№ 3494
гр. С, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110130008 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.146, ал.1 и чл.143
ЗЗП.
Софийският районен съд е сезиран от Г. Ф. Ф., с ЕГН ********** установителни
искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП срещу „ф-
ма” ЕАД, ЕИК: **** за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № 720031100142, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в
условията на евентуалност на клаузата на чл. 7.1. от договора, като неравноправна и
противоречаща на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2020г. между Г. Ф. Ф. и „ф-ма” ЕАД бил
сключен договор за потребителски кредит № 720031100142 за отпускане на заем в
размер на 2120 лева. Срокът на кредита бил 48 месеца, при лихвен процент в размер на
41.12 % и годишен процент на разходите в размер на 49.38 %. Поддържа, че
посоченият договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9
т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че шрифта на договора е по-малък от 12, не е
спазена изискуемата форма на договора. Заявява, че ГПР е неправилно изчислен, като
към него не е включена застрахователната премия по чл.7.1 от договора. Поддържа, че
уговорката за заплащане на застрахователна премия е нищожна на основание чл. 21,
ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че
в случая, уговорената стойност на процесната застраховка се съизмерва с чистата
стойност на отпуснатия заем, като същата е задължително условие за получаване на
1
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР към ЗПК, което води до значително икономическо
неравновесие. Сочи се, че в договора лихвеният процент по заема и на ГПР са посочени
като абсолютни стойности, поради което целият договор е недействителен. Поддържа,
че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законовата лихва за необезпечени
заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, в който
излага подробни за валидно сключен договор за кредит, който отговаря на
изискванията на закона. Заявява, че шрифтът на договора за кредит е размер 12, а този
на застрахователния договор – по-малък, но това не води до недействителност на
кредитното правоотношение, тъй като изискването се простира единствено по
отношение на договора за кредит, а не и за допълнителните услуги към него. Заявява,
че сключването на застраховка не е било необходимо условие за сключването на
договора за кредит. Поддържа, че в договора е инкорпориран погасителен план,
посочен е годишният процент на разходите ГПР, като по отношение на него няма
допускания. Отрича възнаградителната лихва да е уговорена в противоречие с добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са представени два екземпляра – от всяка от страните на Договор за
потребителски кредит № 720031100142, сключен на 21.08.2020г. между „ф-ма” ЕАД,
като кредитор и Г. Ф. Ф., посочена като потребител. Екземплярът представен от
ищцата не носи подписи на страните, а този представен от ответника е подписан от Г.
Ф. Ф. с електронен подпис на последната страница. От ищцата е представена и
разписка от 21.08.л2020г., удостоверяваща получаване на сума в размер на 2120лв. с
наредител „ф-ма” ЕАД и основание на превода – номера на договора.
Доколкото по делото е представен подписан от потребителя екземпляр на
договора, както и доказателства, че сумата, посочена в него като размер на отпускани
средства, е преведена в полза на потребителя именно на основание договора, следва да
се приеме, че съглашение с текст, представен по делото е сключено между страните.
Видно от Договор за потребителски кредит № 720031100142/21.08.2020г. в
чл.7.1 е вписан размер на кредита 2120 лева, Общ размер на застрахователната премия
1222,37лв. и общ размер на кредита 3342,37лв., от което следва, че застрахователната
премия е включена в главницата по кредита и представлява част от отпусканата сума.
Видно от чл.7.2.2 сумата за застрахователна премия представлява част от средствата по
кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на
застрахователя. Срокът на кредита съгласно Договора е 48 месеца, като в чл.9.1 е
2
предвиден лихвен процент в размер на 41.12 %, а в чл.10 годишен процент на
разходите в размер на 49.38 %, като така общата сума, дължима от потребителя е
определена на 6858,83лв.
От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в
чл.11.2, съгласно който се олихвява общия размер на кредита от 3342,37лв.
