.М., гражданин на Руската Федерация, който е представлявал
съдружника А.Р.М.. Пълномощникът е бил упълномощен с изрично пълномощно да
участва в конкретното събрание, при посочен дневен ред и изрично упоменат начин
на гласуване за всяко решение.
Видно от
представеното по делото пълномощно на л.64-67, Е.М.е упълномощен от съдружника М.
да го представлява на извънредно общо събрание на съдружниците, което ще се
проведе на 07.06.2018 г. от 10:00ч. в гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 24, ет. 1,
оф.1. В пълномощното е упоменат дневния ред, при който ще се проведе събранието,
както и конкретен начин на гласуване по всеки въпрос. В пълномощното е упоменато още, че по всякакви
други въпроси пълномощникът може да гласува по свое усмотрение. Също така М.е
овластен да връчи покана за събранието на другия съдружник, като отново са
посочени дневния ред, датата, мястото и часът на събранието. Подписите и
съдържанието на пълномощното са удостоверени от завеждащия консулската служба
при посолството на Република България в гр. Москва на 17.05.2018 г.
Видно от
протокола от събранието, на същото са взети решения при посочения дневен ред и
е гласувано по начина, указан в пълномощното.
От справка в
електронния търговски регистър се установява, че съдружници в ответното дружество
са само ищецът А. и третото лице-помагач А.М.. При това положение и с оглед
факта, че на събранието е присъствал единствено пълномощникът М., неоснователни
са доводите на ищеца, че събранието не е проведено и решенията са само формално
отразени. Съдружникът М. ясно е изразил волята си за начина на гласуване още на
17.05.2018 г., заверявайки изрично пълномощно. В съдебно заседание ищецът е
оттеглил оспорването на този документ. При положение, че на събранието е
присъствало само едно лице, което е било изрично упълномощено как да гласува по
всяка точка от дневния ред, не би могло да се приеме, че решенията са нищожни
поради това, че събранието не е проведено. В случая не би могло да се говори за
провеждане на реални разисквания и обсъждания по всеки въпрос от дневния ред,
тъй като на събранието е присъствало само едно лице, което като пълномощник е имало право единствено да обективира
писмено волята на своя упълномощител по
начина, записан в пълномощното, а протоколът от събранието е заверен именно на означения
в поканата ден. Аналогично стои и въпросът за решенията, които се вземат от
собственика на капитала на еднолично търговско дружество, които също единствено
се обективират писмено в протокол.
От
гореизложеното се налага изводът, че събранието е било действително проведено
на 07.06.2018 г. от посоченото лице М.и протоколът отразява взетите решения. Оплакванията
на ищеца, че не е бил поканен за събранието са предмет на евентуалния иск и не
са пороци, водещи до нищожност на решенията. Предвид това, претенциите на ищеца
за прогласяване на нищожността на решенията, обективирани в протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в
„Цам Балкан инвест“ ООД от 07.06.2018 г.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а съдът да разгледа предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание в чл.74 от Търговския
закон.
На първо място
съдът следва да разгледа възраженията на ищеца относно редовността на
свикването на събранието.
Безспорно е
между страните, а и видно от доказателствата по делото, че процесното общо
събрание не е било свикано от управителя на дружеството. Установява се от
приетата по делото и неоспорена съдебно-почеркова експертиза, че поканата
изхожда от съдружника М., притежаващ 90% от капитала. Разпоредбата на чл. 138
от ТЗ предвижда, че общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж
годишно, а алинея втора го задължава да свика събрание по искане на съдружници,
притежаващи повече от 1/10 от капитала. Последните имат право и сами да свикат
събранието, ако управителят не го свика в двуседмичен срок. В чл. 22, ал. 1 от
дружествения договор е предвидено, че извънредно събрание може да се свика от
съдружниците, управителя и контрольора. Спорен по делото е въпросът дали така
свиканото от съдружника общо събрание е в нарушение на разпоредбата на чл. 138,
ал. 2 от ТЗ, уреждаща защита на правото
на всеки съдружник с дялове повече от 1/10 от капитала да контролира пряко
дружествените дела като свика общо събрание при желан от него дневен ред, но
при строго спазване на предвидената там процедура за това.
