№ 18647
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20211110173330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Длъжникът в преклузивния срок е релевирал възражение по реда на чл. 414 ГПК. С
разпореждане от 15.11.2021 г. са дадени указания на ищеца да предяви иск за установяване
на спорното вземането. Заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 1080 лева,
представляваща необходими разноски за неотложен ремонт на общи части от сграда, ведно
със законната лихва от 12.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от
438,60 лева – „лихва за периода 11.04.2017 г. до 11.04.2021 г.“
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 1 080 лева – „дължима за
необходимия ремонт“; сумата от 438,60 лева – обезщетение за забава, което е без посочен
период; както и направените в заповедното производство разноски в размер на 330,37 лева.
С Разпореждане № 8369/26.01.2022 г. са дадени указания на ищците за отстраняване на
констатираните от съда нередовности по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. В изпълнение на
указанията ищецът е посочил, че ремонтните дейности са осъществени през периода от
29.08.2016 г. до 02.09.2016 г., а в исковата молба и заявлението е посочената датата
17.03.2017 г. (заявлението е подадено на 12.04.2021 г.) от ........ – трето и неучастващо по
делото лице. Изложените са твърдения, че всяка от ищците са участвали във финансирането
на ремонта със сумата от 540 лева.
С Разпореждане № 38410/03.05.2022 г. са дадени за втори път указания на ищците за
отстраняване на констатираните от съда нередовности по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, а
именно да се уточни начина на формирането на сумата от 540 лева във връзка с изложените
противоречиви твърдения в заповедта, исковата молба и направеното уточнение, както и да
се начална и крайна дата на претендираното обезщетение за забава. С молба от 26.05.2022 г.
е уточнено как е формирана главницата от 1 080 лева, като е индивидуализирана претенция
за плащане на мораторна лихва по период – от 29.09.2016 г. до 22.12.2021 г.
1
С Разпореждане № 38410/03.05.2022 г. са дадени за трети път указания на ищците за
отстраняване на констатираните от съда нередовности по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като е
посочено да се индивидуализира периода на формиране на мораторна лихва в размер на
438,60 лева, тъй като 1) в обстоятелствената част на исковата молба е посочено че се дължи
за периода от 11.04.2017 г. до 11.04. 2021 г., но индивидуализиране в петитума липсва; 2)
след което в допълнителната молба от 26.05.2022 г. е посочено, че се дължи за периода от
29.09.2016 г. до 22.12.2021 г. Указано е на ищците да формулират петитум в съответствие
с издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. С молба от 08.06.2023 г.
ищците индивидуализират претенция за мораторна лихва в размер на 438,60 лева за периода
от 11.04.2017 г. до 11.04. 2021 г., т.е. в съответствие с заповедта за изпълнение. Въпреки това
ищците отново формулират осъдителен петитум.
С Разпореждане № 150864/19.10.2024 г. са дадени за четвърти път указания на
ищците за отстраняване на констатираните от съда нередовности по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, като е посочено да се отстрани констатираната нередовност във вида на търсената
защита, а именно да обосноват правния интерес от предявяването на осъдителен иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 ГПК. С молба от 21.11.2024 г. ищците отново търсят
от съда защита чрез осъждане на ответника.
С Разпореждане № 150864/19.10.2024 г. са дадени за пети път указания на ищците за
отстраняване на констатираните от съда нередовности по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като е
посочено да се отстрани констатираната нередовност във вида на търсената защита, като по
достатъчно ясен начин е указано да ищеца, че търсената защита следва да бъде предявена
под формата на положителен установителен иск. Указано е да се формулира нарочен
петитум на исковата молба, който да съответства на диспозитива на издадената заповед за
изпълнение. С молба от 07.04.2025 г., т.е. четири години по-късно, ищецът формулира
искане, с което моли да бъде установено със СПН спорното вземане. Но така уточнения
петитум в молбата не съответства на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Отново липсва индивидуализация на вземането за главница по период, тъй като са
изложени противоречиви твърдения, като в заявлението е посочено, че ремонтът на покрива
е извършен на 16.03.2017 г., а впоследствие се твърди, че е извършен в периода от
29.08.2016 г. до 02.09.2016 г.; липсва индивидуализация на претенцията за мораторна лихва,
като дори е посочена различна сума от 1 848,97, която не фигурира във заповедното
производство. Направено е искане да бъде установено със СПН и вземането за разноски в
заповедното производство.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск -
Тълкувателно решение № 8/2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
2
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Обективните предели на
силната на пресъдено нещо обхващат спорното право, индивидуализирано от ищеца по
своето основание и съдържание – аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК. В процесния случай
спорното право, което е индивидуализирано в исковата молба, не съответства на
предявеното в заповедно производство. Въпреки многократно дадените указания ищците не
индивидуализират спорното право, чрез петитума на исковата молба, по начин, който да
съответства на изложените твърдения в заявлението, респективно издадената заповед за
изпълнение. Диспозитивът на съдебното решение следва да съответства на спорното
материално право, което се индивидуализира с петитума на исковата молба, а в
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исковата молба следва да съответства и на
издадената заповед за изпълнение.
Съгласно т. 10.в. от Тълкувателно Решение № 4/2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. ОСГТК НА ВКС процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са
налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за
разноските, направени в заповедното производство. Поради което предявения установителен
иск за вземането за разноски в размер на 330,37 лева следва да бъде върнат като нередовен.
Съдът следва да съдейства на страните при упражняването на техните процесуални
права, но това съдействие не следва да засяга принципа на равнопоставеност и
справедливост. Ищците са имали прекалено много възможности да въведат исковата
претенция в редовност, но не са го сторили в рамките на четири години.
Нито до изтичане на дадения срок за изпълнение на указанията, нито до настоящия
момент, ищецът не е изпълнил указанията, респ. не са отстранени нередовностите на искова
молба, поради което на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 128, т. 2 и 3 ГПК тя следва да бъде
частично върната, т.е. за вземането за лихви и разноски, тъй като вземането за главница е
индивидуализирано в достатъчна степен и съответства на заявлението, респективно
издадената заповед за изпълнение.
С оглед изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба, подадена Т. К. и Н. П. срещу Д.
Д. Д., поради неотстраняване на констатираните от съда нередовностите в срок, в частта, с
която се иска да бъде установено спрямо ответника, че се дължи сумата от 438,60 лева –
обезщетение за забава, което не е индивидуализирано по период; сумата от 330,37 лева –
разноски в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца по насрещния иск.
3
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ
ДЕЙСТВИЯ СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА НАСТОЯЩЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4