По делото е прието заключение на Съдебна Компютърно-техническа
експертиза, съгласно която преобладаващата текстова част на договора е изготвена в
шрифт “ArrialNarrow Arrial и Narrow-Bold”, с размер на по-малък от 12, частта на
точка 11.2.Погасителен план към Договора е в шрифт „Calibri и Calibri.Bold“, с размер
на шрифта не по-голям от 11, а Сертификат № 7200311001422020 за застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити са използвани шрифтове “ArrialNarrow Arrial и Narrow-Bold” в
размер не по-голям от 10.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК установява форма за действителност на
договорите за потребителски кредит – писмена, да са написани на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да са
написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на посочени разпоредби, първата от
които е тази на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбите са императивни, поради което следва да се приеме, че нарушаването на
изискването за еднородност и минимален размер на шрифта (12), представлява отделно
основание за недействителност. От съдържанието на разпоредбата е ясно, че за начина
за определяне на размера на шрифта, законът препраща към текстообработващата
програма, която е използвана за написване на договора, а не към друг стандарт –
държавен или международен. Установяването дали шрифта, използван в договор е
еднороден и с определен размер, поради липса на стандарт, следва да се определи чрез
изслушване на експертно заключение, каквото е направено по делото. Видно от
същото не всички елементи на договора са с еднороден шрифт, доколкото за
инкорпорирания погасителен план е използван тип шрифт, различен от основания и с
по-малък размер от 12.
Съгласно приетото разрешение по преюдициално запитване с определение от
14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на Съда на Европейските общности, Директива
87/102/ЕИО допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Доколкото в Договор за потребителски кредит №
720031100142 са инкорпорирани части с различен шрифт и размер на шрифта от
основаната част, то следва да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от
3
ЗПК, което е достатъчно основание да се приеме недействителност на договора.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора,
съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна
стойност на ГПР – 49,38%. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР. В този ред следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / като глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. В чл.10 е записано единствено, че ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин: ГПР: 49.38; Обща сума,
дължима от потребителя: 6858.83лв. Поради посочената формулировка по никакъв
начин не може да се изведе какво е включено в ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Отделно от това, настоящия състав счита, че застрахователната премия
неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на
разходите. Видно е, че в информацията за потребителския кредит всички предоставени
данни са с включена застраховка, като кредитодателя предварително е знаел размера
на застрахователната премия, независимо, че към този момент потребителя не е бил
направил избор на конкретна застраховка. От Стандартния формуляр е видно, че
условията на потребителския кредит включват застраховка, доколкото не е дадена
информация за условията на незастрахован кредит. Доколкото от формуляра е видно,
че застраховането е условие за конкретния кредит, то премията би следвало да е
4
разход, а не част от отпусканата сума. От Договора е видно, че застрахователната
премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „ф-ма” ЕАД и в нито
един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е. Г. Ф. Ф. не е имала
възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я
заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, че потребителя в нито един момент
не е имал достъп до сумата 1222,37лв. същата е включена в общия размер на
главницата по заема. С оглед характера на сумата от 1222,37лв. следва да се приеме, че
същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия
размер на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му, който
преди това е 49,38% би надвишил законово допустимия такъв размер.
Също така уговорения годишен лихвен процент в размер на 41,12% е в
нарушение на добрите нрави. Съгласно чл. 240 от ЗЗД страните могат да уговорят
писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не
е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на РМС № 1238 от
25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви с ПМС №
72 от 8.04.1994 г., с което е определен само размерът на законната лихва, без да бъде
определен нов максимален размер на договорната лихва. Единственото ограничение за
свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26 от ЗЗД, според
който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика е приела, че обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме
като максимален размер, тъй като законът не постановява това. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този
смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.). В
случая, договорената между страните годишна лихва в размер 41,12% годишно е в
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично размерa на законната
такава, поради което уговорката е нищожна.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът е недействителен, като
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК- изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. С оглед
изложеното, настоящия състав намира, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
5
недействителен.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, „ф-ма” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на
274,35лв. и депозит за работа на вещо лице в размер на 250лв.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. П. С. П., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказваната безплатна правна помощ. Размерът на възнаграждението
следва да се определи върху сумата от 6858,83лв. по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди
изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. доколкото меродавен е момента на подаване на
исковата молба, като следва да се определи на сума в размер на 672,94лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1,
т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, Договор за потребителски кредит № 720031100142,
сключен на 21.08.2020г. между „ф-ма” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Д Х“ №52-54 и Г. Ф. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.С,
ул.“О“ №24, ап.11.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Д Х“ №52-54, да заплати на адв. П. С. П., с личен №**********, с код по
БУЛСТАТ *********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на
672,94лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и представителство.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Д Х“ №52-54 да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Г. Ф. Ф., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С, ул.“О“ №24, ап.11 направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 274,35лв. и депозит за работа на вещо лице в размер на
250лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7