Нормата е
императивна и е въздигната не само в защита на съдружниците, притежаващи повече
от 1/10 от капитала, по чийто почин се свиква събранието, а в защита на общия
интерес на всички съдружници. Именно затова в нея са предвидени условия и ред,
при които тази присъща на управителя функция може да бъде иззета от него и
упражнена директно от съдружник – само при бездействие на управителя да свика
събранието в двуседмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане.
Предвид това съдът счита, че закрепеното в чл.22, ал. 1 от дружествения договор
право на съдружник сам да свика общо събрание, без преди това да поиска
свикване от управителя, не може да дерогира реда и условията за свикването му
съгласно императивната законова норма. Нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ е императивна и
задължителна предпоставка за свикване на общо събрание по покана на съдружника
с дял повече от 10% е отказът или бездействието на управителя да стори това в
законовия срок. За да възникне правото по
чл. 138, ал. 2 предл. 2 ТЗ за съдружника, е необходимо управителят да не
е изпълнил задължението си да свика събрание в определения му от закона срок
(така и в решение № 6 от 11.02.2019 г. на БАС по в. т. д. № 287/2018 г.). Съгласно
възприетото от ВКС в решение № 11 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 615/2010
г., II т. о., ТК, редовно е свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на
съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на
потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са
изпратили и покани за свикване на ОС, но само ако същото е проведено след
изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят сам не го е свикал.
В настоящия случай,
дори и да се приеме, че поканата, отправена до другия съдружник, който е и
управител, имплицитно съдържа и искане до управителя да свика общо събрание, то
видно от същата, а и от показанията на свидетеля Б. се установява, че поканата е
била връчена на съдружника А. на 29.05.2018 г. при отказ. Събранието е било
насрочено и проведено на 07.06.2018 г., т.е. в срок по-кратък от предвидените в
закона две седмици, в които при бездействие от страна на управителя,
съдружникът би могъл да свика събранието и сам. В настоящия случай този срок не
е спазен, предвид което събранието не е свикано от надлежен орган и по
надлежния ред и всички взети решения се явяват незаконосъобразни и като такива
следва да бъдат отменени.
По тези съображения съдът намира предявения
иск по чл. 74 от ТЗ за основателен, като не е необходимо да обсъжда
останалите оплаквания за допуснати нарушения на закона и дружествения договор.
С оглед изхода на делото, на ищеца се следват
сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 250
лв., за заплащането на която са представени доказателства. В тежест на
ответното дружество следва да се възложат и разноските за особен представител в
размер на 500 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, на основание чл.74 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството му на съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК ********* против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2,
ап. 4, представлявано от особения представител адв. Г.И., при участието в качеството на трето лице- помагач на страната на
ответното дружество на А.Р.М., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г.
- също съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, искове за прогласяване нищожността на
решенията, обективирани в протокол от извънредно общо събрание на съдружниците
в „Цам Балкан инвест“ ООД от 07.06.2018 г., приложен към заявление по образец
А4 с рег. № 20180607153751, подадено в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел,
като неоснователни.
ОТМЕНЯ всички решения, приети на общото събрание на
съдружниците на „Цам Балкан инвест“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл.
65, вх. А, ет. 2, ап. 4, обективирани
в протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“
ООД от 07.06.2018 г., приложен към заявление по образец А4 с рег. №
20180607153751, подадено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА „Цам Балкан
инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с
„Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от особения представител
адв. Гергана Иванова да заплати в полза на А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 250 лв. /двеста
и петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Цам Балкан
инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с
„Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от особения представител
адв. Г.И. да заплати в полза на Окръжен
съд - Бургас сